Решение № 944 от 17.05.2024, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 6852/2023
- Вид
- Решение № 944
- Подписан
- 17.05.2024
- В сила
- 07.06.2024
- Състав
- ЕВГЕНИ МИРОСЛАВОВ УЗУНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.3 ал.2 · Закон за пътищата
- чл.410 ал.1 т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.410 ал.1 т.2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 944 гр. Бургас, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20232120106852 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод исковата молба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписвания, ЕИК ***, представлявано от С. Н. А. и П. В. Д. – изпълнителни директори, чрез юрисконсулт К. З. ПРОТИВ: АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”,ЕИК по БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление:гр. С., ***, представлявана от инж. Я. Й. - Председател на Управителния съвет, чрез М. Г.а - пълномощник, юрисконсулт при Областно пътно управление – Бургас с адрес за призоваване и съобщения: гр. Б. ***, Областно пътно управление - Бургас.
От съда се иска да постави решение с което да осъди ответника да заплати претендираната искова сума в размер 669,88 лева - главница с включени 10.00 лева ликвидационни разноски, законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане, всички съдебно - деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Сочи се, че на *** г., около 23:45 часа, в гр. Бургас на ПП 1-9 на около 200м. преди пътен възел „***”, лек автомобил Мерцедес ЦЛ 500 с ДКН ***, управляван от Т. С., преминава през несигнализирана и необезопасена неравност / дупка / на пътното платно като реализира ПТП с материални щети по автомобила.За настъпилото пътно - транспортно произшествие е съставен Протокол за ПТП №1650252 от 07.10.2018г.
Във вр. с настъпилото застрахователно събитие, пред ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е образувана щета № 0002-1261-18-413919 по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица № 93001810021734 със срок на валидност от 17.03.2018г. до 16.03.2019г.
При извършения оглед на лек автомобил Мерцедес ЦЛ 500 с ДКН *** са констатирани щети. В съответствие с установените като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза, и оценка е определен размерът на обезщетението на увреденото МПС с включени репатриращи разходи за 1 автомобила в общ размер на 659,88лева.
Сумата от 659,88 лв. е изплатена в полза застрахованото лице с две платежни нареждания №BORD01664172 от 08.01.2019г. и № BORD09894143 от 16.04.2019г.
Представени са писмени доказателства. Отправени са доказателствени искания.
В месечния срок е писмен отговор от ответната страна.
По възражение за подсъдност ,делото е изпратено от СРС в БРС.
Твърди се неродовност на иска и при евентуалност неоснователност.Твърде се, че представеният протокол за ПТП е едностранчив и свидетелстващ единствено изгодни за водача факти. Излага се твърдение, че ПТП е настъпило в урбанизираната територия за което следва да се държи отговорна Община Бургас, но обратен иск не е предявен.При евентуалност се твърди съпричиняване на водача. Излага се становище по доказателствата.Отправят се доказателствени искания.Отправя се нарочно искане за привличане на Община Бургас, като трето лице помагач.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че не е доказан механизмът на настъпване на произшествието, предвид липсата на съставен протокол за ПТП, както и че не са доказани обстоятелствата, при които е настъпило то – скорост на движение на автомобила, вид и размер на препятствието, както и дали твърдяните вреди върху МПС-то са в резултат на преминаване именно през това препятствие. Оспорени са твърденията на ищеца, че АПИ е отговорна за настъпилите вреди по автомобила, тъй като не е налице причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и състоянието на пътното платно. Ответникът също така твърди, че в посочения от ищеца участък от пътя републиканската пътна мрежа е в много добро експлоатационно състояние и подлежи на постоянна поддръжка, с оглед на което е оспорено твърдението на ищеца за наличие на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. На следващо място се твърди, че поведението на водача е в пряка причинна връзка с настъпването на процесното ПТП, който не е спазил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, поради което не е възприел твърдяната пътна неравност, респективно не е реагирал адекватно като извърши маневра за избягването й или да спре автомобила. В случай, че съдът не възприеме гореизложените доводи, е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача, което е основание за намаляване на отговорността на ответника. На следващо място се твърди, че мястото на ПТП е в урбанизирана територия От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Предявеният главен иск е с правно основание чл.410 ал.1 т.2 от Кодекса за застраховането вр. с чл.49 и чл.45 ЗЗД,с който ищецът е поискал осъждане на Агенция“Пътна инфраструктура“ да му заплати сумата от 669,88 лева главница с включени 10.00 лева ликвидационни разноски за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение на трето лице по договор по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица № 93001810021734 със срок на валидност от 17.03.2018г. до 16.03.2019г., а предявеният акцесорен иск - за осъждане на ответника да заплати законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане е с правно основание 2 чл.86 ЗЗД.
