Решение № 1412 от 24.10.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1412 гр. Плевен, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20244430103322 по описа за 2024 година

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от М. Ц. А., ЕГН **********, представляван от адв. А. Д. от *** против „Сити кеш" ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, в която се твърди, че на 28.03.2024 г. между ищцата, в качеството на кредитополучател и „СИТИ КЕШ“ ООД, в качеството на кредитодател, бил сключен Договор за потребителски кредит № 1045186 към искане № 9335856, придружен с погасителен план към него. В чл.3 от съглашението били уговорени следните параметри:1. Размер на кредита: 500 лева; 2.Размер на погасителната вноска:

2х 20, 83 лв. и 4 x 138,29 лв.; 3. Ден на плащане: 29-о число;4.Вид вноска: месечна; 5.Годишен процент на разходите на заема: 62,27 %; 6. Брой вноски: 6;

7. Фиксиран годишен лихвен процент: 50 %; 8. Дата на първо плащане:

29/04/2024 г.; 9. Обезпечение:

Поръчител или банкова гаранция – по избор на кредитополучателя; 10.Дата на последно плащане: 30/09/2024 г.;

11.Такса за усвояване: N/A; 12. Обща сума за плащане: 594, 82 лева.

Отделно от горните параметри, в чл. 11 ал.1 от Договора била посочена и неустойка за непредоставяне на обезпечение (съгласно чл.5 от Договора) във 1 вид на: 1.„Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва.“ ИЛИ „2.

Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 2.1. При един поръчител- осигурителният доход следва да е в размер на не по- малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; 2.2 при двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; 2.3 Да не е/са поръчители по други договори за заем, сключен/и с Кредитора; 2.4 Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора по които е налице неизпълнение; 2.5 Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен ”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 2.6.Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ удостоверяващ размера на получавания от тях доход;

Съгласно чл.5 ал.2 от Договора страните се споразумели, че кредитополучателя ще предостави посоченото в алинея 1 обезпечение в срок до 3 дни от сключване на договора. Общият размер на неустойката при непредоставяне на обезпеченията във вида и съгласно изискванията на кредитодателя възлизал на 323,18 лева за целия срок на договора за потребителски кредит.

При тези уговорки, ищцата следвало да върне сумата от 918, 00 лева, която включвала: 1) 500 - главница; 2) 94, 82 лева - лихва; 3) 323, 18 лева неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение. Срокът на кредита бил определен на 30.09.2024 г.

Излага се, че нито в Договора за потребителски кредит, нито в Стандартния европейски формуляр не било посочено какво точно се включвало в ГПР - например, дали в ГПР се включвала цитираната неустойка при непредоставяне на обезпечение.

Твърди се, че към момента на предявяване на исковата молба ищецът е направил плащане в размер на 100 лв.

2

Ищецът навежда доводи за нищожност на процесния договор за кредит.

Счита, че същия е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК.

Сочи се, че невключването на уговорената неустойка в ГПР означавало, че не е спазено изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК, защото на практика не бил посочен верният ГПР. Неустойката можело да се разглежда и като добавка към възнаградителната лихва по договора, без обаче в последния или в неговите приложения да е посочена като такава, което означавало, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, т. 9 от ЗПК поради неправилно посочване на лихвените проценти. Това правело договорът за кредит изцяло нищожен на основание чл. 22 от ЗПК.

Навеждат се доводи за нищожност и на неустоечната клауза сама по себе си, поради противоречие с добрите нрави, а и същата представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите, тъй като била необосновано висока.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на процесния Договор за потребителски кредит № 1045186, сключен между страните.

При условия на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли горния иск, ищецът претендира да се прогласи нищожността на неустоечната клауза, регламентирана в чл. 11, ал. 1 от процесния Договор.

Ответникът „Сити кеш“ ООД е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който ангажира становище за неоснователност на исковите претенции.

Ответникът „Сити кеш“ ООД е депозирал насрещна искова молба срещу М. Ц. А., в която при изложените твърдения за безспорния факт на сключен между страните договор за паричен заем №1045186/28.03.2024г. и елементите на същия, както и при твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на произтичащите от правоотношението вземания на кредитора, поради просрочие в плащането на вноски с падеж 29.04.2024г., 28.05.2024г. и 28.06.2024г., ищецът по насрещния иск претендира да бъде осъден ответника по иска да му заплати сумата от 500лв., представляваща дължима за връщане главница по договора, ведно със законната лихва от датата на завеждане на насрещната искова молба до окончателното изплащане.

