Решение № 362 от 11.02.2020, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 362/11.2.2020г. гр. Пловдив, 11.02.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на петнадесети октомври, през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева при секретаря П.

Ц. и с участието на прокурор при ОП –

Пловдив Д. П., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1699 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от П.Г.В. с ЕГН **********, депозирана чрез пълномощника му адв.С., срещу ОД на МВР - гр.

Пловдив. С исковата молба, както и с уточняваща я допълнителна молба, депозирана във връзка с дадени указания на съда с разпореждане от 14.06.2019 г., са били предявени две искови претенции за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца имуществени вреди, както и неимуществени такива. Имуществените вреди ищецът претендира да са претърпени от него в резултат на незаконосъобразно Наказателно постановление № 921 от 21.09.2007 г., издадено от Началник на РПУ Стамболийски при ОД на МВР Пловдив срещу ищеца и да съставляват сторените в хода на съдебното обжалване на наказателното постановление по АНД № 1596/2007 г. по описа на Пловдивския районен съд, 12 наказателен състав разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.04.2019 г. до окончателното й изплащане.

Неимуществените вреди, претендирани от страна на ищеца са оценени от него на 36 000 лева, като се твърди да са причинени като резултат от същото незаконосъобразно наказателно постановление и да съставляват причинени обида, възмущение и огорчение от незаконосъобразното поведение на ответника, както и невъзможност на ищеца да използва МПС поради отнемането с акта, въз основа на който му е издадено незаконосъобразното наказателно постановление, на контролния му талон. Сумата на обезщетението за неимуществени вреди се претендира със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

С исковата молба е била формулирана и още една претенция за обезщетяване на имуществени вреди от 50 лева, в която част обаче исковата молба е била върната на основание чл.130 от ГПК и производството по делото е било частично прекратено с определение № 1282 от 24.06.2019 г., което не е било обжалвано и е влязло в сила.

Ищецът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, като се представлява от упълномощения му адвокат С., както и от неговия баща Г. В., също с пълномощно по делото. В съдебно заседание исковата молба се поддържа, като се моли същата да бъде уважена, като на ищеца се присъдят и разноските по делото, съгласно приложен списък. В приложени писмени бележки се излагат съображения за доказаност на исковите претенции по основание и по размер.

Ответникът по иска ОД на МВР Пловдив е депозирал писмен отговор по исковата молба от главен юрисконсулт при ответната страна Пенкова с изложено становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Прави се възражение за наличие на основанията по чл.5 от ЗОДОВ, конкретизирано единствено по отношение на претенцията за имуществени вреди. Твърди се, че направените разноски за адвокат не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. Прави се възражение за размера на заплатеното за представителство пред районния съд в производството по отмяна на наказателно постановление адвокатско възнаграждение и искане за присъждане по-нисък размер на обезщетението. Прави се искане за намаляване на адвокатското възнаграждение под предвидения, или до предвидения в Наредба № 1/2004 г. размер на адвокатските възнаграждения по отношение разноските по настоящото дело. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и разноски по производството. В последното съдебно заседание, редовно уведомен, ответникът не е изпратил представител и не е взел становище по същество по делото.

Задължително участващият по реда на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор изразява становище за основателност на исковите претенции и моли същите да се уважат.

Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че исковете са допустими. С оглед на съдържанието на исковите претенции, се касае до иск с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от съда на обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна дейност. В тази насока следва да се има предвид, че съгласно Тълкувателно постановление № 2/2015 г. от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, но въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. В същото ТП е посочено и че за квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател.

Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателно - правни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Заключено е, че неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно - наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Отделно от това, по отношение на претенцията за имуществени вреди, съставляващи платено адвокатско възнаграждение в производство по отмяна на наказателното постановление, следва да се има предвид, че тъй като законодателят към момента на провеждане производството по обжалване на наказателното постановление не е бил предвидил все още ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН пред Районния съд, нито пък пред Административния съд в хода на касационното производство, като разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН е приета с ДВ., бр.94/29.11.2019 г., то доколкото исковата претенция за имуществени вреди е по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно издадено наказателно постановление, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване, направени преди настъпилото изменение, подлежат на разглеждане именно по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Както е посочено и в цитираното вече ТП № 2/15 г., а също и в ТР № 1/2017 г. на ВАС, ОСС І и ІІ колегия, нито ЗАНН, който е приложимият закон в производството по обжалване на наказателните постановления, нито НПК, към който ЗАНН препраща за неуредените случаи, са предвиждали специален ред за присъждане на разноски в производството към момента на провеждането му. Същото се е отнасяло и до касационното производство по обжалване решенията на районните съдилища по административно-наказателни дела, при които, съгласно ТР № 2/2009 г. на

ВАС, административните съдилища не присъждат разноски. Както се каза вече, разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН е приета след провеждане на производството по обжалване на наказателното постановление, поради което и в хода на същото не е имало процесуална възможност ищецът да иска присъждане на направените разноски и поради това е допустимо да се възползва от реда по чл.1 от ЗОДОВ. Този общ ред е допълнен и от разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, като съгласно чл.204, ал.1 от АПК, за допустимостта на иска е необходимо да е налице предхождаща отмяна на административния акт по съответния ред. В случая и двете искови претенции, предмет на разглеждане по делото, са изрично основани именно на отмяна на наказателно постановление по предвидения за това съдебен ред по ЗАНН.

