Решение № 364 от 12.09.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. ХАСКОВО, 12.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20245600500709 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 ал.1 т.1 от ГПК.

Образувано е по жалба на взискателя Т. Г. К. срещу Разпореждане изх.№33347 от 05.06.2024г. по изп. д.№20249290400489 , с което ЧСИ Н.Кавакова отказва да пристъпи към принудително изпълнение върху вземанията на длъжниците А. Г. Г. и Г. Р. Г., върху които е наложена обезпечителна мярка „запор“ по водено обезпечително производство до ТД Митница ***.

В жалбата се твърди,че отказът на ЧСИ Н.Кавакова да извърши исканото действие по принудително изпълнение бил незаконосъобразен, тъй като по делото безспорно било установено, че вземанията,представляващи внесени гаранции в пари по сметка на ТД Митница *** били собственост на длъжниците. Твърди също, че ЧСИ наложил запор върху процесните вземания на длъжниците и същите били признати от митницата, поради което незаконосъобразно било отказано пристъпването към принудително изпълнение. Счита, че наличието на предходен запор върху тези вземания не е пречка да се извърши принудително изпълнение,тъй като този запор обезпечавал публично вземане на държавата „глоба“, а съгласно чл.458 ал.1 от ГПК държавата винаги се считала за присъединен взискател за дължимите от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. Т.е. при предприемане на действия по принудително изпълнение последното няма да се затрудни, тъй като публичните вземания на държавата ще бъдат удовлетворени предпочитително. Счита също, че вземанията са на 1 длъжниците, а не на трети лица, поради което и ТД Митница *** ги признава.В случая сумите внесени като гаранция са предоставени суми от защитници на обвиняеми и паричните средства са собственост на защитниците, поради което няма пречка принудителното изпълнение да се насочи към тези парични суми. Позовава се на разпоредбата на чл.61 ал.4 от НПК и в тази връзка поддържа, че не може да се налага обезпечение за вземане на държавата от обвиняемия върху имущество, което не е негова собственост. Претендира от съда да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на ЧСИ Кавакова за предприемане на действия по принудително изпълнение по отношение на вземанията на длъжниците А. Г. Г. и Г. Р. Г., върху които е наложен запор до ТД Митница ***.

В срока по чл.436 от ГПК са депозирани писмени отговори от длъжниците А. Г. Г. и Г. Р. Г. ,с които са изложени съображения за основателност на подадената жалба срещу действията на ЧСИ Н.Кавакова.

Приложени са и мотиви на ЧСИ Н.Кавакова, с които са изложени съображения за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните ,съобразяване с мотивите на ЧСИ и анализ на събраните в изпълнителното производство доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Жалбата е подадена по реда на чл.435 ал.1 т.1 от ГПК от взискател в изпълнителното производство, срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Изпълнителното производство по изп.д.№20249290400489 по описа на ЧСИ Н.Кавакова, рег.№929, район на действие Окръжен съд-Хасково е образувано на 06.03.2024г. по молба на взискателя Т. Г. К. срещу длъжниците А. Г. Г. и Г. Р. Г., въз основа на издаден в нейна полза изпълнителен лист №72/05.03.2024г., по ч.гр.д.№169/2024г. по описа на Районен съд-Свиленград.Видно от приложения изпълнителен лист е, че длъжниците са осъдени солидарно да й заплатят сумата от 7000лв., дължима по запис на заповед, издаден на 21.02.2023г.,ведно със законната лихва върху сумата и разноски в размер на 140лв.

Взискателят е поискал налагането на запор и насочване на принудително изпълнение върху вземания на длъжниците, внесени по банкова сметка на ТД Митница *** с основания „гаранция“ по посочени досъдебни производства по описа на същата митница.Във връзка с изпратеното запорно съобщение ТД Митница *** е отговорила на ЧСИ, че действително по банковата сметка на митницата има внесени суми в полза на различни лица, чужди граждани, на основание гаранции по различни досъдебни производства. В писмото е посочено също, че до момента митницата има задължението на пазач на посочените размери на сумите в писмото, съгласно други запорни съобщения от ДСИ за налагане на обезпечителни мярки, въз основа на издадени обезпечителни заповеди от Окръжен съдХасково. Именно поради това ЧСИ Н.Кавакова с обжалваното разпореждане изх.

