Решение № 1 от 05.01.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Свиленград, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова в присъствието на прокурора С. Ант. С. като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Гражданско дело № 20225620100585 по описа за 2022 година намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 133 от СК.

Образувано е пред първата инстанция по искове с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, предявени от В. В. Г. с ЕГН ********** от село Райкова могила, област Хасково, със съдебен адрес: град *************, област Хасково, чрез адвокат А. Й., против Б. Г. Д. с ЕГН ********** от село Крепост, област Хасково.

В Исковата молба се твърди, че страните по делото са живеели на съпружески начала, като окончателно са се разделили през 2018 година. От съвместното си съжителство имали родени няколко деца, като четири от тях * В.ова Г., * В.ов Г., * В.ова Г. и * В.ова Г., живеели при ищеца в закупения от него имот в село Райкова могила, област Хасково. Твърди, че за тези деца се грижи единствено той през годините, издържа ги финансово, възпитава ги; като получава помощ и подкрепа от родителите си. Децата посещавали редовно училище. Сочи, че майката на децата не се интересувала от тях от момента на раздялата през 2018 година, не осъществявала контакти с тях, т.е.

1 била се дезинтересирана от тях, както и не предоставяла средства за тяхната издръжка.

Въз основа на изложените обстоятелства от Съда се иска да постанови Решение, с което да лиши ответника Д. от родителски права спрямо малолетните деца * В.ова Г. с ЕГН **********, * В.ов Г. с ЕГН **********, * В.ова Г. с ЕГН ********** и * В.ова Г. с ЕГН ********** поради трайното неполагане на грижи в отглеждането и възпитанието на децата, както и наплащане на издръжки.

Не се претендират разноски по делото.

Представя писмени доказателства и ангажира гласни такива.

В съдебно заседание, ищецът чрез пълномощника си - адвокат А. Й., поддържа предявените искове.

В дадения срок за отговор ответникът Д. не представя такъв. Не се явява в съдебно заседание.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение Свиленград, се представлява от Прокурор С. С., която счита, че са налице основанията за лишаване на майката от родителски права по отношение на посочените четири деца.

Дирекция „Социално подпомагане” – Свиленград, се представлява от Старши юрисконсулт Николай Славов, който изразява становище за пълна дезинтересираност на майката от четирите й деца, посочени по - горе.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с наведените твърдения на страните, Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

По делото няма спор, а и от приложените Удостоверения за раждане, издадени от Община Свиленград, респ. Община Димитровград, е видно, че ответникът е майка на децата * В.ова Г. с ЕГН **********, * В.ов Г. с ЕГН **********, * В.ова Г. с ЕГН ********** и * В.ова Г. с ЕГН ********** и че бащата на децата е ищецът.

От изискания Социален доклад по делото, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” - Свиленград, се установява че за децата се грижи бащата, подпомаган от бабата и дядото по бащина линия, децата са в добро здравословно състояние, получават обич и внимание, редовно посещават 2 учебните занятия, не са нарушени правата и интересите им, осигурена им е безопасна среда, живеят с село Райкова могила в къща, която е електрифицирана и водоснабдена, оборудване с най – необходимите ел.уреди и мебели, има добри хигиенно – битови условия и се поддържа добра хигиена, бащата работи в Дания като сервитьор в кафе – аперитив при месечно възнаграждение в размер на 4 000 лв., с които задоволява нуждите и потребностите на семейството си, бащата редовно комуникира с децата, майката не полага грижи за децата и не им дава издръжка от периода на фактическата раздяла с бащата.

От показанията на разпитания по делото свидетел * * В.а се установява, че майката на децата не се интересува от тях от момента на раздялата през 2017 - 2018 година и не е осъществявала контакти с тях, както и не предоставя средства за тяхната издръжка, а децата се издържат финансово от бащата – ищец по делото.

Съдът в настоящия си състав кредитира в цялост показанията на свидетеля * * В.а, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 172 от ГПК, тъй като има непосредствени и преки впечатления от развитието на отношенията между майката и децата в процесния период от време, а също така и тъй като се подкрепят и кореспондират на другите събрани по делото доказателства.

Показанията на свидетеля В.а са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, в които е налице логическа връзка.

Съгласно чл. 133, ал. 2 от СК, Съдът е служебно задължен при заведено дело за лишаване на родител от права да изслуша този родител. В настоящия случай Съдът не изпълни това си задължение поради неявяването на ответника Д., чието лишаване от родителски права се иска, въпреки редовното й призоваване.

По делото не бе изслушано детето *, която е навършила 10 години към настоящия момент, въпреки разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето, тъй като Съдът намира, че детето е достатъчно травмирано и притеснено от обстоятелството че родителите му са процес на лишаване от родителски права на майката и че евентуалното му изслушване би навредило на психическото и емоционалното му развитие.

Предвид така установената по делото фактическа обстановка, от правна страна Съдът намери следното:

3

Съгласно чл. 132, ал. 1 от СК родителят може да бъде лишен от родителски права, когато: т. 1 - поведението на родителя представлява опасност за личността, възпитанието, здравето или имуществото на детето, в особено тежък случай; т. 2 - без основателна причина родителят трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка.

