Решение № 84 от 08.05.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Сливница, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20231890200409 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

„***** със седалище и адрес на управление *, представлявано от управителя ****** от САК, обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-2100127 от 15.12.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- София област, с което за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ и на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

В жалбата се поддържа, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, а наложената санкция явно несправедлива. Изтъква се, че в НП не са посочени индивидуализиращите белези на санкционираното лице, а само фирменото наименование. Сочи се, че на жалбоподателя не са дадени съответни предписания и възможност за доброволно уреждане на вазникналите административнонаказателни правоотношения, което е довело до нарушаване правото му на защита. Излагат се съображения за липса на извършена от страна на АНО обективна оценка на всички обстоятелства, свързани със степента на обществена опасност на административното нарушение, поради което моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.

Административнонаказващият орган, директора на Д”ИТ”-София област, редовно уведомен се представлява от юрискнсулт *, с представено надлежно пълномощно по делото.

Същия изразява становище за неоснователност на жалбата, излагайки подробни съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, което моли да бъде потвърдено от съда. Претендира юрисконсултско възнаграждение, определено по отношение на размера му от съда.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства (наказателно постановление № 23-2100127 от 15.12.2021 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ - Софийска област, акт за установяване на административно нарушение № 23-2100127 от 19.11.2021 г., известие за доставяне, протокол за извършена проверка, призовка, трудов договор, идентификационна карта, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ, декларация, заповед № З - 0024 / 08.01.2019 г., 1 заповед № З-0025 / 08.01.2019 г., заповед № З - 0058 / 11.02.2014 г., заповед № З 0057/14.01.2022 г., заповед № 1573 / 25.09.2019 г., длъжностна характеристика, и показанията на свидетелите В. Г. С. и Ж. Г. П.), намира следното:

Дружеството жалбоподател е регистирано по българското законодателство юридическо лице и има качеството на търговец по силата на Търговския закон.

На 11.11.2021г. около 11.15 ч. служители на Дирекция „Инспекция по труда”Софийска област – свидетеля В. Г. С. - главен инспектор и Ж. Г. П. - главен инспектор извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в град *******. На мястото на проверката се явила и присъствала св. **, която е майка на управителя на дружеството жалбоподател и изпънявала функции по счетоводното оформяне на документите. При проверката била установена да полага труд като приготвяща закуски ** Г.. Проверяващите връчили на лицето декларация по образец, в която тя собственоръчно попълнила и отразила, че работи като „работник - закуски” в проверявания обект, считано от 11.11.2021 г., като посочила работно време, възнаграждение, почивни дни, месторабота, както и че не е получила копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор.

При приключване на проверката по документи в сградата на на ДИТСО били представена документация по осъществяване на трудовите правоотношения с ** Г., като бил представен и трудов договор № 005/10.11.2021 г. При документалната проверка била представена и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ от която е видно, че на 11.11.2021 г. е изпратено уведомление за сключения трудов договор в ТД на НАП, което било регистрирано в ТД на НАП на 11.11.2021 г. в 12:27:04 часа (л.35 и 55 от делото). По този начин било установено, че уведомлението за трудовия договор е било регистрирано на датата на проверката по работни места (11.11.2021 г.), но в по-късен час 12:27:04 ч. Това означава, че на същата дата по време на проверката по работни места, извършена около 11.15 часа ** Г., макар и да се е намирала в трудово правооношение с дружеството жалбоподател съгл. трудов договор от 10.11.2021 г., е допусната до работа в обекта, без да й е връчено копие от уведомлението за регистриране на сключения с нея трудов договор, заверено от ТД на НАП. Проверяващите приели, че така е нарушен чл. 63, ал. 2 от КТ и на работодателя бил съставен АУАН № 23 – 2100127 от 19.11.2021 г., съставен от главен инспектор при ДИТСО.

Констатациите от извършените проверки били отразени и в протокол, който е приложен по делото.

Срещу съставения акт не е постъпило възражение в предвидения в чл. 44 от ЗАНН срок.

Въз основа на АУАН № 23 – 2100127 от 19.11.2021 г. било издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл. 414, ал. 3 от КТ.

Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали, тъй като същите са кореспондиращи си, взаимно допълващи се и между тях няма противоречия.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява неоснователна и недоказана. При издаване на АУАН и НП са спазени стриктно разпоредбите досежно тяхното съставяне. Същите са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание.

Констатираното нарушение е индивидуализирано по място и време, като е описано и конкретно извършеното от обективна страна, което впоследствие е подведено под съответната за това правна норма.

