Решение № 489 от 20.10.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. Търговище, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря С. Й. като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20243530101718 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 357 и сл. от КТ. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.

Постъпила е искова молба, с която ищеца моли съда да постанови решение, с което да отменят заповедите на ответника, с които му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и му е прекратен трудовия договор, като незаконосъобразни и да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност. Ищецът твърди в молбата, че заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение е незаконосъобразна, поради липса на мотиви, като в същата не били посочени конкретните нарушения на трудовата дисциплина, които работодателят счита, че работника е извършил, не била спазена процедурата по чл.193 от КТ, като работодателя не бил искал и взел предвид обясненията на ищеца преди да наложи наказание, на лице било и нарушение на чл.192, ал.1 от КТ, като наказанието било наложено от лице без овластяване от работодателя. Твърди също така, че наказанието е наложено извън преклузивните срокове по чл. 194, ал. 1 от КТ, както и че не е било на лице посоченото от ответника материалноправно основание по чл.190, ал. 1, т. 4 от 1

КТ за налагане на дисциплинарно наказание, като ищецът отрича да е извършил, сочените в заповедта нарушения, както и да е действал умишлено, като подробно е изложил доводите си в исковата молба. Ищецът твърди, че ответникът е нарушил правото му на защита, като не го е уведомил за започналото дисциплинарно производство, не го е уведомил за какви нарушения, конкретно като дати, действия и периоди, му се търси отговорност, а и самата заповед за налагане на дисциплинарното наказание не била мотивирана, което също нарушавало правото му на защита. Изложил е и допълнителни основания, обуславящи незаконосъобразност на заповедта за уволнение. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа предявените искове.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, действащ чрез пълномощник, е представил писмен отговор на исковата молба. В отговора предявените искове са оспорени изцяло, като ответникът твърди, че при налагане на дисциплинарно наказание „ уволнение“ и прекратяване на трудовия договор на ищеца са спазени всички императивни разпоредби на КТ, касаещи провеждането на дисциплинарното производство, приключило с налагане на дисциплинарно наказание, като е изложил подробно доводите си. Твърди, че преди налагане на наказанието на ищеца са били изискани обяснения за констатираните нарушения на трудовата дисциплина, той е дал такива, същите са достигнали до лицето, имащо работодателски правомощия, взети са предвид при определяне тежестта на нарушенията и вида на наказанието.

Твърди, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“ съдържа изключително подробни мотиви и отговаря на всички законоустановени реквизити съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ, като ясно са посочени нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, както и че са спазени сроковете за налагане на наказанието. Ответникът моли съдът да отхвърли исковете, като се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание поддържа изложеното в отговора, чрез процесуален представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното: Безспорно е, че ищецът е работил при ответника по трудов договор, на длъжност „Управител супермаркет/Управител на филиал“, от 01.03.2019 год. е изпълнявал длъжността във филиал 4800 Търговище на ответното дружество до 19.10.2024 год., когато трудовия договор е прекратен 2 поради налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“. Със Заповед № 24-014 / 19.11.2024 год. на Г.Я. Управител, Директор дирекция „Продажби“, действащ като работодател, на осн. чл. 188, т. 3 от КТ във вр. с чл. 190, ал. 1, т.4, хипотеза едно – злоупотреба с доверието на работодателя, чл. 192, ал. 1 от КТ, чл. 189 от КТ, чл.193 и чл.194 от КТ, поради допуснати нарушения на трудовата дисциплина, подробно посочени в заповедта на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „ уволнение“ и със Заповед № 24-015/ 19.11.2024 год., на осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ трудовия му договор е прекратен, считано от връчване на заповедта. Видно от отбелязването в посочените заповеди същите са връчени лично на ищеца на 20.11.2024 год. Безспорно е също така, че за периода 07.10.2024 год. до 19.11.2024 год. т.е. преди налагане на наказанието ищецът е бил отстранен от работа, като е бил задължен да предаде, предоставените му от работодателя и необходими за изпълнение на трудовите му задължения вещи- автомобил, ключове и т.н., като не се спори, че в посочения период ищецът не е имал достъп до работното си място във филиала в гр. Търговище.

От представените доказателства по дисциплинарната преписка при ответника е видно, че преди налагане на наказанието работодателят е изпълнил задълженията си по чл.193 от КТ и е изискал обяснения на ищеца, като е предоставил подходящ срок за това. В искането за обяснения, приложено на л. 92, том първи от делото е посочено, че обясненията се искат във връзка с установени нарушения на трудовата дисциплина, като са посочени подробно и самите нарушения. Ищецът е дал писмени обяснения на 14.11.2024 год., които са достигнали до работодателя и са били взети предвид при определяне вида на нарушенията и тежестта на наказанието.

