Акт от 17.01.2018, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……………………………… гр. С.В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ТО, VІ-22 състав, в съдебно заседание при закрити врата, проведено на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА при секретаря Таня Димчева, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 6174 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.

Молителят „У.Б.“ АД твърди, че длъжникът „С.а.2.“ ЕАД има непогасени задължения по договор за банков кредит № 47/23.06.2011 г. Длъжникът е солидарен длъжник на кредитополучателя по този договор, като задълженията на длъжника по този договор са обявени за предсрочно изискуеми, считано от 22.02.2016 г. поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя да заплаща погасителните вноски по кредита в уговорения срок. Твърди, че преди обявяване на предсрочната изискуемост има и непогасени вземания по договора с настъпил падеж. Поддържа, че преустановяването на плащането по този договор е обстоятелство, което доказва, че длъжникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост. Моли съда да постанови решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ. В хода на производството излага доводи, че е налице и презумпцията, установена в чл. 608, ал. 4 от ТЗ, тъй като през последните шест месеца не са постъпвали плащания по образуваното срещу длъжника изпълнителното дело

Препис от молбата на кредитора е връчен на длъжника „С.а.2.“ ЕАД, като в указания от съда срок има подаден писмен отговор. С него длъжникът оспорва основателността на молбата, с доводи, че не се установява наличието на изискуемо и ликвидно вземане на банката по процесния договор спрямо него, както и че дружеството не е в състояние на неплатежоспособност или свръхзадълженост. Моли съда да отхвърли молбата за откриване производство по несъстоятелност, като му присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 04.01.2011 г. в ТР по партидата на длъжника под ЕИК ********, е вписана промяна в правноорганизационната форма на „З.-Б.К.– С.А.“ от АД в ЕАД, а на 29.01.2016 г. е вписана промяна в наименованието от „З.-Б.К.– С.А.“ в „З.-Б.К.– С.А.“, а на 18.04.2016 г. е вписана промяна в наименованието от „З.-Б.К.– С.А.“ в „С.а.2.“.

Представен е договор за комбиниран банков кредит № 47 от 23.06.2011г., с който „У.Б.“ АД отпуска на кредитополучателя „С.А.“ АД инвестиционен кредит и многоцелева кредитна линия в размери, съответно до 5 000 000 евро и до 460 000 евро. Ответникът е подписал договорът като солидарен длъжник, като е посочен и като обезпечител на кредита по смисъла на Закона за договорите за финансово обезпечение /ЗДФО/. С договора страните уговарят срокът за усвояване на предоставения паричен ресурс, дължимите лихви и комисионни на банката, погасителните вноски, крайният срок за погасяване на задълженията на кредитополучателя, съобразно посочените в т. 7.1 и т.7.2 срокове, дължимите по договора обезпечения и условията за настъпване на предсрочна изискуемост. С т.13.1.1 от договора, кредитополучателят и солидарните длъжници са се съгласили, че с подписване на договора, третите задължени лица, действащи като обезпечители на банката, предоставят финансово обезпечение по т.8.3 /залог по реда на ЗДФО върху всички вземания, настоящи бъдещи, по всички сметки в нациионална и чуждестранна валута, на които са титуляр при банката/. С т. 16 от договора третите задължени лица са се съгласили, че поемат задължението да отговарят солидарно с кредитополучателя за изплащане на задълженията му, произтичащи от този договор в пълен размер /главница, лихви, комисионни и разноски/. За периода от 24.10.2012 г. до 31.07.2014 г. са подписани четири анекса, с които страните променят погасителния план, сроковете за усвояване на сумите и уговарят допълнителни обезпечения. Тези анекси също са подписани от ответника в качеството му, както на солидарен длъжник, така и на обезпечител на кредита по смисъла на ЗДФО.

За обезпечаване на кредита с нотариални актове № 171 от 28.06.2011 г. и № 200 от 29.06.2011 г. кредитополучателят „С.А.“ АД учредява ипотеки върху свои недвижими имоти.

