Решение № 155 от 16.08.2026, Районен съд - Харманли
- Съд
- Районен съд - Харманли
- Дело
- Административно наказателно дело 301/2026
- Вид
- Решение № 155
- Подписан
- 16.08.2026
- В сила
- 11.09.2026
- Състав
- Веселин Христов Коларов
Цитирани разпоредби
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.2 т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143 ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175 ал.3 предл. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- § 6 т. 18а · Закон за движението по пътищата
- чл. 42 · Закон на административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон на административните нарушения и наказания
- чл. 574 ал.11 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 155 гр. Харманли, 16.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Административно наказателно дело № 20265630200301 по описа за 2026 година
Производството е по Глава III, Раздел V чл. 59 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания.
Обстоятелства по жалбата.
Жалбоподателката Р. Г. Ж. ЕГН *** от гр. Свиленград, чрез пълномощника адв. Д.С. при АК Хасково, обжалва Наказателно постановление № 26-0271-000265 от 10.VI.2026г. на Началник група към ОД МВР Хасково РУ Харманли, като го счита за неправилно и незаконосъобразно, издадено в противоречие на материалните норми. Моли съдът да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована, не се явява.
Представлява се от пълномощника си - адв. Д.С. при АК -Хасково, които поддържат изцяло депозираната жалба. Пълномощника в съдебно заседание депозира писмени бележки, в които е заявено изцяло поддържане на депозираната жалба, като са изложени подробни съображения. Претендира разноски.
Административно наказващия орган Началник на група към ОД МВР Хасково, РУ Харманли - редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата. В писмо рег. № 271000 -4952/17.VI.20256г., с което административно наказателната преписка е изпратена в Районен съд Харманли, е изразено становище за потвърждаване на наказателното постановление, както и е направено искане - в случай на отмяна на наказателното постановление да бъде обстойно разгледан определения размер на възнаграждението при наличието на адвокатски хонорар като същият бъде определен в минимален размер.
Районна прокуратура Хасково, ТО Харманли - редовно призована не се представлява, не взема становище по жалбата.
Факти от съдебното дирене.
С Наказателно постановление № 26-0271-000265 от 10.VI.2026г. на Началник на група към ОД МВР Хасково, РУ Харманли, издадено въз основа АУАН сер. GА № 5369202/27.V.2026г. на Р. Г. Ж. ЕГН *** от гр. Свиленград, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от Закон за движение по пътищата са наложени административни наказания: "Глоба" в размер 1 на 255.65 евро (500 лв.) и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, за това, че: "На 27.V.2026г. в 23.32ч. в гр. Харманли на ул.“Г.М.Д.“ като водач на лек автомобил Мерцедес А 180 ЦДИ, ***, България, при обстоятелства: В гр. Харманли по ул.Г.М.Д. в посока към с. Иваново в близост до бл.304 управлява лек автомобил Мерцедес А 180 ЦДИ, ***, собственост на Х*Н*И*, който не е регистриран по надлежния ред и е с прекратена регистрация от 05.V.2026г. във връзка с чл.143 ал.10 от ЗДвП. е извършил:
1) управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП ".
В Акт за установяване на административно нарушение сер. GА № 5369202/27.V.2026г., са отразени идентични обстоятелства.
В хода на настоящото производство, в качеството на свидетели се разпитаха С.
М. К. - актосъставител и Д. Д. Д. – свидетел по акта.
От показанията на актосъставителя К. и свидетеля по акта Д. се установява, че на посочената в акта, дата и час са спрели за проверка жалбоподателката. При направена справка със станция отдалечен достъп- таблет установили, че автомобила е с прекратена регистрация, поради несключена застраховка „Гражданска отговорност“ повече от два месеца, както и че автомобила се водел дерегистриран от 05.V.2026г. Установили също, че жалбоподателката не е собственик на автомобила, а ползвател. На място дошъл собственика на автомобила, който казал, че няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Автомобила бил с поставени регистрационни табели.
Акта бил съставен на място в присъствието на жалбоподателката, която го подписала без възражения.
С Постановление 05.VI.2026 г. прокурор при РП - Хасково, ТО – Харманли е отказал да образува досъдебно производство и разпоредил материалите по преписката да се изпратят на РУ-Харманли за преценка относно реализиране на административнонаказателната отговорност на Р. Ж..
Правни съображения.
Настоящото наказателно постановление подлежи на обжалване в срока по чл.
59 ал. 2 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 12.VI.2026г.
(видно от направеното ръкописно отразяване), като жалбата е депозирана пред Административно наказващия орган на 17.VI.2026г., като е входирана под № 271000-4952.
Като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, жалбата се явява процесуално допустима, а преценена по същество основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество. С оглед на това, съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че Акта за установяване на административно нарушение и обжалваното Наказателно постановление са издадени от оправомощени за това лица, притежаващи необходимата за това компетенция съгласно разпоредбата на чл.189 ал.1 от Закон за движение по пътищата и приобщената по делото Заповед № 8121з-1632 от 02.XII.2021г. на Министъра на вътрешните работи. Както в АУАН, така и в НП са изложени всички обстоятелства в съответствие с изискванията на чл. 42 и чл.
