Присъда № 46 от 22.02.2024, Районен съд - Варна

Мотиви към Присъда № 46/22.02.2024 год. по НЧХД № 2629 по описа за 2023 г. на Районен съд гр. Варна, 45-ти състав

Делото е образувано въз основа на частна тъжба от Е. Б. К. с ЕГН ********** от гр.Варна,с която е повдигнато обвинение на В. Т. Г. с ЕГН ********** от гр.Варна за извършено престъпление от частен характер, наказуемо по чл.216 ал.4 от НК, затова, че на 31.10.2021 год. около 22:10 часа в гр.Варна, ул.“ Антон Горчев“ № 4 увредила чужда движима вещ – два броя автомобилни гуми марка „ Клебер“ – зимни, 15 цола, с размер 195x95, на стойност 150 лв., собственост на Е. Б. К.,като деянието е маловажен случай.

Ведно с тъжбата са предявени срещу подсъдимата граждански искове за претърпени неимуществени вреди от деянието в размер на 1000 лв. и за претърпени имуществени вреди в размер на 150 лв.. До започване на съдебното следствие, на осн.чл.84 и сл. от НПК предявените граждански искове са приети за съвместно разглеждане в наказателния процес, като тъжителката е конституирана и като граждански ищец в процеса, чрез нейния повереник адв. Бр. Б., ВАК.

В съдебно заседание в хода по същество повереникът на частния тъжител –адв. Н.Б., АКВарна, поддържа обвинението. След анализ на събрания в хода на производството доказателствен материал намира, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин. В заключение адв. Б. пледира за постановяване на осъдителна присъда по отношение на подсъдимата, като счита, че следва да и бъде наложено справедливо наказание. Моли да бъдат уважени предявените граждански искове.Претендира присъждане на сторените от тъжителя разноски в производството за адвокатско възнаграждение.

Подсъдимата Г. не се явява в съдебно заседание.

В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимата –адв. С.С., АК Монтана излага становище, че подзащитната и е извършила деянието в състояние на афект и силно раздразнение,породени от представите и, че партньорът и, ще я изостави заради тъжителката.Твърди, че подзащитната и посещава психолог, за да превъзмогне това си състояние, с оглед на което намира, че деянието и е малозначително. Алтернативно моли за налагане на минимално по размер наказание. По отношение предявения граждански иск за неимуществени вреди, пледира да бъде уважен в минимален размер.По отношение претендираните разноски също пледира да бъдат уважени в минимален размер.

Съдът, като изслуша становището на страните, извърши преценка на събраните по делото доказателствени материали (поотделно и в съвкупност), с оглед разпоредбите на закона – чл. 13, чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установено следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

Тъжителката и подсъдимата не се познавали лично, но това, че К. имала преди години взаимоотношения с мъжът, с когото подсъдимата живеела на семейни начала станал повод подсъдимата да и изпраща съобщения и да и се обажда по телефона, което я принудило да подаде частна тъжба, въз основа на която в РС Варна било образувано наказателно частен характер дело № 580/2022 год.. На 30.10.2021 год. около 18,30 часа тъжителката паркирала лекия си автомобил „Фолкваген голф“ с рег. № *** на неохраняем паркинг, намиращ се пред жилищната кооперация, в която живеела. На 01.11.2021 год. около 08,30 часа тръгвайки за работа установила, че задните две гуми на автомобила и, марка „ Клебер“ – зимни, 15 цола, с размер 195x95 били срязани. На паркинга имало изградено видеонаблюдение и преглеждайки записите от камерите установила, че на 31.10.2021 год. в около 22,10 часа на паркинга пред кооперацията, където живеела влиза лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, от него слизат две лица, които се оглеждали, впоследствие се качили отново в автомобила и преместили на паркинг под кооперацията. Същите лица се връщат и застават пред автомобила на К.. Момчето стои, а момичето заставало до лявата гума и се навеждало, а след това се изправяло, отивало до другата задна дясна гума и прикляквало до нея. След 1 като момичето се изправило, двамата отишли до лекия автомобил „Опел Астра“ и си тръгвали с него. Тъжителката подала сигнал в 03 РУП Варна, по който била образувана прокурорска преписка № 17259/2021 г. по описа на ВРП, за проверка за извършено престъпление от общ характер. Проверката приключила с постановление от 06.01.2022 год. за образуване на досъдебно производство № 46/2022 год. по описа на 03 РУП Варна,водено за престъпление по чл.216 ал.1 от НК.

