Решение № 66 от 27.04.2026, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Враца, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Г. Цв. И. като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно гражданско дело № 20251400500566 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано в по въззивна жалба № 17700/06.11.2025 г. на Л. И. И. чрез адв. М. М. и въззивна жалба № 17974/11.11.2025 г. на Г. М. С. чрез адв. В. Д. против Решение № 664/19.10.2025 г., постановено по гр. дело № 3989/2024 г. по описа на Районен съд – Враца. С решението първоинстанционният съд признава за установено на основание чл. 124 ГПК в отношенията между К. М.

С. и Г. С., че К. С. е собственик на основание наследствено правоприемство на 1/24 ид. част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Враца, ул. ***, площ от 669 лв.м., при съседи: ***, ***, ***, 12259.1025,510 и *** и на 1/12 ид. част от сграда с идентификатор ***, която се намира в описания поземления имот, и отменя на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт № 145, том IV, рег. № 4263, дело № 474/2022 г. за собственост на недвижим имот по давностно владение и наследство, издаден от нотариус С. П., с който Г. С. е призната за собственик по давностно владение, в частта за 1/24 ид. части от гореописания имот и 1/12 ид. част от построената в него сграда с идентификатор ***. С решението съдът признава за установено на основание чл. 108 ЗС в отношенията между Л. И. И. и К. М. С., че последният е собственик на гореописаните идеални части от поземления 1 имот и построената в него сграда, както и я осъжда да му предаде владението върху посочените части.

Въззивниците Л. И. и Г. С. считат решението за неправилно и постановено при превратен анализ на свидетелските показания и тенденциозно неблагоприятно спрямо тях интерпретиране на фактите.

Л. И. намира, че от събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че Г. С. е упражнявала фактическа власт върху спорния имот около 30 години, свояла е целия имот, извършвала е подобрения, поемала е всички разноски за него, а К. С. бил напълно дезинтересиран от имота, не се грижел за него и дори не бил влизал в него. Подчертава, че разпитаните свидетели са дали пълни, ясни и еднозначни показания, с които владението се доказвало безспорно, като подчертава показанията на св. Г. Д.-Я., подкрепени от показанията на свидетелите Д. Ц., М. И. и Д. Б.. Намира за доказано от показанията, че държанието й е преобърнато във владение.

Въззивницата С. се солидаризира с аргументите на Л. И. и смята, че съдът не е изложил съображения налице ли са основания да не бъде дадена вяра на показанията на част от свидетелите и защо. Оплаква се, че част от доведените от ищеца свидетели са заинтересовани от изхода на делото по смисъла на чл.

172 ГПК, а съдът не е изложил мотиви защо се доверява на техните показания. Не били обсъдени и вътрешните противоречия в показанията на свидетелите, които смята, че са налице.

Въззиваемият намира решението за правилно. Счита, че съдът е установил правилно фактите по делото и правилно е приложил правото.

Подчертава, че е останало недоказано отблъскването на сънаследника от ползване на имота и категоричното манифестиране спрямо него на своенето на целия имот от страна на Г. С., което е задължителна предпоставка за уважаване на иска, когато се касае за отношения между сънаследници. Счита, че присъединяване на владение е допустимо по отношение на чужд както за предходния, така и за настоящия владелец. Моли решението да бъде потвърдено и да му се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв.

В откритото съдебно заседание страните поддържат позициите си.

Процесуалните представители на въззивниците навеждат твърдения, че от свидетелските показания било доказано, че волята на баба К. и дядо Г. е била владението да бъде продължено от Г. С., като точно това било сторено, като подчертават, че практиката на ВКС приема, че ако приживе едно лице е предало владението върху недвижим имот на друго, както било в случая, следвало да се приеме, че последният установява самостоятелна фактическа власт върху имота занапред. Тя била манифестирала владението спрямо всички, доколкото К. С. не е идвал в имота – правила е подобрения и ремонти, живяла е заедно с праводателите си, поемала е всички разноски за имота, а ищецът не е демонстрирал противопоставяне на собственическите й права по отношение на имота. Претендират разноски.

2

Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от К. М.

С. обективно и субективно съединени искове, както следва - установителен иск срещу Г. М. С. – И. с искане да се признае за установено по отношение на нея, че ищецът е собственик на 1/18 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** и 1/12 идеална част от сграда с идентификатор ***, находящи се в гр. Враца, ул. ***, съединен с обусловения иск по чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен нотариален акт № 145, т. IV, рег. № 4263, дело № 474/2022 г., издаден на името на ответницата С. въз основа на давностно владение и наследство. Предявен е и пасивно субективно съединен иск по чл. 108 ЗС срещу Л. И. И. за признаване на установено спрямо нея, че ищецът е собственик на основание наследствено правоприемство на гореописаните идеални части от процесния поземлен имот и сградата в него, както и да бъде осъдена да предаде владението върху припадащите се на ищеца идеални части.

От писмените доказателства и експертното заключение се доказва индивидуализацията на процесния поземлен имот с идентификатор ***, и сградите в него, които са – лятна кухня сграда № 1, която не е предмет на спора, и сграда № 2 с идентификатор ***, с площ от 54 кв.м. Отделено е като безспорно между страните, че владение върху имота упражнява Л. И..

Родството между лицата, които имат отношение към спора, се установява от представените удостоверения за наследници и е както следва. Бабата и дядото К. и Г. И. имат две *** – Г. Г. Д. -Я. и Н. Ж.. Н. Ж. има три деца – ищецът К. С., ответницата Г. С. и сестра им В. С.. След смъртта си Ж. е наследена от тези три деца и преживелия съпруг В. Ж., наследил наравно с тях.

