Решение № 434 от 29.09.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. Кърджали, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20255140100811 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск от Х. Ю. И., ЕГН **********, с адрес сс.

Ш.п., ул.."З."№*, общ.К. чрез адв. А. А. от АК-Пазарджик срещу „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290 със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н.П. с правно основание основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване на нищожността на сключен между страните на 15.11.2024 г.

Договор за паричен заем № ******* за сума в размер на 1700 лева.

Ищецът твърди, че с посочения кредит е рефинансирано старо задължение към ответника, поради което е получил чиста сума по договора в размер на 1171,03 лева. Заявява, че по описания договор не знае какъв е размерът на договорения ГЛП и ГПР, тъй като не й е представен екземпляр от договор за кредит, а само погасителен план към него. Ищецът сочи, че срокът на договора бил 18 месеца, като е трябвало всеки месец да се плаща вноска. В обстоятелствената част на исковата молба се излагат твърдения, че в посочения договор е била включена т. нар. неустойка при непредоставяне на обезпечение, разходите по която не са били включени в ГПР. Моли съда да се признае за установено, че ищцата не дължи договорна лихва в размер на 861,26 лева и неустойка в размер на 3270,74 лева по посочения договор за кредит. Представя писмени доказателства и моля да му бъде присъден адвокатски хонорар при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290, с който оспорва иска по основание и размер. Ответникът сочи, че валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма, а отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. Сочи, че договорът е сключен при насрещни изявления на страните разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят е дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР, както и че потребителят е разполагал с възможността да се съгласи или не с отделни клаузи от договора, да предложи различни формулировки, както и да се откаже от договора съгласно чл. 29 от ЗПК в предвидения 14-дневен срок. Сочи, че потребителят е сключил още три договора за потребителски кредит, като това е недобросъвестна практика на потребителя да ползва кредити, а след това да завежда искове за недействителност. Ответникът заявява, че предвид сключването на множество договори от страна на ищеца в случая е налице индивидуално договаряне, което изключва възможността за липса на достатъчно информация за финансовите задължения на потребителя, както и за нарушаване на равноправието между страните. Моли да му бъдат присъдени разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Процесуалният представител на ищеца е депозирал молба, с която моли да се даде ход на делото. Заявява, че има възражения по изготвения проект за доклад по делото, като сочи, че са предявени два отрицателни установени искове за установяване на недължимост на вземания по посочения договор. Моли да се поправи проекта за доклад в тази част. Възразява срещу направените доказателствени искания от ответника за представяне на документи от НАП. Развива съображения по същество на спора. Моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Представя списък на разноските, декларация за материално и гражданско състояние на ищцата и приложени към нея документи.

Ответникът не се явява и не изпраща представител. Процесуалният представител на ответника е депозирал молба, с която с която заявява, че не възразява да се даде ход на делото. Заявява, че поддържа отговора на исковата молба, ведно с представените към него доказателства. Моли за неприсъствено решение, в случай, че са налице предпоставките за това. По отношение на проекта за доклад по делото заявява, че от тяхна страна не са правени изявления, относно конкретните параметри на договора, включително размера на ГПР, поради което счита, че съдът неправилно е приел като безспорно обстоятелство, че в процесния договор за кредит е уговорен ГПР, в което не е включена неустойка, като моли докладът да бъде изменен в този смисъл.

Развива съображения по същество на спора. По отношение на исканите от ищеца разноски прави доказателствени искания да се извършат справки по отношение на ищеца от НАП, Данъчна служба към Община Кърджали и ОДМВР, относно доходи, декларирани недвижими имоти и МПС-та от ищцата, както и да декларира имуществено състояние. Прави възражение за прекомерност за евентуално присъденото адвокатско възнаграждение, като моли то да бъде под минималното, съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

С Определение № ***** г., в което е обиктиварн проект за доклад по делото, съдът е приел за безспорни ненуждаещи се от доказване на следните 2 факти и обстоятелства: сключен между страните на 15.11.2024 г. Договор за паричен заем № ******* за сума в размер на 1700 лева, която е получена от ищеца, включително чрез рефинансиране на предишно задължение към ответника, с уговорен по договора ГПР, в който не е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение в общ размер на 3270,74 лева, договорна лихва в общ размер на 861,26 лева, както и извършените плащания по договора в общ размер на 1028,52 лева, както следва: на 16.12.2024 г. сума в размер на 324 лева, на 15.01.2025 г. сума в размер на 324 лева, на 17.02.2025 г. сума в размер на 324 лева и на 17.03.2025 г. сума в размер на 56,52 лева. С посоченото определение съдът е квалифицирал предявения иск по чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК по отношение на сключения между страните на 15.11.2024 г. Договор за паричен заем № ******* за сума в размер на 1700 лева.

