Решение № 165 от 29.04.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Велико Търново , 29.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тридесети септември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Станислав Стефански

Йордан Воденичаров

Ирена Колева като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20204100500497 по описа за 2020 година

Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Предмет на подадената от ответницата М. Й. Д. чрез пълномощника й адвокат И.М. от САК, въззивна жалба е решение № 88/23.12.2019 г. по гр.д. № 136/2018 г. на Районен съд гр.Е., с което е осъдена по предявения срещу нея от И.С. К. , иск, да премахне прокараната канализационна тръба в дворното място на собствения на втората недвижим имот в с.Р., Община Е., цялото от 2570 кв.м. , съставляващо част от поземлен имот № 125 по кадастралния план на селото, за която са отредени три УПИ, в кв.25, с молба за отмяната му и отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Оплакванията /доводите/ за неправилност на обжалваното решение се основават на незачетени и/или несъобразени от районния съд възражения /не се е произнесъл по тях в мотивите си / , чието градиво са обстоятелства, годни за краен правен извод , че съществуващата на място канализационна тръба за отвеждане на отпадни води не създава неудобства, посегателство или заплаха за обекта на правото на собственост на ищцата: прокарана е преди повече от 20 години в част от земната повърхност, за която съгласно изменение на плана на селото е бил отреден съсобствен на страните дворишнорегулационен парцел II -127,125, в кв.25 и при това не е било необходимо издаване на строителни книжа /няма разрешителен режим/ съгласно тогава действалите норми на ЗТСУ и ППЗТСУ , както и учредяване на право на прокарване; не се е противопоставяла по какъвто и да било начин, знаейки за нея, което е показател за мълчаливото й съгласие за битуването й с това местоположение и изграждане; покрита е с бетонова настилка, ползвана от нея за пътека; няма неприятна миризма и реално не й пречи с нищо да обработва двора си, чиято площ е достатъчно голяма, а заетото място е незначително малко.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК пълномощникът на ищцата - адвокат П.Т. от САК е подал 1 писмен отговор, съдържащ становище доказателствата и материалния закон. за пълно съответствие на решението с

В с.з. пълномощниците на страните съответно поддържат и оспорват жалбата. Претендират присъждане на направените по производството разноски.

Съдът след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните по реда на чл.271 от ГПК и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Ищцата твърди , че на основание договор за дарение, сключен на 22.07.1996 г. с нейната баба З. С. Х., оформен с нотариален акт № 158, том 1 , н.д. № 515/ 1996 г. на съдия при Районен съд Е. и договор за продажба от 20.02.1920 г. , оформен с нотариален акт № 70, рег.

№ 559, н.д. № 178/1920 г. на нотариус в район на действие Е. околийски съд е придобила и е носител на правото на собственост върху дворно място, представляващо поземлен имот с пл.№ 125, с площ от 2570 кв.м., заедно с построената в него двуетажна полумасивна жилищна сграда, находящ се в с.Р., Община Е., за който имот по регулационния план на селото от 1951 г., изменен през 1994 г. по реда и на основание чл.32, ал.1, т.4 и т.5 ЗТСУ/отм./ с влязла в сила заповед № 50/02.02.1994 г. на кмета на Община Е., са отредени парцел /сега УПИ/ II-127,125/ предвиден да е съсобствен между нея и ответницата, която притежава имот пл. №127, но отношенията им по регулация не са уредени / парцел/ сега УПИ/ № XVI-125 и парцел/ сега УПИ/ XVIII-125, в кв. 25. В резултат на неприложената дворищна регулация е започната процедура по урегулирането на имота в действителните му граници съобразно обхвата на правото на собственост и съгласно заповед № РД № 0205-079/11.10.2016 г. на кмета на Община Е. е дадено разрешение да се изработи проект за изменение на ПУП и бъде обособен в нов самостоятелен УПИ XX-125. През лятото на 2000 г. установила, че ответницата е прокарала през двора й канализационна тръба за отвеждане на отпадни води от баня и тоалетна, намиращи се в нейния съседен имот с пл.№ 127 от запад, преминаваща около 5 метра перпендикулярно спрямо имотната граница с продължение на север със завой под прав ъгъл още 8 метра към уличната шахта, с която е свързана чрез бетонна тръба, предназначена за отичане на дъждовните води. Освен че е прокарана без съгласието й, тръбата върху която е поставена циментова замазка /пътека/, не се намира на подходяща дълбочина и от нея излиза лоша миризма – обстоятелства, създаващи й пречки да упражнява свободно ползвателното правомощие от съдържанието на правото на собственост : в тази му част дворното място не е годно за облагородяване чрез засяване на култури, направа на беседка и т.н. Предвид това моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да премахне канализационната тръба за нейна сметка.

