Решение № 1009 от 21.12.2015, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№….......21.12.2015 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на втори декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МАРИН МАРИНОВ

При участието на секретаря Х.А., като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 696 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по молба от П.С.И., чрез адв. Р.К. против „ГАМОР” ООД, ЕИК *********, със седалище гр.

Варна, с правно основание чл. 625 от ТЗ за откриване производство по несъстоятелност на ответника.

Сочи се в молбата, че молителят П.С. е кредитор на ответника с изискуеми вземания по договори за заем от 21.04.2013г., 14.04.2013г. , 17.04.2013г., 14.03.2013г., 12.03.2013г., 05.02.2013г., 20.12.2012г., 18.12.2012г., 15.12.2012г., 13.12.2012г. 05.12.2012г. 08.11.2012г., 06.11.2012г., по който му е предоставил сумата от в общ размер на 1 348 000 лева, при уговорен срок до една година от датата на получаване на заетата сума. Сочи се, че сумите са предоставени на дружеството за нормално упражняване на търговската му дейност. Излага, че част от заетата сума в размер на 525 000 лева е възстановена на кредитора, като общо дължимия остатък възлиза на сумата от 823 000 лева. Излага твърдения за задължения към НАП в размер на 127 881.43 лева главница и лихви в размер на 1853.23 лева, а в полза на „УниКредит Булбанк” АД е издадена заповед № 7941/05.12.2014г. по описа на РС Варна за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата в размер на 811 992.55 лева главница, 13 128.93 лева лихви и разноски – 16 602.41 лева. Молителят се позова на невъзможността на длъжника да изпълни свои изискуеми парични задължения, произтичащи от търговски сделки, спиране на плащанията, както и на недостатъчност на активите на дружеството за покриване на задълженията му. В допълнение са изложени са твъдения, че спрямо длъжника „ГАМОР" ООД са образувани изпълнителни дела по издадени заповеди за незабавно изпълнение, като по част от тях е ангажирана солидарната отговорност на трети лица, включително и управителите като физически лица. Сочи, че управителят А.Е., без надлежно взето решение на ОС, е задължил дружеството със сумите от 150 000 лева и 165 000 лева в полза на „УЛЬЙБКА” ЕООД, за което са издадени два броя записи на заповед, въз основа на които е образувано заповедно производство за установяване на вземането. Навежда доводи за незаконосъобразен отказ от страна на управителя А.Е. за предоставяне на достъп до счетоводната документация на дружеството на управителя П.И..

Конституираният с определение №1881/26.05.2015г. присъединил се кредитор към молбата за откриване на производство по несъстоятелност „УниКредит Булбанк” АД, сочи в молбата за присъединяване, че е кредитор на ответника с изискуеми вземания, като в негова полза е издадена заповед № 7941/05.12.2014г. по ч.гр. д.

№15527/2014г. по описа на РС Варна за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата в размер на 811 992.55 лева главница, 13 128.93 лева лихви и разноски – 16 602.41 лева, като е образувано изпълнително дело №20157180400009 срещу кредитополучателя „Гамор” ООД и всички солидарно осъдени длъжници. Сочи, че вземанията на банката, въз основа на които е издадена посочената заповед, произтичат от договор за банков кредит – инвестиционен

№565/05208/020020/13.12.2012г. Сочи за наличие на учредена договорна ипотека в полза на кредитора по НА№75, т.2, рег. №3524, дело 242/2012г. на нотариус В.Д..

В заключение сочи общо неизплатено задължение от ответника към 21.05.2015г. в размер на 860 719.11 лева.

Ответникът е подал отговор в законоустановения срок, в който чрез процесуалния си представител изразява становище за недопустимост, евентуално неоснователност на подадената молба.

