Решение № 2008 от 03.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2008 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. Н. като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110143786 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по предявен от УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. .., срещу Р. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ., искове с правно основание чл. 109, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 52, ал. 2 ЗЗО и чл. 86, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от

860,57 лв., представляваща неплатена стойност на предоставени медицински услуги във връзка с оказана болнична помощ в периода 08.02.2024 г. – 12.02.2024 г., в който период ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.07.2024 г. до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на 31,22 лева за периода 21.04.2024г. до 22.07.2024г.

Ищецът УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД твърди, че ответникът бил лекуван по клинична пътека /КП/ № 062.1 – Диагностика и лечение на епилепсия и епилептични пристъпи при лица над 18 години за периода от 08.02.2024 г. – 12.02.2024 г., История на заболяването №5946/08.02.24г. Ищецът поддържа, че по време на престоя по отношение на ответника е изпълнен целият алгоритъм по процесната клинична пътека. Сочи, че тъй като ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права същият дължи цената за предоставените медицински услуги, възлизаща на 860,57 лв., за което е бил уведомен по време на престоя си в болничното заведение. Между страните била подписана спогодба № ../22.02.2024г., съгласно която ответникът се задължил да заплати процесната сума разсрочено на четири равни вноски, първата в размер от 215,14 лева с падеж 20.03.2024г., втората в 1 размер от 215,14 лева с падеж 20.04.2024г., третата в размер от 215,14 лева с падеж 20.05.2024г. и четвъртата в размер от 215,15 лева с падеж 20.06.2024г. Ответникът не изпълнил задължението си съобразно сключената между страните спогодба. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 860,57 лева, представляваща главница за неплатените медицински услуги и сумата от 31,22 лева, представляваща лихва за забава от 21.04.2024г. до 22.07.2024г. Претендира разноски.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковата претенция. Оспорва да е установено по безспорен начин, че медицинските дейности са били действително осъществени, както и че не се установява тяхната стойност. Сочи, че не се установява ответникът да е бил в лошо физическо и психическо състояние, в безпомощно състояние и да е бил застрашен животът му, за да бъде приложена хипотезата на чл. 89, ал.2, т.1 от Закона за здравето. Възразява, че спогодбата между страните е невалидна, тъй като съдържа само задължения за ответника.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 109, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 52, ал. 2 ЗЗО и чл. 86, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 52, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставените им медицински и други услуги по чл. 82 Закона за здравето (ЗЗ). За основателността на така заявената искова претенция ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване на основание чл. 154, ал. 1 ГПК наличието на следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно, че: 1/ е оказал твърдяната в исковата молба медицинска помощ по отношение на ответника, който към момента на извършването й е бил с прекъснати здравноосигурителни права; 2/ че е информирал ответника в качеството му на пациент за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствени продукти в извънболничната и болничната помощ при хоспитализацията му; 3/ че е информирал ответника за задължението му по чл. 109, ал. 1 ЗЗО за заплащане на оказаната му медицинска помощ, тъй като е лице с прекъснати здравноосигурителни права; 4/ че стойността на предоставената медицинска помощ по клинична пътека клинична пътека /КП/ № 062.1 възлиза на претендиранатата сума съобразно утвърдената цена.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства медицински документи (л. 7-17;20-25; 30-31), настоящият съдебен състав приема за 2 несъмнено установено, че в периода от 08.02.2024 г. – 12.02.2024 г. ответникът е бил хоспитализиран в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД по клинична пътека /КП/ № 062.1 – Диагностика и лечение на епилепсия и епилептични пристъпи при лица над 18 години, с диагноза по МКБ: R56.8 „Пароксизмален пристъп“. Установява се също така, че ищецът чрез свои служители надлежно е изпълнил медицинската услуга и задълженията за оказване на болнична медицинска помощ, а ответникът е бил изписан на 12.02.2024 г.

