Решение № 299 от 14.07.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Смолян, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20255440100122 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Н. Н. В. е предявил срещу „***“ АД, представлявано от *** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 1 442,06 лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, представляваща недължимо платени суми по недействителен договор за потребителски кредит № 826614/02.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.01.2025 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира за деловодните разноски.

Адв. О. – пълномощник на ищеца претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Ищецът твърди, че по сключения с ответника договор му е предоставен кредит в размер на 1 200 лв., усвоен съответно на 02.03.2020 – 800 лв. и през ноември 2020 г. – 400 лв. В изпълнение на договора платил суми в общ размер от 2 850,61 лв., съответно 15 плащания по сметката на ответника чрез преводи по „***“ АД и едно плащане по банкова сметка.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до нищожност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК поради противоречие с чл. 10, чл.

11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК и и по него подлежи на връщане само чистата сума на отпуснатия кредит.

Ответникът дължи да му заплати платената сума над отпуснатия кредит, като платена без основание по нищожния договор.

1

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва иска като неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Оспорва като невярни твърденията на ищеца.

Твърди, че предоставеният кредит е в общ размер на 1 600 лв., а не както е посочено 1 200 лв. Касае се за разрешен кредитен лимит по договор за кредит Бяла карта, усвояван чрез платежен инструмент – платежна карта, когато и както кредитополучателят реши. Съответно на това последният дължи връщане на усвоената сума по начина, посочен в договора.

Оспорва като невярни твърдените нарушения на законовите разпоредби. Твърди, че няма законово ограничение за определяне на лихвения процент. Спазено е ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предварително е уведомил ищеца чрез СЕФ за условията по кредита, вкл. и за размера на възнаградителната лихва, няма противоречие с добрите нрави. Повишеният риск за кредитора е свързан с оскъпяване на финансовия продукт. Клаузата за възнаградителната лихва не обуславя недействителност на целия договор за кредит, а евентуално недействителна би била само частта на лихвата, надвишаваща допустимия съгласно добрите нрави размер. Целта на законната лихва е да регулира лихвата за забава при неизпълнение на задължение. Твърди, че според цитираната по-нова практика на ВКС процесната лихва е действителна. Спазено е изискването за правилно определяне и посочване на ГПР, като допустимият максимален размер към момента на сключването на договора е бил 57,10 %.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Процесуалният представител адв. О. моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира за присъждане на направените от ищеца разноски по представения списък, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. с вкл. ДДС.

Ответникът не се представлява. В писмено становище чрез юр. *** моли да бъде отхвърлен предявения иск по изложените в отговора на исковата молба съображения.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 29.02.2020 г. между „***“ ООД като кредитодател и Н. Н. В. като кредитополучател е сключен договор за кредит „Бяла карта“, по силата на който кредитодателят се задължил да предостави на ищеца револвиращ кредит в максимален размер от 800 лв., който се усвоява чрез платежна карта № 826614, а Кредитополучателят се задължава да го ползва и върне, съгласно условията на договора.

Договорената лихва – ФЛП е 0 % за първите 60 дни от датата на активирането на картата и 43,2 % за останалия период на договора, а ГПР съответно е 0 % за първите 60 дни от датата на активирането на картата и 45,9 % за останалия период на договора С клаузата на чл. 15 ищецът е поел задължението да предостави на кредитодателя обезпечение в срок три дни след падежа на текущото задължение и и при липса на плащане чрез поръчителството на едно физическо лице, отговарящо на предвидените условия в ал. 1, т. 1-5.

Съгласно чл. 20 от процесния договор, в случай, че кредитополучателят не 2 предостави обезпечението в посочения срок по чл. 15 от договора, последният дължи на кредитодателя неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец, като същата се начислява на всяко второ число всеки месец до момента на предоставянето на исканото обезпечение.

Съгласно чл. 21, ал. 4 от процесния договор, при забава за плащане на текущото задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 от договора, кредитополучателя дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лева за всеки ден, до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл. 11, ал. 1 от договор. В случай, че кредитополучателят заплати 15 % от кредитния лимит, съгласно чл.

12, ал. 1, същият не дължи разходите по събиране на задълженията.

В чл. 12, ал. 1 от Договора е предвидено, че в случай, че кредитополучателят не погаси пълния размер на текущото си задължение на падежа, същият е длъжен в 3-дневен срок да предостави обезпечението по чл. 15 и да заплати 15 % от максималния кредитен лимит.

В чл. 21, ал. 5 от процесния договор е предвидено, че след настъпване на предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120 лева, включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя.

С уведомление за просрочени задължения от 14.12.2022 г. ответникът е уведомил ищеца, че поради забава в плащанията, предстои начисляване на разходи за съдебно събиране в размер на 120 лв. и е предоставена възможност в срок до 31.12.2022 г. за доброволно плащане, в който случай разходите за събиране ще отпаднат. Предупреден е, че при последващо неизпълнение ще бъде прехвърлено вземането на трето лице.

Според представената от ответника справка за извършените усвоявания и плащания по кредита /л. 44/, ищецът е изтеглил суми в общ размер 1 600 лв., като е погасил суми в общ размер 3 042,05 лева. Разликата между двете суми е 1 442,05 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е процесуално допустим и разгледан по същество е основателен по следните съображения:

Предвид предмета и страните на процесния договор за кредит – от една страна ищецът като физическо лице и процесният договор не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност от същото и от друга - финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор представлява по същността си договор за потребителски кредит, чиято правна уредба е регламентирана в ЗПК. Отделно от това сключеният договор за кредит представлява потребителски договор, по който кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, 3 поради което за него са приложими и изискванията на ЗЗП.

Съгласно установената съдебна практика съдът следи служебно за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т.

20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Чл. 12 от ЗПК е неприложим за процесния договор, тъй като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.

Според чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Съдът извърши служебна проверка на договора за кредит във връзка с изложените твърдения от ищеца за нищожност.

Уговорената в чл. 20, ал. 1 от договора за кредит Бяла карта клауза, във вр. с чл. 15, ал. 1 от същия договор, според която се дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, при неосигуряване в петдневен срок след активиране на предоставения платежен инструмент на обезпечение чрез поръчителството на поръчител, който да отговаря едновременно на посочените в чл. 15, ал. 1, т. 1-5 от договора условия, се намира в пряко противоречие с преследваната цел на транспонираната в ЗПК Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година. Предвиденият в чл. 20 от договора 3-дневен срок за обезпечаване на кредита е трудно изпълним.

Клаузата на чл. 20, ал. 1 от договора за кредит предвижда заплащането на неустойка от страна на кредитополучателя при неизпълнение на задължението за обезпечаване на кредита. Подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 ЗПК, който предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

Според чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди.

В мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е възприето становището за нищожност на клауза за неустойка, когато условията, при които е договорена, противоречат с нейните функции и с принципите на справедливост в гражданските и търговските правоотношения. В мотивите на ТР е прието, че съдът следи служебно за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка. Преценката за нищожност се извършва в 4 зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл е решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. и др..

Предвидената в чл. 20, ал. 1 от договора неустойка за неизпълнението на договорно задължение за представяне на обезпечение на договора чрез поръчителство е нищожна.

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция.

В случая, страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора чрез осигуряване на поръчител – физическо лице, отговарящо на изискванията на кредитора, в три-дневен срок от сключване на договора, като при неизпълнение е предвидена неустойка в размер на 10 % от усвоената, но непогасена главница. Предвидено е предварително, че неустойката ще се заплаща всеки месец до момента на предоставяне на исканото обезпечение.

Няма законова пречка по принцип размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая, обаче, нейният размер е значително завишен. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. По начина, по който е договорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.