Оспорва се активната процесуална легитимация на ищеца П.И.. Сочи, че предоставените суми от ищеца съставляват допълнителни парични вноски въз основа на решение на ОСС от 01.11.2012г. Навежда съображения, че вземанията на молителя не произтичат от търговска сделка, поради което моли за прекратяване на производството с оглед качеството на молителя. Противопоставя се на твърденията за задлъжнялост на дружеството. Сочи, че същото не е в състояние на неплатежоспособност, има множество вземания към трети лица и упражнява търговска дейност.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото с молбата доказателства, становищата на страните, приетата съдебно-счетоводна експертиза, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Легитимиран да иска откриване производство по несъстоятелност на търговец е страна, чието парично вземане е изискуемо и произтича от търговска сделка, вкл. нейната действителност, изпълнение или е свързано с последиците от отпадане на облигационната връзка, или Националната агенция по приходите за публичноправните задължения към държавата или общините.

В конкретния случай ищецът основава легитимацията си на кредитор по търговска сделка по договори за заем от 21.04.2013г., 14.04.2013г. , 17.04.2013г., 14.03.2013г., 12.03.2013г., 05.02.2013г., 20.12.2012г., 18.12.2012г., 15.12.2012г., 13.12.2012г. 05.12.2012г. 08.11.2012г., 06.11.2012г., по който е предоставил на длъжника сумата от в общ размер на 1 348 000 лева, с настъпил падеж на плащане на сумите по договорите, като след приспадане на заплатените суми, са останали незаплатени в размер на 823 000 лева.

Относно търговски характер на дълга: Доколкото едната страна по материално правоотношение е търговец, то следва да намери приложение презумцията по чл. 286, ал. 3 ТЗ относно търговския характер на сделката. Ответното дружество, в чиито интерес е да опровергае презумцията по чл. 286, ал. 3 ТЗ, не навело твърдения и представило доказателства за това, че сключените договори не се намират в причинна връзка с упражняваното от търговеца занятие. Липсват доказателства за плащане на претендираните суми като предоставено кредитиране на дружеството от единия управител на дружество.

Поради изложеното съдът намира, че молителят притежава качеството кредитор на дружеството.

На следващо място конституираният с определение №1881/26.05.2015г. присъединил се кредитор към молбата за откриване на производство по несъстоятелност „УниКредит Булбанк” АД, от представените по делото доказателства се установява, че същият притежава качеството кредитор. В конкретния случай банката основава легитимацията си на кредитор по търговска сделка със съществуващо вземане по договор за банков инвестиционен кредит №565/05208/020020/13.12.2012г., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение №7941/05.12.2014г. по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №15527/2014г. по описа на ВРС, 42-ри състав, за което е образувано ИД №20157180400009. Доколкото и двете страни по материално правоотношение са търговци, то следва да намери приложение презумцията по чл. 286, ал. 3 ТЗ относно търговския характер на сделката. Ответното дружество, в чиито интерес е да опровергае презумцията по чл. 286, ал. 3 ТЗ, не навело твърдения и представило доказателства за това, че сключения договор не се намира в причинна връзка с упражняваното от търговеца занятие. По делото не са ангажирани доказателства за плащане на сумите предмет на заповед за незабавно изпълнение №7941/05.12.2014г. по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №15527/2014г. по описа на ВРС, 42-ри състав, извън предприетото принудително изпълнение срещу длъжника, които да обосноват липсата на интерес от присъединяване на кредитора към молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

За установяване на общото стопанско и финансово състояние на дружеството е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено. В първоначално назначената ССчЕ вещото лице е изследвало периода 2013г.-31.08.2015г., като въз основа на проверените счетоводни документи на дружеството се установява обща стойност на имуществото на „Гамор" ЕООД в размер на

