Решение № 223 от 13.03.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Сливен, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20242230106216 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.

26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК и чл. 23 от ЗПК, както и чл. 55, ал.

1, предл. 1 от ЗЗД, както и чл.79 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника „Стик Кредит“ АД е бил сключен договор за потребителски кредит № 1111796, сключен в гр. Шумен на 10.07.2024 г. по силата на който е предоставена на ищцата сумата от 1500 лв. при фиксиран ГЛП от 36.00 % и ГПР от 42.58 %.

Съгласно погасителен план следвало да върне общо сумата от 4358.48 лв., разделена на 14 вноски в размер на 311.32 лв., като сумата включвала главница 1500 лв., лихва 453.24 лв. и неустойка 2405.24 лв. за предоставяне на обезпечение, съгласно чл. 29 от Договора.

Твърди се, че договора е нищожен, тъй като съдържа неравноправни клаузи, а именно ГЛП е 36 % - лихвата е прекомерна и само на това основание договора следва да се обяви за нищожен; ГПР е 42.58 % - съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, както в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва:

ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена дължимата 1 неустойка, което е още едно основание за нищожност на договора.

Посочват, че в чл. 19 от Договора е посочено, че потребителят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно трето физическо лице, което да отговаря на определени от кредитора условия, като в чл. 29 страните са се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение на кредитополучателя да бъде начислена неустойка в размер на 2405.24 лв.

Развити са подробни съображения, че не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, че липсва на всяко едно от тези императивни изисквания, което води до настъпването на недействителност.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Изтъкват, че в настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита – кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процента на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е 42.58 %, ГЛП е 36 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат по какъв начин е формиран ГПР.

Цитират съдебна практика на ВКС.

Предвид гореизложеното молят съда да обяви за нищожен Договор за потребителски кредит № 1111796/10.07.2024 г., тъй като същият съдържа нищожни неравноправни клаузи. При евентуалност молят съда да признае за установено по отношение на ответното дружество, че клаузата на чл. 19, и чл.

29 от Договора за потребителски кредит, която предвижда заплащане на неустойка в размер на 2405.24 лв. за нищожна. Претендират за присъждане на направените по делото разноски.

В предоставения едномесечния срок е постъпил отговор от ответното дружество Стик Кредит АД, с който считат иска за допустим, но неоснователен. Считат, че договора № 1111796/10.07.2024 год. не е нищожен и 2 по него следва да се дължи неустойка.

Не се противопоставят да бъдат приети като доказателства, описаните в исковата молба доказателства.

На следващо място излагат възражения срещу иска и обстоятелствата на които се основават са следните: В действителност на 10.07.2024 година между страните е сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № 1111796, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), която сума същият е бил длъжен да върне на посочената падежна дата съгласно Погасителен план. Договорът е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Дружество е предоставило на разположение на ищеца заемната сума, съгласно изразеното от ищеца желание чрез банков превод по посочена от него банкова сметка в банка „ДСК“ АД.

Изтъква се, че чл. 20 от този договор и следващите от горепосоченият договор е предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя визирани договора, може да му бъде начислена неустойка. Кредиторът обаче, не е договорно задължен да претендира подобна неустойка.

По отношение на твърдението, че договорената неустойка в горепосоченият договор е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави излагат следното: Процесният договор е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникации от разстояние. Редът за организиране на системата е посочен в „Общите условия уреждащи отношенията между „Стик - Кредит“ АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от Дружеството финансови услуги от разстояние“ наричани за краткост ОУ„ неразделна част от индивидуалните договори за кредит.

Комуникацията между страните се извършва по инициатива на ищеца чрез извършване на действия по кандидатстване за отпускане на кредит. Кандидатстването може да се извърши по някой от следните начини:

3

1) попълване на електронна форма за регистрация - заявление (молба) за отпускане на заем, намираща се на уеб страницата на Дружеството или 2) по телефон. В процеса на кандидатстване потребителят предоставя на кредитора своите телефон (т.нар. Идентификационен номер) и електронна поща (имейл), В раздел 2 „Термини и Понятия“ на ОУ е посочено, че

„Идентификационен номер“ представлява „мобилен телефонен номер, от който кандидат - заявител кандидатства за заем по Телефонна линия. Страните се съгласяват, че във взаимоотношенията между тях (настоящи и бъдещи), изявленията направени до Дружеството от този Идентификационен номер са изявления на заявителя“. Отделно от горното, ползвайки своята електронна поща, потребителят може да създаде т.нар. „Личен акаунт“. Съгласно на ОУ „Профил /Електронен профил/“ представлява „лично виртуално пространство на потребителя, индивидуализирано от него чрез предоставяне на информация за електронна поща и парола. Електронната поща посочена ог потребителя във Формата/Заявлението за кандидатстване представлява средство за индивидуализация на същия от страна на Кредитора“. В допълнение, в ОУ е посочено, че използването на Идентификационният номер, „Профил на клиента/Електронен профил“ и електронна поща от потребителя представлява електронен подпис, като му е придадена силата на саморъчен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ.