Ответницата е оспорила иска с възражения, съвпадащи по смисъл и основание /обстоятелства/ с оплакванията, изложени в жалбата, с добавяне, че изграждането /прокарването на тръбата не е в нарушение на никакви нормативни изисквания, защото няма предвидена минимална дълбочина за селска канализация в поземлен имот частна собственост, вкопана е на 40 см. под земната повърхност , изолирана е и е включена към уличната канализация чрез колектор, където е свързана и отходната канализация на ищцата.

Безспорни и установени по смисъла на чл.154 ГПК пред/ от първоинстанционния съд чрез събраните нарочни писмени документи /нотариални актове, разписни листи, удостоверения и скици на Община Е., заповед на кмета на Община Е. и др./, изслушаните свидетелски показания/ на лица в най-близка родствена и съпружеска връзка с ищцата и ответницата, които нямат съществени противоречия, освен по въпроса дали от тръбата се разнася лоша миризма/, както и заключението на приетата и неоспорена по делото съдебнотехническа експертиза са придобивните юридически факти на правото на собственост на страните върху съседните поземлени имоти с построените в тях долепени жилищни сгради, 2 както и обстоятелствата на прокарването, времето, когато се е случило, начина на изграждане, дължина, материал, фигуративност и местоположение / идентификация на канализационната тръба в земното пространство съобразно регулационния / подробния устройствен план на селото в резултат на изменението му през 1994 г.

Тъй-като въззивният съд изцяло се съгласява с всички /подробно описани/ фактически констатации, то упражнява правомощието си да препрати към тях /чл.272 ГПК/ и е ненужно/ практически нецелесъобразно/ да ги преповтаря.

Спорът е за правното значение на част от тези обективни факти /правните им последици/ с оглед стълкновението на гледищата на страните по предявения в приложното поле на чл.109 ЗС иск за защита на правото на собственост, в смисъл дали запълват или не твърде /разбираемо/ абстрактно очертаната хипотеза на тази материалноправна норма. Обобщено въпросът се поставя по следния начин : налице ли е към момента на приключване на устните състезания юридическо оправдание / основание / да съществува на установеното място, което ищцата заявява, че е неделима част от поземления й имот, така прокараната от ответницата канализационна тръба и поставена ли е първата в подчинено положение да я търпи, независимо от субективното й отношение към този факт?

Отговорът е отрицателен.

Основание като общо понятие на гражданското право е настъпил прост или сложен юридически факт, оправдаващ, позволяващ, ограничаващ, забраняващ, преустановяващ или отнемащ / според предвидената значимост на своя характер / по силата на изрична законова правна норма, конституционно и/или законово прогласено или подразбираемо възприето правно начало, договорна или еднолична свободна воля на правни субекти, възможността за някакво човешко поведение / действие, бездействие/ с определени правни последици, реалното му осъществяване или пък задължаващ проява на дадено човешко поведение.

