Решение № 398 от 20.11.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 855/2023
- Вид
- Решение № 398
- Подписан
- 20.11.2023
- В сила
- 20.11.2023
- Състав
- Пламен Дацов, Димитър Фикиин, Владимир Астарджиев
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 2, б. А · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.18, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 53, ал. 1, б. "а" · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1 и ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1 и ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 398 гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламен Дацов
Членове:
Димитър Фикиин
Владимир Астарджиев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева в присъствието на прокурора И. Вл. А. като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600855 по описа за 2023 година образувано по жалба на адвокат С. П. - служебен защитник на подсъдимия С. Г. В. срещу присъда № 87/18.05.2023 г., постановена по нохд № 2083/2023 г. по описа на Софийски градски съд.
С обжалваната присъда състав на Софийски градски съд е признал подсъдимия С. Г. В. за ВИНОВЕН в това, че на 13.08.2022 г., в гр.София, на ул.Христо Станишев, пред № 3, е направил опит умишлено да умъртви И. И. П., като му причинил множество прободнопорезни рани с нож, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота и нараняване, проникващо в гръдната кухина, като не са настъпили предвидените от закона общественоопасни последици-смъртта на пострадалия по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК го е ОСЪДИЛ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ОСЕМ ГОДИНИ.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. А от ЗИНЗС на подсъдимия е определен първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 3 от НК съдът е зачел времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража, считано от 13.08.2022 г. до влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК съдът е отнел в полза на Държавата приложените веществени доказателства по делото, на съхранение във 2 РУ-СДВР, описани към 1 приложението на обвинителното заключение/л.232 от ДП/, които, след влизане в сила на присъда, е разпоредил да бъдат унищожени.
Подсъдимият С. Г. В. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 1993.92 лв., представляващи възнаграждения за вещи лица по сметката на СДВР, както и по 5 лева ДТ за всеки служебно издаден изпълнителен лист на основание чл. 189, ал. 3 от НПК и Тарифа № 1, т.7 към ЗДТ.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и допълнително депозирано изложение към нея от адв. С. Й. П., служебен защитник на подсъдимия В., в която са развити доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваната присъда единствено в частта досежно размера на определеното наказание на подсъдимия. Според жалбоподателя съдът е определил завишено наказание, като не е отчел всички смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и размерът на наложеното на подсъдимия В. наказание „лишаване от свобода“ не бил напълно съобразен с тези обстоятелства. Макар и осъждан, подсъдимият бил реабилитиран по право за предходните си присъди, а от друга страна, за извършването на това престъпно деяние било налице в известна степен и съпричиняване от пострадалия, което първостепенният съд не бил отчел.
Заявено е искане за изменяне на присъдата в тази й част, като срокът на наложеното наказание на подсъдимия да бъде намален на седем години, а в останалата й част присъдата да бъде потвърдена като обоснована и законосъобразна.
В съдебно заседание защитата на подсъдимия поддържа подадената от него въззивна жалба, като не излага допълнителни или различни съображения. Счита, че ако се определи по-нисък размер, той в най-голяма степен би постигнал целите на генералната и специална превенция, визирани в чл. 36 НК.
Подсъдимият В. в своя защита заявява, че се солидаризира с казаното от неговият защитник.
Представителят на държавното обвинение поддържа, че жалбата е неоснователна и присъдата на първата инстанция следва да бъде потвърдена. Счита, че първата инстанция е преценила правилно смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, като е приела правилно, че не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, нито пък изключително такова, което да доведе до налагане на по-ниско наказание. Деянието е спряло във фазата на опита по независещи от подсъдимия причини, който не е направил нищо да попречи на настъпване на вредоносния резултат.
В последната си дума подсъдимият моли да му се намали наказанието.
Съдът, като прецени изложените във въззивната жалба и допълнението към нея доводи и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 НПК, намира за установено следното:
Първоинстанционното производство се е развило по реда на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл.
371, т. 2 НПК. В хода на производството съдът е изслушал признанието на подсъдимия досежно фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт, дадено при условията на чл. 371, т. 2 НПК и е преценил, че са налице предпоставките за 2 развитие на производството по реда на съкратеното съдебно следствие. При извършването на пълна служебна проверка въззивният съдебен състав установи, че предходната инстанция е провела законосъобразно диференцираната процедура, без да допусне съществени нарушения на регламентиращите я процесуални норми.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е ценил събраните в хода на досъдебното производство множество писмени, гласни и веществени доказателства, а именно - протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, протоколи за доброволно предаване, заключение на СМЕ на пострадалия, заключение на СППЕ на подсъдимия, заключение на СППЕ на свидетелката Д., заключение на техническа експертиза, заключение на ДНК експертиза, заключение на дактилоскопна експертиза, протокол за разпознаване на лице, свидетелство за съдимост, показанията на свидетелите И. П., Г. В., П.
