Решение № 11581 от 12.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11581 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА

АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. К. като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА

Гражданско дело № 20251110116575 по описа за 2025 година

Предявен е частичен иск с правно основание чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 1250 лева от общо заявена претенция в размер на 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП реализирано на 06.06.2023 год..

Ищецът-В. А. Е., чрез пълномощник, излага в исковата молба, че на 06.06.2023 год. около 8:45 часа, в гр. София в района на ул. „Иван Димитров-Куклата“, преди кръстовището с ул. „Ропотамо“, срещу бл.53 при управление на лек автомобил „Сеат Кордоба“ с рег. №СА 1577 КМ водачът-П. П. П. е отнел предимството и е ударил, движещия се от ляво мотоциклет „Кавазаки ВН 750А“ с рег. №СА 0063 К, управляван от ищеца. Твърди, че вследствие на произшествието са му причинени увреждания, изразяващи се в: контузия на бял дроб-високоплътностна структура с неправилна форма от 2-ро до 9-то ребро, както и множество травми по гръдния кош, крайниците и гърба. Поддържа, че от произшествието до настоящия момент изпитва силни болки в гърба, не може да се навежда и извършва никаква физическа активност, а след направен скенер-на 07.07.2023 год. се установява, че в резултат на удара е получил множество компресионни многофрагментни фрактури на телата на прешлените Т4, Т5 и Т8. При извършен последващ преглед на 17.07.2023 год. му е предписано и носенето на корсет. Поддържа, че вина за настъпване на произшествието има водачът на лек автомобил „Сеат Кордоба“ с рег. №СА 1577 КМ. Поддържа, че за лекия автомобил, чийто водач е причинил произшествието, е имало сключена застраховка „Гражданска 1 отговорност” в ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД валидна към датата на ПТП. Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания в размер на 1250 лева, предявена като частична от общо заявена в размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва считано от 28.07.2023 год.-датата на предявяване на претенцията към ответното дружество до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът – ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, виновното и противопрано поведение на водача на застрахования при него автомобил-П. П. П., както и че ищецът е претърпял описаните в исковата молба травматични увреждания. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с доводи, че увреденият се е движил с несъобразена за участъка, пътя и трафика скорост и не е бил с подходящо защитно облекло при управлението на мотоциклета. Оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерно.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна страна:

Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва д а установи наличието на договорно правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска „Гражданска отговорност”, сключен между деликвента и ответното дружество, както и противоправно поведение респ. деяние на деликвента, от което са настъпили вредните последици, които са в причинно следствена връзка с деянието.

Ответникът следва да обори законоустановената презумпция за вина.

Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Сеат“, модел „Кордоба“ с рег. № СА 1577 КМ и реализирането на ПТП на 06.06.2023 год. с участието на В. А. Е. и П. П. П..

С оглед изложеното съдът намира, че застрахователното правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Сеат“, модел „Кордоба“ с рег. № СА 1577 КМ е възникнало от деня на сключване на договора, от който момент, застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на застрахованото МПС.

2

Няма спор и че по време на действието на застрахователния договор, на 06.06.2023 год. е настъпило процесното ПТП, което се установява и от Констативен протокол за ПТП с пострадали лице №К-317 от 06.06.2023 год.

От приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие на пътното транспортно произшествие ищецът е получила следните увреждания: контузия на гръден кош /констатирана при престоя на В. Е. в УМБАЛ „Царица ЙоанаИСУЛ“ ЕАД, фрактури на телата на Шх4, Тх5, Тх6 и Тх8-установени при повторно разчитане, посттравматична пневмония в дясно-установена 20 дни по-късно. От заключението се установява, че периодът на възстановяване при ищеца е продължил около 3-4 месеца и може да се раздели на три етапа: остра фаза-непосредствено след инцидента, лечение на посттравматичната пневмония и лечение на счупването на прешлените. Посочено е, че е провеждано консервативно лечение с прием на обезболяващи медикаменти през първия етап, прием на антибиотици през втория и носене на корсет през третия. В заключението е посочено, че фрактурите на прешлените са с давност, но няма обективен критерий, по който да се установи поточен период на настъпването на уврежданията. При изслушване на експертизата вещо лице д-р С. излага, че тези увреждания могат да се получат при падане и удар в съответната зона, а д-р К., че по-скоро, че са настъпили към момента на травмата, като не може да се каже дали са били налице преди произшествието, както и че хипотетично е възможно. Д-р К. излага, че към момента на постъпване на ищеца в ИСУЛ не са били диагностицирани или не са били описани.