Искът е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК. Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая, издател на посоченото наказателното постановление, от чиято незаконосъобразност се твърди да са произтекли вреди за ищеца, е Началник РУ Полиция към Областна дирекция на МВР - Пловдив. Последната е юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, поради което и доколкото издателят на отмененото наказателното постановление е част от административната структура на това юридическо лице /по арг. на чл.9 ПУДМВР/, правилно искът е насочен именно срещу Областна дирекция на МВР Пловдив.

По същество исковите претенции се явяват частично основателни.

Съдът, за да постанови решението си взе предвид приетите по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитания по делото свидетел И.П.В..

Последните съдът кредитира, макар и само отчасти и доколкото са съответни на останалия доказателствен материал, като ги разглежда и критично, предвид близката родствена връзка на свидетеля с ищеца. Що се касае до писмените доказателства по делото, то конкретно по отношение на представената от страна на ответника справка за нарушител/водач, която е и оспорена от страна на ищеца, макар да не е изрично открито производство за това, съдът намира за нужно да посочи, че същата на практика не се ползва при постановяване на решението и се явява неотносима, доколкото не съдържа каквато и да било информация касателно въпросите от значение за спора, като липсва отразяване, както относно акта, въз основа на който е било издадено наказателното постановление, така и относно контролния талон, който е бил иззет с този акт. Въз основа на останалите писмени доказателства, съпоставени и със свидетелските показания по делото, от фактическа страна се установи следното:

На 16.09.2007 г. на ищеца В. бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с № 921 от младши полицейски инспектор при РПУ Стамболийски за нарушение по чл.138 от ЗДвП. С АУАН като доказателство по започналото административно-наказателно производство бил иззет контролния талон към свидетелството за управление на МПС на В. с № 2531132. Въз основа на така издадения АУАН било издадено Наказателно постановление от Началника на РПУ Стамболийски с № 921/2007 от 21.09.2007 г., с което на ищеца П.В. било наложено административно наказание глоба от 50 лева на основание чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП. Наказателното постановление било връчено на ищеца срещу подписана от него разписка на 10.10.2007 г. Понеже контролният талон не му бил върнат при връчване на наказателното постановление, което ищецът счел за себе си, че е незаконосъобразно, същият депозирал поредица от жалби във Военно-окръжна и Военно-апелативна прокуратура, в които излагал твърдения за закононарушения на служители на полицията, както и твърдял, че незаконосъобразно не му е върнат контролния талон, въпреки че трябвало да му бъде върнат, като излагал опасения, че талонът му може да бъде изгубен. Във връзка с това във Военно-окръжна прокуратура била образувана прокурорска преписка № 2058/2007 г., по която бил постановен отказ да се образува досъдебно производство. Същевременно ищецът В. обжалвал наказателното постановление пред Районен съд Пловдив, където по жалбата му било образувано АНД № 1596/2007 г., по което с определение от 11.12.2007 г. съдът прекратил производството по делото и обявил наказателното постановление за влязло в законна сила на основание действащата към този момент разпоредба на чл.189, ал.5 от ЗДвП, недопускаща съдебно обжалване на наказателни постановления, с които е наложена глоба до 50 лв. включително. С писмо с изходящ номер от 10.01.2008 г. на РУ Стамболийски ищецът бил уведомен, че следва до 20.01.2008 г. да представи квитанция за платената глоба по наказателното постановление. На 21.01.2008 г. ищецът внесъл по сметка сумата от 50 лева в полза на КАТ с посочено основание „по НП 921/2007 г.“ На 22.02.2008 г. контролният талон с № 2531132, който бил иззет с АУАН, бил изпратен от РУ Стамболийски на Началника на Сектор Пътна полиция Пловдив за съхранение, където бил получен на 28.02.2008 г. Тъй като контролният талон не му бил върнат, ищецът депозирал жалба до Областна дирекция Полиция Пловдив, приета там на 28.07.2008 г., в която посочил, че въпреки, че е заплатил глобата по наказателното постановление, не е успял да получи контролния си талон обратно, като причината за това била, че служителите не са намерили документа му. По жалбата си ищецът получил отговор от Директора на ОД на МВР с изх. номер от 28.08.2008 г., в който бил уведомен, че е необходимо да представи в Сектор „Пътна полиция“ Пловдив квитанция за заплатената глоба, след което веднага ще му бъде върнат контролния талон. Въпросният контролен талон така и не бил върнат на ищеца, като към дата 03.06.2014 г. статуса на документа бил променен на „унищожен“. Междувременно на ищеца били издадени последващи контролни талони към новоиздадени му свидетелства за управление на МПС. В рамките на около година, докато не получил нов контролен талон, ищецът В. се чувствал обиден и огорчен от действията на полицията във връзка с издаденото му наказателно постановление и това, че според него не можел да управлява автомобила си, понеже не му бил върнат контролния талон, когато му било връчено наказателното постановление, както и станал затворен, като не излизал, понеже хората от населеното му място говорели, че полицаите са му взели книжката, че щели да го съдят и че е престъпник.