Решение № 641 от 04.06.2020, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Варна, ………...2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Варненският административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ИВЕТА ПЕКОВА и при участието на секретаря Добринка

Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 57 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на С.Й.Д. срещу мълчалив отказ на началника на СГКК –

Варна по нейно заявление вх. № 01-475355/21.10.2019г. за изменение на кадастралния регистър по отношение на имот с идентификатор *** от кадастралната карта на район „Аспарухово“ гр.Варна и издаване на схема на същия.

Жалбоподателят твърди в жалбата си, че оспореният акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че със Заявление вх. № 01- 475355 – 21.10.2019 г. е заявила вписване в КР за имот с идентификатор № ***, находящ се в гр.Варна, кв. „Аспарухово“, ***, представляващ приземен етаж от съществуваща жилищна сграда, като е поискала и издаване на скица на имота, за което е заплатила дължимата такса, като към заявлението е приложила описаните документи, но в седемдневния срок /30.10.2019 г/ заявените действия не били изпълнени от СГКК- Варна и скица не била издадена. По нейна инициатива бил проведен телефонен разговор с агенцията, при който служител дал устни указания за представяне на документ за собственост, удостоверяващ придобиването върху процесния обект. С уточняваща молба от 01.11.19г. били внесени пояснения и документи, но след изтичане на седемдневен срок заявените услуги не били извършени. Издаването на скица по своята същност е извършване на административна услуга по смисъла на пар.1, т.2, б.„а“ от ДР на Закона за администрацията вр. чл.21, ал.3 от АПК, като редът за извършването на административни услуги и обжалването на отказите за извършването им е по АПК, доколкото в специален закон не е предвидено друго. Твърди, че в случая е налице мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК. Относно собствеността счита, че са налице доказателства за това. Наследник е по заместване на М. Х. А./***/ - бивш жител ***, починала на ***, оставила единствен наследник - син Д. Й. З. /***/, б.ж. на ***, починал на ***, чийто единствен наследник е баща й Й. Д. ***, починал на ***. С Удостоверение за признато право на строеж върху държавно дворно място и право на собственост върху построените сгради и подобрения в местата, издадено от Градски народен съвет - Варна, наследодателката им М.Й.А. е призната за собственик на ½ идеална част от постройките и подобренията, направени в държавно дворно място, представляващо парцел XVI - 827 от квартал 85, кв. „Аспарухово“ по плана на град Варна, дворното място цялото с площ 465 кв.м., идентификацията по КК към 1960г. За отстъпеното право на строеж М. А. е заплатила сумата от 156.24 лв., видно от цитираното удостоверение, като това удостоверение /както е отразено в него/ заменя нотариален акт и установява всички права на носителя му, съгласно чл.18 от Закона за собствеността.

Съгласно чл.19 от ЗС, в редакцията към годината на учредяването на правото на строеж на М. А., правото на собственост върху държавни недвижими имоти може да се установява и с документ, издаден въз основа на книгите, които се водят за тези имоти. Обстоятелството на признатото в полза на М. А. ½ идеална част от правото на строеж върху държавно дворно място от 465 кв.м в кв. 95, е отразено в Акт № 4635 за държавна собственост на недвижим имот от 27 август 1964 г. Цитираното удостоверение, ведно с отразяването в акта в книгата, която се води за имота, е достатъчно годно писмено доказателство за собственост върху % идеална част от построената сграда, като и към момента отсъства договор за доброволна делба или влязло в законна сила съдебно решение за водено дело за съдебна делба със съсобствениците на имота. Делото, водено през 1993г. от съсобствениците Ж. И. и З. И., е с правно основание чл.108 от ЗС, като искът срещу наследодателите Д.Й. и Й.Д. е отхвърлен от ВРС като първа инстанция, а решението е потвърдено от ВОС и от ВС на РБ. Надлежното вписване на съдебните решения в Агенция по вписванията - Варна потвърждава твърдяно по отношение на собствеността. Моли оспореният акт да бъде отменен, а преписката върната с указания за административния орган - СГКК - Варна да извърши административната услуга. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна-Началник на СГКК Варна, редовно призована, представител не се явява. Изразено е писмено становище, че жалбата е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена. Счита, че подаденото заявление с вх.№

