Решение № 260098 от 01.11.2021, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е №

260098 гр. С., 01.11.2021г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О

Д А

Софийският окръжен съд, търговско отделение, I-ви състав, в публично съдебно заседание, проведено на 24.септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДИ ЙОРДАНОВ при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията т. д. №25 по описа за 2021 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата С.С.М. ЕГН********** с адрес ***, чрез упълномощения от нея процесуален представител адв. С.К., е предявила иск по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, за осъждането му да й заплати сума в размер на 100 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея болки и страдания от смъртта на нейния брат Й.С.Д., вследствие настъпило на 28.10.2020г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане на направените за производството деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че на 28.10.2020г. в гр.К. брат й Й.С.Д. е управлявал велосипед и се е движел по бул. „Ломско шосе” в посока към центъра на гр.К.. Управлявал е велосипеда плътно в дясно в платното за движение посока с.В., когато в района на № 6 е бил ударен от лек автомобил „Хюндай И30”, управляван от В.В.З.,*** в посока към с.В.

Виновен за настъпване на ПТП е водачът В.В.З., която с действията си е нарушил правилата за движение по пътищата, като е управлявал лекия автомобил с несъобразена скорост и е ударил велосипедиста.

С внезапната смърт на своя брат загубила своя най-близък човек в живота си. Брат й Й.С.Д. не бил семеен и били изключително близки.

Преди смъртта били сплотени и задружни. Нейния брат бил нейното семейство, приятел и човек, с когото споделяла своите най-съкровени мисли и чувства. Той бил опора в живота й. Внезапната му и неочаквана смърт била тежък и непоносим удар за ищцата. Все още не може да прежали брат си, който загинал в разцвета на живота си. Мъката е безгранична и няма да отшуми. След неговата смърт се затворила в себе си и трудно ще може да превъзмогне сполетялата трагична загуба. Тъгата й ще бъде до края на нейните дните.

Ищцата твърди, че търпи изключителни неимуществени вреди. Неимуществените й вреди са в размер на 100 000,00 лв.

Собственикът на лек автомобил „Хюндай И30” с peг. № СО3374СМ, е сключил своята задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника със застрахователна полица №BG/22/120002946871, валидна от 20.10.2020г. до 20.10.2021г. Въз основа на нея, ответникът следва да поеме изцяло деликтната отговорност на виновния-застрахован водач в пълен размер т.е. до размера на действителните ми неимуществени вреди. Чл. 432, ал.1 от КЗ дава възможност искът да бъде насочен и направо срещу застрахователя.

Ищцата С.С.М. моли да бъде осъден ответника ЗК „Л.“ АД да й заплати исковата сума в размер на 100 000,00 лв., /сто хиляди/ лева, застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат на смъртта на брат й Й.С.Д., заедно със законната лихва върху присъдената сума от 28.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да ми присъдите направените по делото разноски.

Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника „З.К.Л.И.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор, чрез упълномощения от него юрк.В..

Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД оспорва допустимостта на иска.

Съгласно чл.432 от Кодекса за застраховането лицето, заявяващо право на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите пряко срещу застрахователя, следва да предяви претенцията си при спазване на изискванията на чл. 380 от ГПК, което същевременно и по смисъла на чл.498 от КЗ е предпоставка за предявяване на претенцията пред съда.

В настоящият случай, преди предявяване на исковата молба пред застрахователя е отправена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от името на ищцата М., по която е образувана застрахователна преписка №0000-1000-01-20-7747.

Посочената застрахователна преписка е била разгледана с оглед на данните, отразени в документите, представени със заявление №14636/09.11.2020г., които не са били достатъчни за изясняване на обстоятелствата, при които е настъпил транспортния инцидент и по причина от действията на кой от участниците в произшествието се е осъществил неговия механизъм. За изясняване на обстоятелствата, при които е настъпил транспортния инцидент, до пълномощника на ищцата, на посочения адрес за кореспонденция е изпратено писмо с изх. №12719/17.11.2020г. по реда на чл.106, ал.3 от Кодекса за застраховането, с което са били изискани относими документи за установяване основанието на претенцията. Изпратеното писмо се е върнало със статус на пратката „непотърсено от получателя“, а отделно - както ищцата, така и нейния пълномощник не са представяли по преписката исканите от застрахователя или други относими документи за установяване механизма на ПТП, поради което и предвид недоказаността на извънсъдебно предявената претенция, същата е приключена с отказ. За застрахователя не е била налице обективна възможност да се произнесе за основателността на извънсъдебната претенция поради неустановеност на твърденията на материално-правна легитимация на ищцата, сроковете за произнасяне на застрахователя по Кодекса за застраховането не са започнали да текат и предявения иск е недопустим.

Оспорва изцяло предявената искова претенция за неимуществени вреди - по основание и по размер.

Оспорва всички твърдения в исковата молба, заявени по основанието на предявената претенция за неимуществени вреди.

Оспорва твърденията за механизъм на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 28.10.2020г., около 18.05ч. в гр. К. между лек автомобил „Хюндай И 30“ с per. №СО 3374 СМ и велосипедиста Й.С.Д..

Оспорва фактическото твърдение, че велосипедиста е управлявал велосипеда плътно в дясно на платното за движение.

Оспорва твърдението, че причина за настъпване на произшествието са субективни действия на водача лек автомобил „Хюндай И 30“ с per. №СО 3374 СМ, осъществени в нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно, че автомобила е бил управляван с несъобразена скорост, които твърдения оспорва включително по аргумент от разпоредбата на чл.