1511460.21 лв. В същото време задълженията му по счетоводни данни са в размер на 2471198.60 лв., като всички задължения са краткосрочни. От представените баланси по делото е видно, че към 31.12.2013 г. пасивите надхвърлят активите на „Гамор” ООД, като задълженията са повече от активите и разликата е минус 259 хил. лв., което сочи за декапитализиране на дружеството. Единственото вземане на „Гамор” ООД е от ТД на НАП Варна във връзка с ДДС за възстановяване в размер на 272189.78 лв. Сумата е формирана от ДДС за възстановяване по подадени справки-декларации по ЗДДС. Най-старото вземане е по справка-декларация за м. декември 2014 г. и е в размер на 270865.29 лв. Установява се още задълженията на дружеството към отделни кредитори, от които към доставчици 540.00 лв.; клиенти по предоставени аванси - 50000.00 лв.; записани дялови вноски от А.Е. - 5000.00 лв; задължения към П.И. -791012.60 лв. /последно плащане 30.04.2013 г./; ТД на НАП Варна е 410924.58 лв; към Община Варна - 8754.86 лв.

/ последно плащане - 17.06.2014 г. в размер на 2612.46 лв./; към Уникредит Булбанк АД - 840967.68 лв.; МЦРМ Радост - 36013.88 лв.; А.Е. - 13065.00 лв; към Улъйбка ЕООД- 315000.00 лв. От представените баланси по делото, както и от допълнително извършените проверки на място в счетоводството на ответника експертизата установява, че финансовите му резултати по периоди са следните: за 2013 г. - загуба в размер на 263 хил. лв.; за 2014 г. - загуба в размер на 569 хил. лв. и за периода от 01.01.2015 г. до 31.08.2015 г. - загуба в размер на 131 хил. лв., поради което заключава, че дружеството не е в състояние да покрива краткосрочните си задължения.

При съотношение между текущите задължение и краткотрайните активи, израз на което е коенфициента за обща ликвидност, е видно, че дружеството не може да обслужва разходите си. Показателят за обща ликвидност е количествена характеристика с най-висока информационна стойност за платежоспособността на предприятието. Приема се, че коефициентът е в норма, когато варира между 0,9-1 и нагоре / решение № 376/19.05.2005 год., ВКС по т.д.№ 730/2004 год.; решение № 1727/07.01.2004 год., постановено по т.д.№ 844/2003 год. на ВКС/. Дружеството е платежоспособно, когато е в състояние на обслужва текущите си задължения с всички налични ликвидни средства. Нарушаването на соченото съотношение индикира неплатежоспособност по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ. При препоръчителна стойност на коефициента за обща ликвидност възлизащ на 1, се установява, че при ответника същият е много под приемливите стойности през целия изследван период:

0.159 през 2013г., 0.191 през 2014г., а понастоящем -0.110. Показателят за абсолютна ликвидност (съотношение на парични средства към текущи задължения) също е изключително неблагоприятен, (от 0.159 през 2013г. до 0.000 към 31.08.2015г.) и показва, че дружеството не разполага с парични средства за покриване на текущите си задължения. Видно е и че дружеството е изключително зависимо от кредиторите си, тъй като задълженията са повече от краткотрайните активи, коефициентът на автономност, под „0”. Дори и да се изключат при определяне коефициентите на ликвидност задълженията и вземанията по разчетите със свързаните лица в групата /видно от допълнителната ССчЕ/, дружеството отново е с показатели за ликвидност, които са под препоръчителните, което сочи на неговото декапитализиране и неспособност да се обезпечат задълженията.

Рентабилността е икономическа категория, чрез която се отчита способността на дружеството да реализира печалба и доход на своите притежатели. Показателите за рентабилност са количествени характеристики на ефективността от продажби, на собствения капитал и на активите на предприятието. Показателите за рентабилност са положителни величини, когато финансовият резултат е печалба и отрицателни, когато финансовият резултат е загуба. Видно от приетото по делото експертно заключение показателите за рентабилност на „Гамор“ ООД за трите изследвани години- 2013 год. - 2015 год., са отрицателни величини, т.е. през тези три години предприятието е било на загуба.