Съгласно чл.410 ал.1 т.2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски. Следователно,първата предпоставка за уважаване на иска е ищецът- застраховател да е представил доказателства за плащане на застрахователно обезщетение за настъпилото твърдяно застрахователно събитие. В случая ищецът е представил описзаключение по претенция щета № 0002-1261-18-413919 за Мерцедес ЦЛ 500 с ДКН *** вследствие попадане на -6.10.2018г. в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, при движение по републикански път I-9, на около 200 м. от пътен възел „***“ Описани са щетите,оценката им и общата сума,която застрахователят следва да изплати на застрахования.
Сумата е изплатена на застрахованото лице,видно от представеното платежно нареждане.
В приетата по делото САТЕ вещото лице е посочило,че от техническа гледна точка механизмът на посоченото ПТП и описаните щети са в причинно-следствена връзка,при наличие на неоспорими факти.При внезапно попадане в неравности/дупка/,върху колелата на автомобила възниква внезапна радиално насочена сила,съсредоточена в контактното петно на гумата с ръба на дупката.При определени стойности на параметрите на дупката и гумата/посочени от вещото лице/,прилагането на тази сила води до скъсване на теловете и пластовете на гумата,в резултат на което гумата се разкъсва.Същата тази сила е в състояние да предизвика деформация или дори счупване на джантата,а в по-тежки случаи и да доведе до повреди в окачването на автомобила. От техническа гледна точка вещото лице счита за вероятно в пътния участък да е имало дупка с размери,които да причинят описаните щети на автомобила,. Посочено е,че максимално допустимата скорост по второкласен път I-90 в този участък е 80 км/ч. Вещото лице е приложило към заключението си снимки от Гугъл карта- изглед на пътното платно към месец юли 2018г.
Спорно е между страните, че пътят, на който се е случило произшествието е републикански по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗП.Съдът намира, че от доказатествата по делото, безспорно се участовява, че пътния участък в който е реализирано произшествието е републикански.
3
Агенцията,като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал.
1 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението.В конкретния случай именно бездействието на последните по ремонта и поддържането, както и липсата на надлежна сигнализация на процесния път е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП, поради което ответникът следва да носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, които са последица от неизпълнението на задълженията на служители на ответната агенция или други изпълнители.
Неоснователни са и аргументите на ответника относно съпричиняване на вредоносния резултат,тъй като се касае за необозначена и несигнализирана неравност на пътното платно. Не се установява от доказателствата по делото водачът на лекия автомобил да е допуснал нарушения на ЗДвП,които да са в причинна връзка с процесното увреждане.
В контекста на изложеното съдът счита, че ответната АПИ следва да носи отговорността по чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за непозволеното увреждане.Ищецът застраховател е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е заплатил обезщетение за причинените с деликта имуществени вреди и за него е възникнало регресно право срещу деликвента.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение съдът съобрази,че в приетата по делото САТЕ вещото лице е дало заключение/изложено в съдебно заседание/,че заплатената от застрахователя сума съответства на размера на щетата.При това положение,предявеният иск се явява основателен,както и доказан в пълния си размер и следва да бъде уважен.
Страните са направили искания за присъждане на разноски по делото,като предвид изхода от спора основателно е искането на ищеца,който е представил списък по чл.80 ГПК за сторени разноски в размер на 550 лева,от които 100 лева юрисконсултско възнаграждение,400 лева възнаграждение на вещо лицеи държавна такса -50 лева. Ответната страна Агенция“Пътна инфраструктура“ следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество горепосочените суми,представляващи разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”,ЕИК по
БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление:гр. С., ***, представлявана от инж. Я. Й. - Председател на Управителния съвет, чрез М.
Г.а - пълномощник, юрисконсулт при Областно пътно управление – Бургас , да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписвания, ЕИК ***, представлявано от С. Н. А. и П. В. Д. – изпълнителни директори, с пълномощник юрисконсулт К. З., сумата от 669,88 лева - главница с включени 10.00 лева ликвидационни разноски за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение на трето лице по договор по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица № 93001810021734 със срок на валидност от 17.03.2018г. до 16.03.2019г., , както и законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”,ЕИК по
БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление:гр. С., ***, представлявана от инж. Я. Й. - Председател на Управителния съвет, чрез М.
Г.а - пълномощник, юрисконсулт при Областно пътно управление – Бургас , да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписвания, ЕИК ***, представлявано от С. Н. А. и П. В. Д. – изпълнителни директори, сумата от 550 лева, разноски по делото.
Решението е постановено при участието на ОБЩИНА БУРГАС, като трето лице - помагач на ответника по иска - Агенция „Пътна инфраструктура”.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5