В хода на досъдебното производство е установено, че лекия автомобил „Опел Астра“ с рег.

№ *** е собственост на И.Д. Х. от гр.Добрич, който посочил, че автомобила му се управлява от синът му св.Д. И. Х., който след като е разпитан като свидетел е разпознал подс.Г., като извършител на деянието по чл.216 ал.1 от НК. Изготвена била и съдебно-оценителна експертиза,приобщени са писмени доказателства-справки от сектор КАТ ОД МВР Варна и др..

С постановление от 07.03.2023 г. РП Варна е приела, че извършеното от Г. осъществява състава на престъпление по чл.216 ал.4 вр. ал.1 от НК – маловажен случай на унищожаване на чужда движима вещ, поради което и на основание чл. 199, чл. 242, ал. 1, чл. 244, ал. 1, т.

1, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК,РП Варна е постановила спиране на наказателното производство по ДП № 46/2022 г. на 03 РУ - Варна, като е постановено уведомяване, по реда на чл. 81, ал. 3 от НПК, на пострадалата за правата и по НПК.

В изпълнение на дадените указания, в предвидения в закона срок съдът е сезиран с процесната тъжба, по която е отпочнато и се води процесното съдебна производство.

По делото е приобщено като доказателство, неоспореното от страните заключение на съдебно-оценъчната експертиза, според което стойността на два броя автомобилни гуми марка „ Клебер“ – зимни, 15 цола, с размер 195x95, собственост на Е. Б. К. е 150 лв., В хода на съдебното следствие от показанията на Х. се установява, че към 31.10.2021 год. живеел в гр.Варна на адрес ул.“Странджа“ № 22.Вечерта на същата дата излязъл, за да си купи цигари и срещнал подс.Г., която познавал, тъй като били колеги. Според Х.,Г. била разстроена и го помолила да я закара с колата си.Той се съгласил, като Г. му посочила мястото, където искала да я закара- местност „Пчелина“.Когато спрели на мястото той я попитал какво ще прави и тя му казала, че има намерението да реже гуми на кола.Х. се опитал да я разубеди, но не успял, като Г. застанала до лек автомобил „Голф“, сив на цвят,счупила яйце на прозореца му, след това нарязала лявата и дясната гума на автомобила. След това двамата се качили в автомобила и я оставил на пресечка на бул. "Цар Освободител", преди кръговото.Твърди, че Г. била доста разстроена, плачела и не му дала обяснения за постъпката си.

Съдът кредитира събраните гласни доказателства – показанията на св.Х. и всички писмени доказателства, представени с тъжбата и приобщени на осн. чл. 283 НПК – Постановление на ВРП, материалите съдържащи се в ДП №46 /2022 год. по описа на 03 РУП Варна, като удостоверяващи отразените в тях факти и обстоятелства, доколкото тяхната истинност /авторство/ и вярност /достоверност на отразените в тях факти/ не е оспорена.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка и на база на събраните доказателства съдът намира, че подсъдимата В. Г. е осъществила от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, тъй като на 31.10.2021 год. около 22:10 часа в гр.Варна, ул.“ Антон Горчев“ № 4 увредила чужда движима вещ – два броя автомобилни гуми марка „ Клебер“ – зимни, 15 цола, с размер 195x95, на стойност 150 лв., собственост на Е. Б. К., като деянието представлява маловажен случай.

