Решение № 221 от 01.11.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Девня, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20243120100054 по описа за 2024 година

Предявени са искове за осъждане ответника С. М. Р. с ЕГН **********, да заплати на ищеца В. В. М. с ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен представител Й. Д. Д., ЕГН **********,, обезщетение от непозволено увреждане в размер на 1710 лева, от които 900 лева за причинените имуществени вреди, представляващи разходи за заплатено адвокатско възнаграждение от С. Р. по ч.н.д. №122/2023г. на РС Девня и 810 лева възнаграждение за адвокат за образуване и процесуално представителство по ч.н.д.

№122/2023г. на РС Девня и сумата от 2 000 лв. обещетение за неимуществени вреди за болки и страдания в резултат на нанесен на ищцата побой от ответницата при инцидент около обяд от 09.05.2023г. в близост до СУ „ Васил Левски „ в гр. Девня от датата на увреждането 09.05.2023г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че В. е ученичка в СУ „ В. Л. „ в гр. Девня. На 09.05.2023г. в междучасие около 12, 15 часа отишла заедно с приятелката си З. А. да си купят закуски за обяд. По пътя ги застигнал автомобил, в който имало четирима души, единият от които момче на име Кенан проявявал интерес към ищцата. В купето били още две момичета - ответницата и сестра й. Ответницата не се познавала с В., но поради увлечението й по К. многократно й е писала в социалните мрежи вкл. п да се видят. Автомобилът спрял и то него излязла сестрата на С., която доближила до В. и силно я „ прегърнала „ , като казала, че сега им паднала. Кенан стоял встрани, но С. отишла до В. , първо я хванала за косата, за да има по - добър захват, после с двете си ръце обгърнала шията й, като започнала да стиска.

През това време се сипели обиди „ намерих те аз, мършо „ . В. оскубала по косата С. и така успяла да се измъкне от задушаващата схватка, но последвали юмруци по лицето – устата и 1 веждите й започнали да кървят. Страничните наблюдатели – К. и другата жена, не се опитали по никакъв начин да помогнат или да предотвратят побоя. Когато лицето на В. било цялото окървавено, жената – шофьор казала на С. да спре, защото е цялото в кръв. Ищцата и приятелката й се върнали в училище, където медицинската сестра промила раните. Роднини се обадили на майката и тя веднага отишла в училището, където се провел педагогически съвет, а след това била депозирана жалба в РПУ Девня. издадено било медицинско удостоверение от д–р Деян Демиров. Било образувано н.ч.х.д.№122/2023г. на РС Девня , като в хода на същото процесуалния представител на ответницата изложил, че има образувано възпитателно дело №3/2023г. , по което с решение от 10.08.2023г. на ответницата била наложена възпитателна мярка „ предупреждение „ Частното наказателно дело било прекратено на основание чл.4, пар.1, от Протокол №1 от ЕКПЧ вр. чл.289, ал.1, т. 6 НПК и били осъдени да платят разноски в размер на 900 лева. До настоящия момент В. живее в стрес, че може отново да й се случи, среща се с психолог, но се страхува да общува и да търси нови приятели. Страхува се и да срещне любовта, защото според нея „ тя боли „ . От приятели научила, че С. „ се хвалела, че нищо не й били направили за това, че В. яла бой „ и си страхува това да не се повтори. Твърди още, че решението на МКБППМН установява съгласно чл.300 ГПК безспорно факта на деянието и виновността на ответницата и е задължително за съда.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата чрез ад. М. П. от АК Шумен твърди, че в чат разговор В. заплашвала ответницата, че „ ще остане без зъби „ , обиждала я „ мършо „ и й забранявала да качва снимки на момчето К. в интернет. Счита поради това, че е налице виновно и провокативно поведение от страна на ищцата към ответницата. Акцентира на това, че при инцидента на 09.05.2023.г ищцата е оскубала ответницата за косата. Твърди , че разноски в размер на 900 лева по н.ч.х.д. №122/2023г. на РС Девня не са били изобщо присъдени и това искане било отхвърлено с определение на ОС Варна по в.н.д.№260/2024г. на ВОС. Разноските в размер на 800 лева за адвокатско възнаграждение са сторени от ищцата по друго производство, като тези действия по свободно договаряне между адвокат и клиент са извън волята на ответницата и не могат да й се вменят като виновно поведение по чл.45 ЗЗД и не са елемент от състава на вредоносния резултат по смисъла на чл.45 ЗЗД, чието възмездяване се иска. Сумата от 10 лева е държавна такса за образуване на НЧХД, чието внасяне също е извън волята на ответницата и е задължение на ищеца, за да бъде разгледано инициираното от нея НЧХД №122/2023г. на РС Девня. Оспорва се травмите на ищцата, описани в медицинското удостоверение №484/2023г. на Съдебна медицина при МБАЛ „ Св. Анна“ Варна, да са причинени от ответницата по делото. Оспорва ищцата да е посещавала психолог, както и твърдените психологически травми да са следствие действията на ответницата или поради други неизвестни обстоятелства преди инцидента.