Съгласно разпоредбата на член 193, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Нормата изисква на работника да стане ясно какво нарушение работодателя му вменява, че е извършил, за да може адекватно да се защити и да посочи за разглеждане от работодателя фактите и обстоятелствата които са относими към даденото нарушение, за да бъдат съобразени в дисциплинарното производство. При положение, че наказващият орган в исканията за обяснения е посочил точно за какви нарушения е било образувано дисциплинарното производство, в конкретния случай ответника е 3 посочил, че се искат обяснения за констатирани при нарочна проверка нарушения, като за констатациите на комисията по проверката ищецът е бил уведомен и е дал обяснения, предоставил е подходящ срок да се представят такива и в дисциплинарното производство, съдът приема, че правото на защита на ищеца не е било нарушено, а процедурата по чл. 193, ал.1 от КТ е спазена стриктно от работодателя, с което той се е освободил от тежката последица, предвидена в ал.2 на чл.193 КТ.

При отсъствие на процесуални нарушения по чл.193 от КТ, които водят до отмяна на уволнението, съдът следва да разгледа спора по същество, като следва да се произнесе в рамките на възраженията, наведени от ищеца за незаконосъобразност на уволнението:

Дисциплинарното уволнение е едновременно дисциплинарно наказание и акт на прекратяване на трудовото правоотношение едностранно без предизвестие от работодателя, независимо от волята на работника или служителя. Дисциплинарното наказание се счита наложено от деня на връчване на заповедта /чл.195 ал.3 КТ/, в случая 20.11.2024 г. Правната последица от налагането на наказанието е прекратяване на трудовото правоотношение и тя настъпва от момента на връчване на заповедта за налагане на наказанието “уволнение”. Текстът на разпоредбата на чл. 195, ал.1 от КТ съдържа изисквания за формата и съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. За да има писмената заповед адекватно на законовите изисквания съдържание, в нея трябва да е описано с обективни и субективни признаци конкретното нарушение, да е посочено времето на извършването му, вида на наложеното наказание и правното му основание.

Липсата на които и да е от тези реквизити нарушава правото на защита срещу уволнението на работника или служителя, а от друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразност на заповедта за наказание ( Р № 1506 / 10.12.1999г. по гр.д. № 408/99г. на ІІІ г.о.), вкл. дали са спазени сроковете по чл.194, ал.1 от КТ за реализиране на дисциплинарна отговорност.

Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага.

В атакуваната заповед са посочени правните и фактическите основания 4 за налагане на наказанието „дисциплинарно уволнение”. Посочено е правното основание на наложеното наказание ”Уволнение”- осн. чл. 188, т. 3 от КТ във вр. с чл. 190, ал. 1, т.4, хипотеза едно – злоупотреба с доверието на работодателя, чл. 192, ал. 1 от КТ, чл. 189 от КТ, чл.193 и чл.194 от КТ, както и са конкретизирани причините/нарушенията за наложеното дисциплинарно уволнение - описани и като нормативна уредба, вътрешни правила, заповеди на работодателя, посочени са както индивидуализиращите признаци, така и фактическо описание на същите. Поради това съдът приема, че правото на ищеца да разбере какви действия/бездействия и поведение му се вменява като нарушение на трудовата дисциплина, за наложеното дисциплинарно наказание не е нарушено.

Процесната заповед е подробно мотивирана съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, като същевременно препраща към документи – справки, длъжностна характеристика, докладни записки, сигнали, в материалите по които се съдържа подробна индивидуализация на отделните дисциплинарни нарушения.

Едно от основните възражения на ищеца е че при издаване на заповедта за налагане на наказание „уволнение“ е допуснато нарушение на чл.192, ал.1 от КТ, като наказанието било наложено от лице без овластяване от работодателя. Това възражение, предвид представените по делото доказателства съдът счита за неоснователно. По делото са представени пълномощни от работодателя, с които лицата Г.Г., който е пуснал докладна за нарушенията на ищеца, така и Г.Я. издал и подписал заповедите за налагане на наказанието и прекратяване на трудовия договор, са овластени от работодателя да осъществяват работодателските правомощия, в това число сключване и прекратяване на трудови договори,провеждане на дисциплинарни производства и т.н. Съгласно константната съдебна практика - Решение № 66 от 3.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3413/2013 г., III г. о., ГК и др., работодателят, чиято е дисциплинарната власт, може да възложи налагането на дисциплинарното наказание на определено от него лице. В този случай това е лицето, което трябва да осъществи цялостната дисциплинарна процедура, включително да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.

Възражението на ищеца, че работодателя му е наложил наказание за 5 допуснати нарушения осъществени в периода 16.09.2024 г. – 25.10.2024 год., за които към датата на постановяване на заповедта за уволнение 20.11.2024 год. е изтекла давността по чл.194 от КТ, което обуславя и незаконосъобразност на заповедта, съдът счита за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му, като сроковете по ал. 1 не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск - чл. 194, ал. 3 от КТ.

На лице е непротиворечива съдебна практика, че „откриване на нарушението“ по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ означава момента на узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, всички останали съществени индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Узнаването на тези обстоятелства от други лица, различни от субекта на дисциплинарната власт, е ирелевантно за началото на двумесечния срок по чл. 194. ал. 1 КТ.