Решение № 4348 от 06.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4348 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110141104 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх.

№ **/26.09.2025 г., подадени от Н. М. П. срещу „*** Предявен е иск за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника суми за главница и лихви, начислени по договор за потребителски кредит от 05.11.2007 г.

В исковата молба и уточняващата я такава се твърди, че от около три месеца, считано от датата на подаване на исковата молба, служители на ответното дружество се обаждали на ищеца и неговия процесуален представител, твърдейки, че Н. П. бил длъжник на дружеството и имал към същото непогасени задължения по три договора за кредит, както следва: 1/ договор за потребителски кредит от 05.11.2007 г., сключен между „*** и ищеца, съдлъжник по който – според ответника – бил ** М. П., като задълженията по договора към 18.01.2016 г. били в размер на 16139,00 лева – главница, 3223,00 лева – лихва и законна лихва за забава, считано от 18.01.2016 г., която към 21.07.2025 г. възлизала на сумата от 16808,98 лева; 2/ договор за кредитна карта от 17.11.2007 г., сключен между „*** и ищеца, вземанията по който били в общ размер от 2087,00 лева, от които 1223,00 лева – главница, а остатъкът до общата дължима сума представлявал сбор от начислени лихви, разноски и такси, като се твърдяло, че за събирането на тези вземания било образувано изпълнително производство, което обаче било прекратено към датата на подаване на исковата молба;

1

3/ договор за кредитна карта от 17.11.2007 г., сключен между „*** и ищеца, вземанията по който възлизали на сумата от 2885,00 лева, като за събирането им имало „активно изпълнително дело“ – изп. д. № 00225/2019 г. по описа на ЧСИ А* Д*. Служителите на ответника заявявали, че всички вземания били цедирани от банката на дружеството чрез договор за прехвърляне на вземания/цесия от 18.01.2016 г. Ищецът сочи, че не бил уведомяван за такова прехвърляне на вземания, по които същият да е бил длъжник, нито разполагал с преписи от описаните договори за кредити и за цесия, съответно – не можел да потвърди, че претендираните от ответника задължения действително произтичали от възникнали между него и „*** договорни правоотношения. Информация за посочените вземания била подадена и към Централния кредитен регистър.

Ищецът оспорва дължимостта на така претендираните от него суми, като предмет на настоящото производство е установяване недължимостта на вземанията по договор за потребителски кредит от 05.11.2007 г. Поддържа, че не съществувало валидно правно основание за заплащане на задълженията по този договор, като отрича между него и ответника, съответно – праводателя на последния, да е съществувало твърдяното облигационно правоотношение. Сочи, че не бил уведомен по надлежния ред за извършена цесия на вземанията в полза на ответното дружество, поради което тя не била породила действие спрямо него. Заявява, че дори да се установило съществуването на процесните задължения, същите били погасени по давност още преди сключването на твърдяната цесия от 2016 г. Отправено е искане да бъде признато за установено между страните, че Н. П. не дължал на „***сумите, начислени и претендирани от ответника като дължими по договор за потребителски кредит от 05.11.2007 г., сключен между „*** и ищеца, със солидарен длъжник ** М. П., вземанията по който били прехвърлени в полза на ответното дружество чрез договор за прехвърляне на вземания/цесия от 18.01.2016 г. Отправено е и искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „***за отговор, като такъв е постъпил в законово установения едномесечен срок. Със същия дружеството оспорва исковата претенция изцяло, като заявява, че същата била недопустима и неоснователна. Твърди, че процесните задължения произтичали от Договор за потребителски кредит № ***/05.11.2007 г., сключен между „*** и Н. М. П., като вземанията по договора били прехвърлени на „***чрез договор за цесия от 18.01.2016 г. Ответникът поддържа, че липсата на уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията не било част от фактическия състав на цесията. Към отговора на исковата молба било приложено нарочно уведомление за сключения договор за цесия, като ответникът сочи, че с връчването му на ищеца, същият щял да бъде надлежно уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Твърди се недопустимост на производството поради липса на правен интерес както в частта, с 2 която ищецът претендира установяване недължимостта на вземанията за начислените по процесния договор лихви, така и в частта, касаеща главницата по кредита.

Ответникът поддържа, че към датата на подаване на исковата молба не било налице висящо изпълнително производство за събиране на процесните везания, нито били предприемани действия, накърняващи правната сфера на ищеца, което водело до извод за липса на правен интерес у последния да предявява иск за несъществуване на вземанията. Отправено е искане за прекратяване на производството като недопустимо, а в условията на евентуалност – за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана.

Софийски районен съд, І-во гражданско отделение, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на производството по делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между страните, че Н. М. П. не дължи на „***сумите от 16139,00 лева (8251,74 евро) – главница, 3223,00 лева (1647,89 евро) – лихва и законна лихва за забава за периода от 18.01.2016 г. до 21.07.2025 г. в размер на 16808,98 лева (8594,30 евро), представляващи задължения по Договор за потребителски кредит № ***/05.11.2007 г., сключен между „*** и Н. М. П., вземанията по който били прехвърлени на „***чрез договор за цесия от 18.01.2016 г.