Твърди още, че решението на МКБППМН не е присъда или решение на наказателен съд и не е от категорията на сочените в чл.300 ГПК актове, които да имат задължителна сила за съда.

Видно от медицинско удостоверение №484/2023г. на Съдебна медицина при МБАЛ “ Св. Анна – Варна “ АД ищцата В. В. М. има кръвонасядания по шията и горната 2 устна, разкъсно - контузна рана по горната устна, които са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да бъдат получени по указаните време и начин, в своята съвкупност са определили чунство на болка и страдание.

По делото са приети и приложени материалите по възпитателно дело №3/2023г. на МКБППМН при Община Девня, видно от които на С. М. Р. е наложена възпитателна мярка “ предупреждение “ по чл. 13, ал.1, т.1 от ЗБППМН

Видно от приложените и приети материали по н.ч.х.д. №122/2023г. на РС Девня е прекратено производството, образувано срещу С. М. Р. за престъпление по чл.131, ал.1, т.4 вр. чл.130, ал.2 вр.чл.63, ал1, т. 4 НК. С допълнително определение от 20.12.2023г. РС Девня е осъдил Й. Д. Д. като майка и законен представител на малолетната В. В. М. да заплати в полза на С. М. Р. сумата от 900 лв., представляващи сторени разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.190, ал.1, пр.2 НК. С определение по в.ч.н.х.д. №260/2024г. на ОС Варна е отменено горното определение и е оставено без уважение искането за присъждане на разноски на С. М. Р. по н.ч.х.д. №122/2023г. на РС Девня Представени по делото са писмо и справка от НЗООК, видно от които за лицето В.

В. М. за периода 09.05.2022г. – 19.01.2024г. няма отчетени прегледи от специалист със специалност “ психиатрия “ , свързани с поведенчески разстройства и не е лекувано в центрове по чл.10, ал.3 от ЗЗД / центрове за психично здраве /.

Представени са екранни снимки от чат разговор на В. В. М..

Представен е социален доклад, изготвен от ДСП Провадия, в който се излага, че в резултата на нанесения побой В. получава болезнени травматични увреждания, живее в стрес и страх и се налага да бъде консултирана от психолог. Излага се, че родителите на В. не са удовлетворени от определената възпитателна мярка и смятат, че тя не съответства на вредите, причинени на детето им.

По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на по двама души свидетели за всяка една от страните.

В своите изявления пред съда свидетелката на страната на ищеца Б. Р. С., баба на В. М. по майчина линия, излага, че видяла В. на втория ден след инцидента. Имала червено на врата и петна по шията, също по лицето имала драскотини по лицето и розови петна и разкървавена устна от ударите. Оттогава до сега стояла стресирана. Отивала със страх в училище. Имала кошмари все още. Ходила на психолог и пиела хапчета за успокоение и чайове. Един месец след инцидента не е ходила на училище. Няма приятелки, стресирана е и не излиза навън. Преди инцидента била весела и щастлива, имала приятелки. Тя сега спи със свидетелката в една стая. Сънува кошмари и цялата случка е пред очите й. Страни от приятелки. След инцидента свидетелката я изпращала до училище, но сега ходи сама.

