Решение № 4 от 25.01.2021, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№4 гр. К. , 21.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ в публично заседание на втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева

Габриел Р. Русев при участието на секретаря Петя Х. Михайлова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20205100500218 по описа за 2020 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 242/15.07.2020 г., постановено по гр. д. № 98 по описа за 2020г., К.йският районен съд е отхвърлил предявеният от „У. Г.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. С. ш. N 85з, срещу „Р.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. К., кв. В., бл. 62, вх. Д, ет. 6, ап.98, общ. К., обл. К., отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК, за сумата 1 270.

86 лв. главница и 5. 30 лв. лихви, представляващи изпълняемо право /вземане/ по изпълнително дело N 202081220400070 по описа на ЧСИ Р.

С. с рег. N 812 на КЧСИ, по изпълнителен лист от 17. 01. 2020г., издаден въз основа на подлежаща на изпълнение Заповед N 774/23. 11. 2018г. по ч. гр. д. N 1725/2018г. на РС - К.. С решението си съдът е осъдил ищеца да заплати разноски в полза на ответника.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „У. г.” ООД, представляван от процесуалния си представител адв. С. Ч., който го обжалва изцяло като неправилно, немотивирано и 1 незаконосъобразно, постановено при допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Бланкетно се сочи, че съдът не обсъдил правилно всички доказателства по делото, без оплакването да е конкретизирано.

Излагат се доводи за неправилността на атакуваното решение, които макар да са пространни, се подвеждат под едно оплакване – атакуваното решение е постановено в противоречие с ТР №3/2017г. по ТД №3/2017г.

Въззивникът моли да се отмени решението на К.йския районен съд и да се уважат предявените искове. Претендира разноски за две инстанции.

В съдебно заседание жалбодателят не се представлява. В депозирана молба изразява становище, че поддържа въззивната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.

Въззиваемият „Р.” ЕООД - гр.К. оспорва въззивната жалба в представен отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК. Сочи, че обжалваното решение на К.йския окръжен съд е правилно и законосъобразно, като споделя мотивите на първоинстанционния съд. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител поддържа становището си, изразено в отговора на въззивната жалба.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззивника.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, констатира:

Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен интерес, а по съществото разгледана е неоснователна.

Решението на К.йския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за нищожно.

2

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „У.

Г.“ ООД срещу „Р.“ ЕООД иск за недължимост на парично вземане по получена на 24. 01. 2020г. покана за доброволно изпълнение по изп. дело N 202081220400070 по описа на ЧСИ Р. С. с рег. N 812 на КЧСИ, както и два броя изпълнителни листове от 13. 01. 2020г. и от 17. 01. 2020г., издадени от PC-К.. Изложени са твърдения, че в поканата за доброволно изпълнение е посочено задължение за плащане на главници, лихви, разноски и такси, в размер от 2 155. 54 лв., от които 1 270. 86 лв. главница, 520 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, 10 лв. доп. разноски, 5. 30 лихви и 197. 38 лв. такси по ТЗЧСИ. Ищецът сочи, че по изпълнителното дело взискателят е заявил, че не му е платена сумата 1 270. 86 лв., представляваща главница, въпреки, че на 08. 01. 2020г. заплатил задълженията си към взискателя, поради което последният е недобросъвестен. Ищецът претендира да се установи спрямо ответника недължимостта на сумата 2 155. 54 лв., от която 1 270. 86 лв. главница, 520 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, 10 лв. доп. разноски, 5. 30 лихви и 197. 38 лв. такси по ТЗЧСИ по изп. дело N 202081220400070 по описа на ЧСИ Р. С. с рег. N 812 на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителни листове, издадени на 13. 01. 2020г. и на 17. 01. 2020г. от РС-К.. В изпълнение на указанията на съда, за отстраняване на нередовностите на исковата молба, посочва в цялост обстоятелствата, на които основава иска, а именно, че производството по което е издадено изпълнителното основание, послужило за издаване от PC-К. на изпълнителни листове от 13. 01. 2020г. и от 17. 01. 2020г., е ч. гр. д. N 1725/2018г. на PC-К., по което на основание влязла в сила Заповед N 774/23. 11. 2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е издаден изпълнителен лист от 17. 01. 2020г. за сумите 18 642. 01 лв., представляваща неизпълнено парично задължение по Фактура N 1000000870/09. 03. 2018г., ведно със законната лихва, считано от 22. 11.

2018г. до окончателното й изплащане, и 1 279. 05 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 18 642. 01 лв., за периода от 20. 03. 2018г. до 21. 11. 2018г., както и образуваните искови производства по гр. д. N 32/2019г. на PC-К. и в. гр. д. N 230/2019г. на ОС3 К., като във връзка с разноските по всички посочени дела е издаден изпълнителен лист от 13. 01. 2020г. за сумите: 549. 32 лв. разноски по гр. д. N 32/2019г. на РС-К., 834. 42 лв., разноски по заповедното ч. гр. д. N 1725/2018г. на PC - К., и 1 089. 32 лв. разноски във въззивното гр. д. N 230/2019г. на ОС-К..

Недължимост на изпълняемото право, претендирано от визскателя по посоченото изпълнително дело, образувано въз основа на посочените изпълнителни листове, за плащане на сумата 1 270. 86 лв. -главница, ищецът обосновава с погасяване на паричните задължения изцяло на 08.

