Решение № 1391 от 29.09.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1391 гр. Плевен, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20254430107460 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 39507/10.12.2025 г. на ТЕЦ ПЛЕВЕН АД срещу С. П. Т., с искане последната да бъде осъдена да заплати 839,97 лв., представляваща парична равностойност на доставената и консумирана ТЕ в периода от 01.11.2022 г. до 31.10.2025 г. до обекта в ***, обект – „кафе-аператив“, кота-1, с която се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

В исковата молба се твърди, че ответницата дължи сумата от 839,97 лв., за доставена ТЕ до нейния обект в ***, обект – кафе-аператив, кота-1, без съществуващо облигационно правоотношение между страните. Формулира се довод за това, че ответникът е „небитов клиент“ по см. на параграф 1, т.33а ДР на ЗЕ, тъй като е търговец, извършва търговска дейност, при осъществяване на своята дейност е придобил посочения обект(магазин), и потребява ТЕ с комерсиална цел, поради което приложение намирала нормата на чл.149,ал.1,т.2 ЗЕ. Тази материалноправна норма изисквала да бъде сключен писмен договор за продажба на ТЕ при ОУ по чл.

298,ал.1,т.2 ТЗ със задължителна сила за страните. Нямало доказателства за приложение на нормата на чл. 298,ал.3 ТЗ. При евентуално оспорване от страна на ответника, че не е налице писмен договор, вкл. и за действия по плащане на ТЕ от ответника за предишен период, не може да се приеме, че страните са обвързани от валиден договор. Разликата от хипотезата с договор за продажба на ТЕ за битови нужди, според ищеца е в задължението на ТЕЦ да публикува общите условия в определен срок, което имало значение и за датата на възникване на договора – чрез конклудентни действия. Договорът обаче с небитов клиент е с предвидена форма за действителност, но доколкото такава липсва съгласно изискването на чл. 149,ал.1,т.3 ЗЕ, то страните не са обвързани от валидно облигационно правоотношение по продажба на ТЕ, но след като е ползвана услугата за топлоснабдяване на процесния обект, то ответникът дължал спестените от него разходи по заплащане на ТЕ. Те се изразявали в 469,12 лв. сума за отопление без ИРУ, 353,48 лв. ТЕ, отдадена от сградна 1 инсталация, 21,60 лв. услуга за дялово разпределение и 4,33 лв. корекции. Ищецът формулира довод за неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност, тъй като според разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД вземанията за доставена ТЕ се погасяват с тригодишен давностен срок понеже са периодични вземания и срокът започва да тече от датата на изискуемост на всяко от тях според правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Поради това ищецът счита, че тригодишния давностен срок до м. 11.2022 г. е започнал да тече от 03.01.2023 г. – датата на падежа на задължението и не е изтекъл към 10.12.2025 г. Моли предявеният иск да бъде уважен и претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител адв. М., с който се оспорва предявения иск, тъй като не се установява материалноправна легитимация на ответника, а именно дали е търговец, физическо лице или нещо друго на посочения обект. Не се установявало кой стопанисва обекта и потребява ТЕ, а в тежест на ищеца е съгласно чл. 154 ГПК да установи тези елементи от фактическия състав на иска. Релевира възражение за изтекла погасителна давност, тъй като изтекъл тригодишния давностен срок. Оспорва начислените суми за сградна инсталация, тъй като са формирани въз основа на методика, която е частично отменена и поставя под съмнение законосъобразността на извършените начисления. Не оспорва изчисления размер по фактури, поради което счита, че допускането на ССЕ е излишно.

Счита, че възражението за изтекла погасителна давност е основателно, поради което част от претендираните суми били погасени. Моли съдът да отхвърли частично предявения иск и изцяло за претендираните суми за сградна инсталация.

В с.з. ищецът поддържа исковата молба, като счита предявените искове за основателни, като изчисленията на ТЕ са съгласно действалата методика до 31.10.2025 г. От постановление за възлагане се установило, че ответницата е собственик на кафеаператив и поради това искът е предявен срещу нея. Претендира разноски съгласно представения списък.

