Решение № 321 от 28.09.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. Провадия, 28.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П.В.Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20253130100634 по описа за 2025 година

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искови претенции на М. П. К., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 13, ет. 6, ап. 9 срещу „Култура, образование и традиции“ АД, ЕИК 205500812 със седалище и адрес на управление с. Ветрино, ул. Георги С. Раковски № 3 с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: 20 000лева, представляваща дължима главница по сключен между страните на 23.02.2024г. договор за заем, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 01.05.2025г. до окончателното изплащане на задължението; 2400лева, представляваща дължима възнаградителна лихва по договора;

417,25лева, представляваща лихва за забава за периода 05.03.2025г. до 01.05.2025г., съединени в евентуалност с иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000лева, представляваща получена от ответника при изначална липса на основание сума, от която 10 000лева на 23.02.2024г. и 10 000лева на 26.02.2024г.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: С ответника са сключили на 23.02.2024г. договор за паричен заем, по който като заемодател с парични преводи от 23.02.2024г. и 26.02.2024г. всеки от по 10 000лева, е предоставил на ответното дружество сумата от общо 20 000лева. Уговорено е било, че заетата сума подлежи на връщане в 7-дневен срок, считано от датата, на която договорът изтичал- 23.02.2025г., т.е в срок до 04.03.2025г.

По уговорка между страните за срока на ползване на отпуснатата в заем сума, ответникът дължал възнаградителна лихва от 12% върху отпуснатата в заем сума. Уговорена била дължимост и на лихва за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница. Въпреки изправността си по договора и настъпилия падеж за връщане на сумата сочи, че ответното дружество е в неизпълнение.

В случай на отхвърляне на иска заявен на договорно основание, връщането на сумата се търси по правилата на неоснователното обогатяване, доколкото е получена при начална липса на основание.

Искането е за уважаване на исковете и присъждане на разноски..

1

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

В открито съдебно заседание исковата молба се поддържа.

Ответното дружество редовно уведомено не се представлява.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на исковата претенция са суми, представляващи дължима главница, договорна възнаградителна лихва и лихва за забава по договор за паричен заем, който се сочи да е сключен между страните чрез разменена електронна кореспонденция.

За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца спрямо ответника, нужно е да бъдат установени като настъпили следните факти: наличие на валидно сключен договор за заем при сочените параметри относно задължение за връщане, срок на ползване, падеж за връщане, уговорена възнаградителна и лихва за забава и техния размер; реално предаване на ответника на процесната сума; размер на претенциите. При проведено успешно доказване на горното, ответникът следва да докаже изпълнение, т.е изправността си по договора, респ. по иска за неоснователно обогатяване и основание да задържи сумата.

Страните не спорят относно наличието на сключен помежду им договор за заем.

Това се потвърждава и от ангажираните по делото доказателства, анализът на които сочи, че:

На 23.02.2024г. между ищеца като заемодател и ответното дружество, чрез А.Т. /член на Съвета на директорите/, като заемополучател е сключен договор за заем. По него, заемателят предоставя на заемополучателя сумата от 20000лева наведнъж или на части по банкова сметка на заемополучателя изрично посочена в договора. Срокът на договора е до 23.02.2025г., при задължение за връщането на заетата сума в 7-дневен срок от изтичането му.

Сумата следва да се върне по изрично посочена банкова сметка на заемателя /чл. 3/. В чл. 5 е уговорено задължение за плащане на лихва в размер на 12% върху сумата предоставена в заем, платима в края на договора, ведно с главницата. При забавено плащане в чл. 12 е уговорена дължимост на лихва за забава върху непогасената част от главницата. Съгласно представената вайбър кореспонденция, преддоговорните отношения между страните са се водили в електронна форма посредством приложенията вайбър, телеграм и видеоразговори.

По ел. поща е станала размяната на подписания от ответното дружество договор за заем, представен по делото. Ответното дружество не е оспорвало този начин на договаряне, нито че между страните е подписан писмено и е разменен чрез ел. съобщения така подписания договор. Затова и съдът приема, че договорът е валидно сключен и клаузите му обвързват страните.

Изпълнението на задължението на ищеца по чл. 2 от договора следва пряко от представените банкови извлечения за преводи от 23 и 26.02.2024г. на сумите от по 10 000лв. по сметка на ответното дружество посочена в договора. Като основание за преводите е посочено- съгласно договор за заем М. К., както е уточнено да стане и във водената вайбър кореспонденция. Получаването на сумите не е оспорвано от ответника, заради което този факт се приема за осъшествен.

Ответникът не е твърдял в хода на процеса изпълнение на задължението за връщане на получената в заем сума, а и доказателства за това не са били ангажирани. Сключеният между страните договор за заем е с уговорен падеж в чл. 3- 03.03.2025г., който понастоящем е настъпил. Ето защо и задължението на заемателя да изпълни задължението по връщане на сумата е станало изискуемо.

При горната установеност и съобразно чл. 240, ал. 1 ЗЗД, заемателят дължи на заемодателя връщане на получената сума, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, както е поискано.

Налице е валидна клауза в чл. 5, раздел II, в която е уговорена дължимост на 2 възнаграждение по договора, както е определен и неговият размер- 12% за срока на договора върху размера на отпуснатата главница. Размерът е определям, не е оспорван и сумата от 2400лева, като договорна лихва следва да се присъди.

Съдът прие, че задължението е с уговорен в чл. 3, ал. 2 падеж- 7дни от изтичане на договора- 23.02.2025г. С изтичане на срока и при липсващо изпълнение, заемополучателят е изпаднал в забава от 03.03.2025г. и дължи уговореното в чл. 12 обезщетение за забава в размер на законната лихва. Претенцията и за него е основателна, вкл. по размер, който не е бил и оспорван.

Поради уважаване на главния иск за главница, съдът не пристъпи към разглеждане на заявения в евентуалност по правилата на неоснователното обогатяване.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.

Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК претендират се такива в общ размер на 3443,14лева, от които 2416лева платено адв. възнаграждение, 948,30лева платена държавна такса и 78,84лева платена такса по повод образуване на изп. дело по издадена обезпечителна заповед. Разноските в този размер и при липса възражение за прекомерност на адв. възнаграждение следва да се възложат в тежест на ответника.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Култура, образование и традиции“ АД, ЕИК 205500812 със седалище и адрес на управление с. Ветрино, ул. Георги С. Раковски № 3 ДА ЗАПЛАТИ на М. П. К., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 13, ет. 6, ап. 9 сумите, както следва: 20 000лева, представляваща дължима главница, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 01.05.2025г. до окончателното изплащане на задължението; 2400лева, представляваща дължима възнаградителна лихва по чл. 5; 417,25лева, представляваща лихва за забава за периода 05.03.2025г. до 01.05.2025г., които вземания произтичат от сключен между страните на 23.02.2024г. договор за паричен заем, на основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Култура, образование и традиции“ АД, ЕИК 205500812 със седалище и адрес на управление с. Ветрино, ул. Георги С. Раковски № 3 ДА ЗАПЛАТИ на М. П. К., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 13, ет. 6, ап. 9 сумата от 3443,14лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________

3