01. 2020г., по платежно нареждане в полза на взискателя, което представя към исковата молба. В съдебно заседание ищецът поддържа иска като конкретизира, че предмет на отричане с предявеният отрицателен установителен иск е изпълняемото право за сумата 1 270. 86лв. и 5. 30 лв. лихви, доколкото останалите суми представляват разноски по принудителното изпълнение, образувано от ответника като взискател срещу ищеца като длъжник. Претендира за уважаването на иска, позовавайки се на Тълкувателно решение N 3/2017г. от 27. 03. 2019г., постановено по тълк. д. N 3/2017г. на ОСГТК на ВКС.

Или, съдът е сезиран с иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК за недължимост на изпълняемо право по образуваното от ответника срещу длъжника изпълнително дело N 202081220400070 по описа на ЧСИ Р. С. с рег. N 812 на КЧСИ, в размер на 1 270. 86 лв. главница и 5. 30 лв. лихви, като част от удостоверено изпълнявано право по Изпълнителен лист от 13. 01. 2020г., издаден въз основа на Решение N 355/17. 07. 2019г. по гр. д. N 32/2019г. на PC-К., и Изпълнителен лист от 17. 01. 2020г., издаден въз основа на подлежаща на изпълнение Заповед N 774/23. 11. 2018г. по ч. гр. д. N 1725/2018г. на РС-К..

Съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

4

Искът се основава на присъждане на парично вземане по влезли в сила съдебни решения и заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по горепосочените граждански дела, по които за установеното по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК парично вземане и разноски по делата са издадени двата изпълнителни листа, въз основа на които взискателят „Р.“ ЕООД е образувал срещу длъжника „У. Г.“ ООД изп. дело N 202081220400070 по описа на ЧСИ Р. С. е рег. N 812 на КЧСИ за сумата 1 270. 86 лв. главница. В поканата за доброволно изпълнение са посочени лихви от 5. 30 лв. без период на дължимост, както и са посочени разноски по изпълнителното дело, в т. ч. и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, които разноски не са предмет на иска по чл. 439, ал. 2 от ГПК, тъй като са извън изпълнителните основания, послужили за издаване на изпълнителен лист, който единствено удостоверява изпълняемото право.

На 13. 01. 2020г. PC - К., въз основа на подлежащо на изпълнение Решение N 355/17. 07. 2019г. по гр. д. N 32/2019г. на същия съд, е издал изпълнителен лист, в полза на „Р.“ ЕООД, с ЕИК *********, срещу „У.

Г.“ ООД, с ЕИК *********, за сумата 1 549. 32 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство, сумата 838. 42 лв., представляваща разноски по заповедното ч. гр. д. N 1725/2018г. на Районен съд - К., и 1 089. 32 лв., представляваща разноски във въззивното производство. Изпълнителният лист е издаден след постановяване на окончателно Решение N 7/07. 01. 2020г. по в. гр. д. N 230/2019г. на ОС-К., постановено в производство по иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, с което частично е отменено Решение N 355/17. 07. 2019г. по гр. д. N 32/2019г. на PC-К. в установителната му част, отхвърляща частично иска на ищеца „Р.“ ЕООД с ЕИК ********* срещу ответника „У. Г.“ ООД с ЕИК *********, и в частта за разноски. След частичната отмяна и произнасяне в тази част по същество, претендираното от ищеца парично вземане по издадена Заповед N 774/23. 11. 2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. N 1725/2018г. на PC-К., е признато за сумата в размер на 18 642. 01 лв., представляваща неизпълнено парично задължение за плащане на разходи за 5 електроенергия и вода при експлоатация на наето помещение по Фактура N 1000000870/09. 03. 2018г., ведно със законната лихва, считано от 22. 11.

2018г. до окончателното й изплащане, и за сумата в размер на 1 279. 05 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата сума по т. 1, за периода от 20. 03. 2018г. до 21. 11.

2018г.

В тази част първоинстанционното решение по гр. д. N 32/2019г. на PC-К., изменено с окончателното въззивно решение на ОС-К. по в. гр. д. N 230/2019г. на ОС-К., като постановено в исково производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК, има установително действие, като изпълнителна сила за установеното парично вземане за главница, мораторна и законна лихви за забава има издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. N 1725/2018г. на РС-К.. Постановеното в производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК решение има изпълнителна сила само в частта за разноски по делото - т. 12 на Тълкувателно решение N 4 от 18. 06. 2014 г. на ВКС по тълк. д. N 4/2013 г., ОСГТК, в мотивите към която е прието, че „съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.

404, т. 1 ГПК от съда в исковото производство. По същия ред се издава изпълнителен лист и за присъдените е решението или е определението за прекратяване на производството по делото разноски за исковия процес “.

За установеното за съществуващо в исковия процес парично вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение, изпълнителна сила има тази заповед, която влиза в сила след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист за вземането в съответствие с установителното действие на решението - чл. 416 от ГПК.

След влизане в сила на решението по гр. д. N 32/2019г. на РС - К., 6 изменено с окончателното решение от 07. 01. 2020г. по в. гр. д. N 230/2019г. на ОС-К., издадената Заповед N 774/23. 11. 2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. N 1725/2018г. на РС-К. е породила изпълнителна сила за потвърденото парично вземане, и въз основа на нея на 17. 01. 2020г. заповедният съд е издал изпълнителен лист в полза на кредитора „Р.“ ЕООД срещу длъжника „У. Г.“ ООД за сумата 18 642. 01 лв., представляваща неизпълнено парично задължение за плащане на разходи за електроенергия и вода при експлоатация на наето помещение по Фактура N 1000000870/09. 03. 2018г., ведно със законната лихва, считано от 22. 11.