Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 352 от 02.02.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 8516/2025
Вид
Решение № 352
Подписан
02.02.2026
В сила
02.04.2026
Състав
Десислава Йорданова

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.390 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 301 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. Варна, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20253110108516 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от *** срещу ***, с която е предявен иск по чл.266, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 203,85 евро останал незаплатен остатък от дължимо възнаграждение по писмен договор за изработка, доставка и монтаж на интериорно обзавеждане от 15.06.2022 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.

Съдът посочва размера на претенцията в евро на осн. чл.4 вр. чл.12 вр. чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Ищецът поддържа, че между страните е бил сключен договор за изработка през м. юни 2022 г., по силата на който ответникът-възложител възложил на ищеца, който приел, в качеството на изпълнител да изработи достави и монтира обзавеждане, съгласно оферта, представена от ищеца. Обзавеждането касаело стаи от номер 1 до 8, апартаменти 67, 68, 70 и 74, като било описано в офертата какво обзавеждане следва да е налично във всяка стая респ. апартамент:

За стаи от 1-8- за всяка: гардероб, нощно шкафче, бюро, мини бар, шкаф за баня

За ап. 67- гардероб, нощно шкафче, скрин с 4 чекмеджета, 1 бр, мебели за антре, 1 бр. кухня и 2 бр. тв шкаф

За ап.68 - дрешник, нощно шкафче 2 бр.. мебели антре 1 бр., 1 бр. кухня и 2 бр. тв шкаф

За ап.70 – гардероб 1 бр., нощно шкафче 1 бр., мебели антре 1 бр, 1 бр. кухня и 2 бр. тв шкаф

За ап.74 – гардероб 1 бр., нощно шкафче 2 бр, скрин с 4 бр. чекмеджета, мебели антре 1 бр., кухня 1 бр.

Уговорено било общо възнаграждение от 51957 лв. с ДДС платимо както следва: 25 000 лв.- платими при подписване на договора; 30% от стойността на поръчката при изработване на мебелите и остатъкът от 20% при доставка и монтаж на мебелите.

Ответникът превел аванс от 25000 лв. на ищеца по проформа фактура 44/20.06.2022г., а впоследствие била издадена фактура 79/21.06.2022г. През м.12.2022 г. ищецът издал фактура 51/20.12.2022 г. на стойност 7000 лв., платени от ответника на 22.12.2022г. На 15.04.2024г.

1 ищецът доставил и монтирал мебелите, предмет на договора, като работата била приета, за което бил съставен приемно-предавателен протокол от същата дата. Сочи, че ответникът не е платил остатъка от възнаграждението 19957,00 лв., въпреки изпълнението от страна на ищеца.

При изложеното се иска уважаване на искове. Претендират се разноски.

Исковата молба е редовно връчена на ответника на осн. чл.50, ал.2 ГПК. В срока по чл. 131 не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

В писмено становище преди първото по делото открито съдебно заседание ответникът оспорва иска, като излага, че ищецът не е изпълнил изцяло задълженията си по договора, като не е доставил и монтирал всички уговорени мебели. Не оспорва наличието на договор между страните и извършено от него плащане в размер на 32 000лв.

Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявеният осъдителен иск е с правна квалификация чл.266, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.

По иска по чл. 266, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно отношение, възникнало с ответника, с посоченото в исковата молба съдържание, по което е престирал – извършил е дейностите, предмет на договора,които са прието от ответника, както и размера на уговорената цена.

В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже погасяване на задълженията в уговорения срок.

Между страните е безспорно, че са сключили договор за изработка на мебели на 15.06.2022г., по който ищецът има качеството на изпълнител, а ответникът – възложител.

Сключването на договора и конкретните уговорки се установява от представения по делото писмен договор, в раздел 2 от който е уговорена цена за всички уговорени услуги от 51 957лв., чието плащане се дължи както следва-50% аванс при подписване на договора /25 000лв./, 30% при изработка на мебелите /15587лв./ и остатък от 20% при монтиране на мебелите /11370лв./ Предметът на договора е определен, съгласно офертата за обзавеждане, приложение към договора. В приложената оферта е описано обзавеждането, подробно описано и от ищеца в исковата молба, като за предмета на договора и размера на дължимите по него суми също не е налице спор между страните.

Ответникът изрично е признал плащане по договора в размер на 32000лв., за която обща сума ищецът е представил доказателства за издаване на 2 бр. фактури.

Спорен е въпросът за изпълнение на задълженията на ищеца по договора.

