Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 110 от 23.02.2024, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 124/2023
Вид
Решение № 110
Подписан
23.02.2024
В сила
21.03.2024
Състав
Димитър Руменов Беровски

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Благоевград, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210100124 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

I. Обстоятелства по производството.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД против Б. Р. Д..

Ищецът твърди, че между „Банка ДСК“ АД, действащ в качеството му на заемодател, и ответника Б. Р. Д., като кредитополучател, е бил сключен договор за стоков кредит № 561949 от 02.08.2020 година, съобразно изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК). Сочи, че по силата на посочения договор заемодателят е предал на кредитополучателя сумата от 2981,17 лв., и е била уговорена договорна лихва в размер на 1146,15 лв. Навежда, че посочените задължения е следвало да бъдат погасени от заемополучателя на 24 месечни вноски, 23 от които в размер на 156,32 лв. и последната двадесета и четвърта вноска в размер на 156,17 лв. Поддържа, че кредитополучателят преустановил плащането на вноските по процесния кредит на 03.09.2020г., като на 02.08.2022г. бил настъпил крайният падеж на целия кредит. Заявява, че по кредита са останали: дължима главница в размер на 2891,17 лв., договорна лихва върху главницата в размер на 1146,15 лв. за периода от 02.09.2020 г. до 03.02.2022 г. и мораторна лихва върху главницата в размер на 384,15 лв. за периода от 03.09.2020 г. до 25.10.2022 г. Поддържа, че съгласно Приложение № 1.1 от 03.02.2022г. към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 17.06.2020 година „Банка ДСК“ АД (цедент) е прехвърлило на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД (правоприемник на което е ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК 207172780) вземанията си към ответника Б. Р. Д., произтичащи от горепосочения договор за заем. Навежда, че ответникът е бил уведомен за така извършената цесия чрез изпращането на уведомително писмо с обратна разписка. Заявява, че за претендираните вземания на 31.10.2022г. по ч. гр. д. № 2494/2022г. по описа на РС-Благоевград е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.

Ответникът Б. Р. Д., чрез особения си представител адв. И. С. Р., счита предявените срещу него искове за неоснователни. В тази връзка сочи, че не бил уведомен за извършената 1 цесия по установения в закона ред.

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните установителни искови претенции:

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК - относно вземането за сумата от 2891,17 лв. /две хиляди осемстотин деветдесет и един лева и седемнадесет стотинки/ - представляваща главница по договор за стоков кредит № 561949, сключен на 02.08.2020 година между Б. Р. Д.

/кредитополучател/ и „Банка ДСК“ АД /кредитор/, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с подписано на 03.02.2022 година Приложение № 1.1 към Договор за покупкопродажба на вземания /цесия/ от 17.06.2020 година, като на основание чл. 99 ЗЗД длъжникът е уведомен за извършената продажба на 10.02.2022 година, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /28.10.2022г./ до окончателното погасяване.

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно вземането за сумата от 1146,15 лв. /хиляда сто четиридесет и шест лева и деветнадесет стотинки/ - договорна лихва върху главницата за периода от 02.09.2020 г. до 03.02.2022 г.

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата от 384,15 лв. /триста осемдесет и четири лева и петнадесет стотинки/ - представляващи мораторна лихва за периода от 03.09.2020 г. до 25.10.2022 г.

За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 1337 от 31.10.2022г. по ч. гр. д. № 2494/2022г. на Районен съд – гр. Благоевград. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника Б. Р. Д. чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.

II. Фактически и правни изводи.

1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:

Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

2. Относно основателността на предявените установителни искове:

За доказване сключването на процесната сделка между "БАНКА ДСК" ЕАД (като заемодател) и Б. Р. Д. (като кредитополучател) ищецът представи с исковата молба копия от Договор за стоков кредит № 561949 от 02.08.2020г., погасителен план и ГПР от 02.08.2020г., Общи условия по договори за стокови кредити, фактура № 0280131206 от 02.08.2020г. и Уведомително писмо от "БАНКА ДСК" ЕАД до „Технополис България“ ЕАД.

От горепосочените писмени доказателства се установява се установява наличието на облигационно правоотношение, създадено между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД по силата на процесния договор за кредит. Става ясно, че заемодателят е предал на ответника сумата от 2891,17 лв., която сума представлява чистата стойност на заема. Получаването на заемната сума се установява и от заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Получената от кредитополучателя сума е бил използвана от него за закупуване на следната стока от „Технополис България“ ЕАД, а именно мобилен телефон SAMSUNG Z FLIP.

