Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 357 от 13.02.2026, Административен съд - Добрич

Съд
Административен съд - Добрич
Дело
Административно дело 564/2025
Вид
Решение № 357
Подписан
13.02.2026
В сила
13.02.2026
Състав
Силвия Сандева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 357

Добрич, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СИЛВИЯ САНДЕВА

При секретар ИРЕНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ САНДЕВА административно дело № 20257100700564 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на А. С., украинска гражданка с временна закрила, [ЛНЧ], в качеството ѝ на майка и законен представител на малолетния В. С., украински гражданин, [ЛНЧ], и двамата живущи в гр. Балчик, [улица], срещу Заповед № ЗСПД/Д-ТХ-В/810/25.08.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Балчик (погрешно в жалбата е вписан № ЗСПД/Д-В/810), с която на основание чл. 10, ал. 5 от ЗСПД е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД. Излагат се доводи за нищожност, респективно незакосъобразност на оспорвания отказ поради липса на компетентност, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и целта на закона. Твърди се, че заповедта е издадена от некомпетентно длъжностно лице и е немотивирана. Оспорват се изводите на административния орган, че жалбоподателката не е правоимаща съгласно чл. 3, т. 5 от ЗСПД, тъй като е с предоставена временна закрила в България. Сочи се, че по силата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане, което следва да включва и семейните помощи за деца с оглед Конституцията на РБ и Конвенцията на ООН за правата на детето. Иска се съдът да обяви нищожността на обжалваната заповед, а в условията на евентуалност - да я отмени и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението. Претендира се присъждане на сторените разноски, както и на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на жалбоподателката на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Балчик, не изразява становище по основателността на жалбата.

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

А. С. и В. С. са украински граждани, със статут на чужденци с предоставена временна закрила по смисъла на чл. 1а, ал. 3 от ЗУБ и с адрес на пребиваване в гр. Балчик. Не е спорно, че А. С. е майка на В. С.. В тази насока е и приложеното удостоверение за раждане от 22.09.2017 г. на л. 41.

С. З. - декларация с вх. № ЗСПД/Д-ТХ-В/810/22.08.2025 г. до директора на ДСП - Балчик жалбоподателката е поискала отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД за малолетния си син. Към заявлението е приложена служебна бележка № АС-03-255/21.08.2025 г. от ОУ „Св.св. К. и М.“ - гр. Балчик, според която детето е записано във втори клас в училището в дневна форма на обучение за учебната 2025/2026 г.

В отговор на направеното искане е издадена Заповед № ЗСПД/Д-ТХ-В/810/25.08.2025 г. на началник отдел „Индивидуална оценка на хората с увреждания, социални услуги и социална закрила“ по заместване на директора на ДСП – Балчик на основание Заповед за заместване № 0801-РД09-0583/17.03.2025 г. и Заповед за разрешаване на платен отпуск № ЧР-7-47 67/11.08.2025 г., с която е отказано изплащането на исканата помощ. Изложени са мотиви, че заявителката А. С. не попада в кръга на лицата, които имат право да получават семейни помощи за деца съгласно чл. 3, т. 5 от ЗСПД, защото е със статут на чужденец с предоставена временна закрила и в договора между Република България и Република Украйна за социално подпомагане не е предвидено да се изплащат семейни помощи за деца. В ЗУБ или в друг закон не е регламентирано предоставянето на семейни помощи по специалния ЗСПД на чужденците с временна закрила и техните семейства.

Заповедта е връчена лично на жалбоподателката на 28.08.2025 г., а жалбата срещу нея е подадена на 09.09.2025 г.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, адресат на оспорваната заповед, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е и основателна по следните съображения:

Обжалваната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице съгласно чл. 10, ал. 4, във вр. ал. 5 от ЗСПД, при условията на надлежно заместване, видно от приложените заповеди за заместване и за разрешаване на отпуск, в необходимата писмена форма, с посочване на фактическите и правните основания за нейното издаване, при спазване на административнопроизводствените правила, но в несъответствие с материалния закон и неговата цел.

На основание чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

В разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗСПД е дефинирано кои лица включва семейството, сред които са родителите и техните ненавършили пълнолетие деца.

Детето на заявителката е записано във втори клас на училище в гр. Балчик през учебната 2025/2026 г., живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Тези обстоятелства не са спорни по делото.