По допустимостта на производството съдът намира следното:

Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на един иск е наличието на правен интерес за ищеца да получи защита на накърненото си право по съдебен ред.

Правният интерес обуславя допустимостта на исковото производство, поради което съдът е длъжен да следи за съществуването на такъв във всеки етап от развитието на процеса, включително съобразявайки релевантните за същия обстоятелства, настъпили след предявяването на иска.

С предявяването на отрицателен установителен иск се цели по съдебен ред да бъде отречено съществуването на едно право или задължение, за което неоснователно се твърди, че съществува в правната сфера на ищеца. Законът, в чл. 124, ал. 1 ГПК, изрично обвързва предявяването на такъв иск с наличието на правен интерес.

Настоящият съдебен състав намира, че в разглеждания казус за ищеца е налице правен интерес от водене на делото. Противно на изложеното в отговора на исковата молба, съдът намира, че всяка извънсъдебна претенция за заплащане на парични задължения обосновава наличието на правен интерес за длъжника да установи със силата на пресъдено нещо, че извънсъдебно претендираните от кредитора вземания не 3 съществуват. В случай на погасяване на задълженията по давност, същите действително продължават да съществуват като естествени такива, но само от волята на длъжника зависи дали той ще заплати същите. Именно поради тази причина, отправяйки извънсъдебни претенции за заплащане на т. нар. „естествени“ задължения, кредиторът създава правен интерес у длъжника да установи недължимостта на тези вземания със съдебно решение, с цел преустановяване отправянето на последващи извънсъдебни претенции към него. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният по делото иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

В производство по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му интерес, а в тежест на ответника е установяването при условията на пълно и главно доказване на фактическите обстоятелства, от които произтича отричаното право.

Съгласно принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК. При предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена сума, какъвто е настоящият казус, кредиторът-ответник по иска трябва да докаже фактите, от които произтича вземането, а длъжникът-ищец – релевираните възражения за недължимост на същото, поради което именно ответникът по отрицателния установителен иск следва да докаже, че вземането е възникнало и съществува. В този смисъл е и константната практика на върховната съдебна инстанция (вж. Решение № 240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2011 г., III г. о.; Решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т. о., ТК; Решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о., ГК).

В настоящата хипотеза, предвид въведените от ищеца основания за недължимост на процесните вземания, а именно – липса на валидно кредитно правоотношение между страните, липса на породила спрямо ищеца цесия на процесните вземания и изтекла спрямо тях погасителна давност, уважаването на предявеният иск се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1/ липса на валидно възникнали парични вземания в полза на ответника срещу ищеца; 2/ неизпълнение на задължението за заплащане на същите от страна на ищеца-длъжник; 3/ изтичане на законоустановения срок за погасяване по давност на процесните задължения.

По силата на Договор за потребителски кредит № ***/05.11.2007 г. /л. 38 от делото/, сключен между „*** като кредитодател и Н. М. П. като кредитополучател е възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на заем на парична сума в размер на 17200,00 лева, който следвало да бъде погасен за срок от 120 месеца чрез заплащането на равни месечни вноски от по 261,40 лева с крайна падежна дата 05.11.2017 г., видно от приложения към договора погасителен план. Съдът намира, че 4 от така представения като доказателство договор се установява съществуването на валидно възникнало кредитно правоотношение между „*** и ищеца Н. П..

По делото обаче не са представени доказателства, от които да се установява, че вземанията именно по този договор за кредит са били прехвърлени от кредитора „*** в полза на ответника „***чрез договор за цесия от 18.01.2016 г. Съгласно потвърждение за извършена цесия от 18.01.2016 г. /л.47 от делото и сл./ между „*** и „***е сключен договор за цесия от същата дата, като ответното дружество в качеството си на цесионер е придобило всички вземания на банката, в качеството на цедент, описани в Приложение № 1 към потвърждението. Препис от това приложение е представен по делото /л. 42 – 43/, но сред описаните в него вземания не са включени процесните такива по Договор за потребителски кредит № ***/05.11.2007 г. Предвид изложеното, съдът намира, че не установи в хода на производството процесните вземания да са преминали надлежно в патримониума на ответника „*** следователно – същият не се явява материалноправно легитимиран кредитор по тях.

Дори да се приеме, че вземанията по Договор за потребителски кредит № ***/05.11.2007 г. са били цедирани на ответното дружество, съответно – че същото, в качеството си на кредитор, притежава правото да претендира тези вземания от ищеца, доколкото последният е надлежно уведомен за извършената цесия с връчването на отговора на исковата молба, към който е приложено уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /вж. л. 44/, то вземанията по процесния договор се явяват погасени по давност. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че ответникът не е ангажирал каквито и да е било доказателства за извършването на действия, прекъснали и/или спрели давността спрямо процесните вземания. Предвид липсата на такива доказателства и като съобрази крайната падежна дата на задълженията по Договор за потребителски кредит № ***/05.11.2007 г. – 05.11.2017 г., съдът намира, че приложимата в случая погасителна давност за вземанията е изтекла преди датата на подаване на исковата молба по делото.