В., Ц. Д., З. Р., Г. Г., Н. Р. и Ю. Й., както и направеното от подсъдимия признание на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:
На 13.08.2022 г., около 01.30 часа, И. И. П., с ЕГН **********, посетил магазин, находящ се в гр. София, на ул. „Христо Станишев“ 3. Пред магазина били подсъдимият С. В. и неговата приятелка Е. К. Д., които водили скитнически начин на живот и които видимо били употребили алкохол. П. бил виждал многократно В. и Д. в района, но не знаел техните имена. След като П. излязъл от магазина, подсъдимият В. и Д. му поискали цигари и той им дал по една цигара. Подсъдимият В. му поискал и бира, но П. му отказал, като го обидил. П. се обърнал с гръб към подсъдимия и тръгнал да се качва на колелото си, с което бил дошъл и което бил подпрял пред магазина. В този момент подсъдимият В. приближил П., като държал нож в ръката си и започнал да му нанася с него прободно-порезни рани в тялото: прободно-порезна рана, проникваща в дясната гръдна половина на нивото на 3-то ребро вдясно, довела до навлизане на въздух в дясната гръдна кухина, прободно-порезна рана, непроникваща в дясната гръдна половина на нивото на 4-то ребро, две повърхностни прободно-прорезни рани на гърба, прободна-порезна рана на дясната мишница и прободнопорезна рана на лявата подбедрица. В съвкупност прободно-порезните рани довели до остра кръвозагубна анемия и травматичен шок, които реализирали медикобиологичния признак “разстройство на здравето, временно опасно за живота”, а от своя страна прободно- ‐ порезната рана, проникваща в дясната гръдна половина на нивото на 3-то ребро вдясно, довела до навлизане на въздух в дясната гръдна кухина, като реализирала медикобиологичния признак „нараняване, проникващо в гръдната кухина“.
В един момент П. успял да избута подсъдимия В., отдалечил се от него и се прибрал в дома си, находящ се в гр. София, ул. Христо Станишев“ 114. След като обяснил какво се е случило, дъщеря му – свидетелката П. В., се обадила на тел. 112 и на място пристигнал екип на ЦСМП, който транспортирал П. в УМБАЛСМ „Пирогов“, където му била оказана своевременна медицинска помощ. Вследствие на нанесените прободно-порезни рани се развила остра кръвозагубна анемия и травматичен шок, поради което незабавно били 3 проведени необходимите изследвания /образни и лабораторни изследвания/, след което било проведено оперативно лечение с извършвана торакоцентеза в долната дясна гръдна половина и бил поставен дренаж, а прободно-порезните рани били обработени.
Поради оказаната своевременна медицинска помощ бил предотвратен летален изход от продължаваща кръвозагуба извън организма и в гръдната кухина, както и от възможните усложнения - колапс на бели дробове и полиорганна недостатъчност.
Първостепенният съд е приел от правна страна, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.115, вр.чл.18, ал.1 НК, защото на 13.08.2022 г., в гр.София, на ул.Христо Станишев, пред № 3, е направил опит умишлено да умъртви И. И. П., като му причинил множество прободно-порезни рани с нож, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота и нараняване, проникващо в гръдната кухина, като не са настъпили предвидените от закона общественоопасни последици-смъртта на пострадалия по независещи от дееца причини.
Въззивният съд се присъедини към заключението на първостепенния, според което събраните и изброени по-горе доказателствени източници установяват по безспорен начин фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия.
Релевантните за решаване на делото обстоятелства - времето, мястото, механизма и средството за извършване на посегателствата, техния автор, причинените на пострадалия наранявания и техните медико-биологични характеристики, както и причинната връзка между тях и получените от пострадалия телесни увреждания, довели до “разстройство на здравето, временно опасно за живота”, а едно от тях и до „нараняване, проникващо в гръдната кухина“, са категорично установени в хода на разследването и на съкратеното съдебно следствие в първата инстанция чрез способите и по реда на НПК.
Съображенията, които първостепенният съд е изложил относно доказаността на посочените обстоятелства и средствата за установяването им, макар и лаконични, позволяват да се проследи формирането на вътрешното му убеждение по фактите, включени в обхвата на чл.
102 от НПК. Фактическите изводи са изградени въз основа на доказателствените факти, логически правилно изведени от писмените, гласни и веществени доказателства. По време на досъдебното производство са били събрани достатъчно такива за установяване извършването на престъплението - предмет на обвинението и съпричастността на подсъдимия към него. Самият той се признава за извършител на деянието, като пред първоинстанционния съд е признал всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Подсъдимият е изразил ясно и недвусмислено съгласие съдът да не събира доказателства за посочените в обвинителния акт факти, а да ги приеме за установени въз основа на събраните в досъдебното производство доказателствени материали и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК. Въззивната инстанция споделя извода на първата за несъмнено доказано участие на подсъдимия в описаното посегателство срещу живота на пострадалия, защото показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство и поименно посочени свидетели, протокола за оглед на местопроизшествие, фотоалбума, протоколите за доброволно предаване, заключенията на СМЕ на пострадалия, 4 на СППЕ на подсъдимия и свидетелката Д., на техническата експертиза, на ДНК експертизата и на дактилоскопната експертиза, както и протокола за разпознаване на лице, преценени поотделно и във връзка помежду им, установяват категорично, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние.
Макар и в мотивите на присъдата съдът да не е изложил подробни съображения относно съдържанието на гласните доказателствени източници, все пак им е дал своята оценка за тяхната достоверност, което му е позволило да ги постави в основата на формираните изводи по фактите и на осъдителния съдебен акт. Въззивният съд няма основание да пренебрегне оценката на първостепенния досежно валидността, последователността, логичността и достоверността на гласните доказателствени средства, а следва да утвърди нейната правилност.