Решение № 81 от 29.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Пловдив, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Сефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20235300502879 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по постъпила въззивна жалба на Г. А. Ч.,ЕГН-********** и С. И.

С.,ЕГН-********** против решение

№ 3608/07.08.2023г.,постановено по гр.д.№

16600/22г.по описа на ПдРС,9-ти гр.с.,с което са отхвърлени предявените от Г. Ч. и С. С. искове за осъждане на ответника Г. П. Ч. да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост по отношение на 36,04/610 ид.ч.за Г. Ч. и 37/610 ид.ч. за С. С. от имот с идентификатор № *** с площ от 610 кв.м.с административен адрес **********,като преустанови паркирането на автомобили – лично или чрез трети лица,на паркомясто № 10,разпределено за ползване на Г. Ч. и на паркомясто №3,разпределено за ползване на С. С. с Договор от 22.10.2021г.с нотариална заверка на подписите.Излагат се доводи,че обжалваното решение е немотивирано,необосновано,постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и закона по изложените във въззивната жалба съображения и се иска от съда отмяната му,като се уважат изцяло предявените негаторни претенции.Претендират се разноски за двете инстанции.

Въззиваемият Г. П. Ч.,ЕГН-********** е изразил становище за неоснователност на жалбата по изложени в писмен отговор съображения.

Съдът,като съобрази оплакванията в жалбата и становището на въззивата страна и 1 след преценка на събраните доказателства,приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна,която има правен интерес да обжалва постановеното решение,отговаря на изискванията по чл.259 и чл.260 от ГПК,поради което е допустима.

Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Пред ПдРС е предявен иск с правно основание чл.109 от ЗС от Г. А. Ч. и С. И. С. против Г. П. Ч.. Иска се за защита н а правото на собственост на ищците по отношение на притежаваните от тях ид.ча с т и от правото на собственост на дворното място,представляващо имот с идентификатор № *** с площ от 610 кв.м с административен адрес гр.************,в който правото на ползване е реално разпределено,като са обособени паркоместа.За уважаването на иска по чл.109 о т ЗС е необходимо ищецът да докаже,че е собственик на имота,че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие),че това въздействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС).

По делото е безспорно,а и се установява от събраните доказателства,че Г. А. Ч. е собственик на 36,04/610 ид.ч. от имот с идентификатор № *** с площ от 610 кв.м.с административен адрес гр.**********,С. И. С. е собственик на 37/610 ид.ч.,а Г. Ч. е собственик на 7/27 ид.ч.от същия имот.В производството по делото е безспорно,че ответникът Г. Ч. е собственик на 7/27 идеални части от поземлен имот с идентификатор № *** по действащата КК и КР на град П., в който е построена и въведена в експлоатация жилищна сграда с 12 апартамента,3 ателиета,3 магазина и 10 паркоместа.

От представените писмени доказателства-нотариални актове е видно,че не всички собственици на обекти в жилищната сграда са собственици и на идеални части от процесния имот с идентификатор № ***.

С НА № 64/06.10.2008г.за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на новопроектирана жил.сграда собствениците на процесния имот,находящ се в гр.********* са учредили в полза на „*******“ООД правото на строеж за изграждането на обекти,находящи се в предвидената за строеж жилищна сграда в имота,като съсобствениците притежават към момента на сключване на договора следните ид.части от същия: Г. П.Ч.-7/27 ид.ч.;В. Г. Ч. и П. Г. Ч.-по 1/27 ид.ч.всеки от тях;П. С. М.-1/3 ид.ч.,Н. В.

