Определение № 2293 от 14.06.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2293 гр. Варна, 14.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно частно гражданско дело № 20233100500668 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е въз основа на молба от Сте. Ю. Г. и М. Б. Г., подадена чрез адв. Х. Б., за изменение по реда на чл. 248 от ГПК в частта за разноските на Определение № 1576/25.04.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело № 668/2023 г. по описа на ВOС, като размерът на присъденото в полза на страните адвокатско възнаграждение бъде увеличен до сумата от 800 лева.

В молбата се излагат твърдения, че всяка от страните защитава свой самостоятелен интерес, който се нуждае от защита, поради което всяка от тях е заплатила отделно адвокатско възнаграждение. Молителките счита, че определянето на разноски в общ минимален размер от 400 лева за двете противоречи на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., тъй като защитаването на двойно по-големия от адвоката интерес означавало влагането на двойно по-голям труд и двойно по-голяма отговорност. По посочените съображения отправят искане адвокатското възнаграждение да бъде определено в общ размер на 800 лева, или по 400 лева за всяка една от тях. С допълнително становище от 09.06.2023 г. поддържат искането си по същество, като навеждат допълнителни аргументи в подкрепа на тезата си за дължимост на отделно възнаграждение за всяка молителка.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор, наименуван възражение, от „П. к. Б.“ ЕАД, представлявано от процесуалните си представители адв. Г. Г. и адв. Г. Н., с който молбата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че защитаваните от ищците в производството произтичат от наследствено правоотношение и броя на участниците в процеса е обусловен от броя на наследниците. В същото време изразената от страните позиция е една, а фактите и извършените процесуални действия са общи и ползват и двете ищци. По изложените съображения моли искането да бъде оставено без уважение.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за изменение на определението в частта за разноските в производството е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежни страните, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано въз основа на частна жалба с вх. № 5790/24.10.2022 г. на „П. к. Б.“ ЕАД, с. Ц., община Д. против Определение № 843/12.10.2022 1 г., с което е постановено предварително изпълнение на Решение № 198/11.08.2022 г., постановено по гр.д. № 1183/2021 г. по описа на Районен съд - Провадия, II състав, поправено с Определение № 870/24.10.2022 г. по реда на чл. 247 от ГПК и допълнено с Решение № 274/17.11.2022 г. по реда на чл. 250 от ГПК по реда на чл. 242, ал. 1 от ГПК и е издаден изп. лист в частта за присъденото обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

Частният жалбоподател излага становище за неправилност на атакуваното определение. Сочи, че разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от ГПК не може да се тълкува разширително, поради което не подлежи на предварително изпълнение решението, с което е присъдено обезщетение по чл. 224 от КТ за неизплатен годишен отпуск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на частната жалба от С. Ю. Г. и М. Б. Г., с който същата се оспорва като недопустима и неоснователна и се излага искане за потвърждаване на обжалваното определение. Претендират се разноски.

С Определение № 1576/25.04.2023 г.обжалваният съдебен акт е потвърден изцяло, като частният жалбоподател е осъден да заплати на С. Ю. Г. и М. Б. Г. сумата в общ размер на 400 лева, след редуциране по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК на претендираното адвокатско възнаграждение от 1990 лева.

Съобразно нормата на чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването им е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.

С оглед релевиранато възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от частния жалбоподател следва да се посочи, че анализът на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК налага извод, че за да се допусне редуциране следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки: прекомерност на заплатеното възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и искане на насрещната страна. Липсата на първата предпоставка (материалноправна по своя характер) ще обуслови извод за неоснователност на направеното искане за присъждане на по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение.

Липсата на втората предпоставка

(процесуалноправна по своя характер) е пречка съдът да присъди по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение, дори когато е констатирал, че то е прекомерно, защото законът не го е овластил по своя инициатива да прилага правилото на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В настоящия случай са изпълнени и двете визирани предпоставки за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение, като същото не е съобразено с фактическата и правна сложност на частното производство, поради което размерът му се явява прекомерен и подлежи на редуциране, с оглед цитираната императивна разпоредба. Стойността му следва да бъде определен съобразно нормата на чл. 7, ал. 1, т. 7, вр. чл. 11 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. на ВАдвС, а именно от общо 400 лева за двете молителки. Посочената разпоредба е приложима независимо от броя на страните ангажирали адвокат за осъществяване на процесуалното им представителство по частна жалба, тъй като в частното производство не се касае за защита на различна материални интереси на участниците, а до разрешаване на процесуален въпрос от значение за развитието на делото, или както е в случая относно възможността за предварително изпълнение на спорното право.

Поради изложеното същото няма имуществена оценка и не е съизмеримо с размера на подлежащата на изпълнение сума, както неоснователно се твърди в молбата по чл. 248 от ГПК. Несъстоятелни са и твърденията за приложимост на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. на ВАдвС, която определя дължимостта на адвокатско възнаграждение при обективно или субективно съединяване на искове, хипотеза напълно несъотносима към конкретиката на частното производство по настоящото дело.

Процесуалният представител на С. и М. Г. е депозирал един отговор на частната жалба, осъществявайки обща процесуална защита на своите доверителки относно 2 допуснатото предварително изпълнение на присъдените им с първоинстанционното решение суми, като неоснователно се излага, че обемът на извършената работа е двойна спрямо защита тази, която би била дължима при защита на една страна. Не са извършени действия по отношение на представителството на която и да е от страните, които да обуславят присъждането на второ адвокатско възнаграждение, така както би било при защита на материално право при разглеждане на субективно съединени искове, каквото не е налице в частното производство по делото. Всичко това обосновава извода на съда за дължимост на минимално адвокатско възнаграждение в размера посочен в разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 7, вр. чл. 11 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. на ВАдвС, а именно от общо 400 лева за двете молителки, като не са налице основания за присъждане на такова в двоен размер. Поради изложеното молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на определението в частта му относно разноските се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от Сте. Ю. Г. и М. Б. Г., подадена чрез адв. Х. Б., за изменение по реда на чл. 248 от ГПК в частта за разноските на Определение № 1576/25.04.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело № 668/2023 г. по описа на ВOС, като размерът на присъденото в полза на страните адвокатско възнаграждение бъде увеличен до сумата от 800 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3