Ищецът е представил приемно-предавателен протокол за доставка на мебели за обзавеждане на апартаменти по проект от 15.04.2024г., място: „Св. Влас“, доставчик „Гр***и получател: „А****като предмет на приетата работа са: обзавеждане стаи 1,5 на обща цена 5718лв. с ДДС, обзавеждане стаи 2,3,6 и 7 на обща стойност 9504лв. с ДДС, обзавеждане стаи 4,8 на обща стойност 3924лв. с ДДС, обзавеждане ап,67 на стойност 7944лв. с ДДС, обзавеждане на ап.68 на стойност 8256лв. с ДДС, обзавеждане на ап.70 на стойност 8835лв. с ДДС и обзавеждане ап.74 на стойност 7776лв. с ДДС или работа на обща стойност от 51957лв. Протоколът е подписан и за двете страни, както и носи печатите на двете дружества.

Ищецът е ангажирал и гласни доказателства за извършените доставка и монтаж, чрез показанията на свид. *** на длъжност „монтажник“ при ищеца. Свидетелят разказва, че е извършвал монтаж на мебели в хотел в к.к. „Свети Влас“ през 2022г. и 2024г., като разказва, че са доставили нощни шкафчета,, шкафове за баня, бюра, гардероби, шкафове за кухня и мебели за антре-шкаф и закачалка. Разказва, че през 2022г. се наложило да нощуват с хотела, за да довършат монтажа на мебелите. През 2022г. доставили бюра, шкафове, ТВ шкафове, мини барове, шкафове за кухни и мебели за антре, а на място сглобявали гардероби. През 2024г. доставили 8 гардероба, 16 нощни шкафчета, шкафове за баня и бюра. Съдът дава вяра на показанията, въпреки служебната ангажираност на свидетеля с ищеца, доколкото показанията са последователни и непротиворечиви, същите съответстват и на събрани други видове доказателства, както и се основават на непосредствени впечатления.

С чл. 301 ТЗ е въведена законова презумпция, че ненадлежно представляваният търговец е потвърдил предприетите от негово име действия, ако веднага след тяхното узнаване се е противопоставил на извършването им. Независимо дали липсата на 2 представителна власт засяга сключването на сделка от името на търговец или изпълнението на сключена от търговеца сделка, и в двете хипотези извършените без представителна власт действия пораждат правни последици за търговеца, ако той не извести своевременно насрещната страна, че те не го обвързват. Приложението на презумпцията на чл. 301 ТЗ предполага изследване на конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените от негово име без представителна власт действия. За да се приложи чл. 301 ТЗ, достатъчно е да се докаже, че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат./ Решение № 89 от 12.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 431/2012 г., II т. о., ТК/.

Настоящият състав счита, че презумпцията по чл.301 ТЗ намира приложения в конкретния случай по отношение на пълното и точно изпълнение на договора като съобрази представения от ищеца приемно-предавателен протокол, съдържащ подписа за приелия изпълнението представител на *** Въпреки, че протоколът не е подписан от законния представител на ответника, изпълнението не е оспорено след узнаване на действията по подписване на този протокол- най-късно ответникът е узнал с получаване на исковата молба и не е оспорил изпълнението в срока за отговор на исковата молба.

Отделно- подписания приемно-предавателен протокол подкрепя изложените от свидетеля обстоятелства по приемане на изпълнението вкл. без забележки към количеството или качеството на мебелите към момента на доставката/сглобяването им.

При изложеното, съдът намира възражението на ответника за неизпълнението на договора от страна на ищеца за неоснователно. В допълнение следва да се посочи, че възражението на ответника е общо заявено, без да е посочено кои точно мебели не са доставени или сглобени, респ. не е проведено насрещно доказване.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, право на разноски има ищецът.

Ищецът е доказал заплащането на разноски в настоящото производство както следва: държавна такса от 408,15 евро, както и 2640лв. с ДДС /1349,81 евро с ДДС/- адвокатско възнаграждение.

Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9.07.2004 Г. ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 14 ОТ 2025 Г.) и съобразно цената на иска предвидения размер на адвокатското възнаграждение е 2196,13лв. без ДДС и 2635,35лв. с ДДС. Въпреки, че съдът не е обвързан от този размер на възнаграждение, съдът счита, че следва да го ползва за ориентир, с оглед справедливото остойностяване на труда на адвоката, с оглед на което намира, че следва да присъди в цялост претендираното адвокатско възнаграждение от 2640лв. с ДДС /1349,81 евро/.

Следва да се присъди и платената от ищеца в производството по чл.390 ГПК по гр.д.6973/2025 г. по описа на РС- Варна държавна такса -20,42 евро.

Общо в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от 1778,41 евро.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „*** съдебен адрес: гр.*** да заплати на „***, съдебен адрес: гр.*** 10 203,85 евро - останал незаплатен остатък от дължимо възнаграждение по писмен договор за изработка, доставка и монтаж на интериорно обзавеждане от 15.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „***, съдебен адрес: гр. *** да заплати на „**** съдебен адрес: гр.*** сумата от 1778,41 евро - съдебни разноски общо в настоящото производство и в производство по чл.390 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Варна в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните.

3

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4