В с.з. ответникът се представлява от назначения му особен представител адв. М., който оспорва исковата молба, като счита искът за неоснователен, тъй като няма доказателства за какъв период обектът е ползван като кафе-аператив от ЮЛ и за какъв от физическото лице. Методиката за изчисление на ТЕ от сградна инсталация се сочи, че е незаконосъобразна по решение на ВАС за исковия период.

Съдът, като взе предвид събраните доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

От договор за дарение, обективиран в нотариален акт №

178, том 12, рег.

№11904, дело №1248 от 2017 г., се установява, че договорът е сключен на 20.12.2017 г. като Виолета Сьйкова Т. дарява на своята внучка С. П. Т. правото на собственост върху търговски обект – „кафе аперитив“, находящ се в гр. Плевен, в сграда с адрес: ***, като надарената е приела правото на собственост. Владението върху обекта е предаден в деня на сключване на обекта.

От споразумителен протокол от 19.11.2001 г. се установява, че е сключен договор по силата на който от 1.12.2001 г. *** е започнал да извършва разпределение на ТЕ между абонати в абонатна станция с адрес: г***. Постигнато е споразумение между страните от 19.11.2001 г. по силата на което *** да фактурира изразходваната енергия за абонатната станция. На същия ден е сключен договор и между *** и собствениците на етажна собственост с адрес у***, за доставка, монтаж и експлоатация на уреди за индивидуално измерване на ТЕ.

От неоспореното препис-извлечение на сметка, издадено от ищеца, се установява, че за потребител №31987 С. П. Т. с адрес ул. *** е начислена главница за доставена ТЕ в периода от 1.11.2022 г. до 31.10.2025 г. в размер на 839,87 лв. или 429,42 евро и лихва за периода от 04.01.2023 г. до 02.12.2025 г. в размер на 173,59 лв. или 88,76 евро.

2

От постановление за възлагане от 08.05.2026 г. се установява, че процесният търговски обект е изнесен на публична продан, собственост на С. П. Т. и за купувач на същия е обявен *** поради което с постановлението за възлагане търговският обект е възложен.

От заключението на приетата съдебнотехническа експертиза се установява, че сградата, в която се намира процесния имот е присъединена към топлопреносната мрежа посредством абонатна станция и до имота на ответника е доставяна ТЕ, тъй като абонатната станция е работила през процесния период, като разпределението е извършено в съответствие с нормативната уредба и съгласно Методика за разпределение на ТЕ, приложение чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяване №16334/06.04.2007 г. и Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяване и начислените суми са коректно отчетени чрез топломер, преминал държавна проверка.

В с.з. вещото лице допълва, че индивидуалната сметка съдържа два компонента – това е делът на апартамента от сградна инсталация и ТЕ за отопление в баня. Двата компонента поотделно съм ги пресметнал и те напълно съвпадат с дяловете, които е пресметнала фирмата за дялово разпределение. Изчисленията на ТЕ е въз основа на старата методика

Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните писмени доказателствени средства и заключение на вещо лице.

Съдът дава пълна вяра на анализираните писмени документи, тъй като са относими към спора и се ползват с придадената по закон доказателствена сила и стойност съгласно чл. 178 и чл. 179 ГПК, като същите са неоспорени.

Съдът дава пълна вяра на заключението на приетата и неоспорена СТЕ, тъй като е пълна и обоснована, изготвена е от компетентно вещо лице.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е допустим осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ, като основателността му е предпоставена от осъществяване на следните материалноправни предпоставки:1. обогатяване, което може да се прояви по 2 начина: позитивно – когато настъпва благоприятна промяна в имуществото – увеличаването му - негативно – при т.нар. спестени разходи, при което имуществото не се увеличава чрез добавяне на актив, но се избягва намаляване на имуществото от това, че не то, а друго лице прави разходи; 2. Обедняване на друго лице– необходимо е да има намаляване на имущественото право на друго лице; 3. връзка между обогатяването и обедняването, която не е причинна; 4. липса на основание за обогатяването и 5. субсидиарност – ал.2 на чл.59 – обеднялото лице няма друго средство за правна защита. При наличието на тези 5 фактически предпоставки между двете лица възниква едностранно облигационно отношение, което се състои в задължение на обогатилия се да плати на обеднелия по – малката от двете суми. Следователно вземането за неоснователно обогатяване е винаги парично. Обогатяването и обедняването са и критерии за определяне размера на неоснователното обогатяване.

