Решение № 312 от 03.11.2023, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Гражданско дело 1551/2021
- Вид
- Решение № 312
- Подписан
- 03.11.2023
- В сила
- 11.12.2025
- Състав
- Владимир Стоянов Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.346 · Граждански процесуален кодекс
- чл.348 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349 · Граждански процесуален кодекс
- чл.353 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.203 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 312 гр. Карлово, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20215320101551 по описа за 2021 година
Производството е по иск за делба във втората фаза – по извършване на делбата.
С влязло в законна сила на 09.06.2022 г. Решение №149/19.05.2022 г., постановено по гражданско дело №1551/2021 г. по описа на КрлРС е допусната съдебна делба между М. Н. Г., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. С., обл. П., ул. „Г. П..“ №**, вх.*, ет. *, aп.**, с настоящ адрес: с. И., обл.
П., ул. *-та №*и Д. Н. М., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. С., обл. П., ул. „И. В.“ №**, ет.*, aп.*, на съсобствения им недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ
В
СГРАДА с идентификатор
***************по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., община С., област П., одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект: няма данни за изменение, адрес на имота: гр. С., п. к. ****, ул. „И. В.“ № **, ет. *, ап. * , самостоятелният обект се намира на етаж *в сграда с идентификатор ***************, предназначение: Жилищни сграда - многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
1
******************, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 65.29 кв. м., прилежащи части: изба 12.80 кв. м, общи части 8.840%, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *****************, под обекта:
**************, над обекта:
******************, стар идентификатор: няма, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: ½ ид. част за М. Н. Г. и ½ ид. част за Д. Н. М..
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
I По отношение на поделяемост и пазарна оценка на недвижимия имот:
Съгласно чл.203 ЗУТ „Съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи. Главният архитект на общината (района) по предложение на съда и в определен от него срок одобрява инвестиционен проект или издава мотивиран отказ. При наличие на техническа възможност, доказА. с инвестиционен проект, се одобрява и повече от един вариант за делба“. В разглеждания случай страните не са представили инвестиционен проект, поради което съдът приема, че имотът е неподеляем.
Във втората фаза на делбеното производство е изготвено, изслушано и прието от съда заключение на вещо лице Р. М. по назначената съдебнотехническа експертиза, от което се установява, че пазарната стойност на апартамент, находящ се в гр. С., ул. „И. В.“ № **, ет.*, ап.*, с площ 65.29 кв.м., прилежащи части: изба с площ 12.80 кв.м., към дата на експертизата 07.02.2023 г. е 76 970 лв.
По искане на съделителя Д. Н. М. е назначена допълнителна тройна съдебно-техническа експертиза. Според заключението на вещите лица А. Т., В. З. и А. З., пазарната стойност на делбения имот е 67 897 лева.
Видно е, че стойността, посочена в допълнителното експертно заключение, значително надвишава тази по първоначалната експертиза.
Съдът счита, че при извършване на делбата и определяне на дължимите такси, следва да се възприеме пазарната стойност на имота, установена от 2 заключението на тройната СТЕ, тъй като същото е актуално, обективно, компетентно изготвено, обосновано и няма никакво съмнение в неговата правилност.
ІІ. По извършване на делбата на недвижимия имот:
Съсобствеността във втора фаза на делбеното производство се прекратява по един от посочените способи: посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл.349 ГПК, или чрез изнасяне на имота на публична продан – чл.348 ГПК. При избора на способ следва да се вземе предвид дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.
Затова съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите, досежно начина на нейното извършване.
С оглед обстоятелството, че имотът е само един и е неподеляем, то се налага изводът, че изнасянето му на публична продан на осн. чл.348 ГПК е единственият възможен способ за ликвидиране на съсобствеността.
Определената с тройното експертно заключение пазарна стойност на имота от 67 897 лева следва да бъде посочена като първоначална при извършване на проданта, като след осъществяването й, продажната сума следва да се разпредели между страните съобразно правата им, т. е. поравно.
III. Относно претенцията по чл.346 от ГПК.
Претендира се от съделителя Д. Н. М. да бъде осъдена М. Н. Г. да му заплати сумата от 8689.03 лева, представляваща половината /съобразно квотите в съсобствността/ от разходите за подобрения в имота и заплатените данъци и такси, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на претенцията – 11.01.2023 г., до окончателното плащане. Д. М.
Твърди, че в периода 2018 г. – 2021 г. е извършил следните подобрения в процесния имот:
1. Поставяне на външна изолация на целия апартамент със стиропор, замазка – 5000 лева, от които 2800 лева труд и 2200 лева материали;
2. Присъединяване на тераса към кухнята – 3000 лева, от които 2000 лева труд и 1000 лева материали;
3. Основен ремонт на сервизно помещение – подмяна на водопровод 3 и кА.лизация, поставяне на фаянс и теракота – 3900 лева, от които 1900 лева труд и 2000 лева материали;
4. Отстраняване на старо покритие в коридор, шлайфане, боядисване – 1000 лева, от които 600 лева труд и 400 лева материали;
5. Циклене на паркет в спалня – 550 лева труд;
6. Отстраняване на старо покритие на стени в спалня, шлайфане, боядисване – 2000 лева, от които 1400 лева труд и 600 лева материали;
7. Поръчка и монтаж на шкафове в кухня – 500 лева труд и материали;
8. Смяна на дограма на приобщената тераса - 600 лева, от които 400 лева труд и 200 лева материали;
9. Подмяна на ел. инсталация в апартамента, монтиране на ново табло – 500 лева, от които 300 лева труд и 200 лева материали.
