Определение № 20110 от 25.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20110 гр. София, 25.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Въззивно частно гражданско дело № 20261100509201 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Т. Т., чрез адв. С.М., срещу Определение № 20312/02.06.2026 г. по гр.д. № 51525/2025 г. на Софийски районен съд, ГО, 120 състав, с което е оставена без уважение молбата ищцата за изменение в частта за разноските на определение № 12330/27.03.2026 г., с което е върната исковата молба и е прекратено производството по предявения главен иск.

Жалбоподателката сочи, че определението на първоинстанционният съд е неправилно, тъй като не е съобразено с практиката на СЕС и ВКС по въпросите за присъждане на адвокатско възнаграждение при направено възражение за прекомерност. Позовава се на указ на президента от 20.09.2024 г. във връзка с адвокатските възнаграждения. Счита, че е нарушен принципа за съразмерност и не е отчетена действителната правна и фактическа сложност.

Моли обжалваното определение да се отмени и да се намали присъденото в полза на ответника възнаграждение в справедлив размер.

Постъпил е отговор на частната жалба от ответника- етажна собственост, с който се излагат съображения за нейната неоснователност. Сочи, че в случая възнаграждението е ниско предвид правната и фактическа сложност на делото и моли обжалваното определение да се потвърди.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A състав, след като взе предвид доводите на частния жалбоподател и материалите по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от В. Т. срещу етажна собтвеност на сграда, находяща се в гр. София, ул. **** с искане за отмяна на решенията на ОС на ЕС, проведено на 20.10.2025 г. по т. 1, т. 3 и т. 5. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника с наведени съображения за 1 недопустимост на иска- поради подаване на исковата молба след преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, поради неуточняване на ответника (дали искът е предявен срещу ЕС, вход А, Б или В) и поради липса на правен интерес у ищцата. Изложени са съображения и за неоснователност на претенциите. Едновременно с това е предявен и насрещен иск по чл. 59 ЗЗД за осъждането на В. Т. да заплати на етажната собственост сумата от 500 евро, с която неоснователно се е обогатила. Направено е и искане за присъждане на разноски- 500 евро по главния иск и 250 евро по насрещния иск.

С разпореждане от 10.02.2026 г. съдът е дал указания към ищцата по главния иск поради нередовност на исковата молба- да уточни срещу коя етажна собственост е насочената претенцията, както и да обоснове правният си интерес да иска отмяна на решението по т. 1 от проведеното събрание.

Посочени са и последиците от неизпълнение на указанията по чл. 130 ГПК.

Разпореждането е връчено на представителя на В. Т. на 25.02.2026 г.

Предвид неизпълнение на дадените с разпореждане от 10.02.2026 г. указания, с определение № 12330/27.03.2026 г. съдът е върнал исковата молба, прекратил е производството по делото в частта по предявения главен иск и е присъдил разноски в полза на ответника от 500 евро за адвокатско възнаграждение. В частта за връщане на исковата молба и прекратяване на делото определението не е обжалвано и е влязло в сила.

С молба 14.04.2026 г. ищцата е поискала изменението на крайния акт по главния иск в частта за разноските чрез намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Така се е стигнало до постановяване на обжалвания в настоящото производство акт от 02.06.2026 г., с който съдът е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК с мотиви, че съдът не може да присъди по-нисък размер на адвокатско възнаграждение от този, който е претендиран от другата страна.

Настоящият състав намира, че адвокатското възнаграждение на представителя на ответника, определено в справедлив размер от 500 евро, е прекомерно. Искането за изменение на определението в частта за разноските на В. Т. следва да бъде уважено, а определението на първоинстанционния съд от 27.03.2026 г. да бъде изменено до размера от 250 евро.

В практиката многократно е поставян въпросът за критериите за прекомерност на адвокатското възнаграждение и възможността за неговото намаляване вземайки предвид правната и фактическа сложност на делото.

ВКС последователно приема, че адвокатското възнаграждение няма да бъде прекомерно, когато е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото, с обема и съдържанието на предоставената правна защита и съдействие, както и с обичайния и разумен размер на възнагражденията за дела със сходен предмет и сложност. Преценката се извършва към момента на сключване на договора между адвоката и клиента, като съдът прилага опитните правила и отчита пазара на труда за адвокатски услуги. Съдът е длъжен да изложи мотиви относно правната и фактическа сложност на делото, да съобрази доказателствените факти, броя и съдържанието на процесуалните действия, защитавания материален интерес и други релевантни обстоятелства. При тази преценка, ако се установи, че е налице съществено несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата, съдът може да намали адвокатското възнаграждение до обичайния и разумен размер, като не е обвързан от ориентировъчните размери по Наредба № 1/09.07.2004 г.

