Определение № 9635 от 10.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9635 гр. София, 10.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110163252 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

С Решение № 12566/25.06.2024 г. по гр. д. № 63252/2022 г. по описа на СРС, 127 състав, по предявен от Ц. Т. П. против „ИИФ“ ЕООД иск клаузата на чл. 3, ал. 2 по Договор за заем от разстояние № 332293, предвиждаща задължение за кредитополучателя за заплащане на неустойка в размер на 1088,22 лева е прогласена за недействителна, като предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД е отхвърлен поради плащане в хода на делото. С оглед изхода от спора ответникът е осъден да заплати на адвокат М М. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата сумата в размер на 150 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца без ДДС.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца за изменение на постановеното решение в частта относно разноските, в която са изложени съображения, че съдът не е извършил разумна преценка относно адекватните разноски за адвокатско възнаграждение при съобразяване на правната и фактическа сложност на производството, и извършените висококвалифицирани действия по предоставяне на правна защита и съдействие. Молителят поддържа, че върху присъденото адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ следва да бъде присъден и ДДС. По изложените доводи е направено искане в решението в частта относно разноските да бъде изменено, като ответникът бъде осъден да заплати на молителя адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в размер на 480 лева с включен ДДС.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по искането за изменение на решението в частта за разноските поддържа становище за неоснователност на молбата. В депозирания отговор са изложени съображения за дължимост на адвокатско възнаграждение единствено за реално извършени действия в производството. Представителят на ответника поддържа, че делото не се характеризира с правна или фактическа сложност, а предоставената от пълномощника на ищеца правна защита и съдействие не е адекватна спрямо действителния 1 правен интерес на представляваното лице, тъй като размерът на осъдителната претенция е по-нисък от реално дължимата на потребителя сума.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила молба от процесуалния представител на ответното дружество с искане за изменение на постановеното решение в частта относно разноските, като съдът редуцира съдебните разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по молбата за изменение на решението в частта относно разноските на „ИИФ“ ЕООД поддържа доводи за неоснователност на искането. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно актуалната съдебна практика на окръжни съдилища в страната на адвокатите не следва да бъдат присъждани унизителни възнаграждения, а напротив следва да бъде съобразено, че адвокатът е квалифициран юрист, изпълняващ обществено значима дейност. На следващо място са изложени съображения, че при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ следва да бъдат взети предвид и разходите, които прави адвокатът в изпълнение на професионалните си задължения – такива за поддържане на кантора, консумативи, правен софтуер и дължимите данъци и осигуровки.

По направеното искане за изменение на решението в частта относно разноските, съдът намира следното:

По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено от искане за присъждането им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за разноски, какъвто е разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл. 248, ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено от страна, в чиято тежест са възложени разноските.

В разглеждания случай молбата от процесуалния представител на ищеца за изменение на постановеното решение в частта относно разноските е депозирана в срок от страна, коят о не дължи представяне на списък по чл. 80 ГПК за разноските за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и поддържа искане за изменение на размера на присъдените в нейна полза съдебни разноски, поради което е процесуално допустима. Молбата на ответника също е депозирана в срок, като доколкото в тежест на дружеството са възложени сторените по делото съдебни разноски, представянето на списък по чл. 80 ГПК не е условие за допустимост на искането за изменение на решението в частта относно разноските. По същество на исканията, съдът намира следното:

Както е посочено в съдебното решение при безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на 2 уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия. Правната сложност е предпоставена от броя и основанието на исковете, съдържанието и броя на въведените в спора факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти, приложими при разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а фактическата – от необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните процесуални действия, в съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване защитата на противната страна процесуални действия и продължителността на производството. В случая делото не се характеризира с правна или фактическа сложност, по спорният по делото въпрос е налице богата и непротиворечива съдебна практика, исковата молба е бланкетна, а извършените от процесуалния представител на ищеца действия са типови за подобни на настоящото дела.

Възнаграждението за адвокатски труд следва да бъде освен достойно и справедливо, така и адекватно спрямо положените от адвоката усилия по запознаване с дадения казус, проучване на относимата съдебна практика, изготвяне на искова молба и пр. Във връзка с изложеното следва да бъде отбелязано, че от служебна справка в ЕИСС се установява, че към датата на образуване на настоящото производство адвокат Д. М. е представлявал ищцата по следните дела: гр. д. № 58213/2022 г. СРС, 150 състав, гр. д. № 61191/2022 г. СРС, 151 състав, гр. д. № 61238/2022 г. СРС, 142 състав, гр. д. № 61784/2022 г. СРС, 165 състав и гр. д. № 63250/2022 г. СРС, 38 състав с идентичен на настоящото предмет. Изложеното налага извод, че процесуалният представител на ищеца е положил минимални усилия както за запознаване с казуса, така и за организиране на защитата на процесуалните права на ищцата, поради което определеното от съда адвокатско възнаграждение се явява адекватно, както спрямо фактическата и правна сложност на спора, така и спрямо отделеното време и разходите сторени от адвоката във връзка с водене на делото. Горното налага извод, че искането на процесуалния представител на ищеца за увеличаване на определеното от съда адвокатско възнаграждение до сумата в размер на 400 лева без ДДС следва да бъде оставено 3 без уважение. Съдът намира, че не са налице предпоставки за намаляване на вече определеното с решението адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, поради което искането на ответника за неговото намаляване следва да бъде оставено без уважение. Относно определеният от съда размер са поставени Определение № 23441/23.11.2025 г. по в. ч. гр. д. № 10411/2025 г. на СГС, ЧЖ-III-Б състав и Определение № 20418/21.10.2025г. по в. ч. гр. д. № 11313/2025 г. на СГС, ЧЖ-IV-Г състав.

Във връзка с искането на процесуалния представител на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ с ДДС следва да бъде посочено, че противоречието в съдебната практика на националните съдилища по сочения въпрос е преодоляно с постановеното от СЕС Решение на първи състав от 23.10.2025г. по дело № С-744/23, което е задължително за националните съдилища на основание чл.633 ГПК, с което изрично е приета дължимостта на ДДС като част от присъденото по реда на чл.38, ал.2 ЗА възнаграждение на процесуалния представител, който е предоставил безплатна правна помощ на страната, в чиято полза е изходът на делото. Предвид изложеното в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдена сумата в размер на още 15,34 евро ( 30 лева), представляваща ДДС върху първоначално определеното адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в размер на 150 лева.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 12566/25.06.2024 г. по гр. д. № 63252/2022 г. по описа на СРС, 127 състав, в частта относно разноските, КАТО:

ОСЪЖДА „ИИФ“ ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление в гр.

София, ул. „БЛ“ № 17, ап.1, да заплати на адвокат М В. М., с адрес на кантората в гр. ППШ“ № 81, ет. 3, ап. Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на още още 15,34 евро ( 30 лева), представляваща ДДС върху първоначално определеното адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в размер на 150 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба чл. 248, ал. 1 ГПК на процесуалния представител на ищеца адвокат Д. М. за изменение на Решение № 12566/25.06.2024 г. по гр. д. № 63252/2022 г. по описа на СРС, 127 състав, в останалата част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба чл. 248, ал. 1 ГПК на ответника „ИИФ“ ЕООД за изменение на Решение № 12566/25.06.2024 г. по гр. д. № 63252/2022 г. по описа на СРС, 127 състав в частта относно разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

УКАЗВА на деловодителя на състава при постъпване в срок на редовна частна жалба срещу настоящия съдебен акт, да изпрати препис от нея на насрещната страна за отговор в 4 едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото да се изпрати на Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5