Въз основа на заповеди за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 761/01.12.2015 г., по ч. гр. дело № 845/2015 г. по описа на районен съд – гр.

Елин Пелин и № 802/30.11.2015 г., по ч. гр. дело № 844/2015 г. по описа на районен съд – гр. Елин Пелин, в полза на „У.Б.“ АД са издадени два изпълнителни листа, съответно от 01.12.2015 г. и 30.11.2015 г., с които кредитополучателят и съдлъжниците, сред които и ответникът, са осъдени солидарно да заплатят на банката суми по процесния договор в размер на 460 000 евро главница, заедно със законна лихва от 27.11.2015 г., 21 928.50 евро лихва и разноски по делото от 18851.40 лева /по изпълнителния лист от 01.12.2015 г./ и 170 000 евро просрочена главница, заедно със законна лихва от 27.11.2015 г., 304 819.64 евро лихва и 16 087.50 евро такси по тарифата на банката и разноски по делото от 19202.62 лева /по изпълнителния лист от 30.11.2015 г./.

Представени са изпратени от банката до длъжниците по договора покани за доброволно изпълнение и нотариални покани, с които кредитополучателят и длъжниците са уведомени, че предвид налични към 23.11.2015 г. просрочени плащания по договора за кредит, банката обявава кредита за предсрочно изискуем. Нотариална покана в такъв смисъл е връчена на ответника на 15.03.2016 г.

Видно от електроното дело на ответника в търговския регистър, ответникът е заявявал за обявяване своите годишни финансови отчети.

От полученото писмо от Служба по вписванията при Агенция по вписванията се установява, че за периода от 01.01.1998 г. – 23.12.2016 г. няма извършени вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на длъжника.

От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се установява, че в централна база на АИС-КАТ към 05.01.2017 г. няма данни за регистриран на името на длъжника пътни превозни средства.

По делото са постъпили подаваните от молителя ГДД по чл.

92 ЗКПО, ведно със счетоводни балански за периода от 2012 г. до 2015 г. В информационната система на ТД на НАП няма данни за извършвани ревизии на ответника.

Ищецът е представил удостоверение от 25.09.2017 г. от ЧСИ С.Я., видно от което по изпълнително дело № 20168440400044, образувано въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр. дело № 844/2015 г. на районен съд – гр. Елин Пелин, не са постъпвали плащания от ответника, в качеството му на длъжник по изпълнителното дело.

По делото са изслушани и приети основно и допълнителни заключения на вещото лице до допусната съдебно-икономическа експертиза С.М., които заключения съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадени. Съгласно претото от вещото лице, през периода от 2012 г. до 2016 г. включително делът на нетекущите (дълготрайните) активи на ответника е между 9 % и 27 % от общата балансова стойност на активите. Същите са изцяло под формата на дългосрочни финансови активи - акции и дялове в предприятия от група. Характерна особеност в случая е, че балансовата стойност на същите в края на 2012 г. и на 2013 г. е една и съща — 80 хил. лв., в счетоводния баланс към 31.12.2014 г. такива не са посочени, а към 31.12.2015 г. и към 31.12.2016 г. стойността на същите е 109 хил. лв. Текущите (краткотрайните) активи на ответното дружество са съставени от краткосрочни вземания (предимно от предприятия от група) и парични средства. Относителният дял на същите в структурата на активите е между 73 % и 91 % от общата им балансова стойност. С изключение на 2015 г„ когато е отчетено намаление на относителния дял на краткосрочните вземания, през изследвания период е налице тенденция на увеличение на този дял за сметка на намаление на паричните средства. В края на 2016 г. текущите (краткотрайните) активи са изцяло под формата на краткосрочни вземания, т.е. в структурата им не присъстват материални запаси и парични средства.

