Решение № 19386 от 15.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19386 гр. С., 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110117465 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на А. И. Л. срещу С. „И. з. п. б.“, с която е предявена осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 4000 лева (2 045,16 евро), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, нервно и психично напрежение, душевни болки и страдания, притеснение, здравословни проблеми, накърнено лично достойнство, чест, добро име и авторитет, вследствие разпространено от страна на ответника в медийното пространство отворено писмо, адресирано до Президента на Република Българи и Министър-председателя на Република България, с което се иска „незабавна намеса и преоценка на това какви хора се назначават за заместник-министри и, респективно, какви хора и с какви характеристики и експертиза те препоръчват за толкова чувствителни за обществото ни сектори в държавните институции“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.11.2024 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 09.11.2024 г. в публичното медийно пространство е разпространено изходящо от ответника отворено писмо, с което се иска „незабавна намеса и преоценка на това какви хора се назначават за заместник-министри и, респективно, какви хора и с какви характеристики и експертиза те препоръчват за толкова чувствителни за обществото ни сектори в държавните институции“. В писмото ищцата е спомената в качеството на заемаща длъжността „началник отдел“ в отдел „Б.“, дирекция „Б. и. ф.-с. д.“ при М. н. к. от 11.03.2024 г. до 04.11.2024 г. Съгласно писмото „след избухването на т. нар „Т. а.““ министърът на културата е обявил, че срещу две служителки в дирекция „Б. и. ф.-с. д.“ се води дисциплинарно производство във връзка със скандал „за източването“ на значителни суми, чрез заплати в театрите в С. и Р., както и чрез ангажирането на външни фирми, ощетяващи 1

Б.а. Съгласно писмото Прокуратурата също започнала разследване, а една от въпросните две служителки била ищцата. Съгласно писмото „според М. н. к., след започналите дисциплинарни производства, ищцата е подала молба и е напуснала по свое желание“, както и, че „така се прави когато искаш да избегнеш дисциплинарните производства за установените злоупотреби и последващите дисциплинарни уволнения“; че ищцата, която е една от „двете специалистки, уличени във финансови нарушения, незабавно е позиционирана във финансовата дирекция на МРРБ...“, с други думи, след като „оправила“ финансово културното развитие, сега щяла да се заеме с регионалното развитие и особено с пътната безопасност“. Съгласно писмото направено от ответника проучване показвало, че „в АПИ се наблюдава повишен капацитет за злоупотреба с финансови средства, като е налице прехвърляне на ноу-хау от М. н. к. към АПИ; че е „важно да се обясни как ищцата толкова бързо е била приютена в МРРБ, като след бърза проверка отговорът се оказал много прост под настояването на г-жа В. Т., която от м. юли 2023 г. до момента била заместник-министър в МРРБ“; че „…уличената ... в крупни финансови злоупотреби в М. н. к. А. Л. заема позиция в МРРБ“. Поради притеснението на С.то относно „посочените безотговорни назначения в МРРБ и най-вече в сектор „П. б.“, ответникът поискал от президента и министър-председателя „незабавната им намеса и преоценка на това какви хора се назначават за заместник-министри, респективно какви хора и с какви характеристики и експертизи те препоръчват за толкова чувствителни за обществото ни сектори в държавните институции“. В исковата молба се поддържа, че посочените твърдения в отвореното писмо са изцяло неверни. Изложено е, че ищцата е работила в Министерство на регионалното развитие и благоустройството от 25.01.2011 г., първоначално на длъжността „главен експерт“ в отдел „М. и .к.“, главна дирекция „Г. р. и. а. о.“, а впоследствие на длъжността „главен експерт“ в отдел „Б. и ф. д.“, дирекция „Ф.-с. д.“. Считано от 11.03.2024 г. била преместена временно в М. н. к. по силата на т.нар. „тристранно споразумение за пренасочване в друга администрация“ за срок от 4 г., на длъжността „началник отдел“, отдел „Б.“, дирекция „Б. и ф. с. д.“. Излага твърдения, че в качеството на държавен служител през целия посочен период е получавала възможно най-високите оценки за изпълнение на заеманите от нея длъжности, като при извършвани проверки не били констатирани никакви финансови нарушения и злоупотреби. Твърди, че в края на м. октомври 2024 г. срещу нея било образувано дисциплинарно производство и била временно отстранена от работа. Предвид нарастващия политически и обществен отзвук, ищцата била „посъветвана“ да подаде молба за освобождаване. На 30.10.2024 г. ищцата подала заявление за прекратяване изпълнението на заеманата от нея длъжност в М. н. к. и заемане на предишната длъжност в МРРБ, считано от 04.11.2024 г.

Поддържа, че са неверни твърденията на ответника, че заемала длъжност в МРРБ по настояване на г-жа Т.. Съдържащите се в писмото внушения и твърдения уронвали доброто име и накърнявали нейното човешко достойнство. На 10.11.2024 г. МРРБ е излязло с официална позиция в опровержение на всички неверни твърдения на ответника, направени в отвореното му писмо, която позиция била разпространена в публичното медийно пространство. След публикуването на отвореното писмо била подложена на силен стрес и психическо напрежение, вследствие на което рязко се променила, изпадала в депресивни състояния и се чувствала потисната. Здравословното състояние се влошило, започнала да страда от силно главоболие с гадене и множество световъртежи, няколко пъти 2 повръщала, получила хипертонични кризи, започнала да страда от безсъние, което продължавало и до днес, получавала болки в различни части на тялото, вследствие на високото нервно напрежение. Състоянието било допълнително влошено и поради това, че отвореното писмо станало широко обществено достъпно. Много от нейните колеги в МРРБ започнали да звънят и да се интересуват от достоверността на изнесената в писмото информация. Част от колегите и познатите , започнали да се дистанцират, а други започнали да правят подмятания във връзка с изнесеното в писмото. Вследствие описаното, ищцата изпитвала притеснение и срам, започнала да страни от колеги, близки и приятели. Усещането било засилено и от обстоятелството, че писмото е адресирано до най-високите етажи на държавната власт. Съседите също започнали да я питат относно твърденията в писмото на ответника и неговата достоверност. Породило се напрежение и вътре в семейството, близки и приятели на семейството започнали да им се обаждат и да се интересуват вярна ли е изнесената в медийното пространство информация. Всичко това се отразило върху здравословното и емоционално състояние на ищцата.