В настоящият случай сключването на договора е инициирано от ищцата с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на Дружеството.

На 10.07.2024 година чрез създаденият от Х. А. А. личен профил, същата е попълнила Заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, като в зададените полета в заявлението са въведени следните данни - три имена, ЕГН, номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция, лице за контакт, желания размер на кредита, условията при които желае да ползва кредита и желания начин на усвояване на сумата. В заявлението е посочен и така нареченият „Идентификационен номер“. След попълване на Заявлението за кандидатстване и в съответствие с посоченото в чл. 6 ал. 2 от ОУ на ищеца е изпратена необходимата пред договорна информация, включваща СЕФ, за да завърши заявката потребителят натиска бутон „Вземи парите“, което действие 4 е потвърждение на недвусмисленото искане за отпускане на исканата от Потребителя сума. След натискането на бутона „Вземи парите“ на Потребителя се предоставя възможност да изтегли проект за договор за потребителски кредит ,като ако е съгласен с неговото съдържание, Потребителят натиска бутона „Подпис“, с което действие последният дава своето недвусмислено волеизявление за съгласието му със съдържанието на договора и за неговото сключване..

След одобрението на подадената Заявка от страна на „СТИК – КРЕДИТ“ АД за отпускане на сумата посочена от ищеца на електронна поща посочена от него в Заявката са изпратени автоматично проект на Договор за потребителски кредит - кредитна линия сключен от разстояние № 1111796 от 10.07.2024 г . с приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Въпросните документи съдържат предвидената в законите пред договорна информация за желаният кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. В проекта на договора за кредит и приложенията към него бяха посочени дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР изискването за предоставяне на обезпечение.

След запознаване с всички условия във връзка с кредита на 10.07.2024 година ищеца е натиснал бутона „Подпис“, с което последният е изразил и своето не двусмислено съгласие за сключване на Договора.

В резултат на тези предприети от страна на ищеца действия между „СТИК — КРЕДИТ“ АД и ищеца като кредитополучател на 10.07.2024 година е сключен във формата на електронен документ Договор за потребителски кредит - кредитна линия предоставен от разстояние с № 1111796. Сключване то на договора във формата на електронен документ е съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи.

Относно дължимата неустойка при не предоставяне на обезпечение мога да изложа следното: Независимо, че такава неустойка не е начислявана и събирана от дружеството, намирам, че тази клауза е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство.

На първо място съгласно правната теория и съдебната практика, 5 неустойката представлява самостоятелен договор съгласно по смисъла на чл.

8, ал. 1 от ЗЗД, като същата може да се материализира и като клауза в договор, чието изпълнение обезпечава/така Решение № 80 от 25.01.2010 г по в.гр.д. № 1297/2009 г. на Апелативен съд София, ГО, 3 състав/. Тоест неустойката представлява самостоятелно съглашение, което в случая е обективирано в един и същ документ с договора за потребителски кредит. С оглед което счита, че по отношение на нейната действителност, не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48, а общите условия на ЗЗД.

За да възникне задължение за неустойка, е необходимо наличието на няколко предпоставки: неустойката да е уговорена между страните, кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни; да е налице неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава и обезщетява./ Определение № 369 от 17,05.2016 г. по т.д. № 2456/2015 г. на ВКС, 2 - ро търг. Отделение/, като всички тези обстоятелства са налице в настоящият случай. Неустойката се дължи от неизправната страна по договора, когато е налице онази форма на неизпълнение, за която тя е уговорена, а именно - не предоставяне на обезпечение по договора. Неустойката е винаги парична санкция, имаща за цел да гарантира изпълнението „под страх“ ,че в противен случай би се начислила /в този смисъл Решение № 59 от 29.04.2010 г. по т.д. № 687/2009 г. на ВКС, ТК/. С оглед което е и нормално в случай, че задължението, което тя обезпечава не бъде изпълнено - размерът на задължението на длъжника да бъде увеличен. Това обстоятелство не би следвало да я прави нищожна, с оглед факта, че това е присъщата за нея функция.

Разпечатката съдържа 38 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/214225bc-6f8a-41dd-ba11-c349f4b84fef