Определение № 305 от 15.05.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 198/2024
- Вид
- Определение № 305
- Подписан
- 15.05.2024
- В сила
- 16.09.2025
- Състав
- Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова
Други актове по делото
- Разпореждане № 481 от 28.05.2024 · Петя Иванова Петрова
- Разпореждане № 535 от 13.06.2024 · Петя Иванова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 46, ал.4, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 66, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 66, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 67 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 305 гр. Варна, 14.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500198 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК вр. чл. 129, ал.3 ГПК и по чл. 66, ал.2 ГПК.
Образувано е по две частни жалби, както следва:
-По частна въззивна жалба на „БЯЛА САН РЕЗИДЕНС 8“ ЕООД, подадена чрез адв. Р. С., против определение № 448/05.02.2024 г., постановено по гр.д. № 1005/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение, депозирана чрез адв. Р. С., молба по чл. 64, ал.
2 ГПК за възстановяване на срок за отстраняване нередовности в предявените в срока по чл. 131 ГПК насрещни искове. Жалбоподателят е настоявал, че определението е неправилно като постановено в нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и е необосновано. Изложил е, че поради липсата на редовно връчване, срокът за поправяне на нередовности по насрещната искова молба не бил пропуснат, а молбата за възстановяване на срок била преждевременно подадена, поради което и съдът следвало да остави без уважение молбата за възстановяване на срока и да разгледа насрещния иск. Евентуално, при наличие на редовно връчване на определението с указанията на съда за поправяне на нередовности в насрещния иск, е настоявал съдът да приеме, че адвокат С. отсъствала от адреса и съобщението „по случайни обстоятелства извън волята на адвоката“ не й е било предадено, което обосновавало извод за наличие на хипотезата на чл. 46, ал.4, изр.2 ГПК и за основателност на молбата по чл. 64 ГПК за възстановяване на срока.
Въззиваемата Й.Б.Д., чрез адв. Л.Д., е подала писмен отговор на жалбата, с който е оспорила същата и по съображения за недопустимостта, 1 евентуално за неоснователността й, е молила за оставянето й без разглеждане, евентуално – без уважение и за присъждане на разноските, включително за производството пред настоящата инстанция по приложен списък по чл. 80 ГПК в размер на 400 лв.
С допълнителна молба, жалбоподателят е възразил срещу претендираните разноски, като е навел възражения, че същите следва да се присъдят в края на производството по делото с крайния съдебен акт, предвид несамостоятелността на производството по чл. 64 ГПК, евентуално - че адвокатският хонорар не е договорен с договор за правна защита и съдействие, евентуално и че адвокатският хонорар е прекомерен с оглед работата на адвоката по подготовка на отговор на жалбата.
-По частна въззивна жалба от Й.Б.Д., подадена чрез адв. Л.Д., против определение № 1042/19.03.2024 г., постановено по гр.д. № 1005/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлена молбата й за допълване на определение № 448/05.02.2024 г. в частта за разноските чрез присъждане на сумата от 507,80 лв., от която за явяване в съдебно заседание 250 лв. и командировъчни разходи, включващи дневни, пътни и нощувки в общ размер на 257,80 лв. Жалбоподателката е настоявала, че определението е неправилно - постановено в нарушение на процесуалните правила, на материалния закон е и необосновано, като е молила за отмяната му в обжалваната част и присъждане на разноските до пълния им претендиран размер, както и за присъждане на сторените в настоящото производство разноски за държавна такса от 15 лв. Навела е следните оплаквания: окръжният съд неправилно разглеждал въпроса за прекомерността на адвокатското възнаграждение служебно и намалил размера на същото при липсата на заявено в срок възражение от насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение; бланкетно цитирал и неправилно приложил решението на СЕС без да отчете конкретиката на случая; съдът не съобразил дължимостта на всички разноски в производството по чл. 64 ГПК;
Насрещната страна „БЯЛА САН РЕЗИДЕНС 8“ ЕООД, чрез адв. Р. С., е оспорила жалбата и по съображения за неоснователността й, е молила за отхвърлянето й. Изложила е, че разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат, тъй като страната не е представила договор за правна защита и съдействие за уговаряне на същите и начина на заплащането им, както и че в протокола от съдебното заседание е възразила срещу разноските, както и че на възстановяване подлежат само съдебно-деловодни разноски, но не и командировъчни и пътни такива. Възразила е срещу присъждането на разноски за настоящото производство.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Частните жалби са депозирани в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, насочени са срещу подлежащи на обжалване съдебни актове и изхождат 2 от лица с правен интерес от обжалване на неизгодните за тях определения на окръжния съд, редовни са и допустими.