Р.-1/6 ид.ч. и М. В. П.-1/6 ид.ч.С договора е предвидено задължение за съсобствениците на имота като учредители на вещни права за строеж по този нотариален акт да продадат общо 60% идеални части от имота на „******“ООД,или на посочените от него трети лицакупувачи на обекти в новопостроената сграда в имота,както и да сключат договор с купувача на идеалните части от дворното място за разпределение ползването на паркоместата,като купувачът получи реално да ползва всички предвидени по одобрения проект места за паркиране,с изключение на места за паркиране №№ 2,3,4,5 и 6 съгласно одобрения арх.проект,за които те си запазват и взаимно разпределят правото на реално ползване.След построяването на сградата няма данни по делото „*******“ООД да е закупило 60% идеални 2 части от имота. М. В. П. и Н. В. Р. са прехвърлили в полза на строителя на сградата „*******“ ООД 112,7/610 ид.ч. от процесния поземлен имот по силата на нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот № 181,том II,рег.№ 378 от 22.10.2015г.,а строителя от своя страна след това е прехвърлил в полза на ищеца Г. А. Ч. 22,54/610 ид.ч. от имота по силата н а нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 121,том III,рег.№ 4599,дело 518 от 29.12.2015г.Съсобственикът на имота П. М. се е разпоредил със своите ид.части от него по следния начин: дарил е на дъщеря си С. П. М. 50/610 ид.ч. по силата на нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 166,том II,рег.№ 2423,дело № 346/28.12.2017г.;на М. Д. Г. и С. Л. К. е прехвърлил 13,16/610 ид.ч. (НА за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 168, том II, рег. № 2425, дело № 348/28.12.2017г.); с нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 169, том II, рег. № 2426, дело № 349/28.12.2017г.е прехвърлил на В. С. М. 12,5/610 ид.ч. от недвижимия имот,а на Р. Ч. е прехвърлил 12,5/610 ид.ч. от имота по силата на нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 170,том II,рег.№ 2430,дело № 350/28.12.2017г.С НА за признаване право на собственост на идеални части от недвижим имот на основание писмени доказателства № 171,том II,рег.№ 2440, дело № 351/29.12.2017г. П. С. М. е признат за собственик на 101,66/610 ид.ч. от имота.

От представените по делото нотариални актове се установява,че„******“ ООД се е разпоредило с всички придобити от М. В. П. и Н. В. Р. 112,7/610 ид.ч. ,включително е продало на ищеца Г. Ч. 22,54/610 ид.ч. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 121, том III, рег. № 4599, дело 518 от 29.12.2015г. Г. Ч. преди това е станал собственик през 2012г. само на жилище в построената в имота сграда.С НА № 167/28.12.17г.той е придобил още 13,5/610 ид.ч.от имота от П. М.

С Договор за разпределение на реалното ползване на паркоместа от 19.03.2014г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 795/19.03.2014г.,сключен между съсобствениците М. В. П., М. С. Б., Н. В. Р., С. И. С., П. С. М. и Г. П. Ч. се разпределя реалното ползване на имота по следния начин: паркомясто № 1 от С. И. С., паркомясто № 2 от П. С. М.,М. В. П., Н.В. Р. и Г. П. Ч. – при равни права; паркомясто № 3 от М. В. П., паркомясто № 4 от М. С. Б., паркомясто № 5 от П. С. М., паркомясто № 6 от Г. П. Ч., паркомясто № 7 от П. С. М., паркомясто № 8 от П. С. М., парко място № 9 от Г. П. Ч. и паркомясто № 10 от Г. П. Ч.Към този момент ищецът Г. Ч. не е придобил идеални части от имота.С посоченото разпределение ответникът Г. Ч. има право да ползва паркомясто №2 съвместно с П. М.,М.

П. и Н. Р.,както и паркоместа №№ 6 и 9.Синовете му П. и В. не получават паркоместа за ползване.

С Договор за разпределение на реалното ползване на паркоместа от 22.10.2021г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 8140/22.11.2021г. на нотариус ********,сключен между Г. А. Ч.,П. С. М.,Р. Ц. Ч.,М. С. Б.,В. С. М.,И. Т. Т.,С. П. М.,С. И. С.,С. Л. К. и М.Д. Г. е осъществено ново разпределение на ползването: паркомясто № 1 за В.С. М., паркомясто № 2 за .М С. Б. – М.,паркомясто № 3 за С. И. С.,паркомясто № 4 за П.С. М.,паркомясто № 5 за С.