300 ГПК. Насрещно поддържа, че при настъпване на ПТП лек автомобил „Хюндай И 30“ с peг. №СО 3374 СМ е бил управляван със разрешената за участъка, и съобразена с пътните условия скорост.

Поддържа, че произшествие от 28.10.2020г. е настъпило, поради нарушение на установените правила за движение по пътищата, осъществено от родственика на ищцата като велосипедист.

Твърди, че произшествие от 28.10.2020г. е настъпило по причина от действията на велосипедиста Д., представляващи пряко нарушение на установените за велосипедистите правила за движение по пътищата.

С оглед посоченото в исковата молба относно механизма на произшествието твърдя, че велосипедиста Д., след като се е движел в посока център гр. К., но в платното за движение в посока с. В. /т.е. платното за движение към гр. С./, при настъпване на процесния транспортен инцидент се е намирал в лентата, предназначена за насрещното на посоката му движение, в нарушение на разпоредбата на чл.15, ал.5 от ЗДвП, съгласно която когато няма специално предназначена за тях пътна лента или алея, водачите на мотопеди, велосипеди и други немоторни превозни средства може да използват за движение разположения отдясно по посоката на движението им пътен банкет, ако той е годен за това и ако това не пречи на другите участници в движението, както и в нарушение на чл. 80, т. 2 от ЗДвП.

Твърди, че велосипедиста Д. се е движел по пътното платно, предназначено за насрещното движение, при наличие на ограничена видимост и без оглед конкретната пътна обстановка, като също така не се е движел възможно най-близо до дясната граница на платното, а по средата на пътното платно, предназначено за посока на движение към гр. С., т.е. насрещно на лекия автомобил, намиращ се в собствената си лента за движение.

Самостоятелно, велосипедиста Д. се е движел и в нарушение на разпоредбата на чл.79, т.3 и т.5 от ЗДвП , тъй както е управлявал велосипед, чието ползване като превозно средство е забранено, тъй като велосипеда не е имал работещо и изправно устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад, както и поставени бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата. Отделно, велосипедиста Д. е нарушил и разпоредбата на чл.

80, ал. 1 от ЗДвП - не е бил и с поставена светлоотразителна жилетка.

Твърди, че по време на управлението на велосипеда и при настъпване на ПТП велосипедиста Д. се е намирал под въздействие на алкохол в значителна концентрация в нарушение на общото правило на чл. 5, ал. 3 от ЗДвП.

С оглед на предходно заявените възражения твърди, че произшествието е настъпило по причина от действията на велосипедиста като участник в движението. В конкретният случай пострадалият велосипедист е този, който поради извършени нарушения на императивни разпоредби на Закона за движение по пътищата е причина за осъществяване на транспортния инцидент, пострадалия сам себе си е поставил в риск при конкретната пътна обстановка, която обективно е могъл да възприеме и с извършените нарушения на правилата за движение по пътищата е поставил в обективна невъзможност водача на лекия автомобил да предотврати произшествието.

Поддържа, че за водача на лекият автомобил произшествието е било непредотвратимо, тъй като от момента на откриване на видимостта му към велосипедиста и когато е могъл да го възприеме, последния се е намирал в опасната зона на МПС и произшествието е било непредотвратимо чрез спиране.

Горните възражения заявява в условията на евентуалност и като възражения за съпричиняване в изключителна степен от страна на пострадалия за осъществяване на транспортния инцидент и за настъпване на вредите.

Оспорва изложените в исковата молба твърдения за неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление. Оспорва твърденията за съществуването и естеството на описаните отношения между ищцата и пострадалото лице, като оспорва същите да са били прекъснати по причина от настъпване на пътнотранспортното произшествие, като в тази връзка оспорва всички твърдения за търпени в причинна връзка с осъществяване на процесното произшествие неимуществени вреди и заявеното относно формата на тяхното проявление.

Твърди се в исковата молба, че юридическият факт, от който произтича вземането на ищцата е настъпилата смърт на пострадалия - неин брат. Твърди се също така, че пострадалият не е бил семеен, били изключително близки с ищцата, сплотени, а също, че пострадалия е бил семейството на ищцата и опора в живота й. Заявяват се твърдения за непреживяемост и социална изолация на ищцата, поради настъпилия за пострадалия летален изход.

Предвид заявените по основанието на предявената искова претенция фактически твърдения, оспорва за ищцата С.С.М. да е възникнало материално притезание - право на обезвреда за неимуществени вреди в резултат от загуба на близък.

От сторените чрез използване на общи оценъчни понятия твърдения, без да се излагат към тях конкретни житейски факти не се установява, че ищцата следва да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния родственик - брат и вместо най-близките роднини на пострадалия, доколкото не се твърди относно най-близките родственици на пострадалия и лица с право на обезщетение да са били в обтегнати отношенията с него или особени обстоятелства да изключват правото им на обезвреда.

От така сторените с исковата молба фактически твърдения не се установява и това, че ищцата следва да получи парична сума за обезвреда на неимуществени вреди поради възникнала особена близост с пострадалия, оправдаваща получаване на обезщетение наред с най-близките му родственици. Не се твърди ищцата към момента на ПТП да няма собствено семейство или други родственици от най-близък родствен кръг, или поради житейски обстоятелства да са имали отношения на особена близост с пострадалия, които да обосновават житейска връзка, различна от обичайната между брат и сестра. Същевременно, от обстоятелството, че пострадалия не е женен не следва извод за липса на наследници от първи ред в низходяща степен, или за липса на фактическо съжителство като в брак.