Решение № 62 от 22.02.2024, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 538/2023
- Вид
- Решение № 62
- Подписан
- 22.02.2024
- Състав
- Дора Димитрова Михайлова, Адриана Атанасова Велева, Росина Николаева Дончева
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 264 ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 17, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 24 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, пр. 5 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 33 · Закон за собствеността
- чл. 33, ал. 2 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 62 гр. София, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Дора Д. Михайлова
Членове:
Росина Н. Дончева
Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20231800500538 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 39 от 04.05.2023 г., постановено по гр. д. № 374/2022 г. по описа на РС – Етрополе, са отхвърлени предявените от В. П. Я. срещу Е. Н., Е. А., Е. А. и Л. В. искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД – за прогласяване нищожността на договор за замяна на недвижим имот и движима вещ, обективиран в нотариален акт № ..., том .., дело № .../.... г. на нотариус Т. Р., като привиден договор, прикриващ действителен договор за покупко-продажба, и с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС – за встъпване на ищеца в правата на купувача по прикритата сделка за покупко-продажба.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство, в която се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че движимата вещ, срещу която са заменени идеалните части от имота, не е родово опредЕ.. Поддържа се в жалбата, че в настоящия случай предвид събраните доказателства било изяснено, че вещта е родово опредЕ., поради което следвало да се приложи чл. 33, ал. 2 от ЗС. По същество се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от 1 ответниците Е. Е. Н., Е. А. А. и Е. А. А., както и от ответника Л. С. В.. В двата отговора въззивната жалба е оспорена като неоснователна.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе, вззивният съд взе предвид следното.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба подадена от В. П. Я., в която се твърди, че на основание договор за дарение и договори за покупко-продажба е собственик на 8/9 идеални части от поземлен имот – нива (подробно индивидуализирана в исковата молба), а ответниците - Е. Н., Е. А. и Е. А. са собственици на останалата 1/9 идеална част. Посочва се, че ищцата предложила на тримата ответника да изкупи техния дял за сума в размер на 5 800,00 лева, като предложението било отказано. В последствие ищцата установила, че ответникът Л. В., е придобил собствеността върху процесната част от имота, чрез договор за замяна.
Отправено е искане първоинстанционният съд да прогласи сключеният договор между ответниците за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, като привиден договор, прикриващ действителен договор за покупкопродажба, както и на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС да постанови ищцата да изкупи 1/9 идеална част от имота, при условията на прикритата сделка за покупко-продажба, замествайки изцяло купувача В..
Ответниците са оспорили предявените искове, като са поискали отхвърлянето им като неоснователни.
С обжалваното решение РС – Етрополе е отхвърлил предявените искове, като е приел, че движимата вещ, за която е заменена 1/9 идеална част от недвижимия имот, е индивидуално опредЕ. вещ, поради което нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗС е неприложима.
Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установена следната фактическа обстановка от значение за спора.
Твърдението на ищцата, че между нея и ответниците - Е. Н., Е. А. и Е.
А., съществува съсобственост върху процесния имот, в посоченото съотношение, не е спорно между страните в производството, а и се доказва от приетите по делото: Решение № .. . от ......... г. на ОСЗ – Б.; удостоверение за наследници с изх. № .../......... г., издадено от О. Б.; нотариален акт за дарение на недвижим имот № .., т..., рег.№ ...., дело № ... от .... г. , нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №.., т..., рег. № ...., дело № ... от .... г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №.., т..., рег.№ ...., дело № ... от .... г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..., т..., рег.№ ...., дело № ... от .... г. , нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №..., т...., рег.№ ...., дело № ... от .... г. , нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .., т..., рег.№ ...., дело № ... от .... г. , всичките на нотариус Д. Г. с район на действие РС-Ботевград.
Представени са три броя телепоща, от които се установява, че ищцата е предложила на Е. Н., Е. А. и Е. А. да изкупи притежаваните от всяка една от тях идеални части в процесния имот (останалата 1/9) за сума в общ размер от 2
5 800,00 лева.
Видно от представеното удостоверение по чл. 264 ал. 1 от ДОПК, данъчната оценка на целия имот се равнява на 281.60 лева.
Безспорно между страните е и обстоятелството, че чрез договор за замяна, обективиран в нотариален акт № ..., том .., рег.№ ...., дело № ... от .... г., на нотариус Т.Р. с район на действие РС-Ботевград , Е. Н., Е. А. и Е. А. са прехвърлила на Л. В., собствената си общо 1/9 идеална част от процесния имот в замяна на движима вещ собственост на В., представляваща надуваем сърф Sup Inflatalle X10011, със стойност 609,00 лева.
От фактура № ......... от ............ год. се установява, че Л. В. е закупил от „Д. Б.“ ЕООД Сърф SUP INFLATALLE X 10011, референция 2455365, със стойност 609.00 лева и отбелязване „единствен“.
По делото е изискана и приета справка от Д. Б. ЕООД, ЕИК............ , в която е посочено, че обозначението „единствен“, във фактурата се отнася само за размера на продукта и означава, че продукт ът е в единствен размер и няма различни размери, но не означава, че продукт ът е единствен като бройка и наличност. Установява се от справката, че за периода от 01.01.2022 г. до 31.08.2022 г. от този продукт са продадени 199 броя.
В първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели и изслушване обясненията на ответниците.
От показанията на А. Н. – дъщеря на Е. Н., се установява, че майка й разбрала за обстоятелството, че е съсобственик в процесния имот от полученото чрез телепоща предложение от ищцата за изкупуването му.