Общо разходените средства за създаване на описаните подобрения възлизали на 17050 лева, като с тази сума се повишила и стойността на имота.
Частта от разходите, съответстваща на частта на М. Н. Г. от имота, възлизала на 8525 лева.
За периода от 2017 г. до 2022 г. Д. Н. М. твърди, че е заплатил пълния размер на дължимите за имота данък недвижим имот и такса битови отпадъци в размер на 328,05 лева. Частта от разходите, съответстваща на частта на М. Н. Г. от имота възлизала на 164,03 лева.
Също така заплатил и дължимите данък недвижим имот и такса битови отпадъци за периода от 2011 г. до 2016 г., но поради изтичане на давностния срок, не претендира разходите за този период.
М. Н. Г. оспорва претенцията. Счита, че част от посочените извършени ремонти не представляват подобрения и не увеличават стойността на имота. Относно посоченото в точка втора присъединяване на тераса към кухня счита, че това не е подобрение, не е необходим разход и е извършено без нейно съгласие. Относно посочените като подобрения кухненски шкафове счита, че същите не са здраво прикрепени към стената, представляват движими вещи и не следва да се приемат като подобрения. Във връзка с точка 4 и точка 6– отстраняване на старо покритие в коридор и спалня, шлайфане и боядисване счита, че това не е подобрение, а се касае за текущи ремонти, 4 свързани с обикновеното ползване на имота. Оспорва и точка 8 – смяната на дограмата на приобщената тераса. Относно плащаните данъци – оспорва по основание и по размер цялата претенция.
По делото са представени писмени доказателства, разпитани са свидетели и са приети две съдебно технически експертизи – единична и тройна, за установяване основателността на претенцията за сметки.
От показанията на свидетеля И. Г. Т.-К. се установява, че е съсед на Д. Н. М. в процесния апартамент и домоуправител на жилищния блок.
Познавала и сестра му М. Н. Г., която някога живяла в апартамента, но отдавна го напуснала и се установила в с. И.. След изнасянето й, Д. М. направил множество подобрения в имота – извършил външно саниране, присъединил терасата към кухнята, махайки старата врата и преградната стена, сложил нова дограма и остъкление, сменил водопроводните тръби, поставил нови шкафове в кухнята, ремонтирал изцяло терасата, кухнята, банята и тоалетната, като боядисал и сложил нови плочки. Свидетелката влизала в апартамента по време на ремонтните дейности, както и след това и лично видяла какво е свършено. През цялото време, докато траели ремонтните работи, сестрата на Д. не се била появявала, а всички разходи били платени от него.
От показанията на свидетеля Р. Х. Б. се установява, че е приятел на Д. М. и живее в съседния блок. От 2018 г. Д. започнал ремонти в апартамента си, които приключили миналата година. Свидетелят лично видял какво било свършено: външна изолация на целия апартамент, обединяване на терасата с кухнята, смяна на кА.лизацията и ел. инсталацията, основен ремонт на тоалетната – нов фаянс, теракота и боядисване, нови шкафове за кухнята, направени по поръчка специално за това жилище. Сестрата на Д. по това време живеела в с. И. и не се била появявала, нито пък брат й я споменавал по някакъв повод.
Приетата по делото тройна съдебно-техническа експертиза се кредитира от съда и в частта относно извършените СМР. Видно от експертното заключение, пазарната стойност на подобренията – труд и материали, възлиза на сумата от общо 11 622.65 лева. Според вещите лица повечето от подобренията не увеличават стойността на имота, а са необходими разноски, без които той не може да се използва по 5 предназначение. Сумата, с която се е увеличила стойността на апартамента вследствие на описаните СМР е 4259.02 лева.
При така установените факти, съдът намира претенцията на Д. Н. М. за частично основателна по следните съображения:
Подобренията в имота са такива нововъведения, които изменят общата вещ и които не са били необходими за запазването и съхраняването й.
При тях необходима предпоставка е увеличаването стойността на имота.
Извършването на твърдяните подобрения в процесния имот по силата на приращението увеличават дяловете на всички съсобственици, съобразно частта, която всеки от тях има в съсобствеността. Правоотношенията на съсобствениците във връзка с извършените подобрения в общия имот се решават, като се отчита, че всеки съсобственик е владелец на своите идеални части и държател на идеалните части на остА.лите съсобственици. С ППВС № 6/1974 г. е прието, че отношенията между съсобственици по повод извършени от единия от тях подобрения в общия имот се уреждат съгласно чл. 72 и чл. 74 ЗС в случаите, когато съсобственикът е променил намерението си и е започнал да владее цялата вещ за себе си. В остА.лите случаи, когато извършва подобренията в качеството на владелец на своята част и държател на частите на остА.лите съсобственици, отношенията им ще се уредят по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС, ако подобренията са извършени със съгласието на остА.лите съсобственици, по реда на чл. 59 ЗЗД, ако те са се противопоставили, или по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласие на остА.лите съсобственици.
По делото не се установява М. Г. да е дала съгласие за извършването на подобрения в имота, като показанията на свидетелите сочат, че това поскоро е стА.ло без нейно знание. Следователно правоотношенията между страните относно подобренията следва да се уредят съгласно правилата за водене на чужда работа без пълномощие, предприета и в своя полза – чл. 61, ал. 2 ЗЗД. В този случай, ако съсобственикът е действал и в свой интерес /например за да осигури годно за обитаване за себе си жилище/, другият съсобственик отговаря за поетите задължения, необходимите и полезни разноски, но само до размера на обогатяването си. Следователно, отговорността му се ограничава до по-малката сума между стойността на направените разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на 6 съсобствения имот.