В съдебната практика на ВКС, формирана с определение № 551/04.07.2022 г. по гр. д. № 3781/2021 г., IV г. о., ВКС, определение № 326/06.06.2022 г. по т. д. № 1858/2021 г., I т. о., ВКС, определение № 60587/23.07.2021 г. по гр. д. № 3993/2020 г., IV г. о., ВКС, определение № 592/10.11.2020 г. по т.д. № 853/2020 г., II т.о. ВКС и определение № 704 от 11.04.2023 г. по гр. д. № 4633/2022 г., г. к., ІV ВКС се приема, че предвиденото в чл. 137, ал. 2 ЗЕ задължение за плащане на цена за ползването на съоръженията е проявление на принципа за забрана на неоснователно обогатяване.

При липса на договорна обвързаност между страните, отношенията между тях следва 3 да се уредят на плоскостта на неоснователното обогатяване, след като се установи разместване на имуществени блага без основание. Искът по чл. 137, ал. 2 ЗЕ е специален като частна хипотеза на неоснователно обогатяване.

Несъмнено ищецът е енергийно предприятие- доставчик на топлинна енергия, разполага с правото да търси възмездяване от потребителите в етажната собственост, за стойността на доставената, съответно разпределената топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост.

Настоящият съдебен състав намира, че безспорно се установява, че ответникът има качеството на небитов клиент на топлинна енергия по смисъла на пар. 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, поради което и за да е действителен сключеният от него договор за продажба с топлопреносното предприятие, трябва да се установи, че е спазена предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма. Този извод следва както от представените по делото доказателства относно вида на имота на ответника – кафеаператив, така и от анализа на дефинитивните разпоредби на понятията за "небитов клиент" и "битов клиент", който съгласно пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. От анализа на двете дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на закона – пар. 1, т. 42 и т. 43, така и в действащата, следва, че законодателят е използвал като критерии при дефиниране и разграничаване на понятията: вида правен субект /физическо или юридическо лице/, и нуждите, за които той ползва/купува енергия /битови - за домакинството си, или небитови – по арг. на противното, такива които не задоволяват битови нужди/. Определящи са нуждите, за които се ползва/купува енергия. В случая ответникът е физическо лице, но е собственик на търговски обект, като е придобил правото на собственост чрез договор за дарение на 20.12.2017 г. и в деня му е предадено владението върху обекта, като ползваната ТЕ за сградна инсталация и отопление за баня и е за небитови нужди с оглед предназначението на обекта. Сградата, в която се намира обекта в *** съгласно заключението на СТЕ е присъединена към топлопреносната мрежа посредством абонатна станция и е доставяла ТЕ до процесния обект през исковия период, тъй като станцията е работила. Ответникът е придобил правото на собственост след присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа, като между страните не е налице договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди. При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, в който законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. При условие, че ищецът доставя топлинна енергия в топлоснабдения имот, за който няма сключен надлежен договор и не е приел ОУ, тъй като се ползва за стопански нужди, макар и да липсва облигационно правоотношение, ответникът, като потребява топлинна енергия без да заплаща нейната стойност, несъмнено се е обогатил- получавал е услуга, чиято стойност не е платена и съответно е налице и обедняване на ищеца минимум до размера на цената на потребената топлинна енергия. Размерът на спестените от ответника разноски следва да се определи въз основа на реално потребената топлинна енергия и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и за банята по арг. от чл. 156 от ЗЕ, които се установяват от приетото от съда заключение по СТЕ и неоспорено препис-извлечение от сметка.