57 от Закон за административните нарушения и наказания, както и че АУАН е съставен в рамките на визирания в чл. 34 ал. 1 от ЗАНН срок. Обжалваното НП също е издадено в срок, но следва да бъде отменено поради следните основания:
Според настоящия съдебен състав, при съставянето на АУАН и издаването на НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно наказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, и не създава неяснота относно нарушението. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, накърняващи правото на защита на жалбоподателя.
Описаните в НП обективни признаци на извършеното нарушение напълно съответстват на 2 посочената за нарушена правна норма и приложимата санкционна разпоредба. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
С оглед събраните в хода да съдебното следствие гласни доказателства състава на съда намира, че жалбоподателката Р.Ж. е осъществила от обективна, но не и от субективна страна признаците от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, доколкото се установи от показанията на разпитаните по делото свидетели К. и Д., че автомобилът е бил с номера и по никакъв начин не личало да е с прекратена регистрация, както и че жалбоподателката не била собственик. В хода на производството не се ангажираха доказателства, жалбоподателката да е знаела, че управлява МПС с прекратена регистрация.
Автомобила който тя е управлявала не е бил нейна собственост и е бил с поставени на съответните места регистрационни табели и по никакъв начин, жалбо-подателката не би могла да разбере, че управлява автомобил с прекратена регистрация.
На жалбоподателката е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закон за движение по пътищата, съгласно която по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според легалното определение на § 6 т. 18а от ДР на ЗДвП – "регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.
Нарушението е скрепено със санкцията, предвидена в чл. 175, ал. 3 пр. 1 от закона, който регламентира, че се наказва с "Лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 6 до 12 месеца и с "Глоба" от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 05.VI.2026 г. прокурор при Районна прокуратура Хасково, ТО - Харманли, след като приел, че Д.ието е осъществено от обективна страна и има признаците на престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 НК, отчел, че Д.ието, макар и установено от обективна страна, не е осъществено от субективна. В случая следва да бъде отбелязано, че преценката на прокурора за доказаност от обективна и субективна страна и за степента на обществената опасност на Д.ието не обвързва наказващия орган, нито пък съда, а всеки от решаващите органи следва да прецени наличието на Д.ие, неговата обществена опасност, авторството и вината на привлеченото към отговорност лице. В случая, издавайки наказателното постановление, наказващият орган е преценил, че от материалноправна страна се установява осъществяването на Д.ие. Тази преценка на наказващия орган, че извършеното осъществява признаците от обективна страна на състава на административно нарушение по чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата, както иначе правилно е квалифицирано е принципно обоснована.
Служебната дерегистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП, подкрепя тезата, че превозното средство е било без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, в който момент действително е осъществено и процесното управление. Това Д.ие е наказуемо по чл.
175 ал.3 предл. 1 от ЗДвП, която е и посочена от наказващия орган в съответствие с описаните факти, но при преценка на материалноправните предпоставки за реализиране на отговорността не е била отчетена в необходимата конкретика цялостната фактология по случая и всички обстоятелства в тяхната взаимовръзка от гледна точка и на субективния момент, който именно е решаващият за крайния извод на съда.
Не се оспорва, че жалбоподателката е управлявала посоченото МПС и като водач на същото, предприемайки управлението е била субект на задълженията, визирани в нормите на ЗДвП относно установените правила за движение по пътищата, в частност и към изискванията относно регистрацията на МПС.
Съобразно чл.143 ал.10 от ЗДвП, когато служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574 ал.11 от Кодекс за застраховането, следва да се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
От материалите по делото е видно, че липсват каквито и да било данни, че е имало уведомяване на собственика. Предвид тези обстоятелства липсват не само доказателства, но и данни за това, че жалбоподателката Ж. е знаела за служебното 3 прекратяване на регистрация на автомобила, който е управлявала и въпреки това е действала виновно. Тези обстоятелства следва да бъдат доказани от административно наказващия орган, доколкото върху него лежи тежестта на доказване на описаните обстоятелства в обжалваното наказателно постановление. В случая обаче, липсва установяване и доказване на тези обстоятелства, които са част от състава на описаното административно нарушениевменено във вина на водача Ж..
Следователно, същата макар и адресат на правна норма – чл.140 ал.1 от ЗДвП, няма доказателства дали е действала съзнателно, доколкото, освен, че не е управлявала собствено моторно превозно средство, който факт се извежда още от съдържанието на съставения по надлежния ред АУАН, ползващ се с формална доказателствена сила за отразените в него обстоятелства, не са събрани допълнителни доказателства, че се е запознала с предоставените й документи – в това число и свидетелство на регистрация на МПС. Жалбоподателката, при очертаните фактически положения, не е могла, нито е била длъжна да бъде наясно, че застраховката на автомобила е изтекла. Действително била е длъжна да се осведоми относно този факт от собственика на моторното превозно средство, но липсват данни дали това реално е можело и е било сторено от жалбоподателкат, а в тежест на наказващия орган е да представи доказателства в обратна насока. Следователно, налице е основание, за изключване на отговорността в случая за жалбоподателката, като водач на управляваното превозно средство, със служебно прекратена именно на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП регистрация.