Огорчението, болките и страданията от неверните твърдения не отшумявали и до днес. Твърди, че в предишни години е имала инсулинова резистентност, за която провеждала лечение и успяла да преодолее това състояние. След процесната публикация и негативните преживявания, при извършено през м. ноември 2024 г. изследване, било констатирано, че състоянието се е влошило, като ищцата била отново с инсулинова резистентност. С оглед изложеното, претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, нервно и психично напрежение, душевни болки и страдания, притеснение, здравословни проблеми, накърнено лично достойнство, чест, добро име и авторитет. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Излага доводи, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като не носи отговорност за изнесени факти и твърдения от трети лица.

Сочи, че от изложеното в исковата молба не става ясно кой е физически автор на разпечатките от електронните сайтове, респ. кое лице следва да носи отговорност. Оспорва предявения иск, при твърдения, че не следва да отговаря, доколкото не е налице фактическият състав на чл. 49 ЗЗД, както и че публикациите възпроизвеждат констатации за дисциплинарни нарушения на други органи – министър на културата, инспекторат и др. Излага доводи, че за неимуществени вреди от публикации следва да отговаря издателя на печатното издание. Оспорва, че от твърденията в писмото са настъпили посочените в исковата молба вреди, както и че от действията на ответното дружество е уронено доброто име на ищцата. Поддържа, че била дискредитирана поради извършена административна проверка и дисциплинарно производство, с което ответното дружество няма общо.

Оспорва здравословното състояние на ищцата, отношенията с близки и съседи да са били влошени поради виновно поведение на ответника. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира от фактическа страна следното:

По делото са представени разпечатки от сайтове с домейн: https://b..bg, https://f..bg, https://n..bg, https://n..eu, https://d.bg, https://e..bg, https://i..bg, https://s..com, https://t..com, https://t..bg и https://f..bg, за медийни публикации, 3 установени по делото след извършен оглед по реда на чл. 204, ал. 1 ГПК относно отворено писмо на И. з. п. б., като в някои електронни издания (л. л.

17-18, 26-27, 30-31, 44-45) е публикувано цялото писмо, което съдържа посочените в исковата молба фрази, а именно: „Въпросните служителки са Д.

А. – директор на финансова дирекция, и нейната подчинена А. Л.. Според М. н. к. след започналите дисциплинарни производства двете са подали молба и са напуснали по свое желание. Така се прави, когато искаш да избегнеш дисциплинарните производства за установените злоупотреби и последващите дисциплинарни уволнения“, „Двете специалистки, уличени във финансови нарушения, незабавно са устроени именно в АПИ, като за потрес на ИПБ, … а А. Л. е позиционирана във финансовата дирекция на МРРБ“, „С други думи, след като „оправиха“ финансово културното развитие, сега ще се заемат с регионалното ни развитие и особено с пътната безопасност“, „в АПИ се наблюдава повишен капацитет за злоупотреба с финансови средства. Налице прехвърляне на ноу-хау от М. н. к. към АПИ.“, „Важно е също така да се обясни как двете експертки толкова бързо са били приютени в АПИ/МРРБ.

След бърза проверка отговорът се оказа много прост“, „От юли 2023 г. до момента г-жа В. Т. е заместник – министър в МРРБ (назначена като такава със заповед на премиера Н. Д.) и под нейно настояване ... уличената ... в крупни финансови злоупотреби в М. н. к. А. Л. заема позиция в МРРБ“, „Екипът на ИПБ е изключително притеснен от посочените безотговорни назначения в МРРБ и най-вече в сектор „П. б.“ към АПИ. В тази връзка настояваме за незабавната Ви намеса и преоценка на това какви хора се назначават за заместник-министри и, респективно, какви хора и с какви характеристики и експертизи те препоръчват за толкова чувствителни за обществото ни сектори в държавните институции“.

По делото са представени: заповед № **-**-**-**/**.**.**** г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която ищцата е била назначена за държавен служител на длъжност „главен експерт“ в отдел „М. и .к.“, главна дирекция „Г. р. и а. о.“; заповед № **-**-**-*****/**.**.**** г., с която ищцата е преназначена на длъжност „главен експерт“ в отдел „Б. и ф. а.“, дирекция „финанси и управление на собствеността“, Обща администрация на МРРБ; споразумение от 28.02.2024 г., с което ищцата е била преместена временно в М. н. к. на длъжност „началник отдел“ в отдел „Б.“, дирекция „Б. и. ф.-с. д.“ за срок от четири години; заповед № **-**-**-***/**.**.**** г., с която ищцата е временно преместена на длъжност „началник отдел“, отдел „Б.“, дирекция „Б. и. ф.-с. д.“ при М. н. к., считано от 11.03.2024 г. за срок до четири години; формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността за периода 01.03.2011 г.