Решение № 50 от 11.03.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Ихтиман, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Б.а Ив. Мешинкова Арангелова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно наказателно дело № 20251840200648 по описа за 2025 година

Делото е инициирано въз основа на жалба, депозирана от Г. М. Д., ЕГН ********** против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8505376750, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“. Жалбата е постъпила в съда на 12.12.2025 г., като е била изпратена от наказващия орган ведно с административната преписка.

Жалбоподателят сочи, оспореният фиш е неправилен и незаконосъобразен и се настоява за неговата отмяна.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като вместо него се явява процесуалният му представител – адвокат Б. П., който поддържа жалбата и излага съображения за нейното уважаване. Наказващият орган, представляван от юрисконсулт Б., оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Районна прокуратура - Самоков, Териториално отделение – Ихтиман не изразява становище и не изпраща свой представител.

Жалбата е допустима, като са налице предпоставките за разглеждането й по същество. В административната преписка се съдържа известие за доставка, от чието съдържание е видно, че електронният фиш е връчен на 12.11.2025 г. В същото време жалбата е депозирана чрез административнонаказващия орган на 25.11.2025 г., когато е изпратена по пощата, видно от препис /копие/ на пощенски плик /лист 33 от делото/, върку който е положен печат с тази дата.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна, като съображенията на съдебния състав за това са следните:

Оспореният електронен фиш е издаден на основание чл. 139, ал. 6, във вр. чл. 179, ал.

3, във вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, във вр. чл. 10, ал. 1 от ЗП. В електронния фиш е посочено, ч е на

01.06.2022 г., в

10:35 часа, е установено нарушение

№

E0725055FD470E51E053021F160A50CB, с ППС лек автомобил Фолксваген Голф с техническа допустима максимална маса 1480, брой оси 2, в община Костенец, по път I-8 км 134+876, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като 1 за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10. ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Допълнено е, че нарушението е установено с устройство № 10381, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-8 км 134+876.

Конкретизирано е, че собственик, на когото е регистрирано ППС, е Г. М. Д.. Предвид горното, на физическото лице е наложена глоба в размер на 300 лева.

Издаденият електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, посочени в текста на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство, а ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

В текста на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП е разписано, че движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.

Според чл. 139, ал. 6 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.

Разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП гласи, че водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, се наказва с глоба в размер 300 лева.

В чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е записано, че при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице.

Според нормата на чл. 187а, ал. 2 от ЗДвП, ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на собственика се налага имуществена санкция, както следва: по чл. 179, ал. 3 – в размер 300 лева, по чл. 179, ал. 3а – в размер 1800 лева и по чл. 179, ал. 3б – в размер 2500 лева.

Посочената по-горе нормативна уредба налага извод, че за да бъде санкционирано лице, за това, че превозно средство се е движило без заплатена винетна такса по път, предполагащ заплащането на такава, което нарушение е установено в отсъствието на нарушителя, необходимо е санкционираното лице да е собственик на моторното превозно средство към момента на извършване на деянието. Дори собственикът да е юридическо лице, съгласно цитираните текстове от ЗДвП, също може да се наложи административно наказание – имуществена санкция.

В настоящия случай от приложените по делото писмени доказателства и поконкретното от справка, находящо се на лист 8 от делото, се установява, че автомобил с регистрационен номер ******** е собственост на Г. М. Д..

От доказателствата по делото, включително от доклад на електронната система са събиране на пътни такси /доказателствен запис по нарушението/, статични изображения и становище на Управление на информационната систева и инфраструктура - НТУ, е видно и че процесното нарушение е извършено и заснето на 01.06.2022 г. в 10:35 часа.

Предвид всичко изложено дотук, може да се установи, че действително жалбоподателят е извършил нарушението, посочено в издадения и оспорен електронен фиш.

С Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. на ВАС по т. д. № 3/2016 г., ОСС, I и II колегия се дава отговор на въпрос, касаещ давността относно изпълнението на наложено 2 административно наказание, а не давността, отнасяща се до самото наказателно преследване. В мотивационната част на това тълкувателно решение изрично е посочено, че „разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Алинея две на същия текст гласи, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Съгласно чл. 82, ал. 3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1.“ Също така в мотивационната част на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд е посочено следното: „За целта е важно да се направи разграничение между погасяване на възможността на администрацията да реализира правомощията си и да санкционира нарушителя и погасяването на възможността й да реализира правомощията си по изпълнение на наложеното наказание. Макар погасителните основания и в двата случая да са сходни юридически факти (и по чл. 34 от ЗАНН, и по чл. 82 от ЗАНН), в първия те настъпват преди влизане в сила на правоохранителен акт, а във втория - след влизането му в сила, и имат различно правно значение - в първия случай компетентният орган губи възможността да реализира което и да било от правомощията си по правоотношението, а във втория - да реализира изпълнението на наложената санкция.“

Изложеното дотук налага извод, че в случая за момента са неприложими давностните срокове по чл. 82 от ЗАНН, защото същите започват да текат след влизане в сила на съответния акт, с който е наложено административното наказание, а процесният електронен фиш, с който е наложена глоба, все още не е влязъл в сила, понеже своевременно е подадена жалба срещу него, която жалба е поставила началото на настоящото съдебно производство.

В чл. 34 от ЗАНН са предвидени и давностни срокове относно съставянето на акт за установяване на нарушение и съставянето на наказателно постановление, чието неспазване също води до прекратяване на производството. Тези срокове, обаче, не са приложими при електронните фишове, защото при издаване на електронен фиш не се съставя нито акта за установяване на нарушението, нито впоследствие се съставя наказателно постановление. В този смисъл са и част от мотивите към Решение № 919 от 12.07.2023 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 162/2023 г.

С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд е прието, че разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. В мотивите на тълкувателното постановление е отчетено, че „в чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН“.

Както бе посочено по-горе, чл. 34 от ЗАНН е неприложим спрямо електронните фишове относно давностните срокове, касаещи издаване на актовете за установяване на нарушението и издаването на наказателното постановление. Именно поради това и вземайки предвид разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, а така също отчитайки и мотивите към т. 2 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, настоящият съдебен състав приема, че при електронните фишове следва да намерят приложение давностните срокове по чл. 80 и чл. 81 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН, като в последната норма изрично е посочено, че по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Тоест, при електронните фишове субсидиарно приложение намира НК не само относно абсолютната давност от четири години и половина по чл. 81, ал. 3, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, но и относно давността само по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, която давност е три години. В подобен смисъл са и част от мотивите към Решение № 12541 от 22.07.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 3

5013/2024 г., Решение № 2496 от 15.04.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 12305/2023 г. и Решение № 1968 от 21.10.2022 г. на АдмС - Благоевград по в. н. о. х. д. № 432/2022 г., както и Решение № 214 от 17.02.2025 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 1523/2024 г.

В настоящия случай нарушението е извършено на 01.06.2022 г., а електронният фиш е връчен на санкционираното лице на 12.11.2025 г. Няма данни преди 12.11.2025 г. лицето да е търсено за връчване на електронния фиш и същото да не е било открито. От приложена по делото извлечение от електронна система относно история на обработка на нарушението /лист 34 и лист 35/ е видно, че от извършване на нарушението до 30.06.2022 г. са извършвани различни действия, като тези от 30.06.2022 г. са свързани с подписване. Следващото извършена действие след 30.06.2022 г., е такова от 25.09.2025 г., за което не е посочено какво точно представлява, но доколкото след него е отразено, че на 12.11.2025 г. е извършено връчване, най-вероятно действието от 25.09.2025 г. е такова по изпращане на електронния фиш за връчване. От извършване на нарушението – 01.06.2022 г. и от отразеното подписване на 30.06.2022 г. до 25.09.2025 г. и до връчване на фиша на 12.11.2025 г. не е изминал абсолютният давностен срок от четири години и половина. В този времеви интервал, обаче, е изминал обикновеният давностен срок от три години, тъй като не се установява преди връчването да са извършвани други действия от наказващия орган, които да са били насочени срещу жалбоподателя и които да са довели до прекъсване или до спиране на давността. Това налага отмяна на електронния фиш поради изтекла давност за наказателно преследване /или още погасяване на възможността на административен орган да осъществи правомощията си във връзка със санкциониране на нарушител/.

Разпечатката съдържа 36 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2140b9b0-a5d9-4678-baf5-353d2f0a51aa