По правната квалификация на иска съдът се е произнесъл с протоколно определение от 19.09.2025 г., в което е посочил, че правната квалификация на изложените факти и обстоятелства в исковата молба се прави от съда, като настоящият състав счита, че правилно е квалифицирал иска, с оглед заявените факти и обстоятелства в исковата молба, както и от докладваната в съдебно заседание молба, в която се развиват съображения по същество на спора. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът заявява: „В договора за кредит е била включена т. нар. неустойка при непредоставяне на обезпечение, разходите по която не са били включени в ГПР, което влече недействителността на сключения договор - такава е и константната съдебна практика по договори за потребителски кредит с това дружество.

Въпреки недействителността на договора за кредит, ответникът претендира заплащане на договорна лихва и неустойка, поради което се предявява и настоящия иск…“

В докладваната по-горе молба в съдебно заседание процесуалният представител на ищеца заявява по същество на спора, че: „Предвидената неустойка в договорите има характер на скрито възнаграждение, чиято стойност е трябвало да бъде включена в ГПР и общата сума.“, „Според решение С-714/22 на СЕС от 21.03.2024 г. (т.45 и т.46 от мотивите), когато в договора за потребителски кредит са предвидени разходи, които са задължително условие за отпускане на кредита или са конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, се счита, че има налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК, тъй като това представлява общ разход по кредита за потребителя.“, „В светлината на решението на СЕС по дело С-714/22, т.55 от решението гласи, че неточно посочване на ГПР се приравнява на липса на посочване на ГПР, което опорочава действителността на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК“, както и „Ответникът не е посочил действителния ГПР, съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.“

Посочената от ищеца правна квалификация не ангажира съда, който сам е длъжен да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания. По изложените съображения настоящият съд е оставил без уважение искането на ищеца за промяна на изготвения проект за доклад по делото, обективиран в Определение № *** г., в 3 частта, относно правната квалификация на исковете, като квалифицира иска по чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК по отношение на сключения между страните на 15.11.2024 г. Договор за паричен заем № ******* за сума в размер на 1700 лева. При прогласяване на недействителността на договора на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК ищецът по иска и потребител по договора за кредит връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по кредита съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

По отношение на възражението на ответното дружество настоящият състав е приел, че по отношение на проекта за доклад, в частта, относно приетия за безспорен факт, че в процесния договор за кредит е уговорен ГПР, в който не е включена неустойка за непредоставяне на обезпечение за основателно, поради което е изменил доклада в тази част, като е изключи приетото за безспорно обстоятелство, че в процесния договор за кредит е уговорен ГПР, в който не е включена неустойка за непредоставяне на обезпечение.

В останалата част докладът приет за окончателен включително в частта относно приетите за безспорни факти и обстоятелства. Безспорно между страните е сключен на 15.11.2024 г. Договор за паричен заем № ******* за сума в размер на 1700 лева, която е получена от ищеца, включително чрез рефинансиране на предишно задължение към ответника. Видно от представеното, прието и неоспорено от страните извлечение за извършените и предстоящи плащания по Договор за паричен заем № ******* от 15.11.2024 г. главницата по кредита е в размер на 1700 лева, а уговорената лихва е в размер на 861,26 лева, като общо дължимата сума по кредита в размер на 2561,26 лева следва да бъде върната на 18 вноски от 16.12.2024 г. до 15.05.2026 г.

Посочен е и размерът на неустойката за непредоставяне на обезпечение, която за целия срок на договора е 3270,74 лева. В извлечението е посочена и общо дължимата сума с неустойката, която възлиза на 5832 лева, която сума следва да бъде върната на 18 вноски по 324 лева всяка включваща главница, лихва и неустойка, както и извършените плащания от страна на ищеца и длъжник по договора за кредит по посочения погасителен план и такси. В исковата молба ищецът е посочил, че неустойката е за непредставяне на обезпечение, който факт не е оспорен от ответника с отговора на исковата молба. Спорен е размерът на ГПР и дали в него е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение в общ размер на 3270,74 лева. Изчислено математически, ГПР по договора, при посочените параметри – главница 1700 лева, лихва 861,26 лева, който следва да се върнат на 18 месечни вноски посочени в извлечението, е в по-малък размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България към датата на сключване на договора 15.11.2024 г. Но при включване на неустойката за непредоставяне на обезпечение в общ размер на 3270,74 лева като „общ разход по договора за кредит“ ГПР по договора за кредит надвишишава значително пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България към датата на сключване на договора, поради което на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, е налице нарушение на императивна разпоредба. Съдът следи служебно и може да се произнесе по действителността на договора или отделни негови клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 26 ЗЗД е императивна, а когато се касае за потребителски спор, съдът следи и за наличието на неравноправни клаузи по 4 смисъла на чл. 143 ГПК, които също са нищожни ex lege, освен ако не са индивидуално уговорени – арг. чл. 146, ал. 1 ЗЗП . Посочената неустойка следва да бъде включена при изчисляването на ГПР, с което кредитът се оскъпява - арг. чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК, който извод следва и от разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая договорът за кредит не отговаря и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като следва да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Безспорно, на база на математически изчисления, ако в ГПР се включи размерът на неустойката по кредита, размерът би надхвърлил значително максимално допустимия размер на ГПР. В уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи, и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.