Определение № 235 от 05.05.2026, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕ.Е

№ 235 гр. В., 05.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

В.Й.М.

Г.П.Й. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно частно гражданско дело № 20261300500203 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.413 ал.1 от ГПК (обжалване на заповедта за изпълнЕ.е в частта за разноските ).

Със заповед за изпълнЕ.е на парично задължЕ.е по Чл.410 ГПК №349/26.03.2026 г. на Районен съд-Б. по ч.гр.д.№426 по описа за 2026 г. е разпоредено длъжникът У. Е. У. Ц. - клон България КЧТ ЕИК:

200830927 да заплати на кредитора П. С. Е. ЕГН: ********** -сумата 250,00 евро (двеста и петдесет евро), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 20.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направЕ.те в производството разноски за: адвокатско възнаграждЕ.е в размер на: 220,00 евро (двеста и двадесет евро) .

Вземането произтича от следните обстоятелства:

На 18.01.2026 г. П. Е. е летище Rome Fiumicino Airport / FСО, като пътник по сключен договор за въздушен транспорт на пътници - полет №W6 4316 по договор за въздушен превоз на пътници с планирано разписание: излитане на 18.01.2026г. от летище Rome Fiumicino Airport / FСО, кацане на л е т и щ е Sofia

Airport / SOF, изпълняван от въздушен превозвач

(авиокомпания) УИЗЕЪР У. Ц. - клон България, с ЕИК: 207052820.

Полетът закъснява с над 3 часа, при разстояние на полета - 2,045.29 кт, поради което поради което и на основание чл. 6, т. 1, б."а", вр. чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета, пътникът има право на 1 обезщетЕ.е в размер на 250 евро . Заявителят има право и на присъждане на сумата за адвокатски хонорар, в размер на 220 евро. Моли да бъде присъдена сумата за обезщетЕ.е, ведно със законната лихва от подаване на заповедта за изпълнЕ.е, до окончателното изплащане на вземането .

Срещу разпореждането в частта за разноските за адвокатско възнаграждЕ.е за размера над 100,00 евро е подадена частна жалба Рег.№ 2753 / 27.04.2026 от "У. Е. У." Лтд, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174, със седалище и адрес на управлЕ.е: ул.

"Лехнер Йодьон" № 6, Н-1095 Будапеща, У.,чрез адвокат К. П. И., вписана в регистрите на Българската Адвокатура под личен номер 1000025463,Съдебен адрес: ***, ет. 6, офис 2, 1404 София, телефон за връзка ******.

Поддържа се ,че адвокатското възнаграждЕ.е в размер на 220,00 евро се явява прекомерно високо в сравнЕ.е с процесуалните действия, които пълномощникът на заявителя е извършил в заповедното производство и тяхната фактическа и правна сложност,като моли да бъде намалено на 100 евро.

Справедливият и обоснован размер на адвокатското възнаграждЕ.е се определял от една страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. Макар и чл.

36, ал. 2, изр. 2 ЗА да препраща към размерите, определЕ. съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждЕ.я, се твърди ,че определЕ.те адвокатски възнаграждЕ.я по правилата на Наредбата не винаги са справедливи и обосновани, ако не се отчита фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа.

Въведеното правило, че съдът присъжда възнаграждЕ.е в определЕ.я от Висшия адвокатски съвет размер - този с Наредба № 1/09.01.2004 г., не можело да бъде приложено, предвид даденото тълкуване на решЕ.ето на СЕС по дело С-438/22. ПосочЕ.те в наредбата размери на адвокатските възнаграждЕ.я можели да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждЕ.я, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждЕ.я в Наредбата за заплащането на правната помощ, подлежали на преценка от съда с оглед цената на предоставЕ.те услуги, като от значЕ.е следва да са: вида на спора, 2 интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. (сочат се съдебно ОпределЕ.е № 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т.д. № 1990/2023 г, II т.о., ТК, докладчик председателят Костадинка Недкова, ОпределЕ.е № 959 от 5.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5106/2023 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д. П., ОпределЕ.е № 638 от 18.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 757/2023 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Е. А.).

Сочи се ,че е претендирано вземане за нисък материален интерес от 782,50 евро, а извършената работа от процесуалния представител на заявителя се изразява в следното: посочване на фактите, от които произтича претендираното вземане в съответните полета в изготвен образец на заявлЕ.ето, утвърден от министъра на правосъдието с Наредба № 6/20.02.2008 г., който съдържа указания за попълването му. В тази връзка настоящото дело не се характеризира с фактическа и правна сложност, което да обуславя присъждането на адвокатско възнаграждЕ.е, в размер над 100,00 евро.

Съгласно РешЕ.е на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, било прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следвало да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждЕ.я и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочЕ.те разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договарят възнаграждЕ.е в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждЕ.е в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничЕ.е на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично било посочено, че при наличието на посочЕ.те ограничЕ.я не било възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд бил длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидЕ.те в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цЕ. на адвокатските услуги. (съгласно ОпределЕ.е № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т.д. № 1908/2022 г., I т.о., ТК, 3 докладчик председателят Т. К. и ОпределЕ.е № 3535 от 12.03.2024 г. по ч.гр.т.д. №20241100502429 на СГС).

Сочи ,че решЕ.ята на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК.