В своите изявления пред съда свидетелката на страната на ищеца Д. Д. К., леля по майчина линия на В. М., излага, че В. не е така контактна както преди. Не споделя, даже не иска и със сина на свидетелката да говори. Преди това имала приятелки, сега се е затворила.

Има страхове, че това може да се повтори. Излиза рядко и когато излязат заедно със 3 свидетелката, се оглежда. Сама тя не излиза никъде. Една приятелка на майка й, която живее във Варна, е психолог и се среща с В., за да поговори с нея. Отишла е един път на психолог, но повече не е искала да отиде. Майката на В. споделила със свидетелката, че детето е стресирано, нощно време като се събуди, плаче и крещи, също и се напишква в леглото, за да спи, са й давали половинка валидол.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като отчита и родствената им връзка със страната по делото, в частите, в които се установява съответствие с останалите приобщени по делото писмени доказателства. Доколкото същите не са били очевидци на процесния инцидент, а само препредават разказаното им от други лица, съдът не кредитира техните показания в тази им част.

В своите изявления пред съда свидетелката на страната на ответника С. З. С., сестра на ответницата, излага, че присъствала на целия случай, Тръгнала към училището, да се записва задочно да учи с един приятел. Спрели близо до училището, те се видели с момичето В., което преди това изпращало много заплахи към племенницата на свидетелката Н.. С. казала, че като се види с нея, ще поговори за това, защото не познава родителите й, за да говори с тях. Видели се и си говорили нормално. Свидетелката се отдръпнала към колата и запалила една цигара, обаче другото момиче било по-агресивно и говорило на висок глас.

Свидетелката казала на С., да се успокои, защото то е още дете. След това малката я хванала за косата и започнала, да я скубе без причина, даже одрала свидетелката, когато ги разтървавала. С. не е направила нищо освен да се защити. Малката нямала наранявания по лицето си или кръв. Момчето К. било там, но не отишло при тях. Свиделеката не знае, да е имало друг случай, С. да се бие с другиго, може би като дете да се е скарвала или сбивала.

Тя е спокойна по принцип, но няма да отиде да се бие. Ако я предизвика някой, би поговорила с него, но не би налетяла на бой.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката относно това, че В. М. първа е посегнала на ответницита предвид близката родствена връзка на свиделката с ответницата по делото и доколкото в материалите по възпитателното дело не се съдържат доказателства за агресивно поведение на В. М. по време на процесния инцидент на 09.05.2023г. Съдът не кредитира показанията на свидетелката и относно обстоятелствата, че по лицето на В. М. нямало наранявания или кръв предвид противоречието им с останалия доказателствен материал по делото и близката родствена връзка на свидетелката с ответницата по делото В своите изявления пред съда свидетелят на страната на ответницата П. М. П. , без родство и дела със страните, излага, че в онзи ден С. го помолила, да я закара до училище, да се запише. Свидетелят, С. и С. тръгнали и видели това момиче В.. Свидетелят бил в колата. В. и С. нещо се разправяли, като се обиждали, ама не си викали. В един момент видял, В. как удря С. и я хваща за косата. С. се намесила, да ги разтървава. След седмица видял момичето да се разхожда на улицата и нямало никакви белези или кръв. К. го нямало на мястото на случилото се. На мястото никой друг не присъствал освен свидетеля и С.. Откакто свидетелят познава С., тя не е налитала на бой на други хора.

Съдът не кредитира показанията на снидетеля отчитайки, че свидетелят има 4 противоречия в показанията си с останалия доказателствен материал по делото - например свидетелят заявява, че момчето К. не е присъствало на случилото се, също свидетелят твърди, че е бил останал в колата, но твърди, че е възприел конфликта между страните да е започнал с употреба на обиди между момичетата, макар същите да не са викали.