Приета като доказателство по делото е справка от НЗОК-СЗОК за извършени прегледи /ПИМП и СИМП/ на В. Анатолев Е. за периода от 01.01.2023 год. до 31.12.2024 год., от която е видно, че първите прегледи във връзка с уврежданията на гръбначните прешлени са направени след произшествието. Доколкото няма ангажирани доказателства уврежданията да предхождат процесното произшествие, то съдът приема, че са във връзка с него.

Предвид приетите по делото писмени доказателства и съдебно-медицинската експертиза съдът приема, че уврежданията на ищеца са настъпили във връзка с процесното ПТП.

В случая се оспорва вината на водача управлявал лекия автомобил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.

За установяване на механизма на ПТП са ангажирани автотехническа експертиза и гласни доказателства.

Вещото лице изготвило автотехническата експертиза е направило заключение, като е взело предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, относно механизма на ПТП, в което посочва, че на 06.06.2023 год. около 08:45 часа мотоциклет „Кавазаки ВН750А“, с рег. №СА 0063К се е движил по ул. „Иван Димитров-Куклата“ с 3 посока от ул. „Гео Милев“ към бул. „Шипченски проход“, когато водачът на лек автомобил“Сеат Кордоба“ с рег. №СА 1577 КМ предприема маневра за отклонение наляво при потегляне от паркирано положение от колона. Вследствие на възникналата опасност водачът на мотоциклета задейства спирачната уредба, губи устойчивост и пада от мотоциклета, който плъзгайки се по пътното платно достига до лек автомобил „Сеат Кордоба“, като настъпва съприкосновение със задна лява гума. Съдът изцяло кредитира заключението относно механизма на ПТП, тъй като същото кореспондира със свидетелските показания на П. П. П.-управлявал лек автомобил „Сеат Кордоба“.

От заключението се установява, че произшествието се намира в пряка и функционална зависимост от скоростта на движение на двамата водачи в момента на удара и от разстоянието между превозните средства в момента на възникване на опасността.

Установява се, че водачът на лек автомобил „Сеат Кордоба“ е имал възможността да предотврати удара ако е пропуснал движещия се по ул. „Иван Димитров-Куклата“ мотоциклет „Кавазаки“, след което безпрепятствено да извърши отклонение наляво при потегляне от паркирано положение от колона с паркирани автомобили.

С оглед анализа на събраните по делото доказателства, които са безпротиворечиви съдът приема, че вина за настъпването на ПТП има водачът на лек автомобил „Сеат Кордоба“ с рег. №СА 1577 КМ, който при потегляне от опаркирано положение не е пропуснал, движещия се по ул. „Иван Димитров-Куклата“ мотоциклет, с което е нарушил правилата за движение визирани в чл.25, ал.1 от ЗДвП, а именно-„Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и съгласно чл. 52 от ЗЗД то следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и трайната съдебна практика, понятието "справедливост" е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Целта на обезщетението не е да се 4 поправят вредите, а да се възстанови психическото равновесие на пострадалото лице, да се компенсират отрицателните, неприятните емоции, в това число и чрез самия факт на осъждане на ответника. При определяне на размера на паричната репарация, съдът взема предвид уврежданията настъпили във връзка с произшествието, а именно: контузия на гръден кош, фрактури на телата на Шх4, Тх5, Тх6 и Тх8-установени при повторно разчитане, постравматична пневмония в дясно, периодът на възстановяване3-4 месеца съгласно съдебно-медицинската експертиза. На следващо място от показанията на свидетеля М. Б. Е.а се установява, че след инцидента за период от два месеца ищецът не е можел да прави нищо сам-да ходи, да се облича, да ходи до тоалетна сам и да се храни. Свидетелят установява, че след първите два месеца ищецът е започнал физиотерапия и е посещавал невролози и неврохирурзи, тъй като не е можел да извършва никаква дейност, а болките продължават и до сега.

Установява се, че В. Е. има проблеми със съня, започнал е да изпитва страх от това да шофира, изпада в крайни емоционални състояния.

С оглед на изложеното настоящият състав счита, че справедливият размер на обезщетението, който съответства на принципа на чл. 52 ЗЗД е 70 000 лева, като искът следва да бъде уважен така както е предявен за сумата от 1250 лева от общо заявена претенция в размер на 100 000 лева.

Не е налице и твърдяното от ответника съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.

2 ЗЗД. Следва да се има предвид, че съпричиняването не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване респ., че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. В случая такива доказателства не бяха ангажирани.