Установява се, а и не спори между страните, че собствениците - бабата и дядото Г. и К. И., до смъртта си са живели в имота с внучка си Г. С. и дъщеря й. Приживе през 1991 г. са продали посредством нотариална сделка 2/3 от процесния поземлен имот и една от сградите – т.нар. лятна кухня, на дъщеря си Г. Г. Д. -Я., леля на въззивницата С., срещу задължение от страна на Г. Г. Д.

-Я. за гледане и издръжка на родителите, докато са живи, след което да ги погребе съгласно обичая. След като и двамата починали, останалата в наследствената маса 1/3 от този имот е преминала по закон между двете сестри (Г. Г. Д. -Я. и Н. Ж.). На 22.09.2022 г. Д.-Я. продава на Г. С. своите 5/6 ид. ч. от земята заедно с цялата сграда 1 с площ от 48 кв. (лятна кухня) и наследените от нея 1/2 ид.ч. от сграда № 2 с площ от 54 кв.м. Идеалните части на Н. Ж. след смъртта й преминават по наследство по закон към наследниците й - К. С., Г. С., В. С. и преживелия съпруг. През 2022 г. Г. С. се сдобива с 3 нотариален акт за установяване правото й на собственост по давностно владение и наследство на частта от имота, извън продадената от леля й Д.-Я., а именно – че е придобила на основание давностно владение и наследство 1/3 ид.ч. от поземления имот и ½ ид.ч. от сграда с идентигикатор ***.

Ключово значение за делото имат събраните гласни доказателства.

Първостепенният съд подробно е изложил показанията на всеки един от тях, като въззивният съд не намира за необходимо да ги преповтаря. Според настоящия състав не са налице противоречия в показанията на свидетелите, а единствено липса на показания по отношение на някои от твърдените факти при част от свидетелите. Показанията както на доведените от С., така и на част от свидетелите на ищеца са еднопосочни и от тях се установява, че само С. е стопанисвала и се е грижела за имота от смъртта на бабата и дядото И. до сега. Установява се безспорно от показанията на всички свидетели без изключение, че К. С. никога не е обитавал този имот, нито е изразявал явно някакви конкретни претенции към него, като доведените от ищеца свидетели не оборват факта, че само С. е живяла в имота. Макар да не е живял в имота обаче, доказва се, че ищецът К. С. на няколко пъти инцидентно е посещавал имота, оставял свои вещи в имота, без да нощува там, а сестра му не се е противопоставяла на тези му действия.

Съдът намира за установено от гласните доказателства, че фактически имотът е обитаван само от С. от момента на смъртта на К. и Г. И. до сега и никога от К. С., както и че С. го е стопанисвала. Спорно между страните е обстоятелството, налице ли е било своене от нейна страна на имота в правен смисъл, съответно дали от тези показания се доказва, че упражняваната фактическа власт е довела и до придобиване по давност на имота.

Важно е да се отбележи, че действително свидетелката Г. Д.-Я. е изложила, че според нея от смъртта на дядото Г. И. С. се е грижела за имота като за свой и го е приемала за свой. Въззивният съд държи да подчертае, че от всички депозирани показания, тя е единственият свидетел, който излага възприятието си за намерението на С. за своене на имота. Настоящият състав, подобно на първоинстанционния състав, намира обаче за противоречиво твърдението на тази свидетелка, че племенницата й е започнала да свои изцяло за себе си имота след смъртта на Г. И., съпоставено с действието й по продажба на нейната лична идеална част от него през 2022 г. Тоест ако тази свидетелка е приемала, че племенницата й свои целия имот, включително и нейната идеална част, не би продала тази своя част през 2022 г. с покупкопродажба срещу сумата от 9900 лв. Съдът държи да подчертае, че освен нотариалният акт, с който К. и Г. И. са прехвърлили част от имота на Г. Д.-Я. срещу задължение за гледане и издръжка, не са събрани други доказателства относно действия на прародителите, касаещи превръщане на тяхното владение в държане, действия по разпореждане или предаване владението на останалата част от имота или осъществяването на словесни обещания за такива действия.

4

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи.

Правният спор се свежда до това, дали ответницата Г. С.–И. е придобила по давност идеалните части, принадлежащи на ищеца, посредством упражнявано владение в продължение на 30 години.

Владението на чужда вещ е обективно фактическо състояние, което има обективен и субективен елемент. По смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС владението предполага упражняване фактическа власт (обективен елемент) от едно лице с намерения за своене (субективен елемент), упражняване на фактическата власт със съзнанието, че вещта е негова. Определянето на лицето, упражняващо фактическа власт на чужда вещ, като владелец или държател се базира на субективния признак. Намерението е психическо, душевно, субективно състояние, за доказването на което законодателят е установил законовата презумпцията на чл. 69 от ЗС, според която "предполага се, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго". Тази презумпция е установена в полза на владелеца, но тя е оборима, а в хипотеза на съсобственост между наследници – презумпцията не се прилага. Така съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК изрично постановява, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването, в който случай презумпцията се счита оборена и се приема, че упражняващият фактическа власт съсобственик-наследник владее (свои) неговата наследствена част, а частите на останалите наследници – държи за тях.

Разпечатката съдържа 37 от 149 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2142a842-b8e4-4c30-a7d9-61ca1e6ece94