Решение № 43 от 26.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. София, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело № 20251001000737 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 89155/23.07.2025 г. от „НОУБЪЛ ХАУС“ ЕООД, ЕИК 204952679, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Петков“, № 111, ет. 2, офис 4 срещу Решение № 896/23.06.2025 г., по т.д. № 1133/2024 г., на СГС, ТО, VI-11 с., с което e осъден да заплати на „СЧЕТОВОДСТВО И ФИНАНСИ РМ“ ЕООД, ЕИК 205963251, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ж. Николов“, № 17, ап. 14, сумата 35200.00 лв., представляваща възнаграждение по Договор за счетоводно обслужване, дължимо за периода м. 11.2023 г. – м. 01.2024 г., за което са издадени фактури №№ 846/12.12.2023 г., 871/11.01.2024 г. и 899/05.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.06.2024 г. до окончателното плащане, както сумата 7953.50 лв., разноски по делото, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК.

Въззивникът атакува решението с твърдения за неговата незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. Сочи, че съдът не е обърнат внимание на обстоятелството, че осчетоводяването на издадените от ищеца фактури в счетоводството на въззивника е извършено именно от първия, поради което не следвало да се прави заключение, че извършената от ищеца-изпълнител работа е била приета, а предявеният иск за нейното заплащане – основателен само на това основание. Счита, че посочената в атакуваното решение съдебна практика не е относима в конкретния случай.

Поддържа, че в хода на производството ищецът е следвало да ангажира доказателства за надлежното изпълнение на възложената работа, която да е 1 била приета от ответника без забележки. В хода на производството счита да са били установени редица пропуски, грешки и неизпълнение на договорните задължения на ищеца, което не било изследвано в решението. Настоява, че от събраните гласни доказателства се е установило, че веднага след узнаването на недостатъците ответникът е уведомил ищеца. Неизпълнението на задълженията твърди да е причина за разрива в отношенията между страните, до прекратяване на отношенията им и до неприемане на работата. От гласните доказателства счита да се установява и неизпълнението на задълженията на ищеца по договора. По същество моли за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на иска като неоснователен. Претендира разноски за въззивна инстанция.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият „Счетоводство и финанси РМ“ ЕООД, депозира отговор вх. № 113453/02.10.2025 г., в който счита въззивната жалба за неоснователна.

Репликира всяко едно от оплакванията в жалбата, като сочи, че данните в НАП се подават именно от ответника и се кредитират като негово признание за приемане на извършената работа. Счита, че наведените от ответника доводи за грешки в счетоводството са преклудирани, тъй като не са били наведени с отговор на исковата молба, недоказани, тъй като няма ревизионен акт или друг окончателен акт, установяващ вреди от работата на ищеца и ирелевантни, тъй като част от твърдяните пропуски касаят 2022 г., период извън договора, който е сключен м. март 2023 г. По същество моли за потвърждаване на атакуваното решение. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът и въззиваемият, чрез процесуалните си представители, поддържат въззивната жалба и отговора, по изложените в тях оплаквания, съображения и доводи.

Софийски Апелативен Съд, по предмета на спора, съобрази следното:

Производството пред СГС е образувано искова молба вх. № 63275/03.06.2024 г. на „Счетоводство и финанси РМ“ ЕООД, ЕИК 205963251, с която е предявен иск за осъждане на „Ноубъл Хаус“ ЕООД, ЕИК 204952679 да заплати сумата 35200.00 лв., възнаграждение по договор за счетоводно обслужване за периода м.11.2023 г. – м.01.2024 г. вкл., обективирано в издадени фактури №№ 846/12.12.2023 г., 871/11.01.2024 г. и 899/05.02.2024 г., ведно със законната лихва считано от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение за счетоводно обслужване, посредством отправяне по електронна поща на оферта, която е била приета също по електронен път с изявление чрез приложението Вайбър. След приемане на офертата ищецът твърди да е започнал работа при уговорено месечно възнаграждение в размер на 13800 лв., с ДДС. Твърди се още, че уговореното възнаграждение било надлежно заплатено за периода м.03.2023 г. - м.10.2023 г. вкл., след издаване на фактури, които били изпратени на ответника. За дължимото възнаграждение за м.11.2023 г. била издадена фактура № 846/12.12.2023 г., по която ответникът извършил частично плащане в размер на 6200 лв., а разликата останала неплатена. Изцяло незаплатени били възнагражденията за м. декември 2023 г. и януари 2024 г., за които били издадени фактури №№ 871/11.01.2024 г. и 899/05.02.2024 г. Така дължимата от ответника сума възлизала на исковата претенция – 35200 лв. Посоченото мотивирало ищеца 2 да прекрати договорните отношения с ответника. Въпреки проведените разговори и напомняне в проведена комуникация във Вайбър сумата не била заплатена.

В границите на срока по чл. 367 ГПК ответникът не депозира отговор.

С определение от с.з. проведено на 05.03.2025 г. искането на ответника за възстановяване срока за отговор на исковата молба е оставено без уважение.

