Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 618 от 02.11.2018, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 3466/2017
Вид
Решение № 618
Подписан
02.11.2018
В сила
27.11.2018
Състав
СТЕЛА ВЕСЕЛИНОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ………..

02.11.2018 г. град К.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Казанлъшкият районен съд II граждански състав

На четвърти октомври Година две хиляди и осемнадесета

В публичното заседание в следния състав

Председател:

Стела Георгиева

Секретар: М.а М.

Прокурор: като разгледа докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 3466 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.23 от Семейния кодекс.

В исковата си молба ищцата Г.И.Й. твърди, че с ответника по делото са съпрузи и по време на брака им с нотариален акт № 19, т. 7, н. д. № г. на нотариус П. К. закупили следния недвижим имот: ЖИЛИЩЕ АПАРТАМЕНТ – поземлен имот с идентификатор ***, който обект се намирал в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с площ от 64,64 кв. м., брой нива на обекта 1, с административен: адрес град К., п. к., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***; № ***; под обекта: ***; над обекта: № ***, ведно с принадлежащото му избено помещение № 28 и заедно с припадащите се към обекта общи части от сградата и от правото на строеж върху терена. Под „закупихме" имала предвид, че освен нейното, в нотариалния акт било посочено и името на съпруга ѝ като купувач. Заявява, че в действителност, цялата продажна цена за този апартамент била платила с нейни лични средства, получени от продажба на недвижим имот, придобит преди брака им, дни преди да закупи този, предмет на настоящото дело.

Сочи, че видно от нотариален акт № 2418, т. 13, н. д. № 1942/2007 г. на нотариус Т. Б., Районен съд – В., на 03.10.2007 г. тя продала собственото си жилище за сумата от 34 000 лв., която сума ѝ била преведена на нейно име в „Б.“. Същата тази сума 5 дена по-късно тя превела по сметка на продавачите за закупуването на апартамента, предмет на настоящия иск. Сумата, която превела на продавачите, била 34 000 лв., въпреки че в нотариалния акт, като продажна цена, били посочени само 11 435 лв.

Твърди, че с оглед на горното, налице била пълна трансформация на лично нейно имущество в съпружеско такова, тъй като макар и закупен по време на брака, този имот бил платен изцяло със средствата от продажбата на нейно лично имущество, съгласно разпоредбата на чл. 23 ал. 1 СК. Обстоятелството, че ответникът бил записан като купувач редом с нея в нотариален акт № , т. , н. д.

№ г. на нотариус П. К. не го правело съсобственик, тъй като липсвал „съвместен принос“ в закупуването на имота, в който смисъл било и ТР № 5/29.10.2014 г. на ВКС/2014 г.

Заявява, че макар, че такъв иск е възможно да бъде заведен и по време на брака, правният ѝ интерес от завеждане на настоящия иск се обуславя от обстоятелството, че е завела иск за развод срещу съпруга си – ответник в настоящия процес, след приключването на който безспорно щял да се постави въпроса за съдбата на това жилище, още повече че в хода на бракоразводния процес той поставял въпроса да му заплаща наем за ползване на жилището, което е платила с нейни лични средства.

Моли съда да признае за установено по отношение на ответника че имот:

ЖИЛИЩЕ АПАРТАМЕНТ - поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 64,64 кв. м. който обект се намирал в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** брой нива на обекта 1, с административен адрес: град К., п. к., , при съседни самостоятелни обекта в сградата: на същия етаж: ***; № ***; под обекта:

***; над обекта: № ***, ведно с принадлежащото му избено помещение № 28 и заедно с припадащите се към обекта общи части от сградата и от правото на строеж върху терена, е нейна лична собственост, тъй като било закупено с лични нейни средства, от продажба на лично нейно имущество, придобито преди брака. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Ц. М., която моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира за направените разноски по делото. Подробни съображения излага в писмена защита по делото В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В съдебно заседание пълномощника на ответника адвокат Н. М. моли съда да отхвърли предявения иск като недоказан.

Излага съображения в писмена защита по делото. Претендира за направените по делото разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот №, том , рег. №, дело № от г. от. по описа на нотариус П. К., с рег. №, с район на действие Районен съд – К., с които М.С.С. и Б.Н.Б. – С. от една страна като продавачи, а от друга страна Г.И.Й. и И.К.Й. като купувачи продават следния недвижим имот находящ се град К., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 64.64. кв.м. заедно с прилежащото избено помещение №28 с полезна площ 3.78 кв.м. за сумата 11 435 лева. /лист 3 от делото/.

По делото е представен нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №, том , рег.

№ , дело № от г. по описа на нотариус Т. Б., с рег. , в района на действие В. районен съд от 03.10.2007г. От същия се установява, че Г.И.Й. продава на Т. Х.

Г. собствения си недвижим имот находящ се в град В., от жилищна сграда - ЕПЖС – , вход А за сумата 34 000 лева /лист 4 от делото/.

От представеното по делото платежно нареждане издадено от „Б.“ АД се установява, че на 08.10.2007г.

Г.И.Й. е превела сумата от 34 000 лева на М.С.С., като основание е посочено продажба на недвижим имот /лист 6 от делото/.

От представеното по делото удостоверение изх.№ 685/16.02.2018г. издадено от Районен съд – К. се установява, че с решение №12/12.01.2018г., постановено по гр.дело №1402.2017г. е прекратил сключения граждански брак между Г.И.Й. и И.К.Й., което решение е влязло в законна сила на 06.02.2018г. в частта за прекратяване на брака.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К.И. К. и М.С.С..