За да откаже отпускането на исканата помощ, административният орган е приел, че жалбоподателката не отговаря на условията по чл. 3, т. 5 от ЗСПД, тъй като тя и малолетният ѝ син В. С. са чужди граждани, ползващи се от временна закрила, и предоставянето на семейни помощи за деца не е предвидено в друг закон или международен договор, по който Република България е страна.

Съдът не споделя тези изводи на административния орган.

В чл. 3 от ЗСПД е очертан кръгът на лицата, които имат право на семейни помощи за деца, като към тях се причисляват бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна – т. 5.

От своя страна, нормата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане, което според чл. 2, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане включва само социалните помощи по този закон.

Очевидно случаят не попада в приложното поле на нито една от двете разпоредби, но това не означава, че жалбоподателката няма право на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, което произтича от общия разум на приложимите вътрешни и общностни норми в областта на закрилата на детето и временната закрила на чужденците.

Съгласно чл. 2 от Конвенцията на ООН за правата на детето (Конвенцията), която по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България (КРБ) е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от националното законодателство, които ѝ противоречат, държавите – страни по Конвенцията, зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници. В преамбюла на Конвенцията е записано, че децата се нуждаят от специални гаранции и грижи, а на семейството като естествена среда за израстването и благосъстоянието на децата трябва да бъде оказвана необходимата защита и съдействие, за да може пълноценно да поеме своята отговорност в обществото. Държавите – страни по Конвенцията, осигуряват в максимално възможна степен развитието на детето, като съгласно чл. 5 зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите да осигуряват подходящи насоки и ръководство на детето при упражняване на правата му по тази конвенция.

Разпоредбата на чл. 3, § 1 от Конвенцията регламентира, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и законодателни органи. Съгласно § 2 на същия член държавите – страни по Конвенцията, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.

Най-добрите интереси на детето е сложно и динамично понятие и неговото съдържание трябва да се определя поотделно за всеки конкретен случай, като се вземат предвид фактическото положение на детето, индивидуалната му среда и непосредствените му нужди. Целта на това понятие е да се гарантира пълното и ефективно ползване на всички признати в Конвенцията права. Ръководещ принцип при неговото прилагане е, че ако разпоредбата позволява повече от едно тълкуване, следва да се избере това тълкуване, което най-ефективно обслужва най-добрите интереси на детето. Правата, прогласени в Конвенцията и факултативните протоколи към нея, съставляват рамката на тълкуване.

Едно от основните права, признати от Конвенцията, е правото на жизнен стандарт. В чл. 27, § 1 от Конвенцията е уредено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в § 3, че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

Съгласно съображения 15 и 16 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица (Директивата), задействана с Решение за изпълнение (EС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022 г. за установяване съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна и за въвеждане на временна закрила на тези лица за срок от една година, удължен с Решение за изпълнение (ЕС) 2024/1836 на Съвета от 25.06.2024 г. до 4 март 2026 година, задълженията на държавите – членки по отношение на условията за прием и пребиваване на лицата, ползващи се от временна закрила, следва да са справедливи и да предоставят адекватно ниво на защита на тези, които се нуждаят от нея. Във връзка с отношението към тези лица държавите – членки са обвързани от задълженията, произтичащи от инструментите на международното право, по които те са страна и които забраняват дискриминацията. В чл. 3, § 2 от Директивата е предвидено, че държавите прилагат режима на временна защита при стриктно спазване на човешките права и основните свободи, и на техните задължения за недискриминация, а чл. 13, § 2 гласи, че държавите създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила.

По своята същност семейните помощи за деца по ЗСПД са особен вид социални помощи по смисъла на чл. 47, ал. 1 от КРБ, които се финансират от държавния бюджет (Решение № 2 от 2006 г. по к.д. № 9 от 2005 г. на Конституционния съд на РБ). Те се предоставят с оглед разходите по издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага и насърчава отглеждането на децата в семейна среда и да осигурява най-добрия им интерес в съответствие с чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето, във връзка с § 1, т. 5 от ДР на същия закон. Една от тези помощи е и еднократната помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД. Тя се отпуска независимо от дохода на семейството и цели да покрие част от разходите на родителите в началото на учебната година, свързани със закупуването на пособия и дрехи, необходими за учениците.