Не са допуснати нарушения в

2 административнонаказателната процедура. Конкретно съдът намира, че е налице пълна яснота относно датата на нарушението - отразена е датата на която работникът е установен като извършващ работа - 11.11.2021 г., без към този момент да му е връчено уведомление за регистриране на сключения трудов договор. Ясно е и мястото на нарушението – посочената пекарна, където работникът е заварен да осъществява трудова дейност. Относно полагания труд е посочено, че извършва дейност като работник - закуски.

Съдът намира, че санкционираното дружество е осъществило вмененото му нарушение.

С издаденото НП е ангажирана наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на работодател, за осъществено нарушение на чл. 63, ал. 1 от КТ на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за това, че на 11.11.2021 г. ** Г. е осъществявала трудова дейност в предприятието на работодателя, без последният да й е предоставил копие от уведомлението за регистриране на сключения с него трудов договор, заверено от ТД на НАП. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Кодекса сочи, че отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само, като трудови правоотношения. Тези провоотношения според императивната норма на чл. 62, ал. 1 от Кодекса следва да бъдат уредени в писмена форма - чрез сключване на трудов договор, като изпълнението на горното задължение е вменено в тежест на съответния работодател. Освен това обаче, преди съответният работник да бъде допуснат на работа, работодателят е длъжен да му предостави екземпляр от трудовия договор и копие от уведомлението за регистрацията на този трудов договор, заверено от ТД на НАП – чл.63, ал.1 КТ. Работникът/служителят не може да бъде допускан до работа, без работодателят да е изпълнил някое от тези си задължения. От събраните по делото доказетелства безспорно е установено, че в случая работодателят е допуснал ** Г. до работа без да й е връчил копие от изискуемото уведомление за регистрация на трудов договор, съответно заверено, защото такова уведомление, не е било налично към момента на проверката в обекта, а към този момент работникът вече е осъществявал трудовата си функция. Безспорно е, че уведомлението е подадено на 11.11.2021 г. в 12:27:04 часа след извършената проверка.

Нарушението е безспорно установено и е описано със съставомерните му елементи.

С изложеното във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 414, ал. 3 от КТ. В ъпросната разпоредба предвижда, че „Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв....“ . Жалбоподателят, „Спейс Брадърс” ЕООД, е годен субект на нарушението, тъй като се явява работодател по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби към КТ. Като лице, което наема работници по трудово правоотношение (работодател) не е изпълнил задължението си да уреди отношенията при предоставяне на работна сила като трудови правоотношения с лицето ** Г. като не й е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Нормата на чл. 63, ал. 1 от КТ въвежда императивно задължение за работодателя да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Безспорен е фактът, че регистрацията на трудовия договор в НАП и изпращането на уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите е станала няколко часа по-късно, след часа на извършената проверка, но и това не е равнозначно на изпълнение на процесното задължение, защото внимателния прочит на разпоредбата на чл. 63, ал. 1 КТ води до еднозначния извод, че задължението на работодателя е да предостави кумулативно и двата документа на работника преди постъпването му на работа. Непредоставянето на който и да е от тях, представлява неизпълнение на изискването по чл. 63, ал. 1 КТ и води до ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя.

По отношение размера на наложеното наказание, имуществена санкция в размер на 2 000лв., съдът намира същата за неправилно определена от наказващия орган, който не се е 3 съобразил с възможностите на дружеството жалбодател. Определеният размер на имуществената санкция въпреки, че е към минимално предвидения в санкционната норма, административнонаказващият орган не е отчел предприетите мерки за отстраняване своевременно на констатираните нарушения от компетентните органи. Предвид изложеното, съдът намира, че следва да измени процесното НП, като намали размера на наложеното наказание на минимално предвидения размер, а именно 1500,00лв.

Настоящият състав намира, че в случая не може да бъде приложен институтът на маловажния случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, защото в чл. 415в от Кодекса на труда , изрично е уреден въпросът за отговорността при маловажни нарушения на трудовото законодателство. В чл.415в, ал.1 КТ е дадено определение за "маловажно нарушение", а в ал.

2 изрично и изчерпателно са регламентирани нарушенията, които при никакви обстоятелства не могат да бъдат квалифицирани като "маловажни", в това изброяване е и нарушението на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 КТ. В Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 7/2010 г. е посочено, че специалният състав на маловажно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН. Наличието на специалната норма на чл. 415в КТ изключва приложението на общата такава по чл. 28 ЗАНН, а специалният приложим закон изключва преценка за маловажност за визираните в чл. 415в, ал. 2 КТ нарушения, между които е и нарушението по чл. 63, ал. 1 КТ, за което е санкциониран касаторът.