Решение № 366 от 22.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. Пловдив, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20225300500036 по описа за 2022 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№209/06.01.2022г депозирана от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. К.М. против Решение №1370/29.07.2021г. постановено по гр.д.№2382/2021г. по описа на ПРС, деветнадесети гр.с., с което се обявява за нищожна клаузата на чл. 5 от сключения между Н. П. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.

П., ул. *** и "Фератум България” ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 3, бул. „ Ал. Малинов" № 51, вх. А, ет. 19, ап. /оф. 20/, Договор за кредит от 10.09.2017 г., предвиждаща обезпечение на договор с поръчителство, поради противоречие на добрите нрави. С постановеният съдебен акт се осъжда "Фератум България” ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.

Младост 3, бул. „ Ал. Малинов" № 51, вх. А, ет. 19, ап. /оф. 20/ да заплати на Н. П. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ***, сумата от 150 лв.(сто и петдесет лева) за разноски за производството, а на адвокат Е.Г. И. М., ЕГН:

**********, със съдебен адрес: гр. П., ул. ***, сумата от 300 (триста) лева за 1 адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. Решението на първоинстанционния съд се обжалва като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се от въззивният съд да отмени първоинстанционния акт като вместо това отхвърли иска като изцяло неоснователен. Претендират се разноски съгласно представения списък с направени такива.

Въззиваемата страна Н. П. Х., ЕГН **********, чрез процесуалния представител адв. Е. И. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен.

Претендират се разноски – адвокатски хонорар в размер на 300лв по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗА.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е уважил предявения иск, като е приел, че при преценка на клаузата предвиждаща обезпечение на договор с поръчителство в договора за потребителски кредит и параметрите на договора за потребителски кредит - заемна сума от 500 лв., при уговорен годишен лихвен процент в размер на 33,70 %, и годишен процент на разходите 49, 03%, при уговорено "поръчителство" от страна на "Фератум Банк" ЕООД, като одобряването на обезпечението се извършва с одобряването на кредита, се налага извод, че последните клаузи са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, като нарушаващи принципа на справедливост и създаващи условия за неоснователно обогатяване на гаранта. Приел е, че посочените клаузи, наред с ГЛП и ГПР, водят до нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или риск, поети от заемодателя за срока на договора, които да оправдават договарянето на такса в такъв висок размер.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася 2 служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства, които са подробно, пълно и правилно анализирани от първоинстанционният съд.

След преценката им, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:

Установява се по безспорен начин по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по Договор за потребителски кредит №*** г., по силата на който на ищеца е предоставена от ответника в заем сума от 500 лева, дължима на 3 вноски, при 33,70 % лихва и годишен процент на разходите по заема в размер на 49,03% . В чл.5 от процесния договор, е договорено, че заемът се обезпечава с поръчителство предоставено от „Фератум Банк“ в полза на дружеството. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на кредита.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения 3 кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“, са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не само уговорените в него, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В т. 2 от същата разпоредба е указано, че „обща сума, дължима от потребителя“, е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В конкретният случай възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи на трето лице - поръчител, различно от кредитодателя, по друг договор, но който договор е пряко свързан с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл.

19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, възнаграждението следва да бъде включено при изчисляване на ГПР. Установява се обаче, че в съдържанието на процесния договор за кредит, не е отразена действителната обща сума, дължима от потребителя, тъй като в същата не е включено възнаграждението за гаранта, което е пряко свързано с кредита.

Съгласно заключението на ССЕ, изготвена от вещото лице Й. П., което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, в размера на годишния процент на разходите по заема договорен от 49.03%, е включена единствено възнаградителната лихва, която е в общ размер от 33.70 лв по процесния договор от 10.09.2017г. Такса гарант обаче, не е включена в размера на ГПР по Договора за кредит от 10.09.2017г., тъй като гаранцията се предоставя по отделен договор за гаранция сключен с „Фератум банк“ ООД.

Ако в ГПР се включи такса гаранция, която е в размер на 100лв, то общия размер на ГПР по Договор за кредит №*** г., ще достигне 109.03%.

При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че при сключването на договора за потребителски кредит чрез предвиждане на обезпечение под формата на гаранция в чл.5 от същия, за което се дължи възнаграждение, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Това възнаграждение има характер на скрита възнаградителна лихва, уговорено е в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка 4 клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон е нищожна. Установи се, че с процесната клауза на чл. 5 от договора за кредит, се създава задължението за предоставяне на обезпечение, чрез предоставяне на гаранция от юридическо лице, предложено от кредитодателя, което предпоставя допълнителни разходи за потребителя, непосочени в договора.. Съгласно чл. 145 от ЗЗП неравноправната клауза в договор се преценява, като се вземат предвид всички обстоятелства, свързани със сключване на договора, към датата на сключването и всички клаузи, не само на договора, а и на друг договор, от който той зависи. А съгласно легалната дефиниция в закона неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, каквото при процесния договор, в конкретната разпоредба, с оглед посочените по-горе обстоятелства, се установява.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя направения от първоинстанционния съд извод, че клаузата на чл.5 от сключения между страните договор за кредит е нищожна, поради което предявения иск се явява основателен. Първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна оставена без уважение.

С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция на пълномощника на въззиваемия се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., за осъщественото безплатно представителство пред настоящата инстанция, на осн. чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА, платимо от жалбоподателя.

Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1370/29.07.2021г. постановено по гр.д.

№2382/2021г. по описа на ПРС, деветнадесети гр.с.,

5

ОСЪЖДА „Фератум България” ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 3”, ул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, ап. 20, представлявано от управителите И. Д. и Д. Н., да заплати на адвокат Е.Г. И., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр.

П., ул. ***, сумата от 300лв /триста лева/ възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство във въззивното производство на Н.

П. Х., ЕГН: **********, по договор за правна защита и съдействие от 17.02.2022 г., на осн. чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6