Определение № 176 от 06.03.2025, Районен съд - Свиленград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 176 гр. Свиленград, 06.03.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка Д. П.а като разгледа докладваното от Живка Д. П.а Гражданско дело № 20245620101029 по описа за 2024 година

Производството е образувано е по искова молба от "УАБ ХЕВИ ФАЙНЕНС", дружество, вписано в регистъра на юридическите лица на Република литва, с регистрационен № 305576227 и адрес: Литва, град Вилниюс, ул. „Гедимино“ № 27, против „ГРУП ДАБЪЛЮ ЕНТЪРПРАЙС“ ЕООД, с ЕИК: 203486171 и адрес: **********, М. Д. П., с ЕГН: ********** и адрес: **********, с която са предявени субективно съединени установителни искове по реда на чл.442 от ГПК.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който се прави искане производството по делото да бъде прекратено, поради липса на компетентност на настоящия съд да разреши спора, като се позовават на чл.25 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. Посочва се в отговора, че съгласно раздел 10 от процесния Договор за заем № BG0000805 от 01.08.2022 г., страните са се съгласили, че всяка претенция, жалба или иск, възникнали във връзка с договора или поради негоили с предмет настоящия договор (включително извъндоговорни претенции и искове) ще бъдат решавани от съда на Република Литва, като се вземе предвид и приложимото материално право. Посочва се, че същата клауза се съдържала в Споразумението към договора, с което вторият ответник е встъпил в дълга.

Съдът, като разгледа отговора и представените по делото писмени доказателства установи следното:

Предмет на делото са парични вземания, произтичащи от Договор за заем № BG0000805 от 01.08.2022 г., по силата на който ищецът „УАБ ХЕВИ ФАЙНЕНС“ е предоставил на ответника „ГРУП ДАБЪЛЮ ЕНТЪРПРАЙС“ ЕООД заем в размер на 15000,00 евро, с уговорка за връщането му в срок от двадесет и седем месеца. На основание Споразумение от 01.08.2022г., сключено с „УАБ ХЕВИ ФАЙНЕНС“, ответникът М. Д. П. е встъпил като съдлъжник по отношение на вземанията, произтичащи от договора за заем.

Както в представения Договор за заем № BG0000805 от 01.08.2022 г., така и в представеното Споразумение от 01.08.2022г. се съдържа клауза, съгласно която: „Страните се съгласяват, че настоящото Споразумение и всяка претенция, жалба или иск, възникнали във връзка с него или поради него, или с предмет настоящото споразумение (включително извъндоговорни претенции и искове) ще бъдат решавани от съдилищата на Република Литва, като се вземе предвид клаузата за приложимото материално право по-горе“.

Последната гласи, че „Правото на Република Литва ще бъде приложимо към настоящия договор за заем и всеки спор относно материалното право ще бъде тълкуван, разглеждан и решаван съгласно литовското законодателство.“.

Международната компетентност на съдилищата на държавите-членки на Европейския 1 съюз, относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела се определя от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година.

Съгласно чл.25 от посочения регламент, „Ако страните, независимо от местоживеенето им, са се договорили, че съд или съдилищата на държава членка са компетентни за разрешаване на всякакви спорове, които са възникнали или които могат да възникнат във връзка с определено правоотношение, този съд или тези съдилища имат компетентност, освен ако споразумението е недействително по отношение на материалноправната си действителност съгласно правото на тази държава членка. Тази компетентност е изключителна, освен ако страните са уговорили друго.“. В случая, предвид предмета на делото, Българският съд няма изключителната компетентност по чл.24 от Регламента, поради което и с оглед цитираната по-горе клауза в процесния договор, следва да се приложи чл.25 от Регламента, така че да се приеме, че компетентни да разрешат настоящия спор са съдилищата в Република Литва.

По изложените съображения, Съдът намира, че не е компетентен да разгледа предявените искове, поради което производството по делото следва да се прекрати.

Съобразно разясненията, дадени в т.13 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се обезсили издадената по ч.гр.д. № 862/2024г. по описа на Районен съд - Свиленград Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОГЛАСЯВА, че Районен съд - Свиленград не е международно компетентен да разгледа и реши гр. дело № 1029/2024 г. по описа на съда.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1029/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград, поради липса на компетентност.

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК издадена по ч.гр.д. № 862/2024г. по описа на Районен съд – Свиленград.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Хасково в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________ 2