През изследвания от вещото лице период, собственият капитал представлява между 35 % и 75 % общата сума на пасивите на „С.А.2.” ЕАД. До 2014 г. включително основната част от собствения капитал е формирана за сметка на реализирани текущи печалби, които през отделните отчетни периоди са в размери съответно 260 хил. лв., 248 хил. лв. и 151 хил. лв. Освен описаните финансови резултати, за увеличението на размера на собствения капитал през 2014 г. допринася и увеличението на записания капитал от 50 хил. лв. на 273 хил. лв., както и това на резервите от 5 хил. лв. на 30 хил. лв. През последните два годишни отчетни периода — 2015 г. и 2016 г. са реализирани значително по-ниски текущи печалби в сравнение с предходните такива - съответно 3 хил. лв. за 2015 г. и 5 хил. лева за 2016 г.

Задълженията на ответинка през периода от 2012 г. до 2016 година са изцяло текущи (краткосрочни). До края на 2013 г. същите са предимно към предприятия от група. През следващите годишни отчетни периоди такива не са посочени в съответните баланси. Осчетоводените задължения към края на 2014 г., 2015 г. и 2016 г. са посочени по статията „Други задължения”. Показателите за ликвидност и финансова автономност, изчислени отвещото лице, съобразно изготвените счетоводни баланси на ответното дружество, попадат в допустимите граници на коефициентите за ликвидност и в границите на референтните стойности на коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост. Като цяло тенденциите в движението на стойностите на показателите за рентабилност на „С.А.2.” ЕАД през изследвания период са в посока към влошаване, което е следствие на намаляването на текущите финансови резултати към края на периода. Въпреки това, реализираните печалби през всеки един от годишните отчетни периоди дават основание дейността на „С.А.2.” ЕАД през периода от 2012 г. до 2016 г. да бъде определена като рентабилна.

Следва да се отбележи, че в счетоводните баланси на ответното дружество към 31.12.2015 г. и към 31.12.2016 г. не са отразени задължения към финансови предприятия. Отчитайки това обстоятелство, вещото лице прави алтернативни изчисления като към текущите задължения на „С.А.2.” ЕАД в края на 2015 г. и на 2016 г. прибавя и претендираните от „У.Б.” АД задължения по Договор за комбиниран банков кредит № 47 от 23.06.2011 г. и анексите към него. Изчислен по този начин размерът на собствения капитал става отрицателна величина, съответно - 10 123 хил. лв. и - 10 840 хил. лв., т.е. в този случай е налице състояние на декапитализация на дружеството в значителна степен, а изчислените стойности на показателите за финансова автономност не биха били ефикасни критерии за оценка на степента на задлъжнялост на „С.А.2.” ЕАД. Вещото лице проследява показателите за ликвидност на дружеството за 2015 и 2016 г., при отчитане на задълженията към банката. При изчисление на показателите за ликвидност в този алтернативен вариант, стойностите на всички коефициенти на ликвидност се понижават чувствително и излизат далече извън границите на референтните си стойности, като коефициентът на обща ликвидност е, съответно: към 31.12.2015 г. е 0.033 г., а към

31.12.2016 г. – 0.027.

По искане на ответника вещото лице изготвя и вариант на заключението, при което наред с приетите налични вземания на банката към ответника, взема предвид реципрочни вземания на ответинка към керидитополучателя. При този вариант коефициентът на обща ликвидност, съответно към 31.12.2015 г. е 1.019 г., а към 31.12.2016 г. е 1.018. При този вариант показателите на финансова автономност остават извън допустимите граници.

При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни изводи:

Производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност се открива при наличието на установените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ материалноправни предпоставки: длъжникът да има има качеството на търговец; да не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, като това задължение следва да е породено от или отнасящо се до търговска сделка или представлява публичноправно задължение към държавата и общината, свързано с търговската дейност, или частно държавно вземане. Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ.

Разпечатката съдържа 31 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/21486554-789c-4d7e-838b-313a5b2a2474