Решение № 2022 от 05.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2022 гр. София, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Мингова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20231100508945 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника И. Б. П. срещу решение от 12.06.2023 г. по гр.д. №5606/2021 г. на Софийския районен съд, 170 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД на основание чл.500 ал.2 КЗ сумата от 9251,61 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за вреди на л.а.

„Ауди А6“ с рег. № *******, настъпили в резултат на застрахователно събитие-ПТП, настъпило на 15.03.2017 г. на път 2702, на км.27,200 с посока на движение с. Червенци, при което жалбоподателят, управлявала л.а. „Опел Астра“ с рег. № ******* без да притежава свидетелство за правоуправление, за което при ищеца е образувана щета №13017030101922, ведно със законната лихва, считано от 29.01.2021 г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че по делото е установено при условията на пълно и главно доказване, че ответникът не е била правоспособен водач на МПС. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявения иск. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна ЗД „Бул Инс“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 1 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбите.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, когато щетите са причинени от лице, управляващо моторното превозно средство без свидетелство за управление на МПС. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в управление на МПС без свидетелство за управление, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на увредения или на неговия застраховател застрахователното обезщетение.

Обемът на регресното вземане се определя от обема на извършеното плащане, но не повече от размера на действителните вреди.

Съгласно разпоредбата на чл.150 ЗДвП, всяко МПС - участник в движението, трябва да се управлява от правоспособен водач. Свидетелството за управление на МПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност на водача, който се издава съгласно изискванията на ЗДвП, ЗБДС и издадените въз основа на тях нормативни актове.

Съгласно чл.13 Наредба № І-157/01.10.2002 год. на министъра на вътрешните работи за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, първоначалното издаване на свидетелство за управление се извършва въз основа на служебно изпратен от регионалните отдели на ДАИ оригинален протокол за успешно положен изпит, като лицето представя заявление по образец и прилага описаните в наредбата документи. В чл.15 от същата наредба е предвидено, че подмяна на свидетелството за управление се извършва с изтичане срока на валидност, както и в случаите на промяна в данните на водача или смяна на образеца с нов. Изтеклият срок на СУМПС няма за последица изгубване на придобитата правоспособност да се управлява МПС, а е основание за подмяната му. Аналогичен ще е случая, ако документът в момента е забравен, изгубен или откраднат. Не винаги формалната липса на свидетелство за управление на МПС е предпоставка за възникване правото на застрахователя на регресен иск към водача, а това са случаите, при които на този водач не му е било издавано въобще СУМПС или същото му е било отнето към датата на ПТП по реда на чл.171 т.4 ЗДвП , но не и когато водачът е бил правоспособен, но при проверката не е носил документа у себе си и не го е представил /така решение №80 от 16.09.2014 г. на ВКС по т.д. №897/2012 г., ІІ ТО/.

В представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица №650/15.03.2017 г., съставен от длъжностно лице след посещение на местопроизшествието, е удостоверено, че ответникът не притежава СУМПС.

От представената по делото АНП, образувана във връзка с процесното ПТП, се установява, че с НП №17-0253-000196/10.05.2017 г. на ответника е наложено административно наказание, за това, че на 15.03.2017 г. е управлявала МПС без да притежава СУМПС – нарушение по чл.150 ЗДвП.

2

От представените решение №135/02.10.2018 г., постановено по НАХД №444/2017 г. по описа на РС – Девня, и решение №434/06.03.2019 г., постановено по КАНД №65/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, влезли в сила на 06.03.2019 г., се установява, че е изменен размерът на наложеното на ищеца административно наказание за нарушението по чл.150 ЗДвП. От мотивите на решенията се установява, че от изисквани справки от МВР – Враца е видно, че ответникът никога не е притежавала СУМПС.

Ето защо, въззивният съд приема за доказано при условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че ответникът е бил неправоспособен водач – никога не и е било издавано СУМПС по надлежния и описан по-горе ред. От изложеното следва, че за ищеца е възникнало регресно вземане срещу деликвента в размер на платената сума.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение на СРС – потвърдено.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, а на основание чл.77 вр. чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 612,18 лв., представляваща депозит за особен представител във въззивното производство.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20093707/12.06.2023 г., постановено по гр.д.

№5606/2021 г. по описа на СРС, ГО, 170 състав.

ОСЪЖДА И. Б. П., ЕГН **********, адрес: гр. Враца, ул. „*******, ******* да заплати на ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство, а на основание чл.77 вр. чл.78 ал.6 ГПК да заплати но сметка на СГС сумата от 612,18 лв., представляваща депозит за особен представител във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3