01-475355/21.10.2019г. е за извършване на изменение в КРНИ и издаване на схема за самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, а в подадената жалба с вх.№ 06-4601/15.11.2019г. неправилно се твърди, че подаденото заявление е за сграда с идентификатор ***. Счита, че с издадената и влязла в сила Заповед № 18-5484/28.07.2017г. административният орган се е произнесъл по отношение вписването в КРНИ относно изброените в заповедта обекти и към заявление с вх.№ 01-475355/21.10.2019г. не са представени нови факти и обстоятелства, които подлежат на вписване и налагат издаване на нов административен акт. Прави възражение за прекомерност на претендираният размер на адвокатски хонорар от процесуалния представител на жалбоподателя в случай, че надхвърля минималния размер по Наредба №1/2004г. за определяне на минималния размер на адвокатските възнаграждения.

Заинтересованите страни С.Й.Д., Д.Й.Г., Х.Й.Д., М.Й.Д. и А.Й.Д., редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по жалбата.

Заинтересованата страна С.Ж.М., чрез процесуалния си представител адв. С., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че жалбоподателят не прилага нови факти и обстоятелства, които да подлежат на вписване в КР и да задължават административният орган да се произнесе с нов административен акт, и като е отказал ответника е спазил закона и се е позовал на съдебно решение по дело № 3544/2017г. на Адм.съд-Варна, чиито мотиви е длъжен да изпълни. Моли да й бъдат присъдени разноските по делото.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От Заявление вх. № 01- 475355 – 21.10. 2019 г. се установява, че Й. е подала същото за извършване на следните услуги- нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвиимите имоти /КРНИ/, вид-обикновена, за обект: СОС ***, находящ се в град Варна, кв. „Аспарухово“, ***, ет.1 и издаване на схема на СОС ***, вид- обикновена- 7 дни, като към заявлението са приложени описаните в него документи. Приложени са доказателства за платена държавна такса за извършване на услуга по подаденото до СГКК-Варна заявление. С уточняваща молба вх. № 05-16477/01.11. 2019 г. са представени пояснения и документи.

От представените удостоверения за наследници се установява, че жалбоподателката е наследник по заместване на М. Х. А. /***/ - бивш жител ***, починала на ***, оставила единствен наследник - син Д. Й. З. /***/, б.ж. на Варна, починал на ***, чийто единствен наследник е баща й Й. Д. ***, починал на ***. С Удостоверение за признато право на строеж върху държавно дворно място и право на собственост върху построените сгради и подобрения в местата, издадено от ГНС - Варна, наследодателката М. Й. А. е призната за собственик на ½ идеална част от постройките и подобренията, направени в държавно дворно място, представляващо парцел XVI - 827 от квартал 85, кв. „Аспарухово“ по плана на град Варна, дворното място цялото с площ 465 кв.м, идентификацията по КК към 1960 г. За отстъпеното право на строеж М. А. е заплатила сумата от 156.24 лв., видно от цитираното удостоверение, като това удостоверение /както е отразено в него/ заменя нотариален акт и установява всички права на носителя му, съгласно чл.18 от Закона за собствеността.

Обстоятелството на признатото в полза на М.А. ½ идеална част от правото на строеж върху държавно дворно място от 465 кв.м в кв. 95, е отразено в Акт № 4635 за държавна собственост на недвижим имот от 27 август 1964г. От представеното съдебно решение по гр.д.№3971/93г. на ВРС, оставено в сила с решиение от 28.12.1994г. по гр.д.№ 2672/1994г. на ВОС, се установява, че през 1993 г. съсобствениците Ж. И. и З. И. са водили дело с правно основание чл.108 от ЗС, като искът срещу Д.Й. и Й. Д./наследодатели на жалбоподателката/ е отхвърлен, като съдебните решения са надлежното вписани в Агенция по вписванията – Варна. Съгласно представените доказателства заявителката /жалбоподателката/ и останалите наследници на Й.Д.Й. и по заместване като наследници на М.А. са собственици на ½ идеална част от построените в имот с идентификатор 10135. 5505.405 сгради. Представени са и виза за строеж, молба до сектор „Архитектура, градоустройство и конструкции“, както и архитектурни планове; издадени и на името на М. Й..

С писмо изх.№20-78782/14.11.19г. жалбоподателката е уведомена, че във връзка със заявлението й е извършена проверка, при която е установено, че с влязло в сила съдебно решение по адм.д. №3544/17г. по описа на Административен съд-Варна е отменена заповед № 18-6507/04.09.2017г. на началника на СГКК-Варна, с която е поправена явна фактическа грешка в заповед № 18-5484/28.07.17г., като с отменената заповед е било одобрено вписването на М.А. въз основа на документ- други от 20.05.1963г. в КРНИ за самостоятелни обекти в сграда с идентификатори *** и *** и сграда с идентификатор ***, поради което в КККР е актуализирана заповедта от 28.07.17г. Посочено е, че по заявлението и уточняващата молба не са приложени нови факти и обстоятелства, които подлежат на вписване в КРНИ и задължават административният орган да се произнесе с нов административен акт.

От заповед №

18-5484/28.07.2017г. на началника на СГКК-Варна се установява, че на основание чл.54 ал.1 ЗКИР и заповед № РД-13-252/30.09.2013г. на ИД на АГКК във връзка със заявление № 01-48054/21.02.17г. на С.Ж.М. и приложените към него материали и документи е одобрено изменение в КККР на гр.Варна, представляващо се в обединяване на сгради с идентификатори ***. и *** и нанасяне на самостоятелни обекти в съответствие с представената разработка. Исканото изменение е съобщено по реда на чл.26 ал.1 АПК и от заинтересованите лица има подадени възражения. Съгласно приложените документи и съдебни решения съсобствениците са с отстъпено право на строеж да изградят жилищна сграда. Предвид становището на съда същата е съсобствена, тъй като не е правена делба, а строителните разрешения за отстъпено право на строеж са по ½ ид.ч. за М. Й. А. и ½ ид.ч. за Ж. П. И., предвид на което и в съответствие с констатациите постановени от съда в КРНИ за самостоятелните обекти собствениците се вписват с противопоставими права. Със заповедта са нанесени нови обекти- обект в сграда с идентификатор *** с площ 83.9- собственост на С.Ж.М. въз основа на нот.акт №16 от 1997г. и обект в сграда с идентификатор *** - собственост на С.Ж.М. въз основа на нот.акт №16 от 1997г.; промяна в границите на поземлен имот с идентификатор *** с данни след промяната - площ 491 кв.м., собственост на С.Ж.М. въз основа на нот.акт №16 от 1997г., както и относно сгради с идентификатор *** и *** с данни след промяната- собственост на Д.Й.Г. и С.Ж.М. въз основа на посочените в заповедта актове. Заличени обекти в КККР- сграда с идентификатор ***; промени в данните за собственост и собственици за поземлен имот с идентификатор ***, както и схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатори *** и ***- собственост С.Ж.М. с нот.акт №16/1997г. на РС Варна.

От заповед №

18-6507/04.09.2017г. на началника на СГКК-Варна се установява, че на основание чл.54 ал.1 ЗКИР и във връзка със заявление № 01-48054/21.02.17г. на С.Ж.М. и приложените към него материали и документи е констатирана допусната явна фактическа грешка при издаването на заповед № 18-5484/28.07.2017г., поради което е извършено поправяне на същата, както следва: на стр.2 след „Промяна в данните за собственост“ да се чете: за схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатори *** и ***, както и за сграда с идентификатор *** - собственост С.Ж.М. с нот.акт №16/1997г. на РС Варна и М. Й. А. въз основа на документ- други от 20.05.1963г.