Определение № 2129 от 04.05.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2129 гр. Варна, 04.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20263100500794 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 22807/20.03.2026г., подадена от К. Л. Ч., родена на ********** г., ЛНЧ ***, с адрес: гр. Варна, ул.

„Княз Александър Батенберг” № 37, ет. 4, ап. 5, срещу Решение № 630 / 19.02.2026 г., постановено по гр.д.№ 20253110106869 по описа за 2025 г. на Районен съд – Варна, 46-ти състав, с което съдът:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Л. Ч., родена на ********** г., ЛНЧ ***, с адрес: гр. Варна, ***, ет. 4, ап. 5, чрез процесуалния й представител – адв. С. Бъчварова, срещу Л. З. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Младост” № 109, вх. 3, ет. 8, ап. 62, иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето Л. Л.ов С., ЕГН **********, да пътува до страни-членки на Европейския съюз, Турция, Великобритания, както и Малайзия, придружавано от своята майка или упълномощено от нея лице, за неограничен брой пътувания и за срок не по-дълъг от 4 месеца всяка година до навършване на пълнолетие на детето.

Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че съдът е направил неправилен извод, че не е в интерес на детето то да пътува до родината на майка си Малайзия. Счита, че не е била извършена преценка на 1 всички доказателства по делото и че не са отчетени специфичните нужди и желанията на детето. Счита, че в интерес на всяко дете е да пътува извън страната, като това е негово основно човешко право. В конкретния случай интересът на детето да пътува до Малайзия е обоснован от факта, че всички роднини на майката се намират там, а то следва да опознае традициите и културата на родината на майка си. Осигуряването на възможност детето са пътува до Малайзия съответства на принципите на защита на неговата идентичност, произход и семейни връзки, съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето. По делото не се установява намерението на майката да промени местоживеенето си в друга държава и за неправомерното отвеждане на детето. Напротив - майката и детето са трайно установени в България, а пътуването е само с временен характер. Рискът от неправомерно извеждане на детето в друга държава не може да бъде обоснован само от факта, че Малайзия не е страна по Хагската конвенция, както е направил ВРС. Нарушен е и принципът на равнопоставеност между родителите - майката поради националния й произход е поставена в по-неблагоприятно положение от бащата, а това се явява непряка дискриминация по смисъла на чл. 8 вр. с чл.14 от Европейската конвенцията за правата на човека.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде уважен иска с правна квалификация по чл. 127а, ал. 2 СК. Моли и за разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който се излага становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение и неоснователност на жалбата. Сочи, че съдебното решение почива изцяло на събраните по делото доказателства. В мотивите на решението ясно е обоснована тенденцията в поведението на майката да ограничава възможностите на детето да общува с бащата. Безспорни са доказателствата за намерението й - издаването на нов международен паспорт, опита за напускане на страната по въздух, записването му в учебно заведение различно от това, в което детето е прието и трайното неспазване на определения със съдебно решение режим на личен контакт. Счита, че както в интерес на всяко дете е да пътува, така и висше негов право е да общува и с двамата си родители. В тази връзка не трябва да се дават права на един, за сметка на това, че се нарушават правата на друг. Убеден е, че ако веднъж въззивницата напусне с детето пределите на страната, повече няма да се 2 завърне.

Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението.

При проверката си по реда на чл. 267 от ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, с оглед на което производството по нея подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание.

По направените доказателствени искания:

Въззивницата представя и моли да бъде приет като писмено доказателство по делото трудов договор от 23.04.2025г.

Доколкото в производството се засягат интересите на дете, за които съдът следи служебно, то за допускане на доказателства пред въззивната инстанция не е налице преклузията по чл. 266 от ГПК. Писмените доказателства са относими към възраженията на страната по предмета на делото и необходими за изясняване на спора от фактическа страна. Поради това следва да бъде уважено искането.

Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА

ЗА

РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №

22807/20.03.2026г., подадена от К. Л. Ч., родена на ********** г., ЛНЧ ***, с адрес: гр. Варна, ***, ет. 4, ап. 5, срещу Решение № 630 / 19.02.2026 г., постановено по гр.д.№ 20253110106869 по описа за 2025 г. на Районен съд – Варна, 46-ти състав.

НАСРОЧВА производството по делото за 18.05.2026год. от 10.00 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговора.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото следните писмени доказателства, а именно: трудов договор № 00133 от 23.04.2025г.

3

НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от съда.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация страните следва да заявят на тел. ***, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4