Гр.д. № 1005/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд е образувано по искова молба на Й.Б.Д., подадена чрез адв. Л.Д., с която срещу „БЯЛА САН РЕЗИДЕНС 8“ ЕООД е предявен иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД. В срока за отговор, ответникът „БЯЛА САН РЕЗИДЕНС 8“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Р. С., е депозирал писмен отговор и насрещна искова молба, които са били нередовни и оставени от съда без движение с указания за поправянето им, съответно - с разпореждане № 5043/03.11.2023г. за отговора на исковата молба и с определение № 4188/03.11.2023г.- за насрещния иск. Указанията на съда са пратени на страната чрез упълномощения адвокат С. на посочения от нея служебен адрес: гр. Варна, ул.“Димитър Икономово“ № 36, ет. 3, ап. 104 и са получени на 08.11.2023г. от М.С. с отбелязване качеството й на технически сътрудник. В едноседмичния срок адв. С. е изпълнила указанията по разпореждане № 5043/03.11.2023г., касаещи отговора на исковата молба.
Указанията за поправяне на насрещната искова молба, дадени с определение № 4188/03.11.2023г. не са били изпълнени в срока, поради което и на осн. чл.
129, ал. 3 ГПК, с Определение № 4453/27.11.2023 г. съдът е прекратил производството по насрещните искове. Прекратителното определение е пратено на страната чрез адв. С. на същия адрес и е връчено чрез технически сътрудник Любов Маринова на 29.11.2023 г. Прекратителното определение не е обжалвано и е влязло в сила.
В срока по чл. 66, ал.1 ГПК, адв. Р. С. в качеството на пълномощник на „БЯЛА САН РЕЗИДЕНС 8“ ЕООД, е подала молба за възстановяване на срока за отстраняване нередовностите на насрещните искове по определение № 4188/03.11.2023г. (към което приложил и документ – поправена насрещна искова молба). В молбата, адв. С. е изложила, че от около месец по здравословни и семейни причини рядко посещава офиса в гр. Варна, ул.“Димитър Икономово“ № 36, ет. 3, ап. 104, който посочила за получаване на съдебни книжа по делото. Там обикновено имало други колеги през обичайното работно време и затова дала съгласието си други колеги да получават предназначените за нея книжа и да й ги пращат по ел. поща. На 08.11.2023 г. получила по вайбър съобщение от М.С. с прикачен файл – съобщение от окръжния съд и разпореждане № 5403/03.11.2023 г., в изпълнение на което депозирала поправен отговор на исковата молба. За Определение № 4188/03.11.2023г. научила едва на 29.11.2023 г. с връчването на прекратителното определение. До този момент не била поискала електронен достъп до делото. Настоявала е, че посочените обстоятелства по късното узнаване на Определение № 4188/03.11.2023г. се явявали особени непредвидени такива, които тя не могла да преодолее и били пречка за изпълнение на указанията на съда, поради което е настоявала за възстановяване на срока за поправяне на нередовностите в насрещната искова молба.