От обективна страна деянието е осъществено от подс. Г. чрез действие, а именно чрез нарязване с неустановен предмет на двете гуми на лек автомобил „Фолкваген голф“ с рег.

2

№ *** , собственост на пострадалата К..

При изпълнителното деяние повреждане по смисъла на чл. 216 от НК, става дума за непосредствено въздействие върху чуждата вещ, т. е. такова засягане на субстанцията на вещта, в резултат на което тя е увредена /както е в процесния случай/и съответно вещта не може да бъде използвана пълноценно, като с това се е намалила и нейната стойност.

Деянието осъществява признаците на състава по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, тъй като стойността на причинените щети е под размера на минималната работна заплата за страната за 2021 г. и е с по– ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Ето защо, като съобрази разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК съдът прие, че се касае за маловажен случай.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице – подс.В. Т. Г., българка, български гражданин, със средно образование, не работи, неосъждана, неомъжена, живуща в ***,ЕГН **********.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, като съгласно чл. 11, ал. 2 от НК, то е такова, когато деецът съзнава обществено опасния му характер, предвижда настъпването на неговите обществено опасни последици, иска или допуска настъпването им. Обществено опасните последици се допускат и когато деецът се съгласява с тяхното настъпване.

Съобразявайки приетата фактическа обстановка, съдът намира, че в разглеждания казус подсъдимата е действала с пряк умисъл, доколкото е предвиждала общественоопасните последици от деянието си и е искала настъпването им.

Причините за извършване на престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на подсъдимата, слабите и волеви задръжки и незачитане на установения в страната правен ред.

Съдът намира за неоснователни възраженията на защитата, че деянието на подсъдимата следва да се разгледа като малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. Съгласно цитираната разпоредба "не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна".

Малозначителността на едно деяние, съгласно трайната съдебна практика, се обуславя не само и единствено от предмета на престъплението и по- конкретно от неговото количество и стойност. При преценка дали се касае за малозначително деяние се взимат предвид и всички останали признаци от обективната и субективната страна на деянието, които влияят на обществената опасност на същото.

В конкретния случай, стойността на причинените вреди е 150 лева - т.е. те не са съвсем минимални, което сочи на наличие на обществена опасност на деянието и дееца.На следващо място цялостното поведение на подсъдимата се характеризира с явно желание да причини на пострадалата неудобство и щети.

Неоснователно е и възражението, че деянието на подсъдимата се дължи на афект. Афектът, или силното раздразнение по смисъла на НК представлява силно душевно вълнение, мощен изблик на чувства, емоционален процес, предизвикан от определен дразнител, който протича бурно и обичайно има характер на краткотрайно избухване, надхвърлящо обичайното раздразнение.

В поведението на подсъдимата не се установяват каквито и да е признаци, които да сочат, че тя е била в състояние на афект по време на извършване на процесното деяние. Действително от показанията на св.Х. се установява, че Г. е била разстроена, но в поведението и се наблюдава последователност и предварителна подготовка – отишла е до дома на св.Х., накарала го да я отведе до адреса на пострадалата, успяла е да разбере какъв автомобил притежава, къде го паркира, носила е яйце, средство, с което да разреже гумите, което показва, че мисловният и процес е вървял гладко, от което следва, че същата със сигурност 3 не е била в състояние на силно раздразнение. На следващо място, за да намери приложение "физиологичния афект" трябва раздразнението да е причинено не от кого да е, а от пострадалия (физическо лице), към когото в последствие да е насочена и агресията на извършителя, което в случая очевидно не е така.

По наказанието

За престъплението по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до шест месеца или глоба от сто до триста лева. В случая не може да се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК, тъй като имуществените вреди от престъплението не са възстановени. Предвид наличните по делото смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало на подсъдимата, характеристични данни,липсата на трудова заетост и ниска стойност на причинената повреда, съдът намира, че от предвидените в разпоредбата на чл. 216, ал. 4 от НК алтернативни наказания следва да бъде наложено по – лекото по вида, а именно глоба.