П. М. – Х., паркомясто № 6 за П.Г. Ч., паркомясто № 7 за С. Л. К. и М. Д. Г. К., паркомясто № 3

8 за Р. Ц. Ч., паркомясто № 9 за И. Т. Т. и паркомясто № 10 за Г. А. Ч.С договора е определено, че паркомясто № 11 остава неразпределено и може да се ползва безплатно за гости на собственици на идеални части от земята за престой съобразно условията в договора.Според този договор Г. Ч.,който не е участвал в него,изобщо не получава паркомясто за ползване,за сметка на това като ползвател на паркомясто № 6 е посочен синът му П.Ч.,който също не е участвал в разпределението.

Основният правен спор между страните правилно е очертан от районния съд и се концентрира върху обстоятелството дали сключеният договор за разпределение на реалното ползване на паркоместа от 22.10.2021г.обвързва страните и дали са налице обстоятелства,налагащи промяна на разпределението,възприето с договор за разпределение на реалното ползване на паркоместа от 19.03.2014г.

В мотивите си ПдРС е приел,че в случая дворното място на поземления имот не представлява обща част по отношение на жилищната сграда,доколкото не всички собственици на самостоятелни обекти притежават право на собственост по отношение на земята, поради което разпределението на реалното ползване следва да се осъществи по реда на чл.32,ал.1 от ЗС по решение на мнозинството на съсобствениците,притежаващи ид.ч. от земята,като не е възприел поддържаните от страните доводи,че за осъществяване на реалното разпределение на ползването договорът следва да е подписан от всички съсобственици,притежаващи ид.ч. от правото на собственост по отношение на дворното място.Този извод се споделя е от настоящата инстанция.

В случая са налице два договора за разпределение на реалното ползване на паркоместата в дворното място-първият от 2014г.и вторият от 2021г.Настоящата инстанция намира,че със сключването на първия договор от 2014г.съсобствениците на дворното място са разпределили ползването му съгл.чл.32,ал.1 от ЗС,тъй като решението е взето от съсобствениците,притежаващи повече от половината от дворното място.Когато веднъж е решен въпросът за начина на използване на една обща вещ,било от съсобствениците,било по реда на чл.32,ал.2 от ЗС,този въпрос може да бъде пререшаван или по взаимно съгласие на съсобствениците във всеки един момент,(каквото съгласие в случая не е налице),или при настъпило изменение на фактическото положение. (Решение № 423/21.07.09г.по гр.д.№ 3084/08г.на ВКС),т.е.договорът може да се промени при наличието на съществени обстоятелства.След като между съсобствениците е имало нотариално заверен договор за ползване на паркоместата в дворното място,то той може да се промени или по взаимно съгласие на съсобствениците,(каквото няма в конкретния случай),или при изменение на обстоятелствата.И тези обстоятелства съгласно практиката на ВКС следва да са съществени.

Следователно спорният въпрос в случая се свежда до това дали действително са били налице съществени обстоятелства,които да доведат до промяна на първоначалния договор със сключването на втория такъв от 2021г.

Районният съд е отговорил отрицателно на този въпрос.Подробно в мотивите си е посочил кои обстоятелства са съществени и могат да доведат до преуреждане на разпределението,а именно-обстоятелствата,свързани с предназначението и състоянието на 4 съсобствената вещ (ново строителство или премахване на съществуваща постройка, намаляване или увеличаване на площта на съсобствения имот в резултат на регулационни изменения) или с обема на правата на всички съсобственици (придобиване на право на собственост по давност върху идеална част от трето лице,възстановяване на запазена част от трето лице по реда на чл.30 от ЗН,разпоредителни сделки между съсобствениците, вследствие на които се намалява квотата на един съсобственик за сметка на друг и др.).Т.е.според първоинстанционния съд ново разпределение на ползването е допустимо само,ако са настъпили нови обстоятелства,които правят невъзможно самостоятелното ползване на разпредЕ.та на един от съсобствениците част от имота или които са довели до промяна в площта и границите на съсобствения имот или до промяна в квотите на собственост на отделните съсобственици,поради което възприетия начин на разпределение на ползване вече не съответства на правата на съсобствениците в съсобствеността.