Следователно ищецът е установил пълно и главно, че е изпълнил точно задълженията си във връзка с проведеното лечение на ответника. Oт приложената и неоспорена справка от НАП за здравноосигурителния статус на ответника (л. 77 в кориците на делото) се установява, че същият е бил с прекъснати здравноосигурителни права към 09.02.2024 г. Освен това ответникът е бил уведомен за цената на услугите, които следва да заплати, тъй като видно от съдържанието на подадена от него молба (л. 19 от делото) е поискал да бъде разсрочено задължението му от 860,57 лева за диагностика и лечение на епилепсия и епилептични пристъпи на лица над 18г. В подкрепа на гореизложеното е и представената като писмено доказателство по делото спогодба № ../22.02.2024гг., сключена между УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор, от една страна в качеството на кредитор, и ответника Р. В. И., в качеството на длъжник, в която изрично е посочено, че: между страните не се спори, че кредиторът е предоставил на длъжника медицински услуги – пациентът е бил приет за лечение на 08.02.2024 г. в Клиниката по нервни болести към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД по клинична пътека № 0562.1 и е бил изписан на 12.02.2024 г. с подобрение (чл. 1 от спогодбата); за предоставените по чл. 1 медицински услуги длъжникът следва да заплати сумата в размер на 860,57 лв., тъй като същият не е бил здравноосигурен (чл. 2); длъжникът декларира дължимостта на сумата по чл. 2, както и обстоятелството, че действително са били предоставени услугите по чл. 1. Съгласно чл. 4 и чл. 5 от спогодбата страните се договорили задължението на ответника да бъде разсрочено на четири плащания, първите три от които по 215,14 лв. и четвъртото в размер на 215,15 лв., с падеж до 20-то число на всеки календарен месец, считано от м.03.2024 г. до м.06.2024 г., включително.

В случая, съдът намира, че е налице извънсъдебно признание на факти по смисъла на чл. 175 ГПК, като самият ответник е признал какви медицински дейности са му били извършени и каква е тяхната цена. А извънсъдебното признание на факти е едно от най- сигурните доказателствени средства, което преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото води до изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК. Тоест, в случая е удовлетворено изискването на чл. 86 ЗЗ, като на ответника-пациент предварително е разяснена цената на оказаната медицинска помощ. По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че ответникът е заплатил дължимата сума, поради което с 3 оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл.

154, ал. 1 ГПК. Не се доказа наведеното от ответника възражение, че е било налице основание по чл.82 ЗЗ, което да изключва отговорността за заплащането на медицинската помощ от здравно неосигурени лица. Възражението на ответника, че не е било налице основание за прилагане на чл.89, ал.2 ЗЗ, се опровергава от наличието на подписан от Р. И. документ – декларация за информирано съгласие от 08.02.2024г. на лист 28 от делото, като в медицинската документация и в описаната анамнеза не се описва лицето да е било в състояние, което да го поставя в невъзможност да даде такова съгласие.

Ето защо съдът приема, че са налице всички материални предпоставки за уважаването на претенцията, поради което предявеният иск с правно основание чл.

109, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 52, ал. 2 ЗЗО е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

При забава изпълнението на парично задължение на общо основание длъжникът дължи обезщетение на кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото задължение от деня на забавата - чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В случаите, когато задължението не е обвързано с уговорка за срок на изпълнение, длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от момента на поканата за плащане, съгласно чл.

84, ал. 2 от ЗЗД. По делото се установява, че със сключената спогодба страните се договорили задължението на ответника да бъде разсрочено на четири плащания, първите три от които по 215,14 лв. и четвърто в размер на 215,15 лв., с падеж до 20-то число на всеки календарен месец, считано от м.03.2024 г. до м.06.2024 г., включително.

Така в погасителния план е посочено изрично, че първото плащане в размер на 215,14 лв. е било с падеж 20.03.2024 г., второто с падеж 20.04.2024 г., третото – 20.05.2024 г., а четвъртото в размер на 215,15 лв. с падеж 20.06.2024г. Съдът приема, че лихвата за забава върху главницата в общ размер на 860,57 лв. за исковия период от 21.04.2024г. до 22.07.2024г. възлиза в претендирания от ищеца размер на 31,22 лв. Ответникът не е представил доказателства за извършено плащане в рамките на срока, поради което акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.

По разноските: При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за производството пред СРС, както следва: 50 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП съдът определя в размер на 100 лв., както и депозит за особен представител в размер на 400 лева, т.е. общо 550 лв.

Мотивиран от горното, съдът

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА Р. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, .., да заплати на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. .., на основание чл. 109, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 52, ал. 2 ЗЗО и чл. 86, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, следните суми: 860,57 лв./440 евро - главница, представляваща цена на медицинска помощ, оказана през периода от 08.02.2024 г. – 12.02.2024 г. по клинична пътека № 062.1 – Диагностика и лечение на епилепсия и епилептични пристъпи при лица над 18 години, дължима от ответника, който към момента на постъпване в лечебното заведение и по време на болничния му престой е бил с прекъснати здравноосигурителни права, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 23.07.2024 г. до окончателното погасяване на вземането; 31,22 лв./10,85 евро, представляваща мораторна лихва, начислена върху стойността на главницата за периода от 21.04.2024г. до 22.07.2024г.

ОСЪЖДА Р. В. И., ЕГН **********, да заплати на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. .., на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 550 (петстотин и петдесет) лв./281,21 евро съдебни разноски за производството пред СРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.