В съдебно заседание от 05.03.2025 г. ответникът с писмено становище оспорва иска като заявява, че включването на издадените фактури в счетоводните му записвания и ползване на данъчен кредит по тях е извършено от самия ищец, който е отговарял за воденето на счетоводството. Навежда, че след прекратяване на отношенията между страните, от органа по приходите били констатирани редица неизпълнения и грешки при водене на счетоводството, за което били съставени протоколи. Оспорва се разговори да са водени с управителя на ищеца.

Настоящият състав на Софийски Апелативен Съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с постановеното по делото Определение № 620/15.10.2025 г., поради което същата подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на САС съобрази следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, поради което решението е валидно. Предявеният иск е правилно квалифициран и съобразно твърденията в исковата молба намира правното си основание в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266 ЗЗД. Произнасянето съответства на заявената за разглеждане осъдителна претенция, поради което решението е и допустимо.

Предвид разясненията по приложение на процесуалния закон, дадени в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г., по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материално-правни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в сезиращата жалба.

Съобразно общата разпоредба на чл. 79, ал. 1 ЗЗД – ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение.

Безспорно е, че неизпълнението следва да се дължи на причина за която длъжникът отговаря.

В хода на първоинстанционното производство, а и пред въззивния съд не е повдиган спор по облигационната обвързаност между страните по силата на сключен между тях договор за счетоводно обслужване. Във връзка със сключване на договора по делото е представена проведена по електронни канали – ел. поща и приложение Вайбър кореспонденция между страните.

Посочените електронни изявления на страните са представени по делото в 3 разпечатан на хартия вид като приложения към исковата молба и не са били предмет на оспорване от страна на ответника в границите на процесуалните срокове, не е поискано и представянето й на магнитен носител, по реда на чл.

183 ГПК. От представените доказателства се установява, че на 02.03.2023 г. от страна на ищеца до управителя на ответника е изпратено електронно писмо, съдържащо като приложение оферта за счетоводно обслужване за всички дружества от групата „Ноубъл Хаус“ (стр. 95-100 от делото). Съгласно посочения в офертата Обхват на услугите е отправено ценово предложение, според което за Фаза 1 – първоначален преглед, структуриране на счетоводната функция и текущо счетоводно обслужване, включваща предоставяне на услугите по т. 1, 2 и 3 от обхвата и за периода до края на м. юни 2023 г. е предложена месечна цена – 11500 лв., без ДДС, а за Фаза 2 текущо счетоводно обслужване, включващо услугите посочени в т. 2 и 3 от обхвата е предложена месечна цена в размер на 7500 лв., без ДДС. Видно от представената извадка от кореспонденция в приложението Вайбър (стр. 108 от делото), адресат именован Р. Noble House e изпратил съобщение „Офертат е ок. Давайте дог и да я почване работата“. Вярно е, че посоченото изявление не съдържа дата, но от представеното електронно писмо от 06.03.2023 г. (стр. 101 от делото) се установява, че на посочената дата ищецът е изпратил отговор, в който е благодарил за приемането на офертата и е изпратил като приложение файл именован Договор за услуги.

Представен е и Договор за услуги от 06.03.2023 г., в който като страни са индивидуализирани ответникът – възложител и ищецът – изпълнител.

Документът е подписан с електронен подпис само от представляващия ищеца.

Договорът за счетоводно обслужване, какъвто се твърди да е конкретния е договор не изрично регламентиран в закона, според предмета си носи елементите, както на договор за поръчка, така и на договор за изработка.

Уговореното възнаграждение се дължи както за извършването на конкретни действия - обработка на счетоводна документация, подаване на декларации и др., така и с оглед постигане на определен резултат, изразяващ се в изготвяне на годишен финансов отчет, изготвяне на декларации по различни данъчни закони и др. Дори и този характер на договора не променя извода, че същият е неформален, двустранен, консенсуален и възмезден и се урежда от правилата на ЗЗД. Консенсуалния вид на договора означава, че сключването му е обусловено от постигането на съгласие между страните по неговите основни елементи.

Обсъдените по-горе доказателства правят възможен извода, че конкретния договор между страните е бил сключен с достигането до ищеца на изявлението на ответника за приемане на отправената му оферта и при условията, разписани в нея, което се е случило най-късно на 06.03.2023 г., съобразно разпоредбата на чл. 14 ЗЗД, когато ищецът е узнал за приемането на офертата му. Договорът е бил изпълняван между страните при уговореното за Фаза 1 от офертата, месечно възнаграждение в размер на 11500.00 лв., без ДДС.

Поръчващият дължи на изпълнителя уговореното възнаграждение, респ. незаплатения остатък за приетата работа, съобразно нормата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, при наличие на две условия: 1) изпълнение на поръчката и 2) приемане на работата. Приемането на извършената работа обхваща по същината си два момента - от една страна, фактическо действие по получаването на изработеното и от друга страна, одобряване на изработеното, тоест признание, 4 че то съответства на поръчаното. Именно за това, възложителя има задължение при приемането на работата да прегледа изработеното и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за т.н. „скрити” недостатъци. (чл. 264, ал. 2 ЗЗД). В случай, че такива възражения не бъдат направени, работата се счита за приета, при което се преклудира възможността на възложителя да направи такива възражения на по-късен етап.