В срока по чл. 66, ал. 1 ГПК, насрещната страна Й.Б.Д., чрез адв. Л. Д., е 3 депозирала писмен отговор, с който е оспорила молбата по съображения за неоснователността й (липсата на особени непредвидени обстоятелства по см. на чл. 64 ГПК), като е молила за отхвърлянето й. Претендирала е за присъждане на разноските от 727 лв. по приложен списък, на осн. чл. 67 ГПК независимо от изхода на производството.
С допълнителна молба в съдебно заседание, адв. С. е навела нови твърдения: Изложила е, че на адреса не се помещава адвокатска кантора и М.С. не била нейн сътрудник, както и че не е натоварвала същата да получава съдебни книжа, като само веднъж, инцидентно се случило С. да получи предназначени за нея съдебни книжа и да впише качеството на технически сътрудник, имайки предвид че е такъв на „Казус БГ“ ЕООД. В молбата за възстановяване на срок под „нейни колеги“ на същия адрес имала предвид колеги – юристи, а С. не била такава.
Пред първата инстанция е разпитана свидетелката М.С. – работеща като технически сътрудник на адв. З.Б.С. в кантора „Казус БГ“ намираща се на адреса (гр. Варна, ул.“Димитър Икономов“ 36 ет. 3, ап. 104), посочен от адв.
Р.С. за връчване на съдебните книжа по делото. Според свидетелката, адвокат С. имала свое бюро в офиса, но ходела „от време на време“ там. На 08.11.2023г. свидетелката била сама в офиса и получила съдебни книжа от призовкаря за адв. С. по молба на последната и след предварителен разговор по телефона с нея. Свидетелката е заявила, че не й направило впечатление колко документа е получила, но ги пратила по вайбър на адв. С.. Оказало се, че пратила един документ, а се твърдяло че били два. После сложила документите на бюрото на адв. С..
Доказателства за наличие на конкретни причини, поради които адв. С. не е посещавала офиса в срока за изпълнение на указанията по определението на съда, не са депозирани.
Според разпоредбата на чл. 64, ал.2 ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Такива обективни причини, настъпили през времетраенето на срока, който е пропуснат например са природните стихии и бедствия, размирици, внезапното тежко заболяване, злополука и др. Касае се за обстоятелства с изключителен и изненадващ характер, които, поради това, че са настъпили в течение на срока, обективно са попречили на страната да предприеме дължимото действие. Препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно, а да продължава през почти целия период на срока и да бъде единствената причина за пропускането му. В съдебната практика безпротиворечиво под "особени непредвидени обстоятелства" се разбират такива факти от обективната действителност, които стоят извън волята на страната, върху чието възникване тя не може да повлияе и които обичайно не могат да бъдат предвидени. Необходимо е те 4 обективно да са лишили страната от възможността в срок да упражни предоставеното й от закона процесуално право.
В настоящия казус изобщо не се е твърдяло и не е установено да са съществували причини по смисъла на разпоредбата на чл. 64, ал.2 ГПК.
Всички твърдения и съответно оплаквания в частната жалба за нередовност на връчването на Определение № 4188/03.11.2023 г. имат отношение към производството по обжалване на прекратителното определение и не могат да бъдат разглеждани в производството по възстановяване на срок. В случая, определението за прекратяване на производството по насрещните искове, заради непоправяне на нередовностите на насрещната искова молба в срока, не е обжалвано и е влязло в сила, поради което се налага извода, че връчването е редовно, в съответствие с чл. 51 от ГПК и е извършено в кантората на лице, което работи или сътрудничи на адвоката – в случая на М.С.. Освен това, по делото е установено, че адвокат С. е посочила офиса като адрес за връчване на съдебните книжа по делото, че тя има работно място там, че свидетелката С. работи в същата кантора като технически сътрудник, че е получила книжа за нея (вкл. определението за поправяне на нередовности в насрещната искова молба), след уведомяване на адв. С. по телефона, както и че след това е оставила приетите книжа на бюрото на адв.
Разпечатката съдържа 29 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/213acd3f-466f-4038-860e-cba61793da90