Поради което моли въззивният съд да приеме, че Наредба №1 от 09.07.2004 г., която е издадена от съсловна организация на адвокатите, а именно Висшия адвокатски съвет и с която се установяват минималните размери на адвокатските възнаграждЕ.я, които могат да се уговарят в сключЕ. договори за поръчка, съдържа норми, които нарушават забраната за ограничаване на конкуренцията, установена с член 101, пар. 1 ДФЕС, както и да откаже на приложи този акт. Съдът не следвало да прилага националната уредба, установена в Наредба № 1/09.07.2004 г., като противоречаща на правото на ЕС, при нито едно свое произнасяне, включително и когато в друга законова норма от действащото право на Р.България се препраща към този акт, защото тази правна норма също противоречи в тази си част на правото на ЕС и не може да бъде приложена.

За определяне на размера на адвокатското възнаграждЕ.е на процесуалния представител на заявителя се иска въззивният съд да вземе предвид данните за цЕ.те, при които се възмездява осъществяването на правна защита от лице с юридическо образование по дела като процесното, както и правната и фактическа сложност на делото и действията, извършЕ. от упълномощЕ.я адвокат.

За определяне на размера на възнаграждЕ.ето, съдът следвало да съобрази фактическата и правна сложност на настоящото дело, както и извършЕ.те действия на адвоката, упълномощен да представлява заявителя в заповедното производство.

Нямало съмнЕ.е, че по дефиниция заповедното производство се характеризира с изключително ниска правна и фактическа сложност, затова направЕ.те разходи за заплащане на адвокат за попълване на утвърден образец на заявлЕ.е по правило следвало да са в минимален размер. В настоящия случай се касаело до претенция за съществуване на едно парично вземане, чиито размер е под 1000 лева, като фактическият му състав не е свързан с осъществяването на множество факти, което да изисква извършването на значителен обем от пояснЕ.я.

4

Поради което се поддържа, че съдът следва да намали присъденото адвокатско възнаграждЕ.е до размер от 100,00 евро за оказаната в полза на заявителя правна помощ.

Сочи ,че в този смисъл била и константната практика на българските окръжни и районни съдилища по идентични казуси,като се сочат 42 бр.дела.

С оглед на горното се иска определеното адвокатското възнаграждЕ.е да бъде намалено по справедливост до размера от 100,00 евро.

Иска се да бъде обезсилена Заповед за изпълнЕ.е на парично задължЕ.е по чл. 410 № 349/26.03.2026 г. на Районен съд – Б. по ч. гр. дело №426 по описа на РС –Б. за 2026 г. в частта за разноските за адвокатско възнаграждЕ.е за присъдЕ.я размер над 100.00 евро, поради прекомерност на присъдЕ.те разноски за адвокатско възнаграждЕ.е.

Иска се да бъдат присъдЕ. разноски на длъжника за платената държавна такса по настоящото производство в размер на 7,67 евро.

Иска се да не се присъждат разноски на страните за адвокатски хонорар по настоящото въззивно производство, тъй като се касаело за процедура, свързана с изменЕ.е на акта на Районния съд относно дължимите разноски.

Настоящото производство било частно по обжалване на определЕ.е, с което съдът се е произнесъл по дължимост на разноските, а не същинско второинстанционно производство, по което да се разглежда самия правен спор. Поради което не следвало да се дължат нови разноски на страните с оглед изхода на спора, като в тази насока имало формирана трайна съдебна практика /в този смисъл ОпределЕ.е № 493/26.10.2016 г. по гр.д. №4088/2016 г. на 4-то гр.отд. на ВКС; ОпределЕ.е № 683/21.12.2015 г. по ч.гр.д. 5089/2015 г. на 3-то гр.отд. на ВКС; ОпределЕ.е № 296/15.08.2017 г. по ч.гр.д. 1758/2017 г. на 3-то гр.отд. на ВКС; ОпределЕ.е № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. 1847/2016 г. на 2-ро гр.отд. на ВКС/, в която еднозначно се приемало, че в производството по изменЕ.е на произнасянето относно разноски не се дължат разноски на страните, тъй като то няма самостоятелен характер, а е функционално свързано с производството по съществото на спора, което важи и при обжалване по реда на чл. 274 от ГПК на актовете .

Окръжен съд – гр. В. в настоящия си състав, след като обсъди съображЕ.ята, развити в частната жалба и данните по първоинстанционното дело,прие за установено от фактическа и правна 5 страна следното :

Със заповед за изпълнЕ.е на парично задължЕ.е по Чл.410 ГПК №349/26.03.2026 г. на Районен съд-Б. по ч.гр.д.№426 по описа за 2026 г. е разпоредено длъжникът У. Е. У. Ц. - клон България КЧТ ЕИК:

200830927 да заплати на кредитора П. С. Е. ЕГН: ********** -сумата 250,00 евро (двеста и петдесет евро), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 20.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направЕ.те в производството разноски за: адвокатско възнаграждЕ.е в размер на: 220,00 евро (двеста и двадесет евро) .

Вземането произтича от следните обстоятелства:

На 18.01.2026 г. П. Е. е летище Rome Fiumicino Airport / FСО, като пътник по сключен договор за въздушен транспорт на пътници - полет №W6 4316 по договор за въздушен превоз на пътници с планирано разписание: излитане на 18.01.2026г. от летище Rome Fiumicino Airport / FСО, кацане на л е т и щ е Sofia

Airport / SOF, изпълняван от въздушен превозвач

(авиокомпания) УИЗЕЪР У. Ц. - клон България, с ЕИК: 207052820.

Полетът закъснява с над 3 часа, при разстояние на полета - 2,045.29 кт, поради което поради което и на основание чл. 6, т. 1, б."а", вр. чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета, пътникът има право на обезщетЕ.е в размер на 250 евро . Заявителят има право и на присъждане на сумата за адвокатски хонорар, в размер на 220 евро. Моли да бъде присъдена сумата за обезщетЕ.е, ведно със законната лихва от подаване на заповедта за изпълнЕ.е, до окончателното изплащане на вземането .