От показанията на свидетеля К. /син на ответника/ се установява, през 2007г. „Г. и баща ми закупиха жилище“. Знаел, че апартамента е платен по банков път, като банковия превод бил от В. Знаел, че Г. имала там гарсониера, която продала. Твърди, че изтеглил 7 000 лева от ОББ, като парите дал на баща си на ръка „за да му помогна с тези пари да доплатят“ за закупуването на имота.

Свидетеля М.С. твърди, че през г. продал апартамент на Г.Й. и И.Й.. Не си спомнял точно как е било извършено плащането. „Спомням си, че и двамата участваха заедно в плащането на апартамента“. Купувачите заявили, че ще участват със собствени средства „няма да ползват кредити, и набързо ще стане всичко“.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от СК, съпружеска имуществена общност /СИО/ са вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо на чие име са придобити.

Следователно законът поставя две условия, за да бъде дадена вещ или имот СИО – имотът да бъде придобит през време на брака и имотът да е придобит с общи средства на съпрузите.

Искът по чл.23, ал.1 от СК има за цел да установи едно фактическо положение, което се явява правоизключващо по отношение на съпружеската имуществена общност и основание за признаване на изключително право на собственост по отношение на цялата вещ, макар и юридическият придобивен момент на правото на собственост да е настъпил по време на брака между страните. Условието, с което законът в чл.21, ал.1 от СК свързва възникването на правото да се признае индивидуална собственост на един от съпрузите в резултат на преобразувано лично имущество, е конкретното влагане на лични, извънсемейни средства /по смисъла на чл.22, ал.1 от СК/ в придобиването на вещта по време на брака. Меродавен момент за влагането на личното имущество е този на юридическо придобиване на вещното право в зависимост от конкретния придобивен способ.

Оборването на презумпцията от СК за съвместен принос при придобиването на процесния недвижим имот може да стане, както с писмени, така и с гласни доказателства, каквато е константната практика на ВКС /в този смисъл решение № 13/1980г. на ГО на ВКС, решение № 535/17.06.1994г. по гр.д.№ 403/94г. на ГО на ВКС, решение № 116/07.02.1991г. по гр.д.№ 1403/1990г. на ГО на ВКС/.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че страните по делото са придобили собствеността върху процесния недвижим имот по време на брака. Не е спорно, че ищцата Г.И.Й. е притежавала жилище нейна лична собственост, видно от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 08.11.1990г., а имено апартамент № 20 находящ се в град В., , в жилищна сграда ЕПЖС – 16, етаж 7, вход А. Процесният недвижим имот е лична собственост на ищцата, тъй като същият е придобит преди сключване на брака между страните.

Не е спорно между страните по делото, че недвижимия имот лична собственост на ищцата по делото е продаден, а това се установява и от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №, том , рег. №, дело № от г. по описа на нотариус Т. Б., с рег. , в района на действие В. районен съд от 03.10.2007г. за сумата от 34 000 лева.

От представеното по делото платежно издадено от „Б.“ АД е видно, че сумата от 34 000 лева е преведена от ищцата в полза на продавача М.С.С. към датата на покупката на процесния недвижим имот, находящ се в град К.

- 08.10.2007г. В този смисъл са и показанията на свидетелите. Свидетелят К. твърди, че ищцата имала гарсониера в град В., която продала. Неговите показания се подкрепят и от показанията на свидетеля С. продавач на процесния недвижим имот. Същия твърди, че купувачите заявили, че ще участват със собствени средства и няма да ползват кредити при закупуването на недвижимия имот.

Безспорно се установи и момента и основанието, в който ищцата е вложила личното си имущество за придобиване на вещното право – по време на брака между страните, за придобиване собствеността върху жилище находящо се в град К..

Ответника твърди, че посочената в нотариален акт за продажба на недвижим имот №, том , рег. №, дело № от г. от г. по описа на нотариус П. К., с рег. №, с район на действие Районен съд – К. продажна цена на имота е симулативна. Твърди, че продажната цена на имота е 50 000 лева, като при покупката на процесния недвижим имот е участвал със свои средства : продажба на личен имот и предоставен му заем в размер на 7 000 лева от сина му. В тази връзка по делото е представено удостоверение от „Обединена българска банка“, от което се установява, че К. И. К. е ползвал потребителски кредит в размер на 7 000 лева, съгласно договор за предоставяне на потребителски кредит от 21.09.2007г. който е приключил на 27.09.2015г. Съдът не кредитира показанията на свидетеля К., в частта им относно твърдението, че е предал на баща си сумата от 7 000 лева за закупуване на процесното жилище, тъй като в тази им част същите не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. По делото липсват доказателства, че сумата от

7 000 лева е предадена от свидетеля К. на ответника. На следващо място дори и да се приеме, че свидетеля е предоставил тази сума на ответника липсват доказателства, че същата е вложена за закупуването на процесния недвижим имот т.е, че средставата от изтегления банков кредит са вложени в закупуването на процесния имот. По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот с учредяване право на ползване в полза на трето лице №, том , рег. №, дело № от г. по описа на нотариус Н. Б., с рег. №, с район на действие Районен съд – К.. По делото обаче липсват доказателства, че продажната цена от този имот е вложена от ответника за закупуване на семейното жилище. Недоказано е и твърдението на ответника, че е разполагал със свои лични средства, който е вложил за закупуването на имота. Относно това твърдение по делото не са ангажирани доказателства.

По делото не бяха събрани доказателства двамата бивши съпрузи да са имали свои семейни средства, с които да са заплатили продажната цена за придобиване на семейното жилище.