Определение № 26007 от 17.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26007 гр. София, 17.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА БР. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИНА БР. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110140745 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК.

Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Следва да се изиска копие от изпълнително дело № 20158560402950 по описа на ЧСИ Б.Б., както и да се приложи за послужване гр. д. № 57652/2014 г. по описа на СРС, 67- ми състав.

Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателство.

ДА СЕ ИЗИСКА копие от изпълнително дело № 20158560402950 по описа на ЧСИ Б.Б. с указание същото да бъде изпратено в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

ДА СЕ ИЗИСКА за послужване гр. д. № 57652/2014 г. по описа на СРС, 67- ми състав.

НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 12.10.2026 г. от 09:30 часа, за които дата и час да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 6 ГПК проект за доклад, както следва:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК от Ц. К. Д. срещу „Топлофикация София“ ЕАД за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 1 515,83 евро /2 964,71 лева/ – главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода м. 12.2011 г. – м. 04.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2014 г. до окончателно изплащане на вземането, 185,38 евро /362,57 лева/ – мораторна лихва върху главницата 1 за периода 31.01.2012 г. – 15.09.2014 г., 18,77 евро /36,72 лева/ – дължима сума за дялово разпределение за периода м. 12.2011 г. – м. 04.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2014 г. до окончателно изплащане на вземането, 3,05 евро /5,96 лева/ – лихва за забава за периода 31.01.2012 г. – 15.09.2014 г., както и сумата от 212,37 евро /415,35 лева/ – сторени съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 26.05.2015 г. по гр. д. № 57652/2014 г. по описа на СРС, 67- ми състав, претендирани по изпълнително дело № 20158560402950 по описа на ЧСИ Б.Б..

Ищецът твърди, че за събиране на процесните суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Поддържа, че заповедта е влязла в сила и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 20158560402950 по описа на ЧСИ Б.Б.. Твърди, че считано от 10.11.2015 г., когато са изпратени запорни съобщения, в продължение на две години не са извършвани изпълнителни действия, поради което делото се е прекратило по силата на закона, а давността за вземанията е изтекла с изтичането на три години от датата на последно предприетото действие по принудително изпълнение. Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете, като твърди, че давността за вземанията е 5 години и същата е била прекъсвана многократно в рамките на изпълнителното производство с предприемане на действия по принудително изпълнение, а в периода на обявеното в страната извънредно положение през 2020 г. същата е спряла да тече, като към настоящия момент не е изтекла.

Предвид становището на страните, съдът намира, че безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства: че в полза на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 26.05.2015 г. по гр. д. № 57652/2014 г. по описа на СРС, 67- ми състав за следните суми: 1515,83 евро /2 964, 71 лева/ – главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода м. 12.2011 г. – м. 04.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2014 г. до окончателно изплащане на вземането, 185,38 евро /362,57 лева/ – мораторна лихва върху главницата за периода 31.01.2012 г. – 15.09.2014 г., 18,77 евро /36,72 лева/ – дължима сума за дялово разпределение за периода м. 12.2011 г. – м. 04.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2014 г. до окончателно изплащане на вземането, 3,05 евро /5,96 лева/ – лихва за забава за периода 31.01.2012 г. – 15.09.2014 г., както и сумата от 212,37 евро /415,35 лева/ – сторени съдебни разноски, както и че за принудително събиране на сумите по посочения изпълнителен лист по молба на ответника е образувано изпълнително дело № 20158560402950 по описа на ЧСИ Б.Б..

При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти /с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок/, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумите ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2