№33347/05.06.2024г. е отказала да пристъпи към принудително изпълнение върху 2 вземанията на длъжниците, върху които е бил наложен запор до ТД Митница ***. В мотивите е посочил, че длъжниците са внесли процесните суми по депозитната сметка на митницата като парични гаранции в полза на трети лица, върху които вече има наложен запор като обезпечение за задълженията на тези лица, което е пречка да се пристъпи към принудително изпълнение. Посочил е също, че спорът относно собствеността на вземането не е предмет на изпълнителното производство и следва да се реши от съда.

Обжалваното разпореждане е правилно.

Процедурата по определянето на паричната гаранция като мярка за неотклонение, нейното внасяне и освобождаване е регламентирана в разпоредбата на чл.61 ал.8 от НПК, в която норма законодателят изрично е посочил предпоставките, при които сумата се освобождава. Съгласно чл.61 ал.4 от НПК гаранцията може да се предостави както от обвиняемия така и от друго лице. В случая процесните суми, постъпили по сметката на ТД митница ***, са внесени от длъжниците на основание определени гаранции като мярка за неотклонение на обвиняеми, чужди граждани по посочени досъдебни производств,на които настоящите длъжници са били защитници. По правната си същност мярката за неотклонение „гаранция“ представлява даден пред съд залог по смисъла на чл.180 ал.1 от ЗЗД. Залогът се учредява едностранно,чрез влагане на сума в банка-чл.181 ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл.61 ал.4 от НПК гаранцията може да бъде предоставена от обвиняемия или от друго лице, т.е. залогодател може да бъде всяко трето лице, което чрез едностранен акт учреди залог. Тъй като става дума за залог на парична сума, то това е залог върху вземане и правоотношението възниква между залогодателя и заложния кредитор. Длъжникът на залогодателя /в случая обвиняемия/ не е страна по залога, въпреки, че се обезпечава негово задължение. Не е необходимо дори неговото съгласие. Заложният кредитор придобива право на залог и може да се удовлетвори предпочитително от стойността на заложената вещ или вземане. Т.е. внасяйки сумите като парична гаранция, длъжниците в настоящият случай А. Г. Г. и Г. Р. Г. са се съгласили, че при приключване на наказателното производство, върху посочените суми може да бъде насочено принудително изпълнение за наложена с присъда глоба или за присъдени в полза на държавата обезщетения, съдебни разноски и такси.Това е предвидено и в нормата на чл.416 ал.4 от НПК, според която, когато с присъдата е наложена глоба или за присъдени в полза на държавата обезщетения, съдебни разноски и такси съдът издава изпълнителен лист и го изпраща на съответния орган за изпълнение. В този случай изпълнението на вземания от съдебни разноски и такси може да се насочи и върху внесените като гаранция пари и ценни книжа/чл.416 ал.5 от НПК/. Законодателят не е предвидил ограничения в хипотезата, когато гаранцията е внесена от трето лице.

В настоящият случай върху внесените от длъжниците парични суми като гаранции по сметката на ТД Митница *** са наложени запори като обезпечителни мерки, предприети от Прокуратурата за обезпечаване именно на посочените по-горе суми, според цитираните разпоредби на НПК,поради което принудителното изпълнение от ЧСИ не би могло да се насочи срещу същите, тъй като те вече обезпечават публични вземания. От друга страна липсват каквито и да било данни гаранциите да са били освободени от компетентният 3 орган. В този случай не може да се говори и за приложимост на разпоредбата на чл.458 ал.1 от ГПК, тъй като вземането на длъжниците изцяло обезпечава публичните вземания на държавата , чрез налагането на облезпечителните мерки „запор“ по вече образувани и приключили обезпечителни производства и по отношение на тези суми не би могло да се проведе принудително изпълнение в рамките на водено изпълнително производство по ГПК. Друг е и въпросът, че в рамките на самото изпълнително производство е недопустимо да се решават имуществени спорове, а и взискателят би могъл да реализира вземането си чрез прилагането на други изпълнителни способи, чрез съответното сезиране на ЧСИ.

Предвид изложеното съдът счита,че подадената жалба против действията на ЧСИ Н.Кавакова, обективирани в разпореждане изх.№33374/05.06.2024г. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното,съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ подадената жалба от взискателя Т. Г. К., ЕГН ********** от гр.*** срещу Разпореждане изх.№33347 от 05.06.2024г. по изп. д.№20249290400489 , с което ЧСИ Н.Кавакова отказва да пристъпи към принудително изпълнение върху вземанията на длъжниците А. Г. Г. и Г. Р. Г., върху които е наложен запор като обезпечителна мярка до ТД Митница ***, като неоснователна и недоказана.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4