3

Ответникът по насрещния иск е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията за лихва за забавено плащане на главницата.

Съдът като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е налице спор и се установява от представения препис на Договор за потребителски кредит с номер 1045186 от 28.03.2023г., че същия е бил сключен между ответника „Сити Кеш“ ООД, в качеството на заемодател и ищеца М. А., в качеството на заемател.

Видно е, че съгласно договора на ищеца е бил предоставен заем от 500 лв., който е следвало да се върне на 6 погасителни вноски за период от 29.04.2024г. до 30.09.2024г. Видно е, че лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 50 %, а годишният процент на разходите е посочен в размер на 62,27 %.

Според обективираното в чл. 5 ал. 1 от договора заемателят се задължил в тридневен срок от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи на определени условия.

Видно е, че в чл.11 е била регламентирана неустоечна клауза, предвиждаща, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечениев определения срок, заемателят дължи неустойка в размер на 323,18 лв., платима разсрочено.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Ищецът твърди нищожност на процесния Договор за потребителски кредит, поради неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Установи се, че в процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 62,27%, т. е.формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал.

1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, който към датата на подписване на съглашението е бил 68,95%.

Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва регламентираната в чл.11, ал.2 от Договора неустойка.

4

Съобразявайки разясненията, дадени от СЕС при тълкуване Правото на ЕС в Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C‑714/22, сезирания с настоящия спор съд изследва дали предвидената неустойка попада в рамките на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на 3, буква ж) от Директива 2008/48, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на член 3, буква и).

За да осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ (решение от 16 юли 2020 г., Soho Group, C‑686/19, EU:C:2020:582, т. 31), което означава всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора (решение от 21 април 2016 г., Radlinger и Radlingerová, C‑377/14, EU:C:2016:283, т. 84).

Настоящият съдебен състав приема, че в случая регламентираното като неустойка задължение на кредитополучателя да заплати на кредитора сума за непредоставяне на обезпечение представлява точно такъв разход, свързан с договора и известен на кредитора още при сключването му.

На първо място, съдът намира, че постигането на съгласие по клаузите на чл.5 и чл.11 от Договора е условие за сключването му и предоставяне на заемната сума. Касае се за клаузи, които са част от бланкови договори по предоставяни от финансовата институция кредити и не се установява от доказателствата по делото да е имало възможност за кредитополучателя да влияе върху съдържанието на процесния договор, изключвайки тези клаузи.

В същото време, разглеждайки предвидените обезпечения, съдът счита, че първото от тях - предоставянето на безусловна банкова гаранция, е очевидно неизпълнимо за кредитополучател, молещ за заем в размер на 500лв.

В случай, че би могъл да осигури такава банкова гаранция, той би получил кредит от банка, а не би се обърнал за услуга към небанкова институция. На следващо място, предвидените изисквания, на които следва да отговарят поръчителите са реално неизпълними – поставено е изискване за осигуряване на поръчители, които получават месечен доход, надхвърлящ многократно размера на минималната работна заплата за обезпечаване на кредит, който е в размер по-нисък от една минимална работна заплата. И в същото време отговарящи на редица други условия.

5

С оглед горното, съдът намира, че поставеното в чл.5 от Договора изискване за обезпечаване по начало е неизпълнимо от длъжника и това е било ясно на двете страни по правоотношението, в това число на кредитора, още при подписване на съглашението им.

Поради това, предвидената като неустойка сума, дължима при непредставяне на обезпечението, е изначално определена като част от плащанията на заемателя и включена в погасителния план, дължима с всяка месечна вноска.

Макар и наречена неустойка, тя очевидно не съответства на въведените й от Закона функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения. На заемателят е отпуснат кредит в размер на 500 лв., а уговорената и начислена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е в размер на 323,18лв., т. е. в размер на повече от половината от главницата по заема.

Освен това неустойката се начислява еднократно и за неизпълнение на непарично задължение /компенсаторна неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по заема и за периода на неизпълнението, поради което е изключено да се приеме, че размерът й се получава твърде висок в сравнение с дължимата сума и с реалните вреди и това се дължи на периода на неизпълнение от страна на ответника. На практика неустойка би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за заем е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/ и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. С така въведеното задължение за 6 представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение. Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3 - дневен срок от усвояване на сумата на договора за заем, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните вноски е включена част от нея, т. е. води до оскъпяване на заема. Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за заем задължение на длъжника, което не е свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство.