Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13578 от 21.10.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 2040/2026
Вид
Решение № 13578
Подписан
21.10.2026
Състав
Даниела Станева

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 173, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 174 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 177, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 177, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 14, ал. 3 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 17 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 47 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 5 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 52, ал. 1 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 55 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 56 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 65 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 66, т. 2 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 68, ал. 1 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 75, ал. 2 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 8 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 9 · Закон за защита от дискриминация
  • § 1, т. 3, б. "а" · Закон за защита от дискриминация

РЕШЕНИЕ

№ 13578

Варна, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXVIII състав, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДАНИЕЛА СТАНЕВА

При секретар КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТАНЕВА административно дело № 20267050702040 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалбата на Л. И. К., [ЕГН], от [населено място], област Варна, чрез адв. Н. Ч., срещу Решение № 171/28.05.2026г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), А. Х. заседателен състав, постановено по преписка № 441/2021г. С оспорения акт комисията е установила, че Г. С. Г., Н. Д. П. и В. А. Д. не са осъществили спрямо жалбоподателя дискриминация по признак „убеждение“ и е оставила без уважение жалба с вх. № 44-00-3264/04.10.2021г. и допълненията към нея с вх. № 44-00-3575/25.10.2021г. и вх. № 44-00-3930/30.11.2021г. С жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно поради неизясняване на относимите факти, необсъждане на доказателствата, неправилно приложение на материалния закон и неизпълнение на указанията, дадени с влязлото в сила Решение № 7953/02.08.2024г. по адм. д. № 564/2023г. на Административен съд – Варна. Оспорващият твърди, че получените от него тримесечни и годишни оценки не съответстват на установените резултати от работата му, че е оценяван по различни критерии от останалите инспектори и че това е довело до по-неблагоприятно третиране при определяне на възнаграждението му. Свързва тези действия с изразеното от него убеждение за спазване на законовите правила и процедурата при възстановяване на данък върху добавената стойност и с отказа му да изпълнява разпореждания, които счита за незаконосъобразни. В жалбата се твърди още, че спрямо К. са осъществени тормоз и преследване, включително във връзка с отказан платен отпуск с мотив, че не е подал молба за напускане, преместване на вещите и служебния му компютър и последващи неблагоприятни действия след заявеното намерение да потърси защита пред КЗД. Възразява срещу липсата на надлежно произнасяне по допълнително посочения признак „лично положение“. По изложените доводи моли решението да бъде отменено, след което преписката да бъде върната за разглеждане от друг състав на комисията. В съдебното заседание жалбоподателят и процесуалният му представител поддържат жалбата. Посочват, че КЗД не е оценила събраните по предходното съдебно дело сведения за работата на инспекторите, сравнителния анализ, документите на Инспектората на НАП и представените през март и април 2026г. становища и приложения. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 евро, за които в съдебното заседание е представен списък.

Ответната страна – Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Поддържа, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, административнопроизводствените правила и материалния закон. Сочи, че решаващият състав е събрал и обсъдил относимите доказателства и е изпълнил указанията на съда, като обосновано е приел, че принципът на равно третиране не е нарушен. Иска от съда да отхвърли жалбата.

Заинтересованите страни Г. С. Г. и Н. Д. П., лично и чрез адв. В. Д., оспорват жалбата. Считат, че при извършеното оценяване е съобразено цялостното изпълнение на служебните задължения, включително качеството на работата, спазването на сроковете, ангажираността и работата в екип. Възразяват срещу разширяването на предмета на производството след първоначалното връщане на преписката. Претендират присъждане на разноски.

Заинтересованата страна В. А. Д., редовно призована, не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание.

Заинтересованата страна ТД на НАП – Варна, чрез главен юрисконсулт Б. Н., оспорва жалбата. Излага доводи, че количествените показатели и автоматично изчисленият коефициент не изчерпват оценяването на служителите, а по-ниските оценки на К. са обосновани с пропуски в качеството на извършената работа и приноса към общите задачи. Поддържа изводите на КЗД и относно отказания отпуск, липсата на тормоз и преследване. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

След съвкупна преценка на доводите на страните и събраните в производството писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и при извършената служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред КЗД е започнало по жалбата на Л. И. К. с вх. № 44-00-3264/04.10.2021г., допълнена с писма от 25.10.2021г. и 30.11.2021г. След указания за отстраняване на нередовности К. е конкретизирал признак „убеждения“, който свързва със спазването на закона при изпълнение на служебните си задължения като инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна. С Разпореждане № 1326/13.12.202 г. е образувана преписка № 441/2021г.

С Решение № 71/13.02.2023г. Четвърти специализиран състав на КЗД е приел, че не са осъществени пряка дискриминация, тормоз и преследване по посочения признак е оставил жалбата без уважение. По оспорване на това решение е образувано адм. д. № 564/2023г. на Административен съд – Варна. В хода на делото К. е оттеглил оспорването по отношение на Д. В. И., като в тази част съдебното производство е прекратено с определение от 26.09.2023г., влязло в сила на 04.10.2023г.