Според свидетелката майка й се познава с ответника Вучев от местоработата си, като двамата са постигнали уговорка за извършената замяната.
Свидетелката посочва, че е присъствала при изповядване на сделката, а движимата вещ, която нарича „падъл борд“ била предадена от Л. В. непосредствено след подписване на нотариалния акт. Вещта била използвана от свидетелката и двете й братовчедки – ответниците Е. А. и Е. А., през месец септември на язовир „Пчелина“.
От показанията на свидетеля П. С.се установява, че ответниците Е. А. и Е. А., заедно със свидетелката А. Н. са посещавали язовир „Пчелина“, многократно през лятото, като са практикували предоставяните от свидетеля водни спортове, а през месец септември, са използвали тяхно водно „съоръжание“. По отношение спецификите на вещта свидетелят посочва, че надуваемите сърфове се различават малко по формата си, като някои от тях са по-остри, други – по-правоъгълни, и имат различни размери, които обикновено са написани отстрани – с посочване на дължина, широчина и дебилина. Според свидетеля „съоръжения“ от един и същи модел не могат да се различат, тъй като нямат собствен регистрационен номер.
Установява се от показанията на свидетеля Р. Г., че ответникът Л. В. е придобил процесния надуваем сърф през лятото на 2022 г., след което го е заменил за терен в близост до собствения му имот. Последното обстоятелство се потвърждава и от обясненията на самия ответник.
С оглед така приетата фактическа обстановка и в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият въззивен състав намира 3 обжалваното решение за валидно и допустимо.
Пред първоинстанционния съд съсобственикът-ищец е предявил в условията на обективно кумулативно съединяване установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД и конститутивен иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС. В конкретната хипотеза се иска разкриване симулативността на договор за замяна и прилагане правилата на твърдяната действителната сделка - покупко-продажба, която има за предмет разпореждане с идеална част от съсобствен недвижим имот, поради което попада в приложното поле на чл. 33, ал. 2 от ЗС. Правният интерес да иска установяване нищожността на сделка, с която другият съсобственик се е разпоредил със своята идеална част, се основава на правото на ищеца да изкупи тази част. Само при уважаване на установителния иск ищецът би могъл да упражни правото си на изкупуване, ако са налице останалите предпоставки на закона.
Разпоредбата на чл. 33 от ЗС предвижда едно субективно потестативно право на съсобственик да изкупи притежаваната от друг съсобственик идеална част от недвижим имот, когато последният се е разпоредил с нея в полза на трето за собствеността лице чрез договор за покупко-пордажба, без преди това да е предложил на съсобственика си да изкупи дела му при същите условия. Уреденото в ал. 2 на посочената разпоредба право на изкупуване има за приложено поле само хипотези на разпореждане от страна на съсобственик със собствената си идеална част от недвижим имот и то само по силата на договор за покупко-продажба с трето за собствеността лице – Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012 г., по тълк. д. № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС.
В практиката си ВКС допуска ограничителният характер на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗС да се разпростира и по отношение на други разпоредителни сделки, които по своята същност се доближават до продажбата, но при следните условия: 1. ако сделката предвижда прехвърляне на идеална част от съсобствен недвижим имот срещу пари или друга родово опредЕ. вещ, която може да бъде оценена в пари; 2. ако за съсобственикапрехвърлител по тази сделка е без правно значение кой ще е преобретателят на притежаваната от него идеална част от съсобствения недвижим имот (другият съсобственик или трето лице) и 3. ако от самата сделка може да се определи цената, срещу която се прехвърля идеалната част от съсобствения недвижим имот, защото само в този случай изкупвачът по чл. 33 от З С би могъл да предложи изкупуване при "действително уговорените условия", както изисква законът. Така например в решение № 111 от 30.10.2018, постановено по гр.д. № 3807/2017 на ВКС се приема, че разпоредбата на чл.
33, ал. 2 от ЗС намира приложение, когато разпореждането на съсобственика е извършено чрез договор за даване вместо изпълнение, а в решение № 413 от 26.05.2010 по гр. д. № 2636/2008 г. на ВКС се приема, че хипотезата е мислима и в случай на договор за замяна.
Единствените оплаквания изложени във въззивната жалба са в тази насока, а именно, че доколкото движимата вещ, срещу която са заменени идеалните части от имота, е родово опредЕ., то относно сключения договор за замяна, приложение следва да намери нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗС.
Настоящият въззивен състав намира така направените оплаквания за неоснователни. Делението на вещите на родово и индивидуално определени 4 има значение в случаите, когато дадена вещ представлява престация (задължение) по конкретен договор. В този смисъл определеността на една вещ е не обективно, а субективно качество и зависи от това какви белези са посочили страните по договора. Вещта ще бъде родовоо предЕ., когато страните са посочили единствено общите черти на рода, а индивидуално опредЕ. е вещта, описана по начин и чрез посочване на достатъчно на брой индивидуализиращи белези, които правят възможно да се отграничи същата от всяка друга подобна. Практическото значение на това деление се изразява в момента на преминаване правото на собственост: при родово определените вещи собствеността преминава с индивидуализацията на вещите или при предаването им, а при индивидуално определените – при постигане на съгласие за продажбата (чл. 24 от ЗЗД).
Разпечатката съдържа 41 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/213ef51f-94a6-406c-82ac-ae41f5cec403