Определение № 273 от 17.02.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Частно търговско дело 85/2026
- Вид
- Определение № 273
- Подписан
- 17.02.2026
- В сила
- 15.04.2026
- Състав
- Пламен Атанасов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл.510 · Граждански процесуален кодекс
- чл.679, ал.1 и ал.2 · Търговски закон
- чл.679, ал.1 и ал.2 · Търговски закон
- чл.685 и сл. · Търговски закон
- чл.697, ал.1 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 273 гр. Варна, 17.02.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Частно търговско дело № 20263100900085 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искане на “Българска Банка за Развитие“ ЕАД, с ЕИК 121856059, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Дякон Игнатий“ №1, представлявано от Ивайло Московски и Цанко Арабаджиев, в качеството му на кредитор с прието вземане, срещу “Агро Резерв“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК 102674109, като се претендира отмяна на решенията, взети на събранието на кредиторите на несъстоятелният длъжник проведено на 02.02.2026г. от 16:00 ч., поради незаконосъобразност и съществено ощетяване на банката като кредитор.
Твърди се в искането, че “Българска Банка за Развитие“ ЕАД се легитимира като кредитор в производството по несъстоятелност на основание Постановление за възлагане на вземане за събиране по чл.510 ГПК от 17.07.2025г. издадено по изп.дело №20258870400428 по описа на ЧСИ с рег.№887 на КЧСИ, с което на банката-взискател е възложено за събиране вземане на длъжника ЕТ “Боян Ангелов Бончев“, с ЕИК 200053485 от третото задължено лице “Агро Резерв“ ЕООД /в несъстоятелност/, в общ размер на 1112900.67лв. Твърди се, че въпреки наличието на валидно Постановление по чл.510 от ГПК, съдът по несъстоятелността не е предоставил право на глас на “Българска Банка за Развитие“ ЕАД, което е довело до незаконосъобразна промяна в съотношението на представените гласове в СК, съответно е опорочило взетите решения.
При тези данни, като взе предвид доводите на молителят и относимата нормативна база, съдът намира, че настоящото производство е недопустимо, доколкото сезиралото съда лице не се легитимира като кредитор на несъстоятелният длъжник, респективно не може да упражнява права по смисъла на чл.679, ал.1 и ал.2 от ТЗ.
Цитираната правна норма предвижда, че по направено, в 7-дневен срок от провеждане на събранието на кредиторите, искане на длъжника или на кредитор, съдът по несъстоятелността може да отмени решение на събранието, ако то е незаконосъобразно или при съществено ощетяване на част от кредиторите.
1
Съдържанието на въпросната разпоредба е ясно и не се нуждае от тълкуване, като от същото става ясно, че право на искане по чл.679, ал.1 от ТЗ имат само длъжника и кредиторите му.
В разглежданият, случаи обаче “Българска Банка за Развитие“ ЕАД, не се легитимира като кредитор на несъстоятелният длъжник по смисъла на чл.685 и сл. от ТЗ.
Не съществува и спор в съдебната практика и правна доктрина, че правните последици, произтичащи от предоставено на взискателя по реда на чл.510 ГПК на вземане на длъжника за събиране и възлагането на вземането, вместо плащане, не са равнозначни. В първата хипотеза /за събиране/ правното положение на пряко задълженото лице, не се променя и то остава носител /титуляр/ на вземането, поради което взискателят на когото вземането е възложено, с постановление на съдебен изпълнител, придобива единствено качеството на процесуален субституент /процесуален застъпник/, като последния не става титуляр на вземането и не може да се разпорежда с него. От своя страна възлагането вместо плащане, е своеобразна принудителна цесия и поражда присъщите и правни последиципревръща взискателя в титуляр на самото вземане и той може да се разпорежда с него, т.е. да го упражнява именно в качеството си на негов носител.
В контекста на изложеното, следва извод, че “Българска Банка за Развитие“ ЕАД, на което по реда на чл.510 от ГПК с постановление за възлагане на ЧСИ, е възложено единствено събиране вземането на прекият му длъжник, няма качеството на кредитор на несъстоятелният длъжник-трето задължено лице, поради което банката не разполага и с изискуемата от чл.697, ал.1 от ТЗ процесуалноправна легитимация, за наличието на която съдът следи служебно.
По изложените съображения съдът намира, че производството по делото, се явява недопустимо и следва да бъде прекратено.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по т.д.№85/2026г. на ОС Варна, което е образувано по искане на “Българска Банка за Развитие“ ЕАД, с ЕИК 121856059, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Дякон Игнатий“ №1, представлявано от Ивайло Московски и Цанко Арабаджиев, с което се претендира отмяна на решенията, взети на събранието на кредиторите на “Агро Резерв“ ЕООД /в несъстоятелност/, проведено на 02.02.2026г. от 16:00 ч., поради незаконосъобразност и съществено ощетяване на банката като кредитор.
Определението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2