Неоснователно нарушение на правото на собственост, наречено пречене за упражняването му / без отнемане на владението/- годно за успешна защита с иск по чл.109 ЗС, ще съществува тогава, когато дадено лице, което не е негов притежател или е конкурентен /на друго лице съсобственик/ съпритежател, по някакъв начин с поведение на действие или бездействие пряко или косвено засяга / смущава правомощието ползване от сложното му структурно съдържание на неговия притежател или друг съпритежател. Засягането /преченето/ трябва да не е допустимо с нарочен нормативен акт по смисъла на чл.53 ЗС, издаден с цел ограничаване на пълната свобода на упражняване на правото на собственост в името на обществения интерес и да е при начална липса на правомерен юридически факт , оправдаващ , позволяващ на въпросното лице да го извършва, или макар и такъв юридически факт да е съществувал, вече не съществува, като тъкмо поради отпадането му от действителността е породено това засягане.

Засягането /преченето/ може да се изрази във фактическо /реално/ въздействие върху вещта - обект на правото на собственост, довело до неблагоприятна промяна в състоянието й, до ограничаване/ стесняване на обема на ползвателната власт на носителя му, намаляване на ползвателната й стойност, отнемане на възможността за увеличаване на имуществото, или в поддържане на обективно състояние, което от самото начало създава, или макар и преди да не е създавало, вече създава неудобства и неблагоприятни /вредни/ последици от посочените, без промяна / накърнение във/ на физическото й битие.

Неудобствата/ пречките трябва да са по-големи от обикновените, т.е. от нормално търпимите - аргумент от чл.50 ЗС. Макар и разпоредбата да се отнася за действия в собствен имот, влияещи върху съседен, от нея може да се изведе общ правен принцип за 3 допустимото неблагоприятно посегателство на човешкото поведение или резултат от него върху чужд или отчасти чужд имот. При възникнал спор относно приложението на нормата на чл.109 ЗС в отношенията между собственика на имота, върху който е въздействано по някакъв начин, и лицето , което е въздействало или поддържа това въздействие, правно логическата очевидност показва, че в тежест на това лице е да установи /докаже/ , че то се основава на правомерен юридически факт.

В случая ответницата не е установила наличието на такъв.

Най- напред трябва да се каже , че към момента на прокарването на тръбата за отвеждане на отпадни канални води от построената в поземления имот на ответницата тоалетна с баня / 1999 г. / за случая/ противно на възражението в отговора на исковата молба и жалбата/ е действал разрешителен административноправен режим- чл. 159, ал.2 ППЗТСУ/отм./ , и този извод следва от факта, че в населеното място не е имало и няма изградена улична канализация с такова предназначение / установен и безспорен по делото, включително и от заключението на вещото лице/. Този режим не е спазен, тъй-като не се твърди и доказва противното. По логическо съответствие с установения разрешителен режим, няма и правило, изведено от специален нормативен акт, регулиращ материята на благоустрояването , което пряко да предоставя право на собственик на съседен недвижим имот по своя воля и както намери за добре според нуждите си, да отвежда отпадни канални води по начина, както го е сторила ответницата. Общ/ за различните хипотези / и основен показател за разрешителна допустимост е преценката за осигурено състояние на отвеждането , отговарящо на техническите и санитарно- хигиенните изисквания / чл.159, ал.2, ал.3, чл.210, ал.1 ППТЗТСУ/.

За да бъде свързана с улична дъждоприемна шахта, канализационната тръба е прокарана на чупка под прав ъгъл / онагледена с приложената към експертното заключение скица/ с дължина от 14,20 м. през част от земната повърхност, включена в действителните стари и настоящи / вж. скица № 04-03-228/31.07.2018 г. на Община Е. – л.25 на делото/ имотни граници на дворното място съобразно обема на правото на собственост на ищцата върху него , определен още в договора за продажба от 1920 г , по силата на който нейният прадядо го е придобил от своя баща и общ родоначалник на страните, и се е превърнал в предмет на разпореждане в нейна полза от баба й съгласно договора за дарение от 1996 г.