Ответникът по силата т. 2 от договора се задължил да погаси задълженията си по кредита за срок от 24 месеца, считано от датата на неговото усвояване – т.е. от 02.08.2020г. В Погасителния план била посочена дата на първо плащане – 02.09.2020г. и краен падеж на целия кредит – 02.08.2022г. В т. 7 от договора бил уговорен Годишният процент на разходите /ГПР/ в размер на 29,81 %. В т. 6 от договора бил предвиден и фиксиран лихвен процент в размер на 26,38 % годишно или 0,0733 % на ден. Уговорено било, че общата сума, която кредитополучателят следвало да заплати била в размер на 3751,53 лв., от която 2891,17 лв. главница и 860,36 лв. договорна лихва.

От приетото като писмено доказателство по делото Приложение № 1.1 от 03.02.2022г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 17.06.2020г. се установява, че 2

„Банка ДСК“ ЕАД (цедент) е прехвърлило на "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД (цесионер) вземанията си към ответника, произтичащи от процесния договор за стоков кредит.

Ответникът е бил уведомен за извършената цесия в рамките на настоящото исково производство. Това се е случило с получаване на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, включващи договора за цесия, писменото потвърждение по чл. 99, ал. 3, предл. последно ЗЗД и самото уведомление. Следователно ответникът Б. Д. е бил известен за прехвърлянето на процесните вземания в хода на сегашното исково дело, поради което и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК посоченото фактическо обстоятелство няма как да не бъде отчетено от съда (вж. Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. на ВКС и Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о. на ВКС). Възможността уведомяването на длъжника за цесията да се случи посредством депозирането на искова молба от цесионера, придружена с документите, които обективират прехвърляне на вземането, се допуска и в облигационноправната доктрина (вж. Ал. Кожухаров „Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение“, нова редакция и допълнение от П. Попов, София, 2002 г., стр.

487). Извън гореизложеното, е необходимо да се отчете, че поначало длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомление за цесията, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице. В случая липсват както възражения, така и доказателства от такъв порядък.

С оглед изложените съображения са изпълнени изискванията на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, като е настъпил уведомителният ефект на цесията. В този смисъл неоснователни се явяват възраженията на особения представител на ответника, че последният не бил уведомен за извършената цесия по установения в закона ред.

Посредством заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, става ясно, че ответникът не извършил плащания по процесния договор за заем, както към цедента, така и към цесионера. Вещото лице е изготвило два варианта за размера на дължимите суми. В първия вариант при изчисленията е взета предвид дължимостта изцяло на усвоената главница при договорен процент от 26,38 %. При втория вариант при изчисленията е взет предвид погасителният план към договора с намаляващи вноски по главницата. Съдът смята за меродавни изчисленията на вещото лице по този втори вариант на изчисление. Това е така, защото този вариант е съобразен с изготвения и подписан от страните погасителен план по процесния договор за потребителски кредит. Според вещото лице по този втори вариант, непогасената главница се равнява на 2891,17 лв.; размерът на договорната лихва за периода от 02.09.2020 г. до 03.02.2022 г. е 860,40 лв., а размерът на мораторната лихва за периода от 03.09.2020 г. до 25.10.2022г. е 331,56 лв. В тази връзка следва да се приеме за правилен подходът на вещото лице, което е приело, че изчислението трябва да се извърши на база погасителния план по кредита.

Не могат да бъдат споделени доводите, релевирани от ответника, за нищожност на цялата кредитната сделка поради изначална недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК. В тази връзка следва да се има предвид следното:

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т. т. 10 и т. 11, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно действащата към момента на сключване на процесната кредитна сделка редакция на чл. 10, ал. 1 ЗПК /Доп. – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Това изискване е спазено договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител е в два екземпляра. Следва да се посочи, че правата и задълженията на страните са изложени по ясен и разбираем начин, както изисква разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, като по своето 3 съдържание договорът отговоря на изискванията на закона, въведени с нормата на чл. 11, ал.

1, т. 10 (в редакцията им към датата на сключване на договора). Така в т. 6 ясно е посочено, че лихвеният процент е 23,38 %, Изрично е отразен и Годишният процент на разходите по кредита, който е в размер от 29,81 % /т. 7 от договора/. В т. 4 ясно посочено, че кредитът се погасява чрез банкова сметка с месечни вноски (главница и лихва) съгласно Погасителен план (Приложение № 1). Самият Погасителен план е приложен по делото, като същият е подписан от ответника, като в същия се посочени по разбираем за кредитополучателя начин броят на вноските, размерът на всяка вноска и общата дължима сума (3751,53 лв.), включваща главницата и договорната лихва.

За пълнота трябва да се отбележи, че релевираното от особения представител на ответника възражение, че липсвало уведомяване за предсрочната изисуемост на кредита, е неоснователно. В настоящия случай ищецът основава исковата си претенция на основание изтекъл краен срок по процесния договор за кредит, вземанията, по които са му били цедирани. В самата искова молба ищецът не се е позовавал на настъпила предсрочна изискуемост на процесния договор за кредит. Тъкмо обратното, ищецът се позовава на настъпил краен падеж.