Решение № 12611 от 25.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12611 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110133497 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова молба срещу П. Д. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество, сумите както следва: 934,22 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законната лихва считано от 14.04.2025 г. до окончателно изплащане на сумата, 142,25 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 04.04.2025 г., 81,07 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва считано от 14.04.2025 г. до изплащане на вземането; 18,53 лева – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. до 04.04.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21578/2025 г., по описа на СРС, 180-ти състав.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т. С.“ Е., съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът признава предявените искове и представя доказателства за сключено 1 извънсъдебно споразумение с ищеца. Моли съда да не допуска поисканите от ищеца експертизи.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че между страните е сключен договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, че сградата в която се намира топлоснабденият имот с абонатен № 97817 е била присъединена към топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот, а именно апартамент № **** находящ се в /адрес/, е бил топлофициран, че за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ищцовото дружество е доставило в имота топлинна енергия в количеството и с качество посочено в исковата молба на стойност 934,22 лв., че ответникът е в забава досежно процесната сума, като размерът на мораторната лихва за периода 15.09.2023 г. – 04.04.2025 г. е 142,25 лв.; че е извършена услуга дялово разпределение на стойност 81,07 лв. за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., че ответникът е в забава досежно процесната сума, като размерът на мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение е в размер на 18,53 лв. за периода 16.07.2022 г. – 04.04.2025 г.

В проведеното на 19.06.2026г., открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца посочи, че всички суми, предмет на исковите претенции са платени.

Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Доколкото ищцовото дружество признава, че сумите предмет на исковите претенции са платени, исковете подлежат на отхвърляне, като погасени чрез плащане в хода на процеса.

По разноските:

Въпреки извършеното плащане на претендираните суми, ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото плащането е извършено в хода на процеса, респективно на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, следва да заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в заповедното и исковото производство в общ размер на 127.82 евро.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените, по реда на чл. 422 и сл. ГПК, от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, срещу П. Д. Д., ЕГН **********, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 477.66евро – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., до обект с абонатен № 97817, представляващ ап. **** находящ се в /адрес/, ведно със законната лихва считано от 14.04.2025 г. до окончателно изплащане на сумата, 72.73евро – мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 04.04.2025 г., 41.45евро – цена 2 на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва считано от 14.04.2025 г. до изплащане на вземането;

9.47евро – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. до 04.04.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21578/2025 г., по описа на СРС, 180ти състав, като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА П. Д. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, сумата от 127.82 евро – разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т. С.“ Е.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3