Решение № 146 от 01.11.2024, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Административно наказателно дело 623/2024
- Вид
- Решение № 146
- Подписан
- 01.11.2024
- В сила
- 04.03.2025
- Състав
- ТАТЯНА ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.160, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.173, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.1, т.12 · Кодекс на труда
- чл.402, ал.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.402, ал.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.414, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.415в · Кодекс на труда
- чл.415в, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.5 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.1 · Кодекс на труда
- §1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 146 гр. Търговище, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Ж. Л. И. като разгледа докладваното от ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20243530200623 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от "Роси - 1999" ЕООД, ЕИК 200680888, представлявано от Н. М. Р., в качеството й на управител, срещу Наказателно постановление № 25-2400093, издадено на 22.07.2024 г. от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр.Търговище, с което за нарушение по чл.160, ал.1 от КТ, на жалбоподателя на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.414, ал.1 от КТ е наложена "имуществена санкция" в размер на 1700 лв.
Твърди се необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление поради противоречие с материалния закон. Счита се, че наказващия орган е следвало да съобрази, че не е възможно ползването на отпуск без съгласие на работника, както и че липсва произнасяне по прилагане на разпоредбите на чл.8 от ЗАНН и на чл.28 от ЗАНН. По изложените съображения се моли наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание, жалбата се поддържа от упълномощен процесуален представител, който по същество излага, че писмената форма на молбата за неплатен отпуск не е задължителна, както и че липсват мотиви от ответната страна дали деянието не е случайно.
1
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал и доводите на страните, съдът намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, подадена е в предвидения от закона преклузивен срок, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка оспореното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което от фактическа страна констатира следното:
Въз основа на приетия по делото протокол за извършена проверка № ПР2422328/27.06.2024 г. се установява, че на 12.06.2024 г. с посещение по работни места и на 26.06.2024 г. по документи, е била извършена проверка на „Роси-1999“ ЕООД, с обект на контрол: хранителен магазин в гр.Търговище ул.“Петрохан“ № 2. От завареното да полага труд лице е взето писмено сведение относно условията и начина на полагане на труд. Връчена е и адресирана до работодателя призовка за представяне в срок на документи.
При извършена проверка на платежните ведомости е констатирано, че във ведомостта за заплати за месец май 2022 г. работодателят е отразил 10 работни дни платен отпуск за работничката А. Ш. Ш.. При проверка на пълното й трудово досие е установено, че няма писмено искане за ползване на платен отпуск – 10 работни дни през месец май 2022 г. Установено е също, че със Заповед на работодателя № 186/01.04.2024 г. трудовия договор с лицето А. Ш., назначена на длъжност „продавач хранителни продукти“, с място на работа в гр.Търговище, е прекратен, считано от 01.04.2024 г., на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ. Констатирано е също, че във ведомостта за заплати за месец юли 2023 г. работодателят е отразил 21 работни дни неплатен отпуск на А. Ш., т.е. лицето е било в неплатен отпуск през целия месец юли 2023 г., с разрешение на работодателя, но без да има писмено искане от страна на работника за ползването му. Въз основа на това, в АУАН е прието, че е нарушен чл.160, ал.1 от КТ.
В хода на проверката, от представляващия проверяваното дружество са представени 4 броя трудови досиета, вкл. трудов договор № 128/01.11.2019 г., 2 сключен с работника А. Ш. Ш., както и ведомост за заплати от мес. юли 2023 г. Въпреки посоченото в писмено обяснение от 27.06.2024 г., че в досиетата се съдържат всички молби за отпуски, от проверяващите било констатирано, че не е представена молба от А. Ш. Ш. за ползване на отпуск през месец юли 2023 г.
С оглед гореизложеното, контролните органи са приели, че „Роси – 1999“ ЕООД в качеството на работодател, е разрешил ползване на 21 дни неплатен отпуск в периода от 03.07.2023 г. до 31.07.2023 г. вкл., на работника А. Ш. Ш., без да има писмено искане за ползване на такъв отпуск, адресирано до работодателя. Прието е, че нарушението е извършено на 03.07.2023 г. и е установено на 26.06.2024 г.
При изложените фактически обстоятелства, на 27.06.2024 г. свид. Д. И.
Ю. в присъствието на свид. М. М. и свид. Н. К. е съставила на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение с № 252400093/27.06.2024 г., връчен на същата дата на управителя на „Роси-1999“ ЕООД, за извършено нарушение по чл.160, ал.1 от Кодекса на труда. В АУАН от страна на нарушителя не са направени възражения срещу акта. Няма подадени и допълнително такива в указания срок.
Въз основа на АУАН и в преклузивния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ е наложил на жалбоподателя за нарушение по чл.160, ал.1 от КТ "имуществена санкция" в размер на 1700 лв. Съгласно разписка, НП е връчено на представляващия дружеството на 22.07.2024 г.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е посочена и в наказателното постановление.
Въз основа на така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, разгледана по същество е неоснователна.
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели и е връчен на 27.06.2024 г. на представляващия „Роси – 1999“ ЕООД. Съдържа необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН.