Доколкото жалбоподателката е релевирала, че при отправено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът не е съобразил 2 поведението и извършените действия в хода на делото, следва да се съобрази и следното. По въпроса може ли адвокатско възнаграждение да бъде намалявано поради прекомерност, тъй като производството не се е развило напълно и не са се осъществили всички очаквани процесуални действия, е формирана непротиворечива практика на ВКС, обективирана в Определение № 1441/23.03.2026 г. по ч.гр.д. № 988/2026 г. на ВКС, I г.о., Определение № 670/19.10.2015 г. по ч.гр.д. № 3982/2015 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 253/29.05.2017 г. по ч.т.д. № 2614/2016 г. на ВКС, I т.о., Определение № 498/19.07.2019 г. по ч.т.д. № 1586/2019 г. на ВКС, II т.о. и др. Приема се, че само когато спорът сам по себе си предпоставя фактическа и правна сложност, обосноваваща договорения размер, последващо неосъществилите се, присъщи за разрешаването му и в този смисъл обичайни процесуални действия, чието неосъществяване е резултат от процесуалното поведение на противната страна, не предпоставя частично възмездяване на вече договореното адвокатско възнаграждение. В хипотеза, при която в договора за правна защита и съдействие адвокатското възнаграждение и начинът на заплащането му са договорени общо за всички действия, които ще бъдат извършени от упълномощения адвокат, тези действия включват и първоначално проучване на делото, подготовка на защитата на упълномощителя, изготвянето на отговора, както и последващите действия по уведомяване на упълномощителя за развитието на производството.

За определяне на правната сложност на делото следва да се съобразят броят и правното основание на предявените искове, видът и обхватът на релевираните от ответника възражения, съдържанието и обемът на въведените от страните факти и обстоятелства, приложимите правни институти, както и относимата съдебна практика, включително задължителната такава.

В конкретния случай следва да се съобрази, че производството пред СРС е прекратено на много ранен етап поради недопустимост на предявените искове, без да е даван ход на делото, без да е изготвян доклад по чл. 146 ГПК, без да е провеждано открито съдебно заседание и без да са извършвани процесуални действия по събиране и обсъждане на доказателства. След връчване на исковата молба процесуалният представител на ответниците е депозирал отговор по чл. 131 ГПК, с който е изложил съображения за недопустимост на исковата молба, както и такива за нейната неоснователност. Депозиран е и насрещен иск, за който се претендира и се дължи отделно възнаграждение, предвид, че по него производството не е приключило, а е на етап размяна на книжа и по него предстои произнасяне.

Безспорно е, че с предприемането на тези действия ответникът е упражнил процесуалното си право на защита и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК има право на направените от него разноски, независимо от това, че производството е прекратено преди разглеждането на спора по същество.

Отговорността за разноски има деликтен характер и е обусловена от необходимостта страната да понесе разходите, които е била принудена да направи във връзка с воденото срещу нея производство. В случая тази необходимост е възникнала с връчването на исковата молба и предприемането на процесуални действия от ответника за защита срещу предявените искове.

Обстоятелството, че защитата е довела до прекратяване на производството поради недопустимост на претенциите, обосновава правото на ответника на разноски, но само по себе си не е основание да се приеме, че им се дължи пълният размер на възнаграждението от 500 евро, без да бъде съобразен действителният обем на осъществената процесуална защита.

Именно при определяне на размера на подлежащите на присъждане разноски следва да се отчете, че в производството пред районния съд не са 3 били извършени процесуални действия, присъщи на едно развило се в пълен обем исково производство. Не се е наложило участие в съдебни заседания, подготовка и представяне на доказателства, становища по доказателствени искания, изпълнение на указания на съда, участие в докладването на делото или защита по същество на предявените искове. Процесуалната защита на ответника се е изчерпала с изготвянето и депозирането на отговор на исковата молба, в която са развити съображения предимно относно недопустимостта на предявените претенции.

Следва да се съобрази и предметът на сключения между ответника и процесуалния му представител договор за правна защита и съдействие- за изготвяне и подписване на отговор на исковата молба по гр.д. № 51525/2025 г., както и за осъществяване на процесуално представителство по делото пред СРС. Както е прието и в цитираната по-горе практика на ВКС, когато адвокатското възнаграждение е уговорено общо за всички действия, които адвокатът следва да извърши в рамките на производството, при определяне на неговия размер следва да се съобразят не само първоначалното проучване на делото, подготовката на защитата и изготвянето на отговора, но и последващите процесуални действия по развитието на делото. В настоящия случай обаче договореното възнаграждение не е уговорено общо за всички действия по производството, а обхваща конкретно изготвянето и подписването на отговор и осъществяването на процесуално представителство пред районния съд. От последната уговорена дейност в случая реално не е осъществена съществена част, тъй като след депозиране на отговора производството по главния иск е прекратено на ранен етап. Не са се реализирали последващи процесуални действия, свързани с участието на ответника в разглеждането на делото- участие в открито съдебно заседание, становища по доказателства и доказателствени искания, изпълнение на указания на съда, участие в докладването на делото и защита по същество. Ето защо обстоятелството, че в договора е предвидено и процесуално представителство по делото, не може да бъде оставено без значение при преценката за прекомерност, доколкото значителна част от договорения обем на правната услуга не е била реализирана поради ранното приключване на производството.

При това положение не може да се приеме, че претендираният размер от 500 евро съответства на действителния обем на предоставената адвокатска защита. Възнаграждението следва да бъде съобразено не само с предмета на спора и с евентуалната сложност на въпросите, които биха могли да възникнат при неговото разглеждане, но и с реално извършените процесуални действия и с етапа, до който производството действително е достигнало. Ето защо възражението за прекомерност е основателно и присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 300 евро, който съответства на фактическата и правна сложност на конкретното производство и на действително извършените от процесуалния представител на ответника процесуални действия.