Претендираните с Исковата молба мерки за лишаване от родителски права на майката са в интерес на децата, поради което исковете следва да се уважат. Налице е хипотезата на т. 2 на чл. 132 от СК. Ответникът Б. Г. Д. следва да бъде лишена от родителски права по отношение на децата * В.ова Г. с ЕГН **********, * В.ов Г. с ЕГН **********, * В.ова Г. с ЕГН ********** и * В.ова Г. с ЕГН **********.

В конкретния случай поведението на майката представлява пълно пренебрегване на родителския си дълг. Касае се до виновно поведение, изразяващо се в неизпълнение на своите задължения, които са регламентирани в чл. 122, чл. 125 и чл. 143, ал. 1 от СК , според които родителят е длъжен да се грижи за децата си, да ги подготвя за общественополезна дейност, както и да им осигурява издръжка до навършване на пълнолетие. Всъщност, това е цялостно неизпълнение на родителските задължения - тежко и укоримо виновно бездействие. Като критерий може да служи само житейската практика и моралът.

От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че майката без основателна причина трайно (повече от четири години) не полага грижи за отглеждането и възпитанието на децата си, не е осъществявала какъвто и да е контакт с тях и не им дава издръжка. Липсата на заинтересованост от страна на майката по отношение на децата е довела и до изграждането на дистанция между тях. Нещо повече – връзката между майката и децата е прекъсната дотолкова, че децата наричат баба си по бащина линия „мамо”.

„Отглеждането” на дете изисква непрекъснати непосредствени материално - технически грижи за храна, облекло, хигиена, здраве, почивка, жилище и пр. Възпитателната функция на родителите е извънредно важна поради своя незаменим характер. В средата на семейството и под грижите на родителите се извършва първоначалното оформяне на човешката личност. Под влияние на родителите детето може да получи начало на правилен мироглед и 4 нравствени добродетели, но то може да възприеме и неправилни разбирания, отрицателни и порочни навици. Важно е не поведението на родителя, а неговото отражение върху детето, изразяващо се в негативното засягане на основните му права. Според чл. 18, т. 1 от Конвенцията за правата на детето , приета от ОС на ООН на 20.11.1989 година, ратифицирана с Решение на ВНС от 11.04.1991 година и влязла в сила от 03.07.1991 година, родителите носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа.

В тази връзка, разгледани по същество исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени, както вече бе посочено. Анализът на установените факти налага единствено възможния извод, че са налице основанията, визирани в чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК. Налице е умишлено безотговорно поведение от страна на ответника Д. във връзка с изпълняване на задълженията като родител. Ето защо, Съдът следва да постанови Решение, с което да лиши от родителски права ответника Б. Г. Д. по отношение на децата * В.ова Г., * В.ов Г., * В.ова Г. и * В.ова Г..

Съгласно чл. 134 от СК Съдът при всички случаи на лишаване от родителски права е длъжен да определи и мерки относно личните отношения между лишения от родителски права родител и детето, както и да определи издръжка за детето, ако такава не е присъдена. В тази връзка следва да бъдат определени и мерки относно личните отношения между майката и децата *, * и *, тъй като за детето * има постигната Спогодба между страните по делото.

От една страна, с оглед задължителния характер на разпоредбата на закона, и от друга - да не се отчуждят децата от рождения си родител, личните отношения и контакти следва да бъдат определени предвид възрастта на децата и здравословното им състояние. При решаването на въпроса за личните отношения между децата и родителя, при когото те не са оставени за отглеждане и възпитание, Съдът изхожда от интересите на децата и особеностите на конкретния случай. Изложеното мотивира Съда да определи майката да има право да посещава и да вижда децата *, * и *, както следва: всяка първа събота от месеца за времето от 14.00 часа до 18.00 часа по местоживеене на децата.

По силата на чл. 134 от СК, с настоящето Решение Съдът следва да се произнесе и по издръжката на децата *, * и *, тъй като за детето * има 5 постигната Спогодба между страните по делото. Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК , „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи” съгласно чл. 142, ал. 1 от СК . Издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК). Считано от 01.04.2022 година е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на 710 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на издръжката не може да е под 177.50 лв.

С оглед на възрастта на децата *, * и * (на 7 години, 7 години и 8 години) и естеството на нуждите им за издръжка с оглед задоволяване на найелементарните и неотложни нужди към настоящия момент ще са необходими парични суми от порядъка на 360 лв. месечна издръжка. Този размер на издръжката следва да бъде разпределен между двамата родители, както следва: ответникът Д. да заплаща сумата от по 180 лв. за издръжка на децата си *, * и *, а бащата да поеме останалата част от издръжките от 180 лв. за всяко от трите посочени деца, като продължи да полага преките и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието им.

Съдът определи посоченият размер на издръжките на трите деца, които ответникът Д. следва да заплаща на малолетните си деца *, * и *, като съобрази не само конкретните нужди на тези деца, но и възможностите на дължащия издръжка родител. Данни относно размера на получавания месечен доход от ответника Д. липсват. Установено е, че ответникът Д. дължи издръжка на други малолетни деца. Наред с това, данните по делото сочат, че ответникът Д. не страда от физически недъзи или от психически недостатъци, същата е в трудоспособна възраст, при което се налага изводът, че Б. Д. е в състояние да полага труд и да заработва месечен доход поне в размера на минималната работна заплата за страната.