С Решение № 7953/02.08.2024г. съдът е отменил оспореното решение в разглежданата част и е върнал преписката за ново разглеждане от друг състав на КЗД при спазване на дадените указания. За да постанови този резултат, съдът е съобразил липсата на конкретни фактически и правни съображения по оплакванията, необсъждането на доказателствата и непълното конституиране на страните. Съдът е приел, че жалбоподателят ясно е посочил съдържанието на твърдения защитен признак и връзката, която поддържа между убежденията си, отказите да изпълнява определени разпореждания и неблагоприятното оценяване. Със същия съдебен акт е прието, че комисията дължи преценка на натовареността, качеството и количеството на работата на К. в сравнение с останалите инспектори. Отбелязано е, че събраните по съдебното дело сведения не установяват съществени различия в броя на приключените проверки и размера на събраните приходи, които сами да обяснят различното оценяване. Изискано е произнасяне по пълния обем на поддържаните оплаквания, включително относно отказания отпуск и професионалното развитие, след изясняване на надлежните страни. Предходното решение не установява окончателно извършването на всички заявени нарушения, а възлага на комисията да ги изследва и да се произнесе мотивирано.

При последвалото повторно разглеждане производството е възложено на А. Х. състав, а след конституирането на новия членски състав на комисията е възобновено с Разпореждане № 1300/13.08.2025г. В повторното производство К. е оттеглил претенциите си спрямо част от първоначално посочените лица и е заявил, че поддържа оплакванията срещу Г. С. Г., Н. Д. П. и В. А. Д.. С Решение № 68/17.02.2026г. КЗД се е произнесла по прекратяването в посочените в този акт части. Тези оттегляния ограничават обхвата на последващото произнасяне и не се засягат от настоящия съдебен контрол върху Решение № 171/28.05.2026г.

По преписката са представени тримесечни и годишни оценки на жалбоподателя, възраженията му срещу тях, становища на оценяващите и контролиращия ръководител, справки за резултатите на инспекторите, вътрешни правила за работната заплата и документи относно критериите и начина на оценяване. Представени са и данни за отпуските, кореспонденция между страните и документи от извършени вътрешни проверки. Към становището с вх. № 44-00-1917/24.03.2026г. са приложени, наред с други документи, части от Доклад изх. № 94-И-1070-5/01.09.2022г. на Инспектората на НАП, писмо изх. № 94-Л-475-9/02.09.2022г. и протокол от 08.05.2024г. по адм. д. № 2795/2023г. на Административен съд – Варна.

За да постанови Решение № 171/28.05.2026г., КЗД е приела, че количествените и качествените показатели, извличани от ИС „Контрол“, формират автоматична оценка, която подлежи на корекция според ангажираността и индивидуалния принос. Посочила е конкретни тримесечия, през които оценката на К. е намалена спрямо получената от коефициента. Приела е, че правилата и критериите, на които той се позовава, нямат задължителен характер извън официално утвърдените вътрешни правила и наредбата за оценяване. В тази връзка комисията е кредитирала обясненията за пропуски в работата, недостатъчна комуникация, ангажираност и квалификация, като е посочила, че липсват насрещни доказателства, които да опровергаят защитната теза на ответните страни. Отказала е да възприеме представеното сравнение с останалите инспектори като достатъчна основа за преценка на цялостното представяне. Относно отказания отпуск е съобразила продължителността му и е предположила затруднение за работния процес. Изложила е общ отрицателен извод за тормоз и преследване и е приела, че допълнително посоченият признак „лично положение“ излиза извън предмета на повторното производство.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от заинтересована страна – адресат на неблагоприятния акт, при наличие на правен интерес и в законоустановения срок по чл. 68, ал. 1 ЗЗДискр., във връзка с чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следното:

Оспореното решение е постановено от компетентния орган по чл. 47 и чл. 65 ЗЗДискр. в писмена форма. Съдът следи служебно за нищожността му на основание чл. 168, ал. 2 АПК, независимо че жалбоподателят е поискал отмяна.

Съгласно чл. 173, ал. 2 и чл. 177, ал. 1 от АПК при повторното произнасяне КЗД е обвързана от влязлото в сила съдебно решение и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Постановеният в противоречие с тях акт е нищожен по чл. 177, ал. 2 АПК.

С Решение № 7953/02.08.2024г. по адм. д. № 564/2023г. съдът е отхвърлил извода, че К. не е конкретизирал защитения признак „убеждения“, и е указал да се изследва връзката му с твърдените неблагоприятни действия. В повторния акт КЗД отново поставя под съмнение дали разногласията относно ускореното възстановяване на ДДС и отказите на жалбоподателя представляват убеждения по смисъла на закона. Така комисията преразглежда вече разрешен правен въпрос, вместо да провери останалите предпоставки на заявените нарушения, и постановява акт в противоречие с посоченото съдебно решение. Този порок засяга общата основа на произнасянето по оценяването, останалите действия и тормоза, а изводът за липса на преследване е обвързан с общия извод за липса на нарушение. Поради това настоящият състав на съда намира, че Решение № 171/28.05.2026г. е нищожно в цялост. Предходните прекратявания по оттеглените искания не се засягат. Настоящото произнасяне не установява извършването на всички твърдени нарушения и личната отговорност на ответните лица.

Предвид установената нищожност преписката следва да бъде върната на КЗД на основание чл. 173, ал. 2 АПК. Естеството на оспореното решение и необходимостта от приключване на специалното производство по установяване на дискриминация не позволяват на съда да разреши въпроса по същество. Комисията следва да изясни обстоятелствата по оставащите оплаквания, да обсъди относимите доказателства и да се произнесе по индивидуализираните действия, лица и форми на нарушение, като упражни правомощията си по чл. 65 ЗЗДискр. При повторното разглеждане тя е длъжна да спази влязлото в сила съдебно решение и указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящия акт.

Предходното връщане на преписката не препятства повторното  изпращане на КЗД; законът не ограничава броя на връщанията при неизпълнени задължителни указания (в този смисъл Решение № 2534/12.03.2025 г. по адм. д. № 10132/2024 г. по описа на ВАС, V отд.).