3
Наказателното постановление е съставено от компетентно за целта длъжностно лице, имащо контролни функции по смисъла на чл.416, ал.1 КТ, в рамките на законоустановения срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, съдържа необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя. Нарушението е описано ясно и са налице всички задължителни реквизити.
В нормата на чл.160, ал.1 от КТ законодателят е предвидил възможността работодателя по искане на работника или служителя да му разреши ползването на неплатен отпуск независимо от това, дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж.
Разпоредбата на чл.416, ал.1, изр.2 от КТ съдържа специално правило за разместване на доказателствената тежест, различно от общото правило, че тежестта на доказване в административнонаказателния процес е на наказващия орган, който следва да докаже констатираното от него с АУАН административно нарушение.
В конкретния случай е налице редовно съставен АУАН, който съгласно посоченото по-горе правило, има доказателствена сила до доказване на противното.
След като съдът установи липсата на допуснати съществени нарушения в процедурата по издаване на АУАН и НП, които да ограничават правата на нарушителя намира, че следва да бъдат разгледани оплакванията в жалбата, както и спазен ли е материалния закон.
От събраните по делото доказателства - трудов договор № 128/01.11.2019 г. и заповед № 186/01.04.2024 г. безспорно се установява, че в периода от 01.11.2019 г. до 01.04.2024 г. „Роси – 1999“ ЕООД е имало качеството на работодател на А. Ш. Ш., по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ .
Обстоятелствата по извършената проверка в обекта на контрол, проверката по документи и направените от органите на контрол констатации сред които, че работодателят без искане от страна на свой работник – А. Ш. е разрешил ползването на неплатен отпуск в размер на 21 работни дни неплатен отпуск за месец юли 2023 г., съдът намира за установени от показанията на разпитаните свидетели – свид. Д. Ю., свид. М. М. и свид. Н. К., които кредитира като обективни и непротиворечиви, подкрепящи се от останалите 4 приобщени по надлежния ред писмени доказателства, а именно – НП № 252400093/22.07.2024 г. и АУАН № 25-2400093/27.06.2024 г., протокол за извършена проверка № ПР2422328/27.06.2024 г., идентификационна карта на „Роси-1999“ ЕООД, трудов договор № 128/01.11.2019 г., заповед № 186/01.04.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, ведомост за м. юли 2023 г. и обяснение по чл.402, ал.1, т.2 и т.3 от КТ, дадено от управителя на дружеството на 27.06.2024 г.
Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че административнонаказващия орган не е разгледал възможността, дали не е налице „случайно деяние“, съдът намира за неоснователно. Твърдения в такава посока не са били направени от представляващия дружеството нито в АУАН, нито в указания срок за представяне на писмени възражения. С оглед тежестта на доказване, не са ангажирани и доказателства, които да подкрепят тезата, че молбата за неплатен отпуск е била изгубена.
По правило, отпуските по Кодекса на труда се предоставят на работника или служителя, за да възстанови работоспособността си. Касае се за конституционно установено субективно право, чието реализиране зависи от личната преценка на работника или служителя, и се осъществява чрез отправянето на нарочно искане до работодателя. Изхождайки от това право и от нормата на чл.173, ал.1 от КТ, която изисква писмено разрешение, съдът намира, че формалният характер на процедурата е приложим и към заявлението за ползване на неплатен отпуск, което следва да съдържа ясно изразената воля на работника за ползване на отпуск, неговия вид, началната дата, от която ще се ползва и периода от време, който обхваща. В подкрепа на този извод е и правилото на чл.62, ал.1 от КТ за задължителната писмена форма при сключване на трудов договор, с която се гарантира спазването на трудовите права на работещите. Предвид изложеното, съдът приема възражението на процесуалния представител на жалбоподателя относно формата на заявлението за неплатен отпуск, за неоснователно.
Въз основа на събраните доказателства, безспорно се установи, че писмена молба, съдържаща искане за ползване на неплатен отпуск от А. Ш. относим към процесния период, не е представена от жалбоподателя на проверяващите, което и не се оспорва. Такава не беше представена и в хода на съдебното следствие.
5
От съвкупния анализ на доказателствата се налага извода, че жалбоподателят е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, състава на нарушение по чл.160, ал.1 от КТ, при констатирано пълно съответствие между приетата фактическа обстановка в НП и дадената правна квалификация.
Предвид правосубектната форма на жалбоподателя, а именно, че се касае за юридическо лице, в случая административнонаказателната му отговорност е безвиновна и обективна.
От материалноправна страна административнонаказващия орган правилно и законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.414, ал.1 КТ, съгласно която работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв.
По възражението за маловажност на нарушението по см. на чл.28 от ЗАНН, с ТР № 3/10.05.2011 г. на ВАС е прието, че КТ се явява специален закон спрямо ЗАНН. С изричната разпоредба на чл.415в, ал.1 от КТ „за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.“.
"Маловажните" нарушения по чл.415в, ал.1 от КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранено веднага след установяването му и от него да не са произтекли вредни последици за работници и служители. В случая нарушението не е отстранено веднага, а и обективно не би могло, поради което и само въз основа на